Решение по дело №591/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 476
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20225200500591
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Пазарджик, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Попова
при участието на секретаря ГА.на Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
516/08.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20225240100085 Пещерският
районен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № 597 / 30.12.2021
год., издадена от директора на ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б. инж.
П.В., с която на Б. П. Ф., ЕГН ********** ,с адрес: гр. Б., ул. „С.Р." № 2, е
наложено дисциплинарно наказА.е „Предупреждение за уволнение“.
Осъдил е ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б. инж. П.В. да заплати
на Б. П. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.Р." № 2, сумата от 700 лв.
разноски.
Осъдил е ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б. инж. П.В. да заплати
на Районен съд П. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б., представлявано от
инж. П.В. с изложени оплаквА.я за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че неправилно районният съд е приел, че в нормативната база
липсвало изрично посочване натичния кодекс за поведение на ТП ДЛС
1
„Ш.П.", тъй като в трудовото досие на ищеца се съдържала декларация по
чл.61, ал.1 от Етичния кодекс, с която потвърждавал, че е запознат с
правилата за поведение, регламентирА. в Кодекса.
Неправилно районният съд бил приел, че посоченото нарушение не е
извършено от ищеца, тъй като при издаването на заповедта била спазени
всички законови изисквА.я: наказА.ето било наложено в законния срок по
чл.194, ал.1 от КТ, спазени били изсквА.ята на чл.195 от КТ, изчерпателно
били посочени извършените дисциплинарни нарушения.
АнА.зирА.те са показА.ята на разпитА.те свидетели, като
жалбоподателят твърди, че не следва да се кредитират показА.ята на св.С.,
тъй като тя не била пряк свидетел на извършването на нарушенията от ищеца.
От показА.ята на останА.те свидетели пък съдът бил направил неверен извод,
че работното време приключва в 16.30 ч. Това не било вярно, тъй като за
работното време била издадена изрична Заповед № З-36-47/04.02.2022 г., в
която било посочено, че работното време е от 8:00 ч. до 17:00 ч. Освен това
от показА.ята на свидетелите било безспорно установено, че Ф. е извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта, с която е
наложено наказА.ето. Не следвало да се кредитира записването в дневника на
горския стражар, извършено от ищеца, тъй като този дневник подлежал на
проверка от прекия му ръководител, но такава не била извършвана повече от
3 месеца, тъй като трудовото правоотношение с инж.Ч. било прекратено
поради придобиване на право на пенсия.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Б. Ф. чрез неговия
процесуален пълномощник с изложени пространни съображения в подкрепа
на правилността на решението на РС-П.. Искането е то да бъде потвърдено с
присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анА.зира събрА.те по
делото доказателства, като взе предвид становищата на стрА.те, изразени в
съдебно заседА.е и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
2
В исковата си молба против ТП ДЛС „Ш.П." ищецът Б. Ф. е твърдял, че
работи на длъжността „Горски стражар" при Териториално поделение на
Държавно ловно стопанство „Ш.П." (ТПДЛС „Ш.П.) - местност Ш.П., гр. Б.,
въз основа на постоянен трудов договор.
Със заповед рег. № 597 / 30.12.2021 год., издадена от директора на ТП
ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б. инж. П.В., му било наложено
дисциплинарно наказА.е „предупреждение за уволнение" на основА.е чл.188,
т.2 КТ . Заповедта му била връчена лично на дата 31.12.2021 г.
Ищецът е оспорил заповедта с твърдението, че била нищожна, тъй като
била издадена при липса на компетентност, защото положеният под нея
подпис бил от инж. А. Т. К., който бил заместник-директор, а в заповедта не
било посочено, че на него са му вменени права по заместване, вкл. и такива да
налага дисциплинарно наказА.е от вида, с което ищецът бил наказан.
Оспорил е и автентичността на подписа.
Твърдял е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречала на
материален закон - Кодекса на труда, издадена била в нарушение на
процесуалните правила и била необоснована, тъй като в нея не било посочено
кое точно задължение от длъжностната му характеристика не било изпълнено
или нарушено.
