РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100380 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.
Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *Б, чрез
пълномощник адв. Кристина Семова от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 против Д. К. К. с ЕГН
********** и неговата съпруга Р. В. К. с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *Б, ет.3, чрез пълномощник адв. Силвия
Михайлова от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Княз Борис
I“ № 10, вх.1, ет.1, да бъдат развалени договорите за прехвърляне на имот на
първия ответник срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в
нот.а.№ 16, том 3, рег.№ 2676, н.д.№ 310/ 14.07.2017г. на нотариус Атанас
Димов е район на действие PC-Бургас и в нот.а.№ 348, том 2, рег.№ 7031, н.д.
№ 304/ 23.07.2019г. на нотариус Феодора Иванова е район на действие PC-
Бургас, с които ищецът е прехвърлил на първия ответник по време на брака
му с втората ответница, с първия посочен нотариален акт на 83500/88000
ид.части и с втория - останалите 4500/88000 ид.части от следния недвижим
имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда, жилище, апартамент с
идентификатор 07079.820.42.2.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на СГКК - Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас, кв.С., ул. „А. И.“ № *,
1
ет.*, с площ от 72.93 кв.м., брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта -
07079.820.42.2.2, над обекта - няма; който апартамент се състои от четири
стаи, баня, тоалетна и коридор заедно с прилежащия склад в тавански етаж с
площ от 72.93 кв.м. и 31.50 %/ 24.41 ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж, който обект се намира в сграда № 2, разположена в
подемлен имот с идентификатор 07079.820, както и да бъдат осъдени да
заплатят направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с нот.а.№ 16, т.З, рег.№ 2676, н.д.
№ 310/ 14.07.2017г. на нотариус с район на действие PC-Бургас и с нот.а.№
348, т.П, рег.№ 7031, н.д.№ 304/ 23.07.2019г. на нотариус с район на действие
PC-Бургас, ищецът е прехвърлил в полза на Д.К. описания недвижим имот с
идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на Бургас, срещу задължение за
издръжка и гледане. Това е станало по време на сключен граждански брак
между Д.К. и Р.К.. Първоначално ищецът живеел заедно с М.К. - майка на
Д.К., в таванско помещение и се справяли сами. През лятото на 2019г.
отношенията се обтегнали, здравословното състояние на М.К. се влошило, но
ответниците отказали да полагат грижи и да плащат издръжка. Д.К. работел в
чужбина и година не се е връщал, не е изплащал и пари. Не им е предоставена
и стая за обитаване, на която имат право според договора.
В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответниците,
с който оспорват изцяло изнесеното в исковата молба. През 2016г., М.К. се
запознала с В.Ц. и заживяла с него в кв.С.. В началото на 2017г. двамата
ищци гостували на ответниците в собствения им апартамент в ж.к. „И.“ и Ц.
поискал сумата от 30 000 лв., с които да уреди имуществените си отношения с
дъщеря си за втория жилищен етаж от къща. На 17.06.2017г. ответниците
продали апартамента в Бургас и извършили основен ремонт на стойност 19
034.60 лв. на трети жилищен етаж от къщата в С., където да живеят. Част от
парите от продажбата дал на ищеца за покриване на разноските по делата,
които обаче не били приключили. Затова и месец след продажбата, сключили
процесния договор от притеснение да не останат на улицата. Ответникът
извършил строеж на лятна кухня, други ремонти, като поел и разходите на
двете домакинства. Останалите идеални части получили след приключване на
делбеното дело. Ищците се надявали да заживеят на втория етаж след
уреждане на споровете с дъщерята на ищеца. Въпреки че живеели на
2
таванския етаж, на всички празници били заедно, гостите си ищците
посрещали на третия етаж и изобщо при нужда ползвали и този етаж. През
2018г. обаче, Ц. поискал още 30 000 лв. за заплащане дела на дъщеря му за
втория жилищен етаж. Д.К. изтеглил потребителски кредит от 35 000 лв. и на
20.07.2018г. 30 000 лв. внесъл по сметка на майка си. После научил, че имотът
е изнесен на публична продан. Д.К. е плащал и други задължения на Ц.,
главно по изпълнителните дела. Тъй като не можел да се справя с разходите,
К. напуснал работата си като военен и през 2018г. заминал на работа в
Холандия. През цялото време досега е заплащал по банков път всички
разходи за къщата. През м.ноември 2020г. ищците отново поискали пари, без
да е ясно какво е станало с предните 30 000 лв. Ответниците отказали да
изтеглят нов кредит и това довело до влошаване на отношенията, като
ищците заплашили, че ще развалят договора и ще изгонят ответниците на
улицата.
Ответниците твърдят, че ищците били в добро здраве и К. са
изпълнявали всичките си задължения по договора - направили са подобрения
в имота, заплащали са всички разходи, подпомагали са ищците финансови и с
грижи. През 2018г. М.К. си счупила ръката и в болницата за нея се е грижил
синът , а вкъщи неговата съпруга е къпала ищцата, превързвала я е, готвела
. Чак след това М.К. се качила при Ц.. Безизходното положение на ищеца с
къщата се дължи изцяло на него самия - множеството дела с бившата му
съпруга и дъщеря му. Целта на производството по делото е изпълнение на
сключен между самите ищци предварителен договор за прехвърляне на право
на собственост върху процесния имот.
По същество считат, че искът е неоснователен, тъй като на
основание чл.9 от ЗЗД договорът е сключен при условие, че ищците изпаднат
„в болест и старческа немощ“, което не е налице към момента. При условията
на евентуалност - ако искът бъде уважен, се иска В.Ц. да бъде осъден да
заплати сумата от 19 034.60 лв. направени подобрения в имота през м.юни -
юли 2017г. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
уважи иска, като присъди и направените съдебни разноски. В подкрепа на
3
исковата претенция ангажира свидетелски показания, представя
допълнителни писмени доказателства. Доводи бяха развити и в писмени
бележки.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените възражения и счита, че съдът следва да
отхвърли предявения иск за разваляне като неоснователен, като й бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира съдено –
техническа експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което има
правен интерес.
Предявеният иск е с правно основание в чл.87, ал. 3 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства е видно, че с
нотариален акт № 16, том III, рег. № 2676, дело 310 от 14.07.2017 г. на
нотариус Атанас Димов, рег. № 285 в НК, ищецът В.Ц. прехвърля на
ответника Д.К. 83500/88000 ид.ч от собствения си имот, представляващ
жилище, апартамент, с идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр.
Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *, ет. *, с площ от
72,93 кв. м. , брой на нива на обекта едно, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 07079.820.42.2.2, над обекта –
няма, който апартамент се състои от четири стаи, баня, тоалетна и коридор,
заедно с прилежащия склад в тавански етаж с площ от 72,93 кв. м. и 31,50 %
(24,41кв. м) ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.820.42, срещу поетото задължение на преобретателя за издръжка и
гледане, лично или чрез трето лице на прехвърлителя Ц. и на М. Т. К. при
болест и старческа немощ, като прехвърлителят запазва за себе си и за М. Т.
К. правото на пожизнено ползване върху една стая от жилището при общо
ползване на кухнята и тоалетната. С нотариален акт № 348, том II, рег. №
7031, дело 304 от 23.07.2019 г. на нотариус Феодора Иванова, рег. № 449 в
НК, ищецът В.Ц. прехвърля на ответника Д.К. собствения си недвижим имот,
4
находящ се в гр. Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр.
Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.42, с
предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 72,93 кв. м. ,
вдено с прилежащи части – склад в тавански етаж с площ 72,93 кв. м. и 31,50
% (24,41кв. м) ид. ч. от общите части на сградата, при съседи самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 07079.820.42.2.2, над
обекта – няма, , който апартамент се състои от четири стаи, баня, тоалетна и
коридор заедно с прилежащия склад в тавански етаж с площ от 72,93 кв. м.
срещу задължението на преобретателя, лично или чрез трето лице, да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя В.Ц. и на М.К., съобразно техните
нужди и своите възможности.
Представени са и медицински документи удостоверяващи
здравословното състояние на М.К.. От епикризите е видно, че тя е с диагноза
„Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб и радикулопатия“, като се отразени и придружаващи
заболявания – ХСБ и исхемична кардиопатия, артиреална хипертония. Видно
е че през месец януари и месец юни лицето е било хоспитализирано за
лечение в Многопорофилна болница за активно лечение „Лайф хоспитал“
ЕООД. От представените по делото договори за кредит за текущо
потребление се установява, че за посрещане на текущите си нужди, с оглед на
размера на усвоените суми, през 2019, 2020 и 2021 г. ищецът и К. са теглели
парични средства. Представени са и удостоверения от НОИ, от които е видно
какви са сумите получавани от В.Ц. и М.К. от пенсии и добавки за периода
07.2019 до 07.2021 г. Средната пенсия и добавки за посочения период за В.Ц.
е 473,83 лева, а за М.К. е 352,51 лева.
По делото са разпитани множество свидетели и на двете страни,
от свидетелските показания на които се установяват следните обстоятелства.
Свидетелката С. е съседка на страните и поддържа добри
отношения с ищеца и М.К.. Заявява, че те двамата се нуждаят от грижи, тъй
като и двамата са с влошено здравословно състояние – К. не може да върви и
има исхимична болест, а ищецът е с херния. Сочи, че до миналата година
двамата живеели в стая на последния етаж на къщата, но тъй като се скарали с
5
ответниците се преместили да живеят на тавана в подпокривното
пространство на къщата на ищеца, което не е годно за живеене. Помещението
няма прозорци, а само капандури през които се проветрява, няма ток, готвят
на газ, от тавана падат клечки и мръсотии, отопляват се на печка с дърва,
които ищецът сам пренася до подпокривното пространство, въпреки
хернията. Свидетелства за влошени лични отношения между ищеца и
ответниците, както и между ответниците и К.. Твърди, че К. е пребивавала в
болница и през цялото време единствено ищецът се е грижел за нея. След
изписването , тя се върнала да живее на тавана, където ищецът обслужвал
ежедневните й нужди и я водел на физиотерапия. Ответникът Д.К. работел в
Холандия и никой не полагал никакви грижи за двамата възрастни. Майката
на ответницата от миналата година живеела с нея в къщата. Излага твърдения,
че в началото когато заживели заедно, страните се разбирали и си помагали.
Ответникът направил ремонт на третия етаж, в който участвал и ищецът.
Свидетелката К. живее на семейни начала с ищеца, а ответникът
К. е неин син. Излага твърдения, че след като заживяла с ищеца, поради
желанието на ответника да живее в къща, продали апартамента, в който той
живеел и със семейството му се преместили да живеят в къщата на ищеца, а
последният му прехвърлил третия етаж срещу задължение за издръжка и
гледане. Формулира твърдения за финансовите отношения между страните.
Сочи, че в началото отношенията между страните били добри, помагали си,
тя гледала внуците си, а и ищецът помагал с каквото можел. Разривът в
отношенията настъпил миналата година. Твърди, че с ищеца живеят на
тавана, където в началото нямало дори тоалетна, но в последствие Ц.
изградил. Тя била с установена исхемична болест и едвам изкачвала стълбите
до подпокривното пространство, ищецът мъкнел дърва до горе, въпреки
хернията си. Сочи, че в началото, когато заживели заедно, с ищеца направили
ремонт на третия етаж, за да го отдават под наем на туристи, но признава, че
преди да се нанесат в етажа, ответниците направили собствен ремонт. Синът
от няколко години ходи да работи в чужбина. Токът се заплаща от
ответниците, но никакви други грижи не се полагат от тях. Свидетелката
пребивавала в болница по здравословни причини и след като излязла от там,
се върнала в подпокривното пространство, където за нея се грижел ищецът,
който я водел и на терапии. Заявява, че ответницата, която е нейна снаха, след
като се скарали, сменила бравата на врата на етажа и не ги пуска там, а майка
6
ѝ въпреки апартамента, който има в М. Р., живее при дъщеря си.
Свидетелката Г., майка на ответницата К., свидетелства, че
доколкото е известно страните са в добри отношения. Свидетелката и М.К.
