Определение по дело №353/2024 на Административен съд - Силистра

Производство по реда на чл. 166,ал.4 от АПК -искане на оспорващия да бъде спряно от съда допуснатото по силата на отделен закон / чл.172,ал.6 от ЗДвП/предварително изпълнение на обжалвания административен акт.

Оспорващият Х. В. Я. от гр.Силистра, чрез адв.П.-М. Б.-АК-Враца, моли съда да допусне спиране на предварителното изпълнение по оспорената заповед № 227з-1342 /погрешно посочена в жалбата като № 2332- /за налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на МПС за срок не повече от 18 месеца“.

Чл.172,ал.6 от ЗДвП предвижда предварително изпълнение на процесната принудителна мярка, т.е. предварителното изпълнение е допуснато по силата на отделен закон.

Правният ефект на предварителното изпълнение на административния акт настъпва по силата на закона.При това положение приложимата хипотеза на оспорване е тази по чл.166,ал.4 от АПК.

Молбата, съдържаща се в основната жалба, е подадена не чрез административния орган – ст.полицай при 03 РУ на МВР,СДВР-София, а направо в деловодството на Административен съд Силистра – съд по местоживеене на жалбоподателя, поради което ответният орган не е имал възможност да комплектова жалбата с административната преписка.

С разпореждания от 24.10.2024 г. и съответно с второ разпореждане от 31.10.2024 г. административната преписка е изискана.

На 05.11.2024 г. преписката е била представена по делото.

От съдържащите се в преписката документи е видно, че оспореният акт е връчен на 15.10.2024 г., жалбата е подадена на 22.10.2024 г., т.е.в 14-дневния срок от съобщаване на акта. Следователно оспорването на административния акт по съдебен ред е инициирано своевременно и не е налице недопустимост на жалбата.

Жалбата съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение по реда и на основанията по чл.166, ал.4 във вр. с чл.166,ал.2 от АПК.

С оспорената заповед е наложена обезпечителна мярка – временно отнемане на СУМПС за това ,че водачът на МПС към 23, 40 часа на 14.10.2024 г. в гр.София е отказал да му бъде извършана проверка за употреба на наркотични вещества, респ. техни аналози посредством техническо средство.

Като основания за уважаване на молбата се сочат следните обстоятелства:

Жалбоподателят е лице, чиято сфера на дейност е в областта на здравеопазването като, видно от справка в търговския регистър/ справка не е приложено, но вероятно се очаква съдът или административен орган служебно да я извърши / същият е съдружник в дружество, занимаващо се с търговия на дребно с лекарства и други фармакологични продукти. Той зареждал с автомобила си няколко аптеки, част от които на територията на малки села в област Силистра. Действието на мярката можело да доведе до там,че част от зарежданите от него обекти да останат без лекарства, респективно трудноподвижни и възрастни хора да не могат да си ги закупят. В тази връзка, Х. В. Я. се нуждаел от автомобил, за да може да посещава Република Сърбия и Република Македония, където негови международни бизнес партньори в сферата на лекарствения бизнес го чакат да сключи дистрибуционни договори за търговия на едро с лекарства и лекарствени продукти.

На следващо място, жалбоподателя е кандидат за народен представител от листата на ПП ГЕРБ за област Търговище. Във връзка с предизборната кампания той постоянно пътувал, както в областта, така и до гр. София. Пътуванията били свързани със срещи с избиратели, както и с провеждане на адекватна предизборна кампания. За целта на тези пътувания, Х. Я. се нуждаел да бъде обезпечен с шофьорска книжка,за да може да защити честността на вота в изборния ден, както и да може да обиколи изборните помещения (в качеството му на кандидат за народен представител), и да може да присъства в РИК-Търговище при отчитането на изборните резултати.

На следващо място – Х. Я. полагал грижи за възрастни родители, които се нуждаели от помощта му чрез превозването им до специализирани рехабилитационни центрове и снабдяването им с вещи от първа необходимост,поради което било необходимо да е мобилен.

На последно място, жалбоподателят бил дал кръв за изследване, респективно била налице prima facie вероятна основателност на жалбата, което също можело да се изтъкне като причина за необходимостта от спирането на изпълнението на заповедта.

В обобщение счита, че изложените с жалбата обстоятелства (подкрепени със съответните доказателства) са противопоставими с обществения интерес, който чл. 60, ал. 1 от АПК защитава във връзка с чл. 166 от АПК- - безопасността на движението по пътя и преустановяването на нарушения, застрашаващи живота и здравето на останалите участници в движението. В конкретния случай защитаваният обществен интерес за безопасност на пътя бил съпоставими с прехраната на жалбоподателя и снабдяването на множество аптеки с лекарства от първа необходимост, неговото политическо израстване и кариера, както и дължимата от него грижа към отгледалите го родители в тяхната старост.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Към жалбата са приложени доказателства за обстоятелството ,че жалбоподателят участва в парламентарни избори октомври, 2024 г.

В преписката се съдържа АУАН № 822370 от 15.10.2024 г., връчен на жалбоподателя на същата дата, от който е видно че, е образувано административно-наказателно производство за нарушение по чл. 174,ал.3,пр.2 от ЗДвП, съдържащо хипотеза за отказ на водач на МПС да му бъде извършен контрол за употреба на упойващи вещества.

Приложен е талон за изследване, подписан и от Х. В. Я., в който е удостоверено, че той отказва извършването на контрол за упойващо вещество с техническо средство.

Жалбата с особеното искане по чл.166 от АПК е подадена на 22.10.2024 г.,не е подадена чрез административния орган, ситуиран на територията на гр.София. Технологичното време за окомплектоване на преписката е поне седмица. Събитията, свързани с твърденията на жалбоподателя за участие в парламентарни избори октомври, 2024 г., са отминали спрямо настоящото произнасяне, поради което същите са неактуални.

Охраняваното от предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт обществено отношение в процесния случай е безопасност на движението по пътищата ,с участници– пешеходци, водачи на МПС,включително и на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС.Следва да се акцентира, че защитаваното общественото отношение в случая е обезпечаване на възможността контролните органи по закона за движение по пътищата да извършват проверки, без с тази проверка да се свързва и резултатът от проверката. Т.е. законодателят, в конкретната хипотеза на чл.172,ал.2,т.3 от ЗДвП , предвижда нарушение при всеки отказ на водача на МПС да бъде контролиран за употреба на наркотични вещества, независимо от осъществяването на друг състав на нарушение, който състав е самото използване на такъв вид вещество.

Твърденията в особеното искане, свързани с полагане на грижа за възрастни родители, снабдяване на аптеки с необходими лекарства, са неподкрепени с доказателства.Дори и да бяха установени тези обстоятелства, то следва да се отбележи, че общественият интерес за безопасност на движение по пътищата надделява и не е съпоставим, не е пропорционален с изложените от жалбоподателя обстоятелства за личен интерес, респ. предполагаем обществен интерес на търговското дружество-собственик на автомобила. Възможността органите по закона за движение по пътищата да извършват ефективни проверки за спазването на правилата за движение по пътищата / в конкретната хипотеза в 23,40 часа в град София, която локация е гъсто населена / е надделяващ спрямо изложените в жалбата интереси за политическа кариера на жалбоподателя, респ. за снабдяването на аптеки с лекарства, който могат да се снабдяват и от други дистрибутори.

Следва да се вметне, че процесното МПС е собственост на търговско дружество, а не на жалбоподателя – физическо лице.Следователно този лек автомобил „Ягуар“ може да се управлява от всяко друго лице,включително и от съдружник / дружеството не е ЕООД, а ООД /,включително от нает на трудов или граждански договор водач. При това положение не е налице пряка и необратима връзка между жалбоподателя и процесното МПС.

Изложените съображения на Х. Я. за вероятна основателност на основната жалба следва да се преценяват при анализ за законосъобразността на процесната заповед за налагане на ПАМ и нямат пряка връзка при коментара за приложението на чл.166 от АПК – бърза и спешна намеса, за да се предотвратят трудно поправими,респ. непоправими вреди до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС по повод на визирането нарушение на ЗДвП.

В обобщение, предварителното изпълнение на процесния административен акт е допуснато по силата на закона. Законодателят е преценил, че с оглед интензитета на регулираните обществени отношения при налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП обстоятелствата по чл. 60 от АПК се презумират/предполагат се. Т.е. по силата на закона е прието, че процесната мярка осигурява живота и здравето на гражданите, цели защита на особено важни държавни и обществени интереси, налице е опасност, че може да бъде сериозно затруднено изпълнението на акта,респ. от забавеното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда за обществото. При това положение, за да е основателна процесната молба за спиране, жалбоподателят следва да докаже, че неговият личен интерес е пропорционален по интензитет на обществения,презумиран от законодателя.Възможността за понасяне на вреда, респ.пропусната полза от неизползването на процесния автомобил, не съставлява насрещен еквивалент на обществената безопасност,компрометирана от отказа да се съдейства за извършване на контрол за управление на МПС

Вероятността от настъпване на пътно-транспортно произшествие в резултат на участие в движението на водач,който е отказал да бъде проверен за употреба на упойващо вещество, е предполагаема.При това положение, подадената молба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.166,ал.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. В. Я. от гр.Силистра, чрез адв.П.-М. Б.-АК-Враца, със съдебен адрес, посочен в жалбата, за допусне спиране на предварителното изпълнение по оспорената заповед № 227з-1342 /погрешно посочена в жалбата като № 2332- /за налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на МПС за срок не повече от 18 месеца“.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен съд на Р България в 7-дневен срок, считано от съобщаването му.