Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.03.2016 Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесет и пети февруари две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №981 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и
чл.143 от СК.
Ищеца И.Х.Н.
ЕГН **********,***, чрез адв. Р.И. и адв. П.М., в исковата си молба против
М.С.Р. ЕГН **********,***, иска от съда да постанови решение, с което да му
предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца - Р. И.
Н. родена на *** г. с ЕГН ********** и Х.И. Н. роден на *** г. с ЕГН
**********; да определи на ответницата режим на лични отношения с децата всяка
първа и трета неделя от месеца /без нощуване/, както и двадесет дни през
лятото, които не съвпадат с платения му годишен отпуск; да осъди ответницата да
му заплаща месечна издръжка в размер на по 110,00 лв. за всяко едно от децата,
считано от завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина даваща
основание за погасяване или изменение на същата, ведно с лихвата по закон за
всяка просрочена вноска. Претендира разноски.
Твърди,
че с ответницата живели на семейни начала от 2007 г. в жилище собственост на
майка му. От съвместното им съжителство имали родени две деца - Р. И. Н. род.
на ***г. с ЕГН ********** и Х.И. Н. род. на ***г.с ЕГН **********.
Веднага
след раждането на дъщеря им Р. всички грижи по нейното отглеждане се поели от
неговата майка, въпреки че М. не работела.
След
като се родил и синът им Х., за дъщеря им започнала да се грижи основно и само
сестра му, като тя я обгрижвала като свое дете.
През
периода на съвместното им съжителство се случвало М. често да напуска дома им.
През
юни 2015г. събрала багажа си и заедно с детето Х. се установила да живее при
майка си в с.К.. С оглед на това, че до този момент с Х. никога не се били
делили, седмица след това той, заедно със сестра му отишли да видят как се
чувства детето. Тогава то му заявило, че иска да си дойде при него в К., но
майка му казала, че ако не стои при баба си в с.К., ще се откаже от него и ще
го изпрати в пансион.
Твърди, че взели детето с тях, като вечерта
след разговор с ответницата Х. останал да живее при него.
Твърди, че към момента ответницата живеела
при баща си в гр.К. при изключително лоши битови условия.
На .. г. Х. имал рожден ден, като майка му не
го потърсила дори по телефона. До момента ответницата не се обаждала, за да се
интересува за състоянието на децата. Същата не се е нтересувала дали Р. е записана
в .., не им била купила никакви дрехи, никога не била ходила на родителски
срещи в детската градина. Единствено той и сестра му ги водили на лекар.
Твърди, че наскоро негова позната му
споделила, че докато синът им Х. бил при майка си, мед. сестра работеща в
детската градина я е помолила да предаде на ответницата да изреже ноктите на
Х., както и да му смени бельото, защото не било сменяно от една седмица.
Твърди, че в момента отглеждал Р. и Х.,
като разчитал изключително много на подкрепата на майка си и сестра си. И двете
деца категорично заявявали, че не желаят да живеят при ответницата.
Твърди, че между децата им и ответницата
нямало изградена никаква емоционална връзка. Дъщеря им Р. почти не познавала
майка си.
Твърди, че живеел в къща в гр. К., в която
имало много добри битови условия, всяко едно от децата имало самостоятелна стая
и разполагало с всичко необходимо за един нормален живот.
Ответницата, чрез процесуалния си
представител адв. Р.Г., с отговора си на
исковата молба оспорва предявените искове както и изложеното в исковата молба.
С
Определение № 1167 от 23.11.2015 г., съдът е съединил на основание чл.213 от ГПК за съвместно разглеждане с това производство и производството по гражданско дело №981/2015
г., образувано по предявена искова молба от М.С.Р. ЕГН **********,***, против
И.Х.Н. ЕГН **********,***. В това производство ищцата е поискала от съда, да
постанови решение, с което да предостави
на нея упражняването на родителските
права върху двете деца - Р. И. Н. родена на *** г. с ЕГН ********** и Х.И. Н.
роден на *** г. с ЕГН **********, като осъди ответника да ѝ заплаща за
тях месечна издръжка в размер от по 100,00 лева за всяко едно от децата, до
настъпване на законоустановено причина за нейното изменение или прекратяване.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От
представените в заверени преписи два броя удостоверения за раждане се
установява, че страните в настоящото производство са родители на двете
малолетни деца Р. И. Н. родена на *** г. с ЕГН ********** и Х.И. Н. роден на
*** г. с ЕГН **********. Представени са два броя Удостоверения издадени от ОДЗ.
Р.“, гр. К., от които се установява, че децата посещават детското заведение и
посещават подготвителни групи за задължителна предучилищна подготовка.
Представена е Етапна епикриза за детето Х.И. Н. за периода 01.01.2015 г. -
09.09.2015 г., както и Служебна бележка от 07.09.2015 г., издаден от личния
лекар на детето Р. Н., за това че същата
се води за профилактични прегледи, имунизации и остри заболявания от нейната
леля по бащина линия А.Х.Б..
Представено е Удостоверение
за изх. № .. от 06.08.2015 г. за бретун
доход издадено от работодателя на ответницата М.Р., от което се установява, че
същата има брутен месечен доход в размер на около 195,00 лева.
По делото е
приет социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Карлово, от
който се установява, че понастоящем двете малолетни деца Х. и Р. се отглеждат
от бащата с подкрепата на неговата майка и сестра. По отношение на същите не се
възпрепятства правото им на медицинско
обслужване, на социални контакти и на участие в образователния процес.
От показанията
на свидетеля А.Х.Б., сестра на ищеца по делото, се установява, че двете
малолетни деца Р. и Х. живеят към настоящия момент при баща си и при нея като
тяхна леля. Грижите за двете деца се полагат от баща им, баба им по бащина
линия и от нея. Заявява, че от две години Р. живее при нея, но тъй като тя
живее непосредствено срещу жилището на брат си. Твърди, че М. не полага грижи
за децата. Откакто с брат и били разделени тя не била купила нищо на Р..
Плащала само детската градина, а сега и занималнята за училище. Твърди, че М.
получавала детските добавки за двете деца, както и помощта за първи клас.
Всички останали консумативи и издръжката на двете деца се заплащала от брат
ѝ. Твърди, че за Коледа и Нова година
децата не били търсени от майката нито им била изпратила подаръци.
Когато момчето Х. било при нея тя го оставила при своята майка в с. К.. Тя им
се обадила и казала, че ходи на работа и няма кой да го гледа при нея. М. не
била оставила нито пари нито я попитала има ли с какво да го издържа. Затова им
казала да решаткакаво ще правят с него. Когато отишли при нея Х. се разплакал и
поискал да си отиде с тях. Майката на М. казала да не тормозят детето, да му
себарт дрехите и да си го вземат. След това м. дошла у тях и започнала да
блъска и крещи на пътната врата. Твърди, че майката на децата проявила интерес
към тях когато бащата завел дело за родителски права. Твърди, че Р. се криела
от майка си когато я търсела, а в училище избягала в тоалетната. Страхувала се,
че майка ѝ ще я вземе при нея.
От показанията на свидетеля В. Х.
П., се установява, че познавала страните по делото. Имали две деца и живеели
много близо до тяхната къща. Били съседи през една къща с лелята на децата и
през две-три къщи от бащата. Знаела, че сега майката на децата М. живеела при
баща си в гр. К.. Твърди, че от около година страните по делото били разделени.
Момчето Х. останало при баща си, а момичето Р. от две годишно живеело при
своята леля. От И. била чула че момичето ще го оставят да го гледа сестра му
понеже М. не можела да се грижи за двете деца. Знаела, че след като се
разделили И. и М., Х. първо останал при майка си, но тя го завела при своята
майка в с. К.. Тя била бедна женя и нямала възможност да се грижи за детето.
Обадила се на бащата да отиде да го прибере. От тогава м. май 2015 г. Х. бил
при баща си. Говорила с детето Х. когато си играело навън и когато го попитала
защо не е на детска градина то ѝ казало, че не иска да ходи, щато се
страхувало да не го вземе майка му. А то не искало да живее при нея. Твърди, че
майката по празници не се интересувала от децата, не давала пари, не им
изпращала подаръци.
От показанията на свидетеля П.И.С.,
братовчед на ответницата, се установява, че познава страните по делото. Ивали
две деца Х. и Р.. Живеели разделени от около две години. При раздялата момичето
Р. останало да живее при лелята, която се грижила за него още докато живеели
заедно. Момчето Х. останало при майка си, но когато било оставено при майката
на М., било взето. Не знаел защо е взето от там. Твърди, че майката се
интересувала от децата. Често споделяла с него че ѝ е мъчно че не може да
ги вижда. Знаел от нея, че не и дават да вижда децата, гонели я. Твърди, че тя
била пускала жалби за това, че не ѝ дават да вижда децата. Ходела в
училище да се интересува за Р., говорела с възпитатлеката в занималнята. За
бащата знаел, че страда от психично заболяване, бил лежал в психиатрия. М. се
оплаквала, че не си вижда децата, плакала за това че не ѝ ги дават.
Работела като шивачка в Интедантско обслужване гр. К..
От показанията на свидетеля П.Д.С., се
установява, че същата работи като възпитател в занималнята, която посещава
детето Р.. Сега Р. била първи клас. Знаела, че живее при леля си, но не знаела
защо и не била питала за това.Преди да получат разрешение детето да се прибира
само, само лелята на детето идвала да го прибира. Майката на Р. идвала да плаща
таксата за занималнята и тогава питала как е Р., как учи и как се справя. Р.
