№ 48723
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110114426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “..“ АД, чрез адв. Д.,
срещу С. Н. И., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 2500 лв. – главницата по договор за потребителски кредит „Екстра“ № .. г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга; 225 лв. – договорна лихва за периода от 17.08.2023
г. до 17.10.2023 г.; 13,60 лв. – мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023
г., за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 60836/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответницата
възразила. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, с адрес: www.сreditins.bg. Излага
доводи, че кредитното правоотношение е възникнало от разстояние, чрез изпращане на
линк за потвърждение, с който е бил сключен договор за потребителски кредит
„Екстра“ № .. г., по силата на който на ответницата е била предоставена в заем сума в
размер на 2500 лв., усвоена чрез каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу
представяне на документ за самоличност. Твърди, че с договора било предвидено и
заплащането на възнаградителна лихва, платима ведно с главницата по заема на равни
месечни вноски, с краен срок за погасяване на дълга – 17.07.2024 г. Сочи, че към
02.11.2023 г. ответницата не е погасила нито една от дължимите вноски по заема с
падеж, както следва: 17.08.2023 г., 17.09.2023 г. и 17.10.2023 г. Твърди, че съгласно т. 6
от договора, има право да направи кредита предсрочно изискуем, доколкото
заемателят не е заплатил две поредни погасителни вноски, съгласно погасителния
план. Излага доводи, че ответницата дължи и мораторно обезщетение, в размер на
13,60 лв. във връзка с просрочените задължения. С оглед неизпълнението на
договорните задължения на ответницата, по искане на дружеството е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60836/2023
г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответницата възразила. Ето защо моли съда да
признае за установено, че ответницата дължи на „..“ АД сумите, както следва: 2500 лв.
– главницата по договор за потребителски кредит „Екстра“ № .. г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
1
погасяване на дълга; 225 лв. – договорна лихва за периода от 17.08.2023 г. до
17.10.2023 г.; 13,60 лв. – мораторна лихва за периода от 18.08.2023 г. до 02.11.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. П., е подала отговор на исковата
молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава, че е
получила заемната сума по договора, при уговорени ГЛП от 36% и ГПР в размер на
47,7%, като следвало да погаси вземанията по заема чрез изплащането на дванадесет
на брой месечни погасителни вноски, единадесет от които в размер на 433,33 лв. и
последна вноска на стойност от 433,37 лв. Счита, че процесният договор е нищожен,
както и че същият съдържа неравноправни клаузи. Излага доводи, че заемодателят не е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на
договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, която накърнявала
добрите нрави и имала за последица значителна нееквивалентност на насрещните
престации. Твърди, че посоченият в договора ГПР е неточен и подвеждащ доколкото
при формирането му не е включена скритата под форма на сума за гаранция –
поръчител договорна лихва. Счита, че ищецът не е изпълнил изискването да посочи
действителната стойност на общата сума за плащане. Излага съображения, поради
които счита, че уговорената лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва за
забава. Твърди, че определената от заемодателя сума за поръчител има за цел да
преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна
лихва е неравноправна, доколкото при сключване на договора потребителят е бил
лишен от възможността да прецени обхвата на поетото от него задължение. Поддържа,
че ищецът е нарушил изискванията за справедливост и добросъвестност като не й е
разяснил размерът на дължимата лихва по договора. Твърди, че клаузата за лихва
представлява част от същественото съдържание по договора, поради което не намира
приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Излага доводи, че в посочения ГПР по
заема следва да бъде включено и вземането за гаранция – поръчителство, като счита,
че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на ясно
разписана в договора методика за формиране на ГПР по заема. С оглед изложеното,
счита че дължи връщане единствено на чистата стойност на заема. Твърди, че е
извършила плащания по процесния договор за кредит. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Правна квалификация на предявения иск – чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, въз основа на който е предоставил в заем в полза на ответницата сумата от
2500 лв., срещу поетото от нея задължения за връщане на заетата сума, ведно с
дължимата възнаградителна лихва, както и настъпил падеж на процесните вземания,
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство
длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, както и
размера на претендираната мораторна лихва.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно основанията, поради които счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
2
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, , включително
и свързаните договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство
относно наличие на неравноправни клаузи, като им осигурява възможност да изразят
становище по тези въпроси.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията си.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е налице сключен договор за потребителски кредит „Екстра“
№ .. г., по силата на който “..“ АД е предоставил в заем на С. Н. И. сумата от 2500 лв.
Ищецът представя писмени доказателства, които са относими и необходими.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 60836/2023г. на СРС.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част
на настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 60836/2023г. на СРС г. по описа на
СРС.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане
на спора.ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по
общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най –
доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за
държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2025
г. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4