П Р О Т О К
О Л
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно
заседание на 16.07.2020 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при
участието на секретаря МАРИАНА КАДИЕВА
и прокурор ГЕОРГИЕВА от
Окръжна прокуратура - Кърджали
сложи
за разглеждане Адм.дело №162 по
описа за 2020 год., докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На поименното повикване в 16.40 часа
се явиха:
ИЩЕЦЪТ: М.М.Х. от ***, редовно
призован чрез адв. Б.М. от АК-*** с призовка, връчена на 20.05.2020 год., не се
явява и не се представлява. От адв. Б.М. от АК-***, като пълномощник на
касационния жалбоподател, е постъпила Молба с Вх.№*** от *** год., в която моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Заявява, че поддържа
изцяло депозираната искова молба по изложените в нея съображения. Моли да се
приемат доказателствата по делото и заявява, че няма нови доказателствени
искания. Моли съдът да постановите решение, с което да осъди Областна дирекция
на МВР - Кърджали да заплати на доверителя му сумата от 300.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него разноски - платен адвокатски хонорар по АНД №301/2019 год. по
описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е било отменено Наказателно
постановление №19-0318-000390 от 25.09.2019 год. на началника на РУ - Кирково,
издадено от служител на Областна дирекция на МВР- Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното
окончателно заплащане. Също така, моли да бъдат присъдени на доверителя му и
направените по настоящото дело разноски.
ОТВЕТНИКЪТ:
ОД на МВР – Кърджали, редовно призована с призовка, връчена на 22.05.2020 год.,
представлява се от юрк.П., редовно упълномощена по
делото с Пълномощно от 16.07.2020 година.
ЗА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – КЪРДЖАЛИ се явява прокурор
Г.
ЮРК.П.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ход на делото.
ДОКЛАДВА
се делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА: В изпълнение на
Разпореждане на съда от 18.05.2020 год., от Районен съд – Момчилград, с Писмо
Изх.№*** от *** год. и Вх.№*** от *** год. на Административен съд – Кърджали, е
изпратено изисканото АНД №301/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград,
ведно с приложеното към него КАНД №3/2020 год. по описа на Административен съд
– Кърджали.
ЮРК. П.: Моля да се приеме като доказателство по делото,
представеното АНД №301/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, ведно с
приложеното към него КАНД №3/2020 год. по описа на Административен съд –
Кърджали.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да
се приеме като доказателство по делото, представеното АНД №301/2019 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, ведно с приложеното към него КАНД №3/2020
год. по описа на Административен съд – Кърджали.
СЪДЪТ, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА
като доказателство по делото представеното АНД №301/2019 год. по описа на
Районен съд – Момчилград, ведно с приложеното към него КАНД №3/2020 год. по
описа на Административен съд – Кърджали.
ЮРК.П.: Считам, че предявеният иск е недопустим, тъй като към
датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020 год.
е преклудирано правото на ищеца да търси обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар,
в размер на 300 лева, заплатен по АНД №301/2019 год.
по описа на Районен съд – Момчилград. Към датата на постановяване на
първоинстанционното съдебно решение - 11.12.2019 год. са влезли в сила промените на чл.63,
ал.З от ЗАНН и в производството пред Районен съд – Момчилград, впоследствие и пред Административен съд – Кърджали, ищецът е можел да поиска да му бъдат присъдени
разноските във връзка с първоинстанционното дело. По този начин необосновано
във връзка с едно и също дело, приключило окончателно на 06.04.2020 год. се води и дело по чл.1 от ЗОДОВ, като неоснователно се увеличават
разноските за сметка на ответника, тъй като ищецът претендира адвокатски
хонорар по настоящото дело. Считам, че целта на промените в ЗАНН е именно да се
избегне неоснователно обогатяване на ищеца, чрез кумулирането
на допълнителни разноски. Предвид
изложеното, моля да прекратите делото и да ни бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед измененията в ЗАНН, които са влезли в сила
към датата на подаване на исковата молба, солидаризирам се с твърдението на
процесуалния представител на ответника.
СЪДЪТ намира, че възражението на пълномощника на ответника,
за недопустимост на исковата молба, с наведените основания, е основателно.
Действително, към датата на приключване на производството по АНД №301/2019 год. по описа
на Районен съд
– Момчилград, а именно – 10.12.2019 год., на която дата е било проведено
съдебното заседание, в което е бил даден ход по същество, вече са били влезли в
сила и са действали измененията в ЗАНН, които дават възможност в тези
административно-наказателни производства да се претендира присъждане на деловодни
разноски, респ. и на адвокатско възнаграждение и съответно – да се присъждат
такива разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
Към тази дата – 10.12.2019 год., вече
е била в сила новата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, обн.,
ДВ, бр.94/2019 год., която предвижда възможност за присъждане на разноски в
полза на страните в производството по оспорване на наказателни постановления
или електронни фишове, с решението, постановено от съда по оспорването.