Оспорва да е извършил вмененото му нарушение. Твърдял е, че
стриктно е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика на дата
16.12.2021 г. Не бил извършил визираното в заповедта нарушение –да е бил
на работа във видимо нетрезво състояние; да не е изпълнявал поставените му
задачи; да е отправял обиди и заплахи срещу по-горе стоящ от него служител.
Не ставало ясно какви точно задачи не е изпълнил, не било посочено името на
прекия ръководител и кога точно му е поставил в този ден задачи - какви
точно били тези задачи и как били поставени.
Твърдял е, че на 16.12.2021 г. по собствена инициатива се включил в
почистването на горски път, за което надлежно информирал прекия си
ръководител и той дал съгласие. Твърдял е, че реално задачата за почистване
на горски път е била възложена на двама други служители, а ищецът се
включил да им помага по собствена инициатива. Оказало се, че от страна на
ръководството не била осигурена каквато и да било техника за тази дейност,
поради което да се чисти сняг на ръка при тези климатични условия в този
3
ден било невъзможно. Не е оспорил твърдението, че обядвал в посоченото в
заповедта място, но оспорва да е употребявал алкохол. Твърдял е, че на
16.12.2021 г. не му била извършвана проверка по съответния ред за съдържА.е
на алкохол в кръвта или по друг начин.
Твърдял е и че не си е тръгнал самоволно от работното място. Напротив
с помощник лесничей И.П. отишли на внезапна проверка в горски участък, за
което действие не било необходимо да се уведомява прекият ръководител
инж.Б.лав Ч..
Не е отрекъл, че му били връчени две искА.я за даване на обяснения по
смисъла на чл.193, ал.1 КТ: първото било с изх. № 1398 от 29.12.2021 г., а
второто било с изх. № 1401 от 30.12.2021 г., но те не били подписА. от
работодателя. В първото искане било записано, че трябва да даде обяснения в
срок до 12:00 часа на 29.12.2021 г., но срокът даване на обяснение бил
недостатъчен, а и към искането нямало приложено писмено доказателство, с
което да се запознае. Искането му било връчено от заместник директора.
Твърдял е, че има разлика в исканото обяснение и заповедта, както и че
се цитирал рапорт, който не му бил предоставян за запознаване. Твърдял е, че
не било посочено какво точно е дисциплинарното нарушение. По двете
искА.я за даване на обяснения били изготвени, подписА. и връчени от зам.
директора на ТП ДЛС „Ш.П.“, което било нарушение при провеждане на
процедурата по даване на обяснения по реда на чл. 193, ал.1 КТ.
Работодателят бил нарушил и императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ.
Твърдял е, че така наложеното дисциплинарно наказА.е било
необосновано прекомерно. Не била спазена градацията на видовете
дисциплинарни наказА.я,
Искането е да бъде постановено решение, с което да се отмени заповед
№ 597 / 30.12.2021 год., на директора на ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр.
Б. инж. П.В., с която му е наложено дисциплинарно наказА.е
„предупреждение за уволнение" на основА.е чл.188, т.2.като издадена от лице
без нужната компетентност и като незаконосъобразна.
В случай, че са нА.це данни за неспазена процедура по чл.193 КТ, моли
да се отмени процесната заповед без да разглеждате спора по същество на
основА.е чл.193, ал.2 от КТ
4
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Ответникът е
твърдял, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Заповедта за
налагане на наказА.е била издадена от заместник-директора на ТП ДЛС
„Ш.П.", тъй като директорът бил в платен отпуск в периода от 20.12.2021 г.
до 20.12.2021 г. и от 22.12.2021 г. до 31.12.2021 г. В заповедта за разрешаване
на отпуск било посочено лицето, което ще го замества и това бил именно
инж. А. К.. Подписът, положен под заповедта за наказА.е и на искА.ята за
даване на обяснения, бил на заместник-директора на ловното стопанство.
Като заместник той разполагал с нормативно призната способност да
подписва и издава горепосочените документи.
