Р E Ш Е Н И
Е
№
15.10.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1379
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
240, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД твърди, че по подадено от него
заявление по чл. 410 ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата била връчена на ответницата Д.В.К. при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
ищеца възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
на дружеството срещу ответницата.
Обстоятелствата, на които
основава вземанията си са следните:
Бил подписан Договор за паричен заем № 2534823 от 12
април 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и
ответницата Д.В.К., като заемател, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Вземанията по този договор за заем били
прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г.,
Съгласно сключения договор
за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1000.00 лева, а
последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Заемодателят изпълнил задължението си. Ответницата Д.В.К. се задължила да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 162.04
лв., ведно с договорната лихва на 22 седмична/и и месечна/и погасителни вноски,
всяка в размер на 52.82 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва). По договора за паричен заем ответницата Д.В.К. била извършила плащания
в общ размер на 778,00 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в
размер на 755,75 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2534823 от 12 април 2016 г. между страните,
ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва била в размер на 0 лв. В сключения между
страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата
да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала
еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи
като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на 505,61 лв.
Ответницата
трябвало да изплати целия заем на 14.02.2017 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответницата по делото
продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата
дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на 6.21 лв. от 14.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 24.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД има следните вземания срещу ответницата Д.В.К. - 755.75лв. главница; 505.61 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 6.21 лв. от 14.02.2017 г. - датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответницата Д.В.К. не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД , редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, ответникът Д.В.К.,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 6125/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД срещу Д.В.К. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 755.75лв. – главница по договор за паричен
заем № 2534823/ 12.04.2016 г.; 505.61 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 6.21 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на от
14.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 24.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и за разноските по заповедното
производство – 100.35 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителя е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор
за паричен заем
с № 2534823/ 12.04.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/
и ответника Д.В.К. /Заемател/, заемодателят предоставя, а заемателят се
задължава да върне сумата от 1000 лева, при годишен процент на разходите 41,71 %, годишен лихвен процент 35,00%,
като общ размер на задължението, включващо главница и договорна лихва, е
посочена сумата от 1162,04лв. (1000 лева за главница +162,04 лева за договорна
лихва). Заемателят се е задължил да върне заема на 22 месечни погасителни
вноски, всяка от които от по 52,82 лева. В договора (чл. 4, ал.1) е уговорено
още, че в 3-дневен срок от подписването
му заемателят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
1. две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в
договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която също
да отговаря на условия посочени в договора, като в ал. 2 на същата разпоредба е
уговорено, че при неспазване на това задължение заемателят дължи неустойка в
размер на 770,22 лева. В чл. 8 страните са уговорили, че заемателят дължи и
мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски.
Представен е също по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД/, като
видно от Приложение 1 от 01.08.2017 г. към
него, вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен
заем № 2534823/ 12.04.2016 г. със заемател -
ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД/ в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 30.01.2017
г. да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.12 и
л. 6 от делото. По делото е представено уведомление до Д.В.К. за извършената
цесия (л. 6 от делото), без да са представени доказателства, че това
уведомление е достигнало до адресата.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за
заем,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 778 лева, като не представя
платежните документи за извършените плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за заем, подписан и неоспорен от ответника установява
възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и заемателя – ответника, по силата на което заемателят е получил
сумата в размер на 1000 лева (виж чл.3 във връзка с чл. 2 от договора) и се е
задължил да я върне, заедно с договорна лихва, на 22 равни месечни вноски в
размер на 52,82 лева, всяка от които включваща главница и договорна лихва или
общо сумата от 1162,04лв. Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил по
договора за заем сумата общо в размер на 778 лева, без да са представени
документите за извършените плащания. Оттук следва, че като бъде приспадната
платената от ответника сума, неплатеният остатък по горепосочения договор за
заем възлиза на 384,04 лева.
По
делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за
заплащане на неплатения остатък от 384.04 лева, поради което и на основание чл.
8 от договора се дължи и обезщетение за забава. Съдът извършвайки необходимите
изчисления за претендирания от ищеца период 14.02.2017 г. (падежът на последната погасителна вноска) до 24.10.2017 г.
установи, че размерът на дължимата мораторната лихва е по – висок е от
претендирания с исковата молба. Предвид обаче диспозитивното начало в процеса,
следва да се приема за дължима по – ниската по размер сума, претендирана от
ищеца, а именно сумата от 6.21 лева.
Ищецът наред с
неплатената главница и мораторна лихва, претендира в настоящото производство и
неустойка в размер на 505,61 лева на основание чл.4 от договора за паричен
заем, а именно поради това че в
3-дневен срок от подписването му заемателят не е представил на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано.
На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това следва да
се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна
оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението.
В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си,
за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с
която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази
неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е
спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение
28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както
става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение
от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция,
което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост
на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е
уговорена.
По отношение на
извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на
кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата
на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника
цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента (л.12 и л.6 от делото).
В решение 156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това
и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника
с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера
само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат уважени в
размерите, посочени по – горе.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищца сумата от 384,04 лева – остатък от невърнат заем по договор за
паричен заем № 2534823/ 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като искът над този размер до
пълния претендиран от 755,75 лева за главница следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Ответникът дължи на ищца и сумата от 6,21 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 14.02.2017г. до 24.10.2017г.. Следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен иска за сумата от 505,61 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за държавна
такса (25,35 лева) в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение (100
лева, на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП), съразмерно с уважената част от
исковете, което прави сумата общо за разноски 38,59 лева (390,25лева – уважена
част от исковете *125,35 лева – всички разноски / 1267,57лева – цена на
предявените искове). С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,
което прави сумата 30,90 лева (изчислена по горепосочената
формула). Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което такива
не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.К., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНИЯТА на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, за следните суми: сумата от 384,04 лева – остатък от невърнат заем по
договор за паричен заем № 2534823/ 12.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 6,21
лева - обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г.
до 24.10.2017г., за които суми е издадена заповед № 3943/01.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 6125/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над установения размер от 384,04 лева до пълния претендиран размер от 755,75 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил
Левски № 114, етаж Мецанин, против Д.В.К.,
ЕГН **********,***, иск за установяване
съществуването на вземането на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД за сумата от
505,61
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по договор за паричен заем № 2534823/ 12.04.2016 г., за която сума е
издадена заповед № 3943/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч. гр. д. № 6125/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ *** “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, сумата от 38,59 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 30,90 лева - разноски по
ч.гр.д. № 6125/2017 г. по описа
на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, а именно: IBAN: ***, BIC: ***, „Юробанк България” АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: