Номер 261626.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502278 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 1390 от 04.03.2010г. от Р. М. М. срещу
Определение № 243/24.02.2020г. постановено по гр.дело № 292/2019г., по описа на РС-
Провадия, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличането на
ю.ч.а ЕГН **********, като подпомагаща страна в процеса .
Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на определението изразяващи
се в следното: съда е изложил аргументи за пропуски в депозираната молба за привличане
на трето лице помагач- не е посочено на чия страна трябва да бъде привлечено лицето, без
да констатира същите преди постановяване на определението си и да даде съответните
указания за изправянето им, както и с аргумента, че в конкретната хипотеза разпоредбата на
чл.226 ал.3 от ГПК е неприложима т.к. исковата молба не подлежи на вписване.
Моли съда определението да бъде отменено.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемият Г. Д. Г. не е депозирал отговор на
жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред ПРС е образувано производство по гр.дело № 292/2019г. въз основа на искова
молба, подадена от Р. М. М. срещу Г. Д. Г. с правно основание чл.30 от ЗС.
Преди първото по делото съдебно заседание, с молба от 15.10.2019г., ищцата по
делото е поискала конституирането на ю.ч.а като трето лице помагач, с аргумент, че в хода
на процеса ответникът Г. Д. Г. се е разпоредил в нейна полза с правото на собственост върху
съсобственото с ищеца дворно място.
В дадения и от съда срок ответникът се е противопоставил.
За да отхвърли искането, районния съд изложил мотиви , че в молбата от
15.10.2019г, ищцовата страна не е заявила, чия подпомагаща страна ще бъде привлечено
лицето в настоящото производство. Позовал се е и на разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК -
постановеното в настоящото производство решение би имало сила на присъдено нещо и
спрямо приобретателя с изключение на действията по вписването, когато се отнася за
недвижим имот, какъвто е настоящият случай.Както и ,че по делото липсва висване на
исковата молба към датата на продажбата, поради което ю.ч.а не би следвало да бъде
привлечена, като подпомагаща страна в процеса.
Настоящата инстанция счита така постановения от първоинстанционния съд резултат
по молбата на ищеца за правилен, със следните мотиви.
Всяка страна може да иска привличане на трето лице помагач единствено на своя
страна, а не и на ответната такава. Това произтича от същността на института на третото
лице помагач. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
основателност на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК, а обосноваването на този интерес е в
тежест на страната, която иска привличането. Такъв интерес е налице, когато страната,
искаща привличането има регресни права против третото лице, спрямо които правата,
предмет на първоначалния иск са преюдициални, т. е. да се в причинна връзка.
Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между
привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск,
първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК
третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение.
В случая ищеца обосновава правния си интерес от привличане на посоченото от него
трето лице-помагач с твърдението, за правоприемство в хода на процеса. Това не е
достатъчно, тъй като в случая не е налице преюдициалност. Ищеца няма право на обратен
/или регресен/иск срещу ю.ч.а, за която е поискал да бъде привлечена като помагач на
негова страна на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и
следва да се потвърди.
В настоящото производство страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 243/24.02.2020г. постановено по гр.дело №
292/2019г., по описа на РС-Провадия, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за привличането на ю.ч.а, ЕГН **********, като подпомагаща страна в
процеса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________