Решение по дело №2040/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 617
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20191630102040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

№ 617 / 17.10.2019 г.

                РЕШЕНИЕ

      гР. Монтана, 17.10.2019 г.

                                                                         

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гР. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 16.10.2019 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН   ИВАНОВ 

                  

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гР.д.№ 2040 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.238, вР.с чл.239 от ГПК.

Разглежда се установителен  иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вР. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вР. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вР. с чл. 286, ал.1 ТЗ

Ищецът ,. Р. Е. 2., със седалище и. адрес на управление гР.В. у. Д. 4. Е. о. 5., представляван от управителя си Н. А. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx е предявил срещу ,,П. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. у. И... представляван от Т. П. П. положителен установителен иск, за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца от 3561,44лв. към П. представляващи неплатена и. дължима цена по продажба на стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащанЕ. Претендира деловодни разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В исковата молба се твърди следното:

,. Р. и. ,. са в трайни търговски отношения, свързани с продажба на стоки от дружеството-ищец. С документирана по вид, количество и. качество в данъчни фактури ,. Р. е продало на ответното дружество стоки на цена от  3733,44лв.  ДДС. По тази продажба П. е направило частично плащане от 172,00лв.  по една от фактуритЕ. Ответникът не е изпълнил своите задължения по останалите фактури, в размер от исковата сума от 3561,44лв.

Производството се развива, след като по заявление на ,. Р. МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1055/04.07.2019г., с която е присъдил исковата сума. В законният срок, предвиден в чл. 414. ал. 2 ГПК, ответното дружество е възразило срещу заповедта, поради което ищецът, в срока по чл. 415, ал.4 ГПК е предявил иск пред Районния съд за своето вземанЕ.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, поради което, спрямо него са настъпили законовите преклузии, предвидени в чл. 133 ГПК.

Съдът, на базата на извършената служебна проверка, намира следното:

Няма основание за нередовност на исковата молба, искът е допустим за разглежданЕ.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вР. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно:1.)ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба;2.)не се е явил в първото заседание за разглеждане на делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие;3.)на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и. от неявяването им в съдебно заседание;4.)искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и. с оглед представените доказателства;5..)ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение с нарочна молба.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски-както в исковото, така и. в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вР. с чл.238 ГПК, във вР. с чл. 239 ГПК, във вР.с  чл.422, ал.1 ГПК, във вР. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вР. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вР. с чл. 286, ал.1 ТЗ

 

                                                    Р  Е  Ш  И.:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. Р. Е. 2., със седалище и. адрес на управление гР.В. у. Д. 4. Е. о. 5., представляван от управителя си Н. А. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx към П. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. у. И... представляван от Т. П. П., както следва:  3561,44лв., представляващи неплатена и. дължима цена по продажба на стоки, за която са издадени данъчни фактури №№ **********/29.01.2018г., **********/20.06.2018г., **********/08.08.2018г., **********/14.08.2018г., **********/22.08.2018г., **********/31.08.2018г., **********/04.09.2018г., **********/05.09.2018г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане

              ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК П. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. у. И... представляван от Т. П. П.  ДА ЗАПЛАТИ на НИТИ Р. Е. 2., със седалище и. адрес на управление гР.В. у. Д. 4. Е. о. 5., представляван от управителя си Н. А. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx,  сумата от общо 641,23лв.-разноски, направени по гР.д.№2040/2019г. по описа на РС-Монтана, от които: 570,00лв. адвокатско възнаграждение и. 71,23лв. държавна такса, както и. сумата от  общо 491,23лв. разноски, направени в заповедното производство-ч.гР.д.№1745/2019 по описа на РС-Монтана, от които 71,23лв. държавна такса и. 420,00лв. адвокатско възнаграждениЕ.

                  Решението е окончателно и. не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: