Решение по дело №971/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 341
Дата: 22 ноември 2023 г.
Съдия: Гергана Руменова Петрова
Дело: 20231420200971
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Враца, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20231420200971 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д–63д от ЗАНН, и е образувано по жалба на К. А.
К., в качеството му на кмет на Община Враца против НП № 11-01-395/18.09.2023 г.,
издадено от Директора на АДФИ.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП като
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. НП било издадено при неправилно и неизчерпателно тълкуване на
събраните при финансовата инспекция доказателства, както и направените от
жалбоподателя възражения и конкретно възражението, че е възложил дейността по
публикуване на задължителна информация в РОП на друго длъжностно лице.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от ю.к. ****
която поддържа жалбата,и представя становище по същество на делото от жалбоподателя.
Представя и копие от обявление за приключване на процесната обществена поръчка от
04.10.23 г.
Ответникът, редовно призован, не се явява. От същия, чрез гл.ю.к. В.К. е постъпило
становище, в което се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето против
жалбоподателя на акт за установяване на административно нарушение №11-01-351/15.03.23
г., за това,че обявление за приключване на договор за обществена поръчка по образец, с
1
което се оповестява приключване на договор за обществена поръчка №Д-175 от 04.08.2020
г. не е изпратено за публикуване в Регистъра на обществените поръчки, в срок до 30 дни от
приключване на договора, с което е нарушен чл.185 т.3 вр. чл.36 ал.1 т.4 от Закона за
обществените поръчки.
В последствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.185 т.3 от Закона за обществените поръчки вр. чл.36 ал.1 т.4 от Закона за обществените
поръчки му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на
основание чл. 256а ЗОП вр. чл.261 ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-454/ 21.06.2023 г. на
Министъра на финансите.
Няма спор, че жалбоподателят изпълнявал и продължава да изпълнява длъжността
кмет на Община Враца, и като такъв се явява публичен възложител по смисъла на чл.5 ал.2
т.9 ЗОП, както няма спор и относно факта, че със заповед № 1113/30.06.2017г.на основание
чл.44 ал.2 ЗМСМА във вр. чл.7 ал.1 ЗОП и чл.15 ал.1 ППЗОП определил длъжностно лице –
н-к отдел „Обществени поръчки“ в Общината, което да публикува в регистъра на
обществените поръчки информацията по чл.36 ал.1 и чл.156 ал.1 ЗОП и информация при
производство по обжалване чрез специализиран софтуер, предоставен от АОП, като
контролът по изпълнение на заповедта е предоставен на зам.кмет М.П.. Спорът е по
отношение на това, кой следва да носи административно-наказателна отговорност при
неизпълнение на задължението за публикуване на необходимата информация в РОП –
кметът като публичен възложител на обществена поръчка по смисъла на закона, или лицето,
на което е делегирал част от правомощията си като публичен възложител. Няма спор и
относно факта, че обявление за приключилата обществена поръчка не е публикувано в
законоустановения месечен срок от изпълнение на договора /до 07.01.2022г./.
Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин както от
изявленията на страните, така и от събраните по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: Жалба с вх. №11-01-351/27.09.23 г., ведно с приложенията - в оригинал;
АУАН,възражение от жалбоподателя, НП № 11-01-351/22.08.2023 г., заповед от 21.06.2023г.
на министъра на МФ, копие от обявление от Регистъра на ОП от 31.10.2023г., заповед №
1113/30.06.2017г. на Кмета на Община Враца, заповедна и протоколна тетрадка при Община
Враца за 2017г. и 2018г., трудови договори, длъжностни характеристики и заповед за
прекратяване на служебни правоотношения от 07.02.2022г. с лицето ****, заповед за
възлагане от 12.12.2022г. на АДФИ към МФ,заповед за изменение на последната от
21.02.2023г. справка за отговорните длъжностни лица при Община Враца за периода 2019г.-
2022г., решение за откриване на процедура по ЗОП от 10.06.2020г., договор от 04.08.2020г.,
информация за преписката, справка, КП/ 02.03.2023г., покана до жалбоподателя,
КП/15.03.2023г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите – Н. В. С. - актосъставител и Н. Т. Х. - свидел при извършване на проверката и
при съставяне на акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които
споделят свои непосредствени впечатления.Същите са незаинтересован от изхода на делото.