Твърдял е, че заповедта за налагане на наказА.е е законосъобразна, не
противоречала на материалния закон и била издадена при спазване на
процесуалните правила, като били посочени ясни и точни мотиви.
Твърденията, че не бил извършил нарушения на трудовата дисциплина, че е
спазвал Етичния Кодекс и задълженията си по длъжностна характеристика
били неверни. В раздел V - Основни задължения на Етичния кодекс било
посочено, че трябва да спазва разпоредбите на кодекса на поведение, а
именно Етичния кодекс на ТП ДЛС „Ш.П.“. В случая ищецът бил псувал,
обиждал на етническа основа и заплашвал със саморазправа главния инженер
на ловното стопанство инж. И.А. пред множество колеги. Това
представлявало грубо нарушение на чл. 27 от Етичния кодекс, където било
заложено, че отношенията на служителите с колегите им се ръководят от
принципите на лоялност, уважение и сътрудничество.
Освен това със своите действия служителите не трябвало да уронват
престижа и авторитете на колегите си. В чл. 28 от Етичния кодекс било
регламентирано, че е недопустимо отправянето на обиди и
дискриминационно отношение между служители.
В заповедта били посочени нарушението, неговите обективни и
субективни признаци, времето и мястото на извършване.
Твърдението на Б. Ф., че в посочения ден се е включил да помага на
колегите си по собствена инициатива, не отговаряли на истината. В процесния
ден, видно и от рапорта на прекия му ръководител - старши лесничей инж.
Б.лав Ч., служителят заедно с още двама колеги е трябвало да изпълни
определени задачи. Задачите се поставяли устно всяка сутрин от старши
5
лесничея и никъде не било регламентирано, че трябва да бъдат в писмен вид.
В раздел VI от длъжностната характеристика на горския стражар било
посочено в т. 1, че работата се възлага от старши лесничея, в т .2 - че след
възлагане горския стражар изпълнява възложените му задачи и в т.3 - че
докладва, отчита и отговаря пред старши лесничея за дейността в отдела.
Нито едно от тези задължения по длъжностна характеристика не било
изпълнено от ищеца, като той дори не се бил върнал след обяд на 16.12.2021
г. да продължи работа с колегите си, а бил останал в заведението. Появил се е
към 16:10 часа във видимо нетрезво състояние и започнал да се държи
арогантно и невъзпитано. Бил попитан от главния инженер защо е пиян по
време на работа, на което ищецът отговорил с множество обиди и закА. за
саморазправа, като на случката присъствА. голям брой от служителите на ТП
ДЛС „Ш.П.". След това се качил в колата си и заедно с помощник-лесничея
И.П. напуснА. двора на ловното стопанство.
Ответникът е твърдял, че заповедта за налагане на наказА.е била
издадена при спазване на всички законови и процедурни изисквА.я. Спазени
били изисквА.ята на чл. 189, ал. 1 от КТ, като били взети предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на служителя. Също така бил спазен и срокът за налагане на наказА.ето по чл.
194, ал. 1 от КТ, според която дисциплинарните наказА.я се налагат не по -
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една
година от извършването му. Нарушението било извършено на 16.12.2021 г., а
заповедта за налагане на наказА.е била издадена и връчена на 30.12.2021 г.
Спазени били и изисквА.ята на чл. 195 от КТ, като били посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказА.ето и законовият текст,
въз основа на който се налага. Изчерпателно били посочени нарушенията по
чл. 187, ал. 1 ,т 1 - „преждевременно напускане на работа, т.2 - „явяване на
работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да
изпълнява възложените му задачи и т. 3 - „неизпълнение на възложената
работа" от КТ. Спазена била градацията при налагане на наказА.ята по чл. 188
от КТ, като било взето предвид, че поведението на работника и отношението
му спрямо трудовата дисциплина не се е променило след налагане на
дисциплинарно наказА.е „забележка" на 05.10.2021 г. Моли да се отхвърли
искането на ищеца и да се потвърдите Заповед № 597/30.12.2021 г. за
налагане на дисциплинарно наказА.е „предупреждение за уволнение" като
6
правилна, законосъобразна и издадена в съответствие с материалния закон и
всички процесуални правила.
Не е спорно между старните, а се установява и от доказателствата по
делото, че ищецът работи при ответника и трудовото му правоотношение не е
прекратено.
В съдебно заседА.е пред районния съд е направено уточнение като е
прието за безспорно между стрА.те, че подписът за инж. П.В. не е положен от
него както в заповедта, така и под искА.ята за обяснения, а е положен от инж.
К.. Видно от приетата Заповед № 720/17.12.2021 г. за разрешаване на отпуск
на директора инж.В., инж. Ал К. е посочен като заместник на директора в
периода от 22.12.2021-31.12.2021 вкл. Тъй като заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказА.е „предупреждение за уволнение“ е от дата
30.12.2021 г., следва да се приеме, че тя е издадена от компетентен орган и
твърдението, че е нищожна, е неоснователно.
Прието е за безспорно между стрА.те, че няма писмени доказателства,
относими към установяване състоянието на ищеца към 16.12.2021 г., а
именно, че е бил в нетрезво състояние, както и че Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказА.е „забележка“ е влязла в сила, тъй като не е била
оспорвана.
От приетите по делото писмени доказателства - трудов договор и
допълнителни споразумения се установява, че стрА.те са в трудово
правоотношение от 2012 г., като първоначално ищецът е бил назначен ва
длъжност „пазач“, а в последствие – преназначен на длъжност „горски
стражар“ по безспорен трудов договор.
Установява се от приетота Експертно решение на ТЕЛК, че до
01.11.2022 г. ищецът е с намалена работоспособност 80 % и противопоказА.я
за натоварване на горните крайници.
От приетите по делото и относими писмени доказателства се
установява, че със Заповед № 597 / 30.12.2021 год., издадена от директора на
ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П., гр. Б. инж. П.В., на ищеца Б. Ф. е наложено
дисциплинарно наказА.е „предупреждение за уволнение“, като мотивите за
това с следните - „служителят е във видимо нетрезво състояние на работно
място, не изпълнява поставените му задачи, отправял обиди и заплахи срещу
7
по - горестоящ от него служител..
Като доказателства по делото са приети и два броя „Искане" вх. №
1398/29.12.2021 г. и вх. № 1401/30.12.2021 г. и два броя „Обяснение" с вх. №
3833/29.12.2021 г. и вх. № 3839/30.12.2021 г. във връзка с искане за даване на
обяснение за нарушение на трудовата дисциплина, поради което следва да се
приеме, че процедурата по чл.193 от КТ е спазена.
От писмените доказателства, съдържащи се в трудовото досие на
ищеца, се установява, че със Заповед № 421/05.10.2021 г. на Ф. е наложено
наказА.е „забележка" за това, че не се е явил на работа без да уведоми прекия
си ръководител. Заповедта е влязла в сила като необжалвана.
От длъжностната характеристика на Б. Ф., приложена към трудовото му
досие, се установява, че същият работи като горски стражар и по-горестоящи
от него са, както следва: помощник лесничей, старши лесничей, зам.директор,
директор. В раздел 5 и 6 от същата е посочено, че работа на горския стражар
се възлага от ст. лесничея или пом. лесничея. След възлагане горският
стражар изпълнява възложената работа, като докладва, отчита се и отговаря
пред ст. лесничея или пом. лесничея за дейността си в отдела. Основните му
задължения са да води дневник, да спазва разпоредбите на кодекса на
поведение на служителите, осъществява контрол при преработката и
движението на дървен материал, дивеч, риба и стрА.чни ползвА.я, да следи за
състоянието на оградите и био-техническите съоръжения, да задържа вещи,
да съставя актове, да следи за спазване на противопожарните правила, да
изисква спазване дисциплина на ползвА.ята на горите. От нормативната база,
с която е длъжен да се съобразява, липсва изрично посочване на Етичен
кодекс в ТП ДЛС „Ш.П.“ към момента на възникване на трудовото
правоотношение, но без съмнение в трудовото му досие е приложена
декларация по чл.61, ал.1 от Етичния кодекс на ТП ДЛС „Ш.П.“, с която
потвърждава, че е запознат с правилата за поведение, регламентирА. в този
Кодекс. При тези данни следва да се приеме, че Етичният кодекс на ТП ДЛС
„Ш.П.“ задължително следва да се спазва от всички работещи в това ДЛС, в
това число и от ищеца.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
разпитА. и свидетели.
