Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ихтиман, 02.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 730 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-1204-002653/08.10.2019
г. на Началник група към ОДМВР София на Д.Й.Д. *** за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 му е наложена глоба в размер на
200 лева и за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Д.Д. е обжалвал в срок наказателното постановление,
като твърди, че след като не е собственик на автомобила не носи отговорност за
неговата техническа изправност. Сочи, че не е знаел, че управляваният от него
лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От представените по делото АУАН № 919374/29.04.2019
г. се установява, че Д.Д. на 29.04.2019 г. около 22,06 часа е бил спрян за
проверка в района на 54 км на автомагистрала „Тракия“ докато е управлявал лек
автомобил „Субару Аутбек“, рег. № СА 1303 РК. При проверката било установено,
че лекият автомобил е собственост на Г. В. Бе..а ЕГН *********** и е със служебно
прекратена регистрация, поради което и актосъставителят е приел, че то не е
регистрирано по надлежния ред и Д. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Д. е бил санкциониран и за това, че автомобилът е технически неизправен, тъй
като е с неработеща лява къса светлина, което представлява нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Административнонаказателната преписка е
била изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 09.08.2019
г. по пр. пр. № 5800/2019 г по описа на РП-Ихтиман е било отказано образуването
на наказателно производство, тъй като деянието на Д. не е съставомерно от субективна страна.
След получаване на постановлението за РП-Ихтиман
е било издадено Наказателно постановление № 19-1204-002653/08.10.2019 г., с
което на Д.Д. за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 е наложена глоба в размер на 200 лева, а за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие констатациите
в АУАН са потвърдени от разпита на актосъставителя Б.Б., според когото неработещата
къса лява светлина през тъмната част на денонощието е бил поводът за спирането
на водача за проверка.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – частично основателна.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Съдът не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП в
тази му част, като прие, че те са издадени от териториални и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради
което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда,
че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От своя страна санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 6 ЗДвП предвижда три възможни хипотези за санкциониране на
водачите, които управляват технически неизправно пътно превозно
средство: 1. петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности; 2.
двеста лева - при констатирани значителни неизправности; 3.
петстотин лева - при констатирани опасни неизправности.
В АУАН актосъставителят е отразил, че
управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил технически неизправен, тъй като е с неработеща лява къса светлина. За настоящия
състав е несъмнено, че това представлява техническа повреда на превозното
средство. Този извод е в съответствие с чл.
10, ал. 1, т. 12, б. "в" от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата, в който
изрично е посочено, че неработещите дълги, къси,
габаритни светлини или стоп-светлини представляват
повреда, която характеризира превозното средство като неизправно.
По делото не са ангажирани никакви
доказателства описаната в АУАН и в НП неизправност да е възникнала по време на
движението до извършване на проверката от свидетеля Б. Освен това следва да се
има предвид, че посочената неизправност съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗДвП е от
категорията, която не дава право на водача да продължи управлението на МПС до гараж или сервиз, осигурявайки
безопасността на движението, след като нарушението е допуснато през тъмната част
на денонощието. Именно това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че
няма как водачът да не е разбрал за настъпилата повреда, след като същата води
до намаляване на видимостта.
При издаване на атакуваното наказателно
постановление наказващият орган е приел, че констатираната неизправност е
значителна. В случая според настоящия състав този извод е правилен. Макар и да
няма фактически твърдения в тази насока, предвид характера на неизправността –
повреда в осветителната уредба и то на предната лява светлина, е несъмнено, че
този вид повреда създава непосредствена опасност за движението, което означава,
че представлява значителна неизправност на превозното средство. Ето защо съдът
приема, че правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6,
т. 2 ЗДвП и в тази си част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението на чл.
140, ал. 1 ЗДвП
Съдът приема, че в тази част на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
В случая в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП липсват описание на съществени фактически обстоятелства,
имащи значение за административнонаказателното обвинение, тъй като не е
посочена датата на прекратяване на регистрацията на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство.
Дори да се приеме, че посоченото нарушение на процесуалните правила не е
съществено, според настоящия състав не може да се направи извод за виновността
на жалбоподателя. В хода на съдебното производство се установи,
че автомобилът е бил собственост на друго лице, което е предоставило
управлението му на жалбоподателя. В
случая отсъстват каквито и да е доказателства за това, че Д. е знаел, че
управляваният от него лек автомобил е бил с прекратена регистрация, още повече,
че за автомобилът е имал всички необходими документи.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като
жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради
което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Следва да се отбележи, че щом като деянието на
жалбоподателя не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна
прокуратура – Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то
не е възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание,
доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна отговорност
предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.
Ръководен от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ……….
г. на Началник група към ОДМВР София в частта, в която на Д.Й.Д. *** за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
като ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част, в която за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 му е наложена глоба в размер на 200
лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)