Показанията им са последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН, и НП са съставени от материално и териториално компетентни лица.
Наказателното постановление съдържа всички минимално изискуеми реквизити,
предвидени в чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата,
при които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
2
индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.Квалифицирано е деянието, с оглед
текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя.
Посочене е санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът намира, обаче НП за неправилно и незаконосъобразно на друго основание – с
оглед основателността на възражението относно това, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, доколкото подаването на процесната информация към
електронния регистър е било възложено със Заповед №1113/30.06.2017 г. на друго
длъжностно лице от Община-Враца - М.М. Началник Отдел „Обществени поръчки“ при
Община Враца. С цитираната заповед жалбоподателят в качеството си на възложител е
делегирал част от функциите/правомощията / си като публичен възложител – и конкретно
относно публикуване на задължителна информация в РОП, което съставлява определяне по
реда на чл.7 ал.1 ЗОП/, актуална редакция към настоящия момент, в сила от 01.03.2019г/. на
длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки, Цитираната
разпоредба на чл.7 ал.1 ЗОП в посочената редакция, относима към момента на съставяне на
АУАН и НП дава право на публичния изпълнител/в случая жалбаподателя/ да делегира на
длъжностно лице изцяло правомощията си на възложител, при което настоящият състав
приема, че няма пречка и забрана по силата на този текст да делегира на друго длъжностно
лице и част от правомощията си като възложител – в случая относно публикуване на
информация в РОП.След като разполага по силата на закона с възможност да делегира
всичките си правомощия по закон като възложител,няма пречка да делегира и по-малък по
обем правомощия, или част от правомощията си. Приемайки, че с горната заповед е
извършено възлагане по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, макар и на част от правомощията на
публичния възложител, то с осъществявянето на този факт се изключва
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
възложител и разпоредител с обществени средства по отношение на делегираните права, тъй
като същият е делегирал тези права от правомощията си на възложител на друго лице, ведно
с отговорността за изпълнението им. Упражнявайки предоставените му от ЗОП/чл.7 ал.1
ЗОП/ права, които кореспондират със същите права, които му се предоставят и от ЗМСМА,
жалбоподателят се е освободил от носене на отговорност при неизпълнение на същите,
включително и административно-наказателна,още повече, че със заповедта за делегиране е
определил и лице, което да отговаря и контролира изпълнението на делегираните права.
Няма спор, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.185 ал.1 т.3 ЗОП по
отношение на конкретната обществена поръчка. Нормата на чл.185 ал.1 т.3 ЗОП гласи:
„възложителят изпраща“. Посочен е общият термин „възложител“, използван от закона, като
обобщително понятие, без да се прави разграничение дали се касае за възложител по чл.5
ал.2 ЗОП ,за възложител по чл.7 ал.1 ЗОП, или за лице на което са делегирани част от
правата на възложител-относно публикуване на информация в РОП,както е в конкретния
случай. При наличие на последните две хипотези задължението, респ.отговорността за
неизпълнение е за възложителя по чл.7 ал.1 ЗОП, респ.за длъжностното лице,н а което са
делегирани определени правомощия.
В същия смисъл е използван термина „възложител“ и в разпоредбата на чл.256а ЗОП.
В подкрепа на направения извод, че отговорността при неизпълнение се носи от
лицето, на което са делегирани правата на възложител, или на част от тях, се явява
разпоредбата на чл.259 ЗОП, приложима редакция до ДВ.бр.88/23г.-д.в.бр.13/16.02.2016г.
