Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 10641 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Н.В.Ч. срещу Решение № 161786 от 28.07.2020 г., постановено
по гражданско дело № 2512/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 117-ти състав, в частта, в която е предоставено ползването на цялото семейното жилище,
съставляващо Апартамент № **находящ се в град София, ж. к. "***********,
на Н.В.Ч. и е осъден да заплаща на А. М.Ч. наем за ползването на жилището в
размер на 225 лева месечно, считано от влизането на решението в сила.
В жалбата се твърди, че решението
в обжалваната част е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния
и процесуалния закон, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивникът излага, че след като ползва само една стая от семейното жилище и
претенцията му за ползване е ограничена в този обем, който не надхвърля правата
му на собственик, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в
която е осъден да заплаща на А. М.Ч. наем за ползването на жилището в размер на
225 лева месечно.
Моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част, и да се постанови ново решение съобразно закона.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.М.Ч.
оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение като
неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 161786 от 28.07.2020
г., постановено по гражданско дело № 2512/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, е прекратен с развод гражданския брак сключен с акт № 635./29.04.73г. в
СО, Ленински РНС между Н.В.Ч., ЕГН **********
и А. М.Ч., ЕГH **********, по обща вина; семейното жилище, находящо се в град
София, *********, с площ от 87,86 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня
и др.сервизи, е предоставено за ползване на Н.В.Ч., като е осъден да заплаща на
А. М.Ч. наем за ползването на горепосоченото жилище от
225 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила; осъдени са страните да
заплатят на СРС окончателни такси от по 25 лв., а Н.Ч. и 324 лв. такса върху
дължимия наем.
Наведените във въззивната жалба
доводи са неоснователни.
За да приеме, че семейното жилище
следва да се предостави на Н.В.Ч., както и че същият следва да бъде осъден да
заплаща наем на А. М.Ч. в размер на 225 лв., първоинстанционният съд е посочил в мотивите
на решението си, че не вижда основания да променя съществуващото положение;
обитаването му и от пълнолетно дете е ирилевентно, т.к. родителите нямат
задължения към него в това отношение - чл. 57/2/ изр.2 СК.
Отчитайки площ, етажност, вид
строителство и местоположение, СРС е определил
обща наемна цена за имота на около 450 лв., от които е посочил, че
ищецът следва да заплаща половината, т.к. е придобит в СИО.
Настоящият съд намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни.
Съгласно разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 5 СК, когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и
други обстоятелства.
В случая, ищецът още с исковата
молба е поискал нему да се предостави за ползване семейното жилище,
представляващо апартамент № 71, находящ се в град София, ж.к. „***********,
/придобито в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно Нотариален акт
за собственост върху жилище № 109, том 8, нот. дело № 1509 от 1980 г., издаден
от 1-ви нотариус при Софийски районен съд. Посочил е също, че няма друго
жилище, както и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от него и
ответницата – кухнята и сервизните помещения са общи, а съвместното им
съжителство е невъзможно поради влошените взаимоотношения и нетърпимост.
Изложил е, че в семейното жилище живее в едно домакинство заедно със
семейството на дъщеря си.
Отделно от това е посочил, че още
през 1999 година, когато започнал връзка с друга жена, непосредствено след
началото на връзката му, ответницата отишла да живее на съпружески начала при
приятеля си в неговото жилище, където живеела и понастоящем.
В отговора си ответницата А. М.Ч.
е посочила, че не възразява ищецът да остане да живее в семейното жилище, но
при условията на чл. 57 от СК – като заплаща наем за ползването на нейната част
от жилищния имот, като е поискано съдът с решението си да определи размерът на
дължимия от ищеца наем за ползването на семейното жилище.
С молба, депозирана в открито
съдебно заседание на 02.07.2020 г. пред Софийски районен съд, ищецът е
представил молба за изменение на искането си относно семейното жилище с препис
за ответницата – посочено е, че искането за ползване на семейното жилище следва
да се счита за предявено в ограничен обем – а именно – да му се предостави за
ползване част от четиристайното семейно жилище, с правото да ползва
югозападната стая от апартамента, където живеел и към момента, при общо ползване
на кухнята и сервизните помещения на апартамента, като е изложил, че останалата
част от апартамента фактически се ползва от семейството на дъщерята на
страните, и е поискал да се остави без уважение искането на ответницата за
заплащане на наем за ползването на нейната идеална част от имота.
Безспорно в случая е, че семейното жилище е
придобито от страните при условията на съпружеска имуществена общност –
жилището е придобито през 1980 г., на името на двамата съпрузи, при действието
на СК от 1968 г. /отм./, като по силата на чл. 13 СК от 1968 г. недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Съпружеската
имуществена общност след развода се е трансформирала в обикновена съсобственост
при равни дялове (чл. 28 от СК), страните нямат ненавършили пълнолетие деца от
брака, поради което ползвателят-съсобственик дължи на другия съсобственик
половината от месечната наемна цена за ползване на семейното жилище (арг. от
чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК).
Безспорно в случая е и че
настоящото фактическо положение е, че ищецът /въззивник в настоящото
производство/ ползва семейното жилище, което се обитава и от пълнолетната
дъщеря на страните.
Действително ищецът е изменил
искането си относно ползването на семейното жилище, което първоначално е искал
да се предостави за ползване изцяло на него, като с молбата, депозирана в
открито съдебно заседание, проведено на 02.07.2020 г., е поискал да му се
предостави за ползване само югозападната
стая от апартамента при общо ползване на кухнята и
сервизните помещения на апартамента.
Във въззивната си жалба
въззивникът е заявил, че макар в отговора на исковата молба, както и в
проведеното открито съдебно заседание на 02.07.2020 г. ответницата да не е
изразила желание за ползване на семейното жилище, това не означавало, че следва
да му се предостави за ползване цялото жилище, както и че с останалите две стаи
ответницата може да се разпорежда съобразно правата си по закон.
Съгласно практиката на ВКС - Решение №554/15.07.2010 по дело №1774/2009
на ВКС, ГК, IV г.о., когато семейното жилище е общо, на първо място се
преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато
това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на
единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно).
За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и
от кои помещения се състои то. На следващо място съдът преценява възможността
за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо
ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими
или нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни
помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху
които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата,
върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да
останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако
отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът
изрично посочва кои помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за
общо ползване.
В настоящия случай искане за
ползване на семейното жилище е направено само от ищеца, същият има жилищна
нужда, налице са нетърпими отношения между страните, по твърдения и на двамата
– ищецът твърди силно конфликтен характер на ответницата, а тя – системен
физически и психически тормоз, като семейното жилище, представляващо
апартамент, не позволява обособяване на самостоятелни реални части от семейното
жилище /без общо ползване на помещения/, т.е. същото може да се ползва
съвместно от съпрузите, но при общо ползване на кухнята и сервизните
отношения, поради което не е налице хипотезата за обособяване на самостоятелни
реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Предвид
нетърпимите отношения между съпрузите, не е налице и хипотезата, при която
разпределението в семейното жилище може да се осъществи, като бъдат обособени
отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и отделни
помещения за самостоятелно ползване от
другия съпруг, при общо ползване на кухня и сервизни помещения.
Настоящият съд намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че решението на СРС е
процесуално недопустимо тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл
свръхпетитум - над обема на претенцията
за предоставяне ползването на част от семейното жилище. Това е така, защото
законът предоставя възможност за преценка на съда на кого от съпрузите да се
предостави ползването на семейното жилище, при съобразяване разпоредбата на чл.
56, ал. 1 СК, включително и като вземе предвид отношенията между страните и
възможността им съвместно да ползват жилището. Както е посочено в Решение № 511
от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2011 г., IV г. о., ГК, по правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде
променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането
за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то
следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му
като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна
относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде
предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен
вкл. и до приключване на устните състезания по делото.
Неоснователни са оплакванията и
относно необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която
въззивникът е осъден да заплаща на ответницата наем в размер на 225 лв.
месечно, както и че не са обосновани правни изводи относно определените 450 лв.
като общ размер на месечния наем за цялото жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението
на вещо лице. В случая първоинстанционният съд е посочил в решението си, че за
да определи обща наемна цена за имота на около 450 лв., от които ищецът следва
да заплаща половината, взема предвид площ, етажност, вид строителство и местоположение.
Настоящият съд намира тези изводи
за правилни, защото, както се посочи и по-горе, семейното жилище е било
придобито от страните при условията на съпружеска имуществена общност, която
след развода се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове
(чл. 28 от СК), като общият размер от 450 лв. е справедлив и съобразен с
характеристиките на жилището – тристаен апартамент, с площ от 87.86 кв. м., на
трети етаж, находящо се в столицата на страната, която наемна цена е съобразена
със средната наемна цена на обзаведен тристаен апартамент - видно от справка в
интернет на www.imoti.bg, средната наемна цена на подобен
имот в ж.к. „Люлин“ към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно
решение е в размер на около 500 – 600 лв.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, постановено е при
спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 273, вр. чл. 329,
ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение искането на страните за присъждане
на направени разноски по делото – след като съдът е постановил обща вина за
брачното разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в
тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 161786 от 28.07.2020 г., постановено по гражданско дело №
2512/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 117-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н.В.Ч., ЕГН **********
и на А. М.Ч., ЕГH **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.