се грижели за децата на ответниците. Сага пребивавала при дъщеря си,
защото последната се била оперирала и помагала. Заявява, че виждала
ищеца и М.К. в дома на дъщеря си и те все още били в добри отношения, а
дъщеря и до ден днешен се грижела за тях. Давала им пари, които зет
пращал от чужбина. Полагала финансова грижа. Заявява, че зет
(ответникът) бил направил много голям ремонт на къщата. От месец
октомври, свидетелката преспивала по 2-3 вечери в седмицата в дома на
ответниците, тъй като се грижела за дъщеря си, която била болна.
В показанията си свидетелката Д. - първа братовчедка на
ответника Д.К., твърди, че е много добре запозната с отношенията между
страните, тъй като братовчед споделял всичко с нея. Заявява, че всичко
което знае във връзка със случая го знае от братовчед си. Твърди, че майката
на ответника се месела в семейните му отношения и го манипулирала. Излага
твърдения, че работи в магазини е била свидетел, как ответниците пазарят
количество продукти, което не е само за едно семейство. Ответникът бил
казал, че плащал тока и водата. Заявява, че от ответниците е известно, че
заплащали сумата от 300 лева на майката на ответника М.К., за да им гледа
децата. Сочи, че ответникът бил казал, че е дал 30 000 лева на майка си, но
тя не знаела какво е станало с тези пари. Свидетелства за спречквания между
страните. Заявява, че тя лично не е била свидетел на това, ответникът да
помага на ищеца, но от ответниците знаела, че те били гледали М.К., когато
тя си счупила ръката. Излага твърдения, че през последните 2-3 години,
ответникът К. е в чужбина.
Свидетелят Ш. твърди, че преди 3-4 години, ответникът К. му се
бил обадил и той монтирал дограма в процесния имот, за което ответникът му
платил 3700-4000 лева. Работата била изпълнена за около един, два дена, през
което време не бил видял там ищеца.
Свидетелката Т. заявява, че отдавна познава ищеца и М.К., която
е приятелка. Твърди, че след като заживели заедно през 2016 г., ищецът и К.
били направили ремонт на третия етаж на неговата къща и го обзавели, с
намерението да отдават под наем част от етажа на туристи, за което има
7
лични впечатления. Твърди, че ответниците не се грижат за ищеца и К., а те
се нуждаят от такива. Заявява, че след разправии между страните,
възрастните хора се принудили да се преместят да живеят на тавана, където
изобщо не е удобно за живеене – горе било с греди, отвсякъде духало,
отопляват с дървена печка, готвят си на газ. Тъй като ответниците не ги
допускали до етажа, ищецът направил баня и тоалетна на тавана. М. К. имала
дископатия и от близо година се придвижвала с бастун. А когато си счупила
ръката нямало кой да се грижи за нея, дори била поискала заем, но
свидетелката нямала възможност да услужи в този момент. След
изписването , ищецът бил помагал и се грижел за всичко, които грижи
продължавали и сега. Заявява, че е известно, че М.К. има исхемична болест
на сърцето, не може да се качва на високо, но е принудена. Заявява, че от една
година страните са скарани и от тогава никой не полага грижи за ищеца и К..
Известно ѝ е обстоятелството, че ответникът Д.К. е в чужбина.
Свидетелката С. Г. заяви, че познава страните по делото, а нейната
леля била втора съпруга на ищеца. Ответницата К. била клиентка в магазин
за хранителни стоки в С.. Заявява, че когато ответницата пазарувала при нея
казвала „В едната торба да сложим покупките за свекърва ми, а в другата - за
семейството ми.“ В началото не било известно страните да имат проблеми,
но в началото на лятото ответницата и споделила, че си били развалили
отношенията. До края на миналата година ответницата извършвала покупки и
за свекърва си. Твърди, че нямала допирни точки с ищеца, но леля , докато
му била втора съпруга, всеки ден плачела в тях, тъй като той я тормозел.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза,
от заключението на която се установява, че стойността на направените от
ответниците разходи при изпълнение на ремонтните дейности и подобрения в
процесния апартамент възлизат на 12 698, 64 лв, към която сума вещото лице
е прибавило и сумата от 6 920,00 лева, представляваща други разходи по
ремонта и подобренията, които са посочени от ответниците, но за които
липсват фактури и документи за тяхната стойност.
При така събраните доказателства, следва до се направят
следните правни изводи. Съдържанието на насрещните права и задължения
на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са
определени в закона, а съдържанието на насрещните престации се определя
8
от постигнатото съгласие между страните. При договор за издръжка и
гледане, прехвърлителят има едно единствено задължение – да прехвърли
недвижимия имот, което в настоящия случай няма спор, че е
изпълнено. Задълженията на преобретателя се изразяват в предоставяне на
издръжка и предоставяне на грижи (гледане). Неизпълнението на което и да е
от тези две задължения, представлява неизпълнение на договора и на това
основание той подлежи на разваляне. Поетото задължение за издръжка и
гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на
грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е
необходимо. Що се отнася до обема на дължимата престация, той се определя
от постигнатото между страните съгласие, отразено в договора. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си и полагане
на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
неговата нужда. По делото липсват данни за възпрепятстване от страна на
прехвърлителите задължението да се изпълнява по този начин. Това важи и в
случаите, когато дължимият обем и интезитетът на грижите и издръжката,
които се дължат по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, са уговорени бланкетно.
В настоящия случай са налице два договора, с които ищецът е
прехвърлил собствеността върху процесния имот. В първия договор от
14.07.2017 г. е посочено, че преобретателят Д.К. поема задължението лично
или чрез трето лице да гледа и издържа прехвърлителя В.Ц. и М.К. при
болест и старческа немощ, като прехвърлителя запазва за себе си и М.К.
правото на пожизнено ползване върху една стая от жилището при общо
ползване на кухнята и тоалетната. Във втория договор от 23.07.2019 г. е
посочено, че преобретателят Д.К. поема задължението лично или чрез трето
лице да полага необходимите грижи и да дава полагащата се издръжка на
прехвърлителя В.Ц. и М.К., съобразно техните нужди и своите възможности,
като приема и установената върху имота тежест - ограничение за
разпореждане. При така направените уговорки, съдът счита, че дължимата от
9
преобретателя престация се изразява в предоставяне на издръжка и гледане,
които в периода от първия договор от 14.07.2017 г. до сключването на втория
договор 23.07.2019 г. са били дължими при болест и старческа немощ на
ищеца и лицето в полза на което са договорени. С втория договор е
договорено издръжка и гледане съобразно нуждите на прехвърлителя Ц. и
М.К. и възможностите на преобретателя К.. Наред с тези задължения,
преобритателят се е задължил да предостави правото на пожизнено ползване
върху една стая от жилището при общо ползване на кухнята и тоалетната,
както и ограничение при разпореждане с имота. При така направените
договорки следва са се установи, дали за някое от лицата в полза на които е
договорена издръжката и гледането е било налице болест и старческа немощ
и какви са били техните нужди, съответно дали пребретателят лично или чрез
трето лице е изпълнил точно и в пълен обем поетите от него задължения по
договора. Тежестта на доказване факта на предоставянето на дължимите
грижи и издръжка и техния обем лежи върху приобретателя. Това означава,
че този, който е получил имота следва да докаже, че е предоставил на
прехвърлителя пълния обем на уговорените между тях издръжка и грижи.
От ангажираните по делото свидетелски показания се установява,
че ответниците не са изпълнили поетото по договора задължение да
предоставят на ищеца и майката на ответника правото на пожизнено ползване
върху една стая от жилището при общо ползване на кухнята и тоалетната. От
свидетелските показания, включително от тези на част от свидетелите на
ответниците, се установява, че ищецът и М. К. живеят на тавана, където не са
налице подходящи условия за живот. Съдът намира за недоказани
твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, че ищецът и К.
никога не са изявявали желание да живеят с тях на третия етаж. Липсват
данни по делото прехвърлителят или Марийка К.о неоснователно да са
отказвали да живеят в прехвърления имот, както и че им е била обособена
стая, според установеното в договора. Свидетелката К. твърди, че след като се
скарали, снаха сменила бравата на врата на етажа и не ги пуска там. От
показанията на свидетелите С., К. и Т. се установява, че ищецът и М. К.