разговаряла с майка си, но нямала впечатления какво си говорят и ка се държат
една с друга. Нямала впечатления и на Р. да ѝ е мъчно за майка ѝ.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение
прави следните изводи от правна страна:
По отношение на предявените обективно
съединени искове, обеденинени от съда с Определение № 1167 от 23.11.2015 г.,
представляващи искови претенции за предоставяне на родителски права и
присъждане на издръжка за всяко от двете малолетни деца, с оглед на това, че се
касае за едни и същи претенции на всяка от страните, но с противоположен знак,
съдът намира, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви.
Съгласно представените доказателства съдът
намира, че родителските права по отглеждане и възпитание на малолетните деца Х.
Н. и Р. Н., следва да се предоставят на бащата. До този извод съдът достигна с
оглед събраните гласни и писмени доказателства по делото, като съобрази същите
със изготвения по делото и приложен социален доклад на ДСП – гр. Карлово.
Съдът следва да отбележи, че решението за
това родителските права да бъдат предоставени на бащата, се взема само и
единствено в интерес на двете малолетни деца. Съдът намира, че не може да се
приеме, че родителските качества на бащата са по-добри от тези на майката, но в
случая се касае за обстоятелството, че условията при които децата живеят и се
отглеждат при бащата и от разширения семеен кръг, включващ бабата по бащина линия
и лелята по бащина линия, са такива че защитават децата по-добре и им създават
усещане за спокойствие и сигурност. Децата се чувстват емоционално добре и
защитени, не се установи същите да не посещават училище, лекарски прегледи, или
по някакъв начин да са налице рискови фактори за физическото и емоционално -
психическото им развитие.
Същевременно от изготвения по делото
социален доклад се установява, че откакто майката е напуснала семейното жилище,
тя живее при своя баща, където обитава малка стая в двуетажната къща и ползва
обща кухня с двамата си братя и баща си.
По отношение на записаното в социалния
доклад обстоятелство, че бащата се е лекувал В ЦПЗ – Пловдив с диагноза
„Параноидна шизофрения“, се установява че към момента няма проблеми в здравния
му статус. Не се установяват и обстоятелства, които по някакъв начин да
създават проблеми на бащата при отглеждане на децата.
На майката следва да бъде определен режим на
лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца считано
от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, той като не се установява при нея
да са налице условия децата да остават за през нощта. Следва да се отбележи, че
в случай че майката успее да създаде условия за това децата да имат къде да
остават при нея, то режима лични отношения може да бъде променен.
На майката следва да се даде възможност да
взема децата при себе си 20 дни през
летния сезон, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
По отношение на предявеният иск за издръжка
по чл. 143 ал.2 от СК, съдът констатира, че по делото майката е представила
доказателство за доходи за периода м. август 2014 г. – м. юли 2015 г. С оглед
установеното, съдът намира, че тя следва да получава поне минималната за
страната работна заплата.
Съгласно чл.142 ал.2 от СК, минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към настоящия момент е 420,00 лева. В този смисъл съдът
съобразявайки се с императивната разпоредба на закона, не може да определи
издръжка по-малка от 105,00 лева за всяко от двете деца.
С оглед разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК,
съгласно която размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи, съдът
намира, че следва да присъди за всяко от децата минимален размер на издръжка, а
именно по 105,00 лева за всяко, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 17.09.2015 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
С оглед правната сложност на спора,
съдът намира, че на основание Тарифа №1
към ЗДТ - следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на
20,00 лева, която следва да се заплати съобразно изхода на спора - от
ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КРС
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 302,40 лева.
С
оглед изхода на спора, следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 430,00 лева, от които 30,00 лева за
държавна такса, 400,00 лева за възнаграждение на един адвокат.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Р. И.
Н. родена на *** г. с ЕГН ********** и Х.И. Н. роден на *** г. с ЕГН
**********, на бащата И.Х.Н. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.И. и адв. П.М..
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката М.С.Р. ЕГН **********,***,
чрез адв. Р.Г., с двете малолетни деца, всяка първа и трета събота и неделя от
месеца считано от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, както
и 20 дни през летния сезон, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл.143 ал.2 от СК, М.С.Р. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Г., да заплаща за всяко от децата
Р. И. Н. ЕГН ********** и Х.И. Н. ЕГН **********, чрез техния баща и
законен представител И.Х.Н. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.И. и адв. П.М., месечна издръжка в размер на 105,00(сто и пет)лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 17.09.2015 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просочена вноска.
ОСЪЖДА
М.С.Р. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Г., да
заплати на И.Х.Н. ЕГН **********,***, чрез
адв. Р.И. и адв. П.М., направените по делото разноски в размер на 430,00 (четиристотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА М.С.Р. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Г., да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт сумата от 20 (двадесет) лева, окончателна държавна
такса.
ОСЪЖДА М.С.Р. ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Г., да
заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт,
сумата от 302,40 (триста и два лева и 40 ст.) лева държавна такса върху
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.