СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
11.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 04.02.21г. /с участието на секретаря М.
Димитрова/ гражданско дело № 4538/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от К. Г. и И. К. против Л. Б., А. Б., А.
Б., Л. Х., Ю. Х., с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗС – за установяване, че ищците са собственици на: част от УПИ XIII – 1818 с идентификатор № 206.1818 по плана на град
София, р-н Красно село, кв. 330Г, местност Борово, находящ се в град София, р-н
Красно село, ул. ******, която част е с площ от 1905 кв. м., при съседи /на частта/:
от юг – УПИ XII – 428, 427 с
идентификатор 206.27; от югоизток – УПИ XI – 1652, 1816 с идентификатор 206.26; от изток и от север – останалата
реална част от УПИ XIII – 1818 с
идентификатор 206.1818; от запад – улица; заедно с изградената в имота:
едноетажна масивна сграда с площ от около 307 кв. м.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен –
преценен в съвкупност/ удостоверява, че:
Ответниците се легитимират /“формално“ – с писмени доказателства,
удостоверяващи права, придобити по реституция, наследство и покупко – продажба:
нотариален акт № 192 от 05.06.06г. на нотариус Е. П., нотариален акт № 60 от
26.06.06г. на нотариус Е. П. и договор от 12.07.07г./ като собственици на:
поземлен имот 1818, находящ се в град София, р-н Красно село, ул. ******, с
площ от 4452 кв. м. Ищците поддържат, че са придобили собствеността на част от
този имот /процесната такава – описана по-горе, в това число и сграда/ по
давност /при условията на чл. 79 от ЗС/.
Искът е неоснователен:
Принципно: правната последица по чл. 79 от ЗС винаги води до /поражда/
съществено разместване на имуществени блага в патримониума на съответните
правни субекти /придобиване на вещни права при условията на оригинерен способ,
изключващ права – придобити по деривативен такъв/. Именно поради това –
предпоставките на този законов текст следва да бъдат установени в настоящия
процес /и във всяко подобно производство/ еднозначно /категорично/.
Релевантните обстоятелства /от състава на чл. 79 от ЗС, които именно
подлежат на доказване в процеса/ са, че: ищците са упражнявали /реално и
несмущавано/ фактическа власт /за 10-годишен период/ по отношение на процесните
недвижими имоти /терен и сграда – така както са индивидуализирани по делото/. В
тази връзка:
Събраните по делото писмени и гласни доказателства /преценени в съвкупност/
удостоверяват обстоятелството, че: ответниците /в качеството си на „формални“
собственици на поземлен имот 1818/ са предприели /за периода към и след 06г./
действия /правни и фактически/ с цел придобиване на реална власт върху целия
недвижим имот. Тези действия обаче /сами по себе си - с оглед правилото на „чл.
116, б. „б“, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 84
от ЗС/ не се явяват /не са били/ годни /при отсъствие на предявени искове по
чл. 124 от ГПК или по чл. 108 от ЗС относно собствеността и владението върху
спорния имот; доказателства и твърдения в такава насока не са представени,
заявени по делото/ да бъдат противопоставени /именно по смисъла на „чл. 116, б.
„б“, предл. 1-во от ЗЗД/ на реалните владелци на
имота /които и да са били те – ищците или трети лица/. Такъв ефект /прекъсване
на придобивната давност/ не е породил и съдебния процес по предходното
гражданско дело /50607 от 09г. на СРС и 3834 от 10г. на СГС/ доколкото – посоченото
производство е било инициирано не от ответниците /в хипотезата на „чл. 116, б.
„б“, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС/, а
от един от ищците /И. К./.
Възраженията на ответниците в горната връзка са – неоснователни.