живеят на тавана на къщата в подпокривно пространство, което не е годно за
живеене. На това място няма прозорци, а само капандури, тъй като тавана е с
гредоред от него падат клечки и мръсотии, отвсякъде духало, готвят на газ,
отопляват се на печка с дърва, а когато са се качили там не е имало дори
10
тоалетна. Изложените от свидетелите твърдения се потвърждават и от вещото
лице А., която в съдебно заседание заявява, че при огледа е констатирала, че
таванът представлява складово помещение, приспособено за жилище, но
помещението не е удачно за такова, тъй като няма дори таванска плоча, а
подпокривна конструкция и покривка от керемиди, няма и прозорци. Към
момента на огледа, жегата била непоносима, като в сауна, а през зимата няма
какво да предпазва от студа, който ще прониква. Според вещото лице,
таванското помещение не е удачно за живеене. От показанията на
свидетелите – Д., К. Г. и С. Г. не се установява, ответниците дори да са имали
намерение да изпълнят това си договорно задължение. При така установените
факти, съдът приема, че е налице пълно неизпълнение от страна на
ответниците на задължението има да осигурят на ищеца и М.К. една стая от
третия етаж за живеене, съобразно договореното право на ползване. Дори в
договора да не беше договорено това условие, недопустимо е ответникът да
допусне собствената му майка и ищецът, който му е прехвърлил имота си
срещу задължение за издръжка и гледане, да живеят в нечовешки условия и
да не се интересува от техните нужди. Извън договорните отношения има и
морални норми, които не бива да се пренебрегват.
Налице е неизпълнение на процесните договори и по отношение
на поетото задължение за издръжка и гледане. При тълкуването на волята на
страните, съдът достигна до извода, че гледането и издръжката се дължат от
ответника, съобразно нуждите на прехвърлителя и лицето в чиято полза са
уговорени, независимо, че в първия договор е употребен израза „при болест и
старческа немощ“. Във втория договор този израз липсва, а и съобразно
конкретната житейска ситуация, съдът приема, че волята на прехвърлителя е
била при нужда срещу прехвърленото право на собственост да получи
издръжка и гледане, както за себе си, така и за майката на ответника. Дори да
се приеме, че дължимата престация по договорите е единствено в случай „при
болест и старческа немощ“ на лицата, в чиято полза е уговорена, то
договорите отново се явяват неизпълнени от страна на ответниците. От
представените по делото доказателства и показанията на свидетелите се
установява, че ищецът е на 73 години и има херния, а М.К. страда от редица
заболявания, вкл. исхемична болест на сърцето, които налагат полагането на
грижи за нея. В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията на
ответниците, че ищецът бил в добро здравословно състояние и можел сам да
11
се грижи за себе си. Фактът, дали ищецът може се обслужва сам, се установи
от показанията и на двете групи свидетели, а физическите грижи за него се
дължат в случай на болест и старческа немощ, съгласно съдържанието на
първия договор, но такова условие липсва във втория договор. По делото е
безспорно установено, че ищецът е имал необходимост от грижи и издръжка,
не само с оглед възрастта му - 73 години, но и предвид здравословното му
състояние, както и финансовото му положение. Той е страдал от херния, но и
само заради възрастта му, част от ежедневните грижи, изискващи повече
движение и физическо натоварване, следва да му бъдат спестени, като
задължението за това е на ответниците. За влошеното здравословно състояние
на ищеца свидетелства и М.К., чийто показания съдът цени съобразно чл. 172
от ГПК, тъй като тя живее на семейни начала с ищеца и договорите за
издръжка и гледане са уговорени и в нейна полза, но от друга страна
ответникът е неин син. Показанията на тази свидетелка се вземат под
внимание от съда, тъй като същите не страдат от вътрешни противоречия и се
подкрепят и от другите събрани по делото доказателства. От показанията на
свидетелката С. и Т. също се установява, че и ищецът и М.К. се нуждаят от
грижи, тъй като и двамата са с влошено здравословно състояние – К. не може
да върви и има исхимична болест, а ищецът е с херния. Въпреки това си
състояние, последният качвал дърва до таванското помещение, тъй като се
отоплявали с печка на дърва. От друга страна, нужда от конкретни грижи е
възниквала за М.К. при операцията на ръката , а от показанията на
свидетелите се установява, че грижи за нея е полагал само и единствено
ищецът. Фактът, че ответникът е посетил майка си в болницата, не може да се
приеме за изпълнение на договорното му задължение. Наред с това от
доказателствата по делото се установява, че ищецът и К. са имали нужда и от
издръжка, тъй като за да посрещнат нуждите си и да приведат в някакъв
приличен вид таванското помещение, те са теглили кредити, а пенсиите им не
са били достатъчни за покриване на ежедневните им нужди. В тежест на
приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е
изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се
състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост, с което установява съществуването на задължението
на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако
приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да
12
докаже своето изпълнение. От данните по делото е видно, че страните са с
влошени отношения и повече от година, ответниците не полагат каквито и да
е грижи за ищеца и М.К.. В тази връзка съдът не цени показанията на
свидетелката К. Г., която е майка на ответницата, тъй като те не
кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Свидетелката
твърди, че и към настоящия момент страните били в добри отношения, което
се опровергава по категоричен начин от всички други свидетелски показания,
включително и тези ангажирани от ответниците. Показанията ѝ се явяват
изолирани, непълни, страдащи от вътрешни противоречия и противоречащи
на показанията на трите свидетелки на ищеца, които нямат родствена връзка
със страните в процеса. Съдът не цени и показанията на свидетелката Д., тъй
като сочените от нея обстоятелства не са възприети лично, а тя сама заявява,
че всичко което е казала го знае от братовчед си – ответникът Д.К., с
изключение на обстоятелството, че ответниците пазарували хранителни стоки
в количества, които не били за едно семейство, но това не доказва, че са
купувани за ищеца или М.К.. Единствено от показанията на свидетелката С.
Г. се установява, че през определен период от време ответницата К. е
пазарувала хранителни продукти за свекърва си, тъй като винаги пазарувала с
две торби, но дори и тази свидетелка сочи, че от края на миналата година това
е преустановено.
Съгласно установената практика, за да бъде изправен длъжникът
по договор за издръжка и гледане, той трябва ежедневно да предоставя
издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и
полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора, като
последният не е длъжен да приема частично изпълнение. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е имал нужда от издръжка и
гледане, които не са му осигурени от ответниците. Налице е пълно
неизпълнение на задълженията за минал период, което при този вид договори
не може да бъде компенсирано и представлява основание за развалянето им.
Действително от показанията на свидетелката К. се установява, че
ответниците са заплащали сметките за ток, но само по себе си това
обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че е налице изпълнение по
договора. Грижата е уговорена изцяло като натурална и за изпълнението на
задълженията по договора ответниците следваше да установят, че са
престирали грижи в натура.
13
Предвид изложеното, ответниците не са изпълнили задълженията
си по договора, като е налице пълно неизпълнение по отношение на
запазеното право на ползване в полза на ищеца върху една стая от жилището
при общо ползване на кухнята и тоалетната и частично неизпълнение по
отношение на задължението за издръжка и гледане, доколкото е установено,
че ответниците са заплащали сметките за ток и през предходен период от
време са закупували хранителни продукти, което е незначително с оглед на
обема на дължимата престация. Изпълнението на задълженията за издръжка и
гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата
същност на тези задължения, трябва да бъде съответно на нуждите на
прехвърлителя през отделените периоди от време. Основно задължение на
приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент
конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и
гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Неизпълнение на
договора поради неделимостта на задължението за издръжка и гледане, макар
и през определен период от време, влече след себе си пълно неизпълнение на
договорните задължения. При установено неизпълнение на договорните
задължения в натура през последната поне една година, при липсата на
доказателства за отказ на кредитора да приеме грижи в натура пак през този
период, което да е дало повод за трансформиране на задължението от
натурално в парично, съдът приема, че е налице пълно неизпълнение и
предявеният иск следва да бъде уважен. Или като краен извод, няма
изпълнение по договора от страна на ответниците, поради което следва да
бъде развален, с произтичащите за страните последици.
Ответниците са отправили искане при евентуално уважаване на
иска, ищецът да бъде осъден да им заплати направените в имота подобрения
през месец юни – юли 2017 г. в размер на 19 034,60 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, развалянето на договор има обратно
действие, т. е. всяка една от страните по договора е длъжна да върне
престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора,
след неговото разваляне. При неговото разваляне страните са длъжни
съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, да възстановят положението отпреди сключването
на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. В ТР
№ 6 от 1974 г. е посочено, че подобряването на една вещ е юридически факт
извън съставните елементи на придобивното основание. То не е престация по
14
последното и не представлява нещо "дадено" по смисъла на чл. 34 и чл. 88
ЗЗД. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора има обратно
действие, т. е. следва да се възстановят предадените насрещни престации,
подобренията обаче не представляват насрещна престация, а са създадени
след сключването на договора и следва да се уредят отделно. По изложените
съображения, направеното от ответниците искане не следва да бъде
разглеждано в настоящото производство. Наред с това следва да се посочи, че
за подобрителя по един развален договор трябва да намери приложение
разпоредбите на чл. 72 ЗС и той да бъде възмезден със заплащане на по-
голямата сума между увеличената стойност на имота и направените
действителни разходи, каквито доказателства в настоящото производство не
са ангажирани.
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените в
настоящото производство разноски. Съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК, направените от ищеца разноски са в размер на 2 267,33 лева, от които
395,33 лв. представляван държавна такса, 1 830 лева, представляват
адвокатско възнаграждение, а 44 лева, представляват такса за вписване на
исковата молба. Към списъка с разноски са представени и доказателства за
реалното им извършване, поради което следва да бъдат уважени, така както са
заявени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения с нотариален акт № 16, том 3, рег.№ 2676,
н.д.№ 310/ 14.07.2017г. на нотариус Атанас Димов с район на действие РС-
Бургас, договор за прехвърляни на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
с който В. Ц. Ц. с ЕГН ********** е прехвърлил на Д. К. К. с ЕГН
********** правото на собственост върху 83500/88000 ид.ч от собствения си
имот, представляващ жилище, апартамент, с идентификатор 07079.820.42.2.3
по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *,
ет.*, с площ от 72,93 кв. м. , брой на нива на обекта едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта -
07079.820.42.2.2, над обекта – няма, който апартамент се състои от четири
15
стаи, баня, тоалетна и коридор, заедно с прилежащия склад в тавански етаж с
площ от 72,93 кв. м. и 31,50 % (24,41кв. м) ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, който обект се намира в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.820.42 срещу поетото задължение на
преобретателя за издръжка и гледане, лично или чрез трето лице на
прехвърлителя Ц. и на М. Т. К. при болест и старческа немощ, като
прехвърлителя запазва за себе си и за М. Т. К. правото на пожизнено ползване
върху една стая от жилището при общо ползване на кухнята и тоалетната,
както и сключения с нотариален акт № 348, том II, рег. № 7031, дело 304 от
23.07.2019 г. на нотариус Феодора Иванова, рег. № 449 в НК с район на
действие РС-Бургас, договор за прехвърляни на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, с който В. Ц. Ц. с ЕГН ********** е прехвърлил на Д. К.
К. с ЕГН ********** правото на собственост върху собствения си недвижим
имот, находящ се в гр. Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота: гр.
Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.42, с
предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 72,93 кв. м. ,
вдено с прилежащи части – склад в тавански етаж с площ 72,93 кв. м. и 31,50
% (24,41кв. м) ид. ч. от общите части на сградата, при съседи самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 07079.820.42.2.2, над
обекта – няма, който апартамент се състои от четири стаи, баня, тоалетна и
коридор заедно с прилежащия склад в тавански етаж с площ от 72,93 кв. м.
срещу задължението на преобретателя, лично или чрез трето лице, да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя В.Ц. и на М.К., съобразно техните
нужди и своите възможности.
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН ********** и Р. В. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *, ет. * да заплатят в
полза на В. Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. С., ул. „А. И.“ № *
сумата от 2 267,33 лева лв. (две хиляди двеста шестдесет и седем лв. и
тридесет и три ст.), направени по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16
17