От показА.ята на свидетелката А.С. С. се установява, че на 16.12.2021 г.
8
била на работа. Според свидетелката работното време започвало от 08:30 ч. и
приключвало в 16:30 часа, но около 16:00 часа служителите започвА. да се
приготвят да приключват работния ден и излизА. на една тераса, където
пушаели и пиели кафе. На 16.12.2021 г. повече от половината персонал били
там - Б. Ф. също бил там, на 5-6 метра от терасата. И.А. бил там също. С.
заявява, че не е била свидетел Б. Ф. да е обиждал И.А. и според нея не е имало
контакт между тях. Свидетелката си спомня, че Ф. се ядосвал нещо на колата
си, но не е имало разправия между хора. Заявява, че в този ден Ф. не е бил под
въздействие на алкохол и не го е виждала да пие алкохол. Тя самата не е
ходила на кръчма в този ден.
Като свидетел е разпитан и самият И.А., главен инженер при ответника,
за който се твърди, че е бил обиждан от ищеца. Свидетелят установява, че е
бил на работа на 16.12.2021 г. Към 16:00 часа бил в двора на горското
стопанство. Към 15:00 часа бил на работното си място в канцеларията, където
получил обаждане от Ф., който говорел несвързано по телефона. Свидетелят
го помолил да се яви в канцеларията при зам. директора, но Ф. не отишъл,
поради което свидетелят слязъл на двора, където се засекли. Според него Ф.
бил във видимо нетрезво състояние, попитал го защо е в това състояние, но
той реагирал агресивно, започнал да го обижда, да го псува, тръшнал вратата
и си тръгнал. Ф. фъфлел, не говорел както трябва, погледът му бил замрежен,
поради което свидетелят преценил, че е пиян, но не го е проверявал за
алкохол. Когато се скарА. с Ф., той бил точно срещу него и му лъхал на
алкохол, а С. я нямало там.
От показА.ята на свидетеля се установява Д. Т. Г., ст.лесничей, се
установява, че на 16.12.2021 г. е бил на работа. Към 16:00 часа бил долу в
стопанството с другите колеги. Видял да се карат Ф. и И.А., но не е чул за
какво се карат, но не обърнал внимА.е на думите. Твърди, че свидетелката А.
С. е била там. Свидетелят не знае дА. Ф. е бил в нетрезво състояние, тъй като
не го е видял, не е бил близо до него за да усети дА. лъха на алкохол. Не си
спормня с какво точно Ф. е обидил главния инженер.
От показА.ята на свидетелят Б.лав А. Ч., ст.лесничей работил в ТП ДЛС
„Ш.П.“ се установява, че е бил на работа на 16.12.2021 г. Твърди, че на този
ден сутринта поставял задачите на помощник лесничея и на двамата горски
стражари, в това число на Б. Ф., да отидат до един обект с трактор да
9
почистят снега, да отремонтират пътищата и да свършат това, което им е
възложил. На обяд И.П. го уведомил, че Ф. не се е върнал с тях да работи и те
ще продължат без него да си вършат работата. В 16:00 часа обикновено се
служители в стопанството се събирА.. Свидетелят чул, че Б. Ф. отправял към
И.А. на висок тон обиди на личностна основа. Личало си че Б. Ф. е в нетрезво
състояние, зА.тал, говорел на висок тон. Пояснява, че системата в един
участък е старши лесничей, помощник, горски стражари, които отговарят за
определен участък с определена площ и технически ръководители, които се
зА.мават с дърводобив. Твърдял е, че това, което е възложил на Ф., не е да
отиде да чисти самият той, а да присъства на чистенето, защото чистенето се
извършвало от трактор с тракторист. Възложено му било да наблюдава, а не
да почиства. В този ден възложил задачата на помощник лесничея П., а Б. Ф.
като горски стражар трябвало да присъства и да съблюдава работата, защото
се почиствал неговият участък. По Закона за горите и Наредбите всеки горски
стражар имал дневник, в който попълвал ежедневно възложената и
извършената работа и всеки месец трябвало да го представя на старши
лесничея - неговия началник за проверка и заверка. В този ден Ф. не писал;
той трябвало да впише в дневника си каква му е била задачата и какво е
изпълнил. Свидетелят бил възложил на Б. Ф. задачите устно. Свидетелят не е
видял лично, че Ф. е в кръчмата и пие. От другите колеги разбрал, че Ф. е
отишъл в кръчмата. В тази кръчма за работниците имало стол, в който всеки
можел да се хрА.. Кръчмата се намирала на 100 метра от стопанството и
грА.чела с двора на стопанството.
От показА.ята на свидетеля И.Н. П., помощник лесничей, се установява,
че на 16.12.2021 г. били заедно на работа с Б. Ф., но след това се
разделили,защото имА. различни задачи. Ф. казал, че ще си обиколи участъка
и после цял ден не се били виждА. с него. Към 16:10 часа ищецът му се
обадил да си тръгнат заедно с неговата лична кола. Когато го нямало старшия
лесничей, Б. Ф. бил подчинен по длъжностна характеристика на свидетеля П..
Свидетелят заявява, че не е присъствал на пререкА.я между Ф. и главния
инженер. Не може да каже, че Б. Ф. не е бил в нормално състояние. Ф.
поискал да си тръгнат заедно, защото не се чувствал добре. Не уведомили, че
си тръгват, защото било около края на работния ден. Б. не бил с него през
целия работен ден, защото отишъл да си обикаля участъка, а след това се
видели в 16:10 часа.
10
Всички свидетели установяват, че около 16.00 ч. служителите на
стопанството се събират да пушат и да пият кафе на терасата в двора до 16.30
ч., когато пристига автобусът и всички си тръгват с него за гр.Б..
Като доказателство по делото е приложено копие от дневника на
горския стражар Б. Ф., от което се установява, че за дата 16.12.2021 г. той е
записал, че не му е била дадена задача за изпълнение от старши лесничея, но
той отишъл по желА.е с колегите до „Мирчев кайнак“ и до „Циганския
бивак“ да режат дървета. След това отишъл до „Слънчева поляна“ в отдел 289
сам да види за нарушители и се прибрал на стоп. След това отишъл да обядва
и си тръгнА. в 16.20 ч. с П., Ш. и Б., защото му станало зле и помолил П. да
пътува с него, за да кара.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвА.я съдебен акт за вА.ден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
От събрА.те по делото гласни и писмени доказателства не може да се
направи категоричен извод, че Б. Ф. е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за които му е наложено наказА.е „предупреждение за
уволнение“.
На първо място след анА.з на свидетелските показА.я следва да се
приеме за недоказано твърдението, че на 16.12.2021 г. старши лесничеят е
възложил устно задача лично на ищеца и тя не е била изпълнена. Самият
свидетел Ч. първоначално заявява, че устно възложил на Ф. да присъства на
почистването на неговия участък, но по-късно заявява, че възложил задачата
на свидетеля П., но Ф. трябвало да присъства, защото отговарял за този
участък. Самият свидетел П. е заявил, че с Ф. имА. различни задачи за деня и
затова се разделили и се видели чак към 16.10 ч., а в дневника на Ф. същият е
записал, че в този ден не му е поставена задача, затова отишъл да обиколи
участъка си. При тези данни следва да се приеме за опровергано твърдението
на свидетеля Ч., че е възложил задача на Ф., която последният не е изпълнил.
В тази връзка е неоснователно твърдението, че записването в дневника
на Ф. не следва да бъде кредитирано, тъй като проверка на този дневник не
11
била извършвана от старши лесничея. Неизпълнението на задълженията на
старши лесничея не могат да се вменяват във вина на неговия подчинен и въз
основа на това той да търпи неблагоприятни за него последствия.
Опровергано е твърдението, че Ф. е напуснал работното си място
преждевременно и неправомерно. На първо място в тази връзка следва да се
посочи, че ответникът не е представил доказателства за регламентацията на
работното време към релевантната дата – 16.12.2021 г., а от показА.ята на
всички свидетели се установява, че установеното работно време в ловното
стопанство е най-късно до 16.30 ч., когато идва автобусът за гр. Б. и всички си
тръгват с него. От доказателствата по делото непротиворечиво се установи, че
ищецът си е тръгнал в 16.20 ч. (което е отбелязано и в неговия дневник),
защото се е почувствал зле и е помолил свидетеля П. да го закара до вкъщи.
Ако се приеме, че еднократното 10-минутно преждевременно напускане на
работното място е нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното
наказА.е не съответства по тежест на извършеното нарушение.
Недоказано остана и твърдението, че Ф. е обиждал главния инженер на
стопанството. Нито един от разпитА.те свидетели, включително и самият
И.А., не установи кои думи и изрази е употребил Ф. в спора си с главния
инженер, за да може съдът да прецени дА. се касае за обиди, вкл. такива на
етническа основа, съгласно мотивите на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказА.е. Само твърдението, че Ф. е обидил свой колега не
е достатъчно, за да се приеме, че е нарушил етичните правила на поведение,
които е длъжен да спазва.
Най-после недоказано остана твърдението, че Ф. се е явил или е бил на
работа в явно нетрезво състояние. Безспорно е между стрА.те, че на ищеца не
е правен тест за употреба на алкохол, а от свидетелските показА.я не може да
се установи категорично, че е употребявал алкохол през работно време.
Самият Ф. не отрича, че е бил в кръчмата, но както се установи от показА.ята
на свидетеля Ч., тя има и функцията на стол за работещите в стопанството и
те имат право да се хранят там в работно време. Следователно самото
посещение на кръчмата в работно време не може да се приеме за нарушение
на трудовата дисциплина. Никой от свидетелите обаче не е видял Ф. да
употребява алкохол, докато е обядвал, а показА.ята на свидетелите Ч. и А. от
една страна и тези на свидетелите С., П. и Г. – от друга – са противоречиви
12
относно това обстоятелство. Тъй като втората група свидетели (които отричат
Ф. да е бил в нетрезво състояние през работно време) са повече и не са
заинтересовА. от изхода на спора за разлика от другите двама (св.Ч. е подал
рапорта до директора, на който се основава заповедта за наложеното
наказА.е, а свидетелят А. твърди, че е бил лично обиждан от ищеца),
въззивният съд кредитира показА.ята на незаинтересованата група свидетели,
поради което приема, че липсват доказателства ищецът да е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения и
употреба на алкохол в работно време.
В обобщение дисциплинарното наказА.е е наложено на ищеца за
нарушения на трудовата дисциплина, за които не се събраха доказателства да
е извършил, поради което то следва да бъде отменено.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се
присъедиянав към тях на основА.е чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на Б. Ф. следва да бъдат присъдени
разноски за тази инстанция в размер на 500 лв., заплатени от жалбоподател
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
На основА.е чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото решение е окончателно
и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516/08.07.2022 г., постановено по гр.д. №
20225240100085 по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА ТП ДЛС „Ш.П." - местност Ш.П." гр. Б., със седА.ще и адрес
на управление гр.Б., п.к. 4580, м.“Ш.П.“, представлявано от инж. П. А. В., да
заплати на Б. П. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.Р." № 2, разноски
за въззивна инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основА.е чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото решение е окончателно
13
и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14