Събраният по делото доказателствен материал – преценен в съвкупност /писмен
- нотариална покана от 06г., договор за дружество от 91г., предавателен
протокол от същата дата, договор за цесия от 97г., пълномощно, писма на ЧЕЗ от
19.04.19г. и от 22.07.19г с приложени към последното – заявление и декларация
от 12г., договор и споразумение с ЧЕЗ от 12г., договор за наем от 17.05.01г. и
анекс към същия от 01.05.07г.; експертен и гласен/ не позволява да се направят
надлежни /категорични – еднозначни/ изводи в три релевантни насоки, а именно:
за какъв период е била осъществявана фактическа власт върху процесните имоти,
върху какви точно имоти и от кого точно. В тази връзка:
Изброените писмени доказателства /като съдържанието на последните или не се
опровергава от показанията на разпитаните в процеса свидетели или частично се
подкрепя от тези показания, но и в двата случая – в неблагоприятна за ищците
насока/ удостоверява, че: за периода поне до 06г. - част от целия имот /“формално“
удостоверен като собственост на ответниците – съгласно посочените по-горе
констативни нотариални актове и договор за продажба/ е бил ползван
/стопанисват/ от няколко правни субекти /които фигурират в изброените по-горе
писмени доказателства/: „Виком и Ко“ АД, Л. П., ЕТ К.-К.Г.“,
„Кос – ко 28“ ЕООД. Това ползване /сторено от други физически
и юридически лица; при липса на доказателства и твърдения за връзка между
изброените правни субекти с ищците по смисъла на чл. 82 от ЗС и на чл. 68 от ЗС/
не може /не е било годно/ да породи права /в хипотезата на чл. 79 от ЗС/ в
полза на К. Г. и И. К. /действително – посоченият ЕТ се отъждествява с първия
ищец, но събраният по делото писмен доказателствен материал удостоверява, че търговецът
е ползвал част от имота – не от свое име, а като пълномощник на Л. П./. С оглед
изложеното – в случая не може да се установи надлежно: дали конкретно ищците са
упражнявали /както за периода до 06г., така и за времето след това/ фактическа
власт върху спорните имоти /по смисъла на чл. 68 от ЗС – лично или чрез другиго,
в това число и в хипотезата на чл. 82 от ЗС/. Дори да се приеме обаче, че
такава власт е била упражнявана от ищците, то същата /предвид констатираните
по-горе обстоятелства и изложените съображения/ следва да се окачестви като
държане /от името и в полза на трети лица/, а не в полза на самите ищци. В
същата насока: облигационно – правна връзка /по договор за наем – каквато
удостоверяват посочените по-горе договор за наем от 17.05.01г. и анекс от
01.05.07г., където като наематели са посочени ЕТ К.-К.Г.“
и впоследствие „Кос – ко 28“ ЕООД/ принципно изключва
възможността за придобиване на имот по давност - доколкото: наемателят не държи
имота за себе си /като свой – по смисъла на чл. 68 от ЗС/.
Отделно от това: осъщественото владение върху имота /евентуално от ищците
или от други правни субекти/ за периода до 07г. – не може да бъде
противопоставено на ответниците /по аналогия и с правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, доколкото: до този момент - част от имота /впоследствие придобита от Л.
Х., Ю. Х. по договора от 12.07.07г./ е била общинска собственост /която не е
могла да се придобива по давност – от една страна, а от друга страна – едва от
този момент посочените ответници са могли да противопоставят правата си на
владелците – по смисъла на цитираният законов текст/.
Събраният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ не позволява да
се направи надлежен /категоричен – еднозначен/ извод и относно обстоятелството
– коя /каква/ точно част от целия имот /“формално“ удостоверен като собственост
на ответниците/ е била ползвана /евентуално/ от ищците. В тази връзка:
От една страна: всички представени от ищците /във връзка с ползването на
процесните имоти/ писмени доказателства /в това число и удостоверенията за
декларирани през 98г. имоти/ касаят - или други административни адреси
/различни от процесния - ул. ******/ или/и имоти с различна площ от заявената
по делото.
От друга страна: описаната от вещото лице като фактически обособена
/заградена на място/ реална част от целия имот /както е индивидуализирана по
параметри и граници от експерта/ не се отъждествява /по същите показатели/ с претендирания
имот /както е индивидуализиран от ищците по делото/. В същата връзка:
констатациите на експертизата в тази част /преценени в контекста и на събраните
по делото гласни доказателства/ не позволяват да се направи обоснован извод и относно
това - през различните периоди от време – каква точно част от имота е била
оградена /фактически обособена/ и от кого.
С оглед всичко изложено /доколкото в процеса не се установиха
предпоставките на чл. 79, ал.1 от ЗС/ искът по чл. 124 от ГПК следва да бъде -
отхвърлен.
Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявените
от ответниците адвокатски хонорари не надвишават минимума по Наредба № 1,
изчислени на база цената на иска – данъчната оценка на процесните имоти/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗС на К.Н.Г. ЕГН **********
и на И.П.К. ********** ЕГН ********** против Л.К.Б. – М.ЕГН **********, А.Я.Б.
ЕГН **********, А.Х.Б. ЕГН **********, Л.К.Х. ЕГН ********** и Ю.Г.Х. ЕГН **********
/за признаване за установено, че ищците са собственици на: част от УПИ XIII – 1818 с идентификатор № 206.1818 по плана на град
София, р-н Красно село, кв. 330Г, местност Борово, находящ се в град София, р-н
Красно село, ул. ******, която част е с площ от 1905 кв. м., при съседи на частта:
от юг – УПИ XII – 428, 427 с
идентификатор 206.27; от югоизток – УПИ XI – 1652, 1816 с идентификатор 206.26; от изток и от север – останалата
реална част от УПИ XIII – 1818 с
идентификатор 206.1818; от запад – улица; заедно с изградената в имота:
едноетажна масивна сграда с площ от около 307 кв. м./.
ОСЪЖДА К.Н.Г. и И.П.К. да платят на Л.К.Б. – М.3 000 лева
– съдебни разноски; на А.Я.Б. и А.Х.Б. общо 6 022 лева – съдебни разноски;
на Л.К.Х. и Ю.Г.Х. общо 2 200 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: