МОТИВИ от 17.10.2019 г. към Решение
№ 102 от 07.10.2019 г. по НОХД № 243/2019 г. на РС-Айтос.
РП-Айтос е
предявила обвинение против И. Т. И., EГH ********** за престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93, т.9 от НК, за
това, че на
неустановена точно дата, за времето от 18.04.2019 г. до 20.04.2019 г., от двора
зад къщата на А.Н. ***, отнел чужда движима вещ – велосипед марка „***“, черен
на цвят, с номер на рама G **********, на стойност от 140.00 лева, собственост
на непълнолетния Ю.А.Н., със законен представител – родител А.Н.А., от
владението на Ю.А.Н., без негово съгласие и без съгласие на негов законен
представител, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е
маловажен.
РП-Айтос е
внесла обвинителен акт, макар още с него да е констатирала предпоставките на
чл.78а от НК, т.е. за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НК /чл.375 –
380 от НК/ – освобождаване на наказателна отговорност с налагане на
административно наказание
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт. Намира същото за безспорно доказано от събраните по
делото доказателства и пледира да бъде
признат за виновен. Счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание на
основание чл.78а от НК.
Подсъдимият,
редовно призован, се явява. Признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изказва искрено съжаление за стореното.
Служебният му
защитник счита, че са налице основанията на чл.78а от НК и пледира за налагане
на глоба в минимален размер.
След проведеното разпоредително заседание производството по делото е насрочено
незабавно и съответно е преминало по реда на чл.375 и следв.
от НПК - глава 28 от НПК. Направено е искане от страните за това, като съдът го
е уважил поради наличието на предпоставките по чл.78а от НК, констатирани още в
обвинителния акт на прокурора. На първо място, за престъплението, за което е
повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от
три години. На второ място, видно от справката за съдимост по отношение на
осъжданията на подсъдимия по НОХД № 74/2002 г. на РС-Айтос, НОХД № 362/2004 г.
на РС-Айтос, НОХД № 293/2007 г. на РС-Айтос и НОХД № 447/2010 г. на РС-Айтос, е
настъпила реабилитация по силата на чл.88а, ал.4 вр.
ал.1 и ал.2 от НК. Сроковете са изтекли към момента на деянието, описано в
обвинителния акт – 18.04.2019 г., т.е. към тази дата последиците от осъжданията
са били заличени и същият се счита за неосъждан по силата на закона. На трето
място, вредите от деянието, за което е повдигнато обвинение, са възстановени.
Ето защо и
на основание чл.378, ал.4 от НПК съдът се е произнесъл с решение, както изисква
глава 28 от НПК, по който ред е преминало производството по искане на страните,
направено в разпоредително заседание и счетено за основателно от съда с
определението по чл.252, ал.1 от НПК.
Съдът, за
да постанови решението си, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И. Т. И., EГH **********, е роден на *** ***. Постоянният мy
адрес е: с. В., общ. р., обл. Б.. Той е български
гражданин, неженен, неграмотен, понастоящем работи като *** в с. Л..
Подсъдимият е
бил осъждан по НОХД № 74/2002 г. на РС-Айтос на една година лишаване от
свобода, отложено по чл.66, ал.1 от НК и приведено в изпълнение по НОХД №
362/2004 г. на РС-Айтос, по което му е наложено една година и шест месеца лишаване
от свобода. Наказанието е изтърпяно на 27.06.2007 г., т.е. срокът по чл.88а,
ал.2 е изтекъл на 27.06.2017 г.
По НОХД № 293/2007
г. на РС-Айтос му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което след като е кумулирано с
наказанието по НОХД № 362/2004 г. на РС-Айтос, е приспаднато като изцяло
изтърпяно с влязъл в сила съдебен акт от 17.03.2008 г., т.е. срокът по чл.88а,
ал.2 е изтекъл на 17.03.2018 г.
По НОХД №
447/2010 г. на РС-Айтос му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, изтърпяно на 21.01.2012 г., т.е. срокът по 88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 21.01.2017 г.
Видно е, че последиците
от осъжданията му по НОХД № 74/2002 г. на РС-Айтос, НОХД № 362/2004 г. на
РС-Айтос, НОХД № 293/2007 г. на РС-Айтос и НОХД № 447/2010 г. на РС-Айтос са
заличени поради настъпила реабилитация по силата на чл.88а, ал.4 вр. ал.1 и ал.2 от НК. Сроковете са изтекли към момента на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт – 18.04.2019 г., т.е. към
тази дата последиците от осъжданията са заличени и същият се счита за неосъждан
по силата на закона.
Свидетелят Ю.А.Н. /непълнолетен/ притежавал велосипед марка „***", черена на цвят, с номер на рама G 141 1282634, който мy бил подарък от неговия законен представител — баща му А.Н.А.. Н. държал велосипеда в двора на къщата, където
живеели - в с. В., общ. Р., oбл. Б..
На неустановена точно дата и неустановен точно час, във времето oт 18.04.2019 г. дo 20.04.2019
г., подсъдимият И. отишъл до двора на къщата, където бил оставен велосипеда на Н.,
видял го и решил да го открадне. Успял до го вземе незабелязано и напуснал местопрестъплението. Няколко дни по-късно подсъдимият го предложил за продажба на свидетеля К.С.Л. от с. В., общ. Р.. Л. закупил от подсъдимия велосипеда за сумата от 30 лв., незнаейки че вещта е предмет
на кражба.
Ha 25.04.2019 г. Л. карал
колелото в с. В.. Свидетелят Ю.А.Н. го видял и разпознал откраднатия си
велосипед. Обадил се на баща си, който сезирал органите на МВР. Л.
предал велосипеда на служител на МВР, за което бил съставен протокол. C разписка от 11.05.2019 г.
велосипедът бил върнат на А.Н.А..
За случая била
уведомена PП-Айтос и било образувано настоящото производство.
Стойността на откраднатия велосипед, според заключението нa експерта по съдебно оценителната експертиза, възлиза на 140.00 лева.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от приложените по ДП доказателствени материали: протоколи за разпити на свидетели:
А.Н.А. /л. 35 от ДП/, Ю.А.Н. /л. 37 от ДП/, К.С.Л. /л. 39 от ДП/; М.В.А.
/л. 34 от ДП/; протокол за оглед на веществено
доказателство и
фотоалбум към него /л. 40 и следв. от ДП/; оценъчна експертиза /л. 53 от ДП/; документи,
удостоверяващи, връщане
на вещта /л.15-16 от ДП/; справка за
съдимост на обвиняемия /л.
18 и следв. от ДП/.
При така установената обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието
си подсъдимият И. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл.194, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.93, т.9 от НК, тъй като на неустановена точно дата,
за времето от 18.04.2019 г. до 20.04.2019 г., от двора зад къщата на А.Н. ***,
отнел чужда движима вещ – велосипед марка „***“, черен на цвят, с номер на рама
G **********, на стойност от 140.00 лева, собственост на непълнолетния Ю.А.Н.,
със законен представител – родител А.Н.А., от владението на Ю.А.Н., без негово
съгласие и без съгласие на негов законен представител, с намерение
противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен.
От обективна
страна подсъдимият И. е осъществил признаците на престъплението кражба. Същият
е отнел чужда движима вещ от владението на нейните собственици, без тяхното съгласие, като е установил трайна
фактическа власт върху отнетия предмет, отнасяйки го от дома на собствениците и
разпореждайки се с него, продавайки го на трето лице.
Престъплението е
квалифицирано по чл.194, ал.3 от НК, тъй като съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК с оглед ниската стойност на предмета на кражбата много
под минималната работна заплата – 140 лева и личността на подсъдимия, която е с
невисока обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че същият е
реабилитиран по силата на закона за предходната си престъпна дейност и последиците
от осъжданията са заличени.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 218Б oт НК, тъй като И. в продължение на една година е извършил
две деяния и общата стойност на предмета е над 150 лева, за което по ДП е
приложено заверено копие от постановление за прекратяване на наказателното
производство, което е било водено по повод другото извършено oт И. деяние /л. 65 по ДП/.
От
субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл от
подсъдимия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Налице
е присвоително намерение, което е било обективирано чрез отнемането на вещите.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или пробация или глоба.
Същият е неосъждан за престъпление от общ характер /с оглед настъпилата
реабилитация по право по чл.88а от НК/ и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Причинените съставомерни
имуществени вреди са възстановени. Ето защо съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне на размера на наказанието, съдът като взе предвид сравнително
невисоката обществена опасност на деянието предвид ниската стойност на предмета
и възстановяване на вредите и сравнително невисоката степен на обществена
опасност на дееца, който няма други тежки противообществени прояви, признанието
и съдействието, с което улеснява своевременното приключване на наказателното
производство, като изразява искрено съжаление за извършеното, му наложи
наказание при наличие на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Още повече, при
определяне на размера на глобата следва да се съобразява социалното и
финансовото положение на подсъдимия, което не е добро предвид събраните данни,
че същият едва от скоро в хода на наказателното производство е започнал да
реализира трудови доходи, работейки като *** на територията на Б.ка област. От друга страна, като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство следва да се отчетат и направените от страна на
подсъдимия усилия да започне работа. Съдът счете, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание
на подсъдимия не е наложително да му
бъде наложено глоба в по-висок размер. Ето защо така наложеното административно
наказание се явява достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
При този изход на делото на същия следва да се
възложат направените по делото разноски.
По
изложените съображения и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ……………............