3
/първоначална/, според която в случаите на чл.7 ал.1 и 2 ЗОП наказанията по чл.247-256
ЗОП се налагат на определеното длъжностно лице. Нарушението по чл.256а ЗОП-нов се
поглъща от съставите на чл.247-256 ЗОП.
Изложените в НП изводи и в с.з. от пълномощника на ответника доводи, че разп. на
чл.259 ЗОП в актуалната и редакция, посочена по-горе няма предвид разп.на чл.256а ЗОП,
при което административно-наказателна отговорност следва да носи възложителят по закон
са неоснователни. Чл.256а ЗОП е нов текст, въведен с д.в.бр.86/2018г. и няма как редакцията
на чл.259 ЗОП от 2016г. да го има предвид, но това, че смисъла и духа на нормата на чл.256а
ЗОП е в унисон и в посока изложеното по-горе по несъмнен начин се установява от новата
редакция на чл.259 ЗОП -д.в.бр.88/2023г. в сила от 22.12.2023г., който е категоричен, че в
случаите на чл.7 ал.1 и 2 ЗОП наказанията по чл.247 – 256г ЗОП /включен изрично чл.256а/
се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществена
поръчка, съответно на лицето, което замества възложителя.
Като е достигнал до обратни изводи административно-наказващият орган е
постановил неправилно и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
Независимо от горното съдът намира, че дори да се приеме, че административно
наказателната отговорност следва да се носи от жалбоподателя, в случая са налице
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като "маловажен случай".
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката
дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Макар нарушението да е формално по своя характер, съответно - да не подлежат на
изследване неблагоприятните последици от същото, това по никакъв начин не препятства
съда да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място следва да се посочи, че по делото категорично
се установи, че на ****- Началник Отдел „Обществени поръчки“ е било възложено да
изпраща горната информация, както, и че същият е бил специалистът, които е могъл да
стори това-чрез използване на специален софтуер,получен от АОП.. Както вече бе посочено
- последното по никакъв начин не налага заключението, че адресат на задължението по чл.
185, т. 3 от ЗОП е друг освен ****, но все пак показва една по-ниска степен на обществена
опасност на деянието от субективна страна, доколкото не може да се твърди установено
дезинтересиране и нежелание на възложителя да изпълни задължението си, а по-скоро това,
че същият е разчитал последното да се стори от другиго,като е определил и лице,което да
следи/контролира/ за това.
При преценка за маловажността следва да се има предвид и цената на обществената
поръчка, за изпълнението на която не е подадена в законоустановения срок информация,
както и, че не са констатирани други нарушения на този закон, свързани с тази поръчка,
което характеризира процесния случай с по-ниска степен на обществена опасност в
4
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
От горното се установява, че конкретния случай не разкрива обществената опасност
на общия случай на нарушение на чл. 185, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 4 от Закона за
обществените поръчки (в редакцията към ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), а
същата обществена опасност е много по-ниска, и не съответства на наложеното
административно наказание.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя представлява "маловажен случай"/при посочената по-горе условност,ако се
приеме,че отговорността е за жалбоподателя/. Ето защо и на основание чл. 28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди
нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му
посредством издаване на наказателно постановление.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна,и като такава следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№11-01-351/22.08.2023 г., издадено от Директора на АДФИ гр.София,с
което на К. А. К. от гр. Враца, в качеството му на кмет на Община Враца на основание
чл.256а ЗОП е наложено административно наказание за това, че обявление за приключване
на договор за обществена поръчка по образец, с което се оповестява приключване на
договор за обществена поръчка №Д-175 от 04.08.2020 г. не е изпратено за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки, в срок до 30 дни от приключване на договора, с което е
нарушен чл.185 т.3 вр. чл.36 ал.1 т.4 от Закона за обществените поръчки.
Решението подлежи на обжалване пред АС Враца в 14-дневен срок от уведомяване
на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5