Искането за разноски е допустимо до приключване на съдебното следствие пред
съответната съдебна инстанция, но такова искане, видно от протокола от
проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2019 год. по АНД №301/2019 год.,
обаче, не е било направено пред Районен съд - Момчилград и е била пропусната
възможността да се реализира предвиденото в новата норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН
право да бъдат присъдени сторените в производството разноски, вкл. заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение. Такова искане – за присъждане на
разноски, респ. на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, не е било
направено и в производството по КАНД №3/2020 год. по описа на настоящия
Административен съд – Кърджали, образувано по касационна жалба, подадена от
ищеца в настоящото производство М.Х., против постановеното от Районен съд –
Момчилград съдебно решение №192 от 11.12.2019 год., с което е било потвърдено
обжалваното наказателно постановление. Следва да се посочи, че такова искане не
е било направено нито в касационната жалба, подадена чрез Районен съд –
Момчилград на 17.12.2019 год., до АдмС – Кърджали, нито в допълнително
подадената молба с Вх.№544/26.02.2020 год., от адв.Б.М.
от АК-***, като пълномощник на касатора, с която същият е заявил че поддържа
касационната жалба и отново е поискал отмяна на обжалваното решение и
съответно, отмяна и на атакуваното наказателно постановление, а не е направено
и в проведеното на 04.03.2020 год. открито съдебно заседание по това КАНД
№3/2020 год. по описа на настоящия съд, в което е приключено съдебното
следствие и е бил даден ход на делото по същество, тъй като нито страната, нито
нейният пълномощник са се явили в това съдено заседание. Така отново е била пропусната
възможността да се реализира предвиденото в новата норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН
право да бъдат присъдени сторените в производството разноски, вкл. заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, обнародвана в ДВ,
бр.94/2019 год., на 29.11.2019 год., е влязла в сила на 03.12.2019 год. След
тази дата, ако страната, участваща в производството по оспорване на наказателно
постановление или електронен фиш по реда на ЗАНН не е реализирала правото си да
поиска присъждане на разноски, същата не разполага с възможност да търси същите
по реда на ЗОДОВ, предвид наличието на друг процесуален ред за това. Доколкото
Тълкувателно решение №1 по ТД №2/2016 год. на ВАС на РБ предвижда допустимост
на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друг предвиден законов ред
за овъзмездяване на разходите за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по оспорване на наказателно постановление, то с
приемането на нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, предвиждаща специален процесуален
ред за това, се дерогира задължителната сила на
даденото тълкуване в тази насока.
Ето защо, иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение
за вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с
обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, е недопустим,
съгласно посоченото в чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, щом страната е имала процесуалната възможност да поиска тези разноски в самото
производство по оспорване на наказателното постановление, какъвто безспорно е и
настоящият случай. Нормата чл.63, ал.3 от ЗАНН е процесуална и влиза в сила
след изтичане на 3/три/-дневен срок от обнародването й в ДВ, т.е. същата е
влязла в сила на датата 03.12.2019 година. При липсата на изрична друга
разпоредба в ПЗР на ЗАНН, в ЗДвП или в друг закон, то тази норма е била
действаща и се е прилагала както към датата 10.12.2019 год., когато е приключило
съдебното следствие по АНД №301/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград,
така и към датата 04.03.2020 год., когато е приключило съдебното следствие по
КАНД №3/2020 год. по описа на АдмС – Кърджали.
По изложените по-горе съображения СЪДЪТ намира, че исковата молба, с
правно основание чл.1 от ЗОДОВ, против ОДМВР – Кърджали, с която се претендира
присъждане на обезщетение, в размер на 300.00 лева, за причинените на ищеца М.М.Х. от *** имуществени вреди, изразяващи се в направени от
него разноски - заплатен в брой адвокатски хонорар, за осъществено процесуално
представителство и защита по АНД №301/2019 год. по описа на Районен съд –
Момчилград, образувано по жалба на ищеца против наказателно постановление №19-0318-000390
от 25.0.2019 год., издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали,
е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по настоящото административно дело следва да бъде прекратено.
При този изход на спора съдът намира
за основателно направеното искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ответника. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, при прекратяване на делото, ответникът
има право на разноски. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 100.00/сто/
лева.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.М.Х., с
посочен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.Б.М. от АК-***, срещу Областна дирекция на МВР –
Кърджали, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска
300.00/триста/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №162/2020 год. по описа на
Административен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
М.М.Х., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Кърджали, с адрес: ***, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез АдмС – Кърджали, пред ВАС, с частна жалба, в 7/седем/ - дневен срок от днес за явилата се страна и в същия срок, считано от съобщаването, за неявилата се страна.
Заседанието се закри в 16.55 ч.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: