№ 282
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Ю. СТ. Л. М. Г. П.
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600806 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения С. Р. Д. срещу определение на
СНС от 23.06.2022г. 18-ти състав по нохд №1380/2022г., с което на основание
чл.306 ал.1 т.1 вр. чл.23 ал.3 НПК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание на осъдения Д. измежду наложените му по НОХД 1300/19 година
по описа на ОС Варна и НОХД 2497/17 по описа на СНС, в размер на ТРИ
години „лишаване от свобода“ и е зачел на основание чл. 59, ал.1 от НК
времето, през което осъденият е бил задържан под стража по включените в
групата дела, а именно по НОХД 1300/19 година на ОС Варна и по НОХД
2497/17 година по описана СНС. На основание чл. 25, ал.2 НК от НК с
атакуваното определение съдът е приспаднал изтърпяното изцяло наказание
по НОХД 1300/19 година по описа на ОС Варна и на основание чл. 23, ал 3 от
НК е присъеднил към така определеното общо най-тежко наказание от ТРИ
години „лишаване от свобода“, наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 лева,
наложено му по НОХД 1300/19 година на ОС Варна. На основание чл. 57, т.2,
буква „в“ от ЗИНЗС СНС е определил първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ в размер на ТРИ години.
Първоначално образуваното пред АСНС производство по ВНЧД
1
№161/2022г. по молба на осъдения Д. е било прекратено на основание § 51
ПЗР към ЗИДЗСВ, във вр.чл.36 и чл.42, ал.2 от НПК и изпратено по
подсъдност на Апелативен съд гр.София, считано от 27.07.2022г., където
впоследствие е било заведено под внчд 806/2022 г. и разпределено на
настоящия съдебен състав.
С частната жалба се атакува единствено режима, определен от СНС за
изтърпяване на общото най-тежко наказание, а именно СТРОГ, като
жалбоподателят моли той да бъде променен на ОБЩ. Изтъква съображения,
че към момента на извършване на деянието 2014-29.06.2016 г. по последната
присъда, постановена по НОХД №2497/2017г. на Специализирания
наказателен съд не е имал влязъл в сила съдебен акт с наложено наказание
„лишаване от свобода и според него тази присъда се явявала първа във връзка
с приложението на ЗИНЗС. Освен това според жалбоподателя при
постановеното на 23.06.2022г. приспадане на наказанието на основание чл.25
ал.2 НПК следвало да се има предвид, че наказанието по НОХД 1300/2019г.
на Окръжен съд гр.Варна било изтърпяно при първоначален ОБЩ режим,
впоследствие променен на ЛЕК, заради примерно поведение, като
наказанието по това дело било изтърпяно на 26.03.2021г.
С жалбата се иска въззивната истанция да промени режима от СТРОГ на
ОБЩ, с оглед наличие на здравословен проблем, за което е приложена
епикриза с поставена на осъдения диагноза: „обструктивна сънна апнея –
тежка степен“.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател С. Р. Д. се явява в
съдебно заседание, лично и със служебно назначения защитник адв.С. К.,
която поддържа жалбата, без да ангажира нови доказателства. Същата се
позовава се на изисканата от съда справка за здравословното състояние на
осъдения, пледирайки, че диагнозата „обструктивна сънна апнея– тежка
степен“ застрашавала неговия живот, въз основа на което иска промяна на
режима в по-лек.
Идентично становище в съдебно заседание е изразил осъденият Д.,
който желае промяна на режима от строг в общ.
Представителят на държавното обвинение пледира, че постановеното от
първоинстанционния съд определение е изцяло правилно и законосъобразно,
а жалбата неоснователна. В подкрепа на становището си акцентира върху
2
обстоятелството, че в случая е приложима хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б“в“
от ЗИНЗС за определяне изтърпяване на наказанието при строг режим, тъй
като всички предпоставки за това били налице. Групираните наказания били
за умишлени престъпления, извършени в изпитателен срок на условно
осъждане, в което било постановено отложеното наказание да се търпи
отделно. Задължителна предпоставка двете наказания да надвишават две
години също била налице. В настоящият случай с протокол №70/02.12.2019г.
ОС - Варна е одобрил споразумение, с което С. Д. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.1 от НК, като му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и глоба от 20
000 лева. В съответствие с чл.383, ал.3 от НПК съдът привел в изпълнение
наложеното на С. Д. наказание с присъда по НОХД №4943/2015г. по описа на
РС – Варна, в размер на пет месеца „лишаване от свобода“. Отделно от това с
присъда № 10/07.02.2020г., влязла в сила от 12.04.2020г., СНС по НОХД №
24974/2017г. е признал С. Р. Д. за виновен в извършване на престъпление по
чл.321, ал.3, прил. 2 и прил. 3, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.339, ал.1 прил. 6 от НК,
като му е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години. На осн. чл.68 от НПК съдът е постановил поотделно
изтърпяване на наказанията в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“ по
НОХД № 4943/2015г. по описа на РС – Варна. Поради тези съображения
прокурорът счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а атакуваното
определение потвърдено.
Съдът, като прецени изложените в частната жалба доводи и
становищата на страните в съдебно заседание съобразно изискванията на
чл.341 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл.306, ал.1,
т.1 от НПК доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни
фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на С. Р. Д. с
различни присъди, като по две от тях, а именно – по НОХД 1300/19 година на
ОС Варна и по НОХД 2497/17 година , е постановено едно общо, най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, към което на
основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на
20 000 лв. Престъпленията, за които е осъден Д., са извършени преди да има
3
влязла в сила присъда за което и да било от тях, наложените наказания са от
един и същи вид, поради което между тези две присъди са налице условия за
определяне на общо наказание, като в този смисъл първостепенния съд е
съобразил материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от
НК. Срещу така групираните наказания, не е депозирана жалба, нито протест
и не се спори в съдебното заседание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно
определяне на строгия режим за изтърпяване на определеното общо най-
тежко наказание при извършеното групиране на наказанията от страна на
първостепенния съд. В случая деянията по НОХД 1300/2019г. на ОС гр.Варна
и НОХД №2497/2017г. на СНС са за умишлени престъпления и са извършени
в изпитателния срок на условното осъждане на Д. по нохд №4943/2015г. на
РС гр.Варна 22 с-в, за което правилно е било постановено да бъде изтърпяно
отделно на основание чл.68 от НК при ОБЩ режим. По отношение на
наказанията за престъпленията по чл.354а ал.1 НК, чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2
вр. ал.2 НК и чл.339 ал.1 от НК, предмет на разглеждане в настоящото
производство /общо три / сборът на наложените по НОХД 1300/2019г. на ОС
гр.Варна и НОХД №2497/2017г. на СНС наказания надвишава две години,
поради което правилно е бил определен за изтърпяване СТРОГ режим за
изтърпяване на наказанието в размер на ТРИ години лишаване от свобода на
основание чл.57 ал.2 буква „в“ от ЗИНЗС. В случая разпоредбата е
императивна и е ирелевантно коя присъда е влязла първа в сила и коя втора в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, което настоящият състав
намира за неоснователно. Неотговарящо на фактите по делото е и
оплакването му, че не е имал влязъл в сила съдебен акт с наложено наказание
„лишаване от свобода, при извършване на деянията по горепосочените две
присъди, предмет на извършеното групиране на наказанията. Видно от
справката и бюлетините за съдимост и в двата случая същият е бил осъден на
пет месеца лишаване от свобода с влязла в сила присъда на 18.04.2016г. по
нохд №4943/15г., като по отношение на него от тази дата е действал
определения му изпитателен срок от 3 години съгласно чл.66 от НК.
Правилно СНС е приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК времето,
през което осъденият Д. е бил задържан под стража по включените в групата
дела НОХД 1300/2019г. на ОС гр.Варна и НОХД №2497/2017г. на СНС, както
и на основание чл.25 ал.2 НК изтърпяното изцяло наказание по НОХД
1300/2019г. на ОС гр.Варна. Последното е потвърдено и от изисканата от АС–
София и постъпила по делото справка №172/27.09.2022г. на ГДИН
Зам.Началник на Затвора гр.***, според която при зачитане на това
изтърпяване осъденият Д. следва да изтърпи считано от 29.09.2022г. още 3
месеца и 26 дни от определеното му от СНС общо най-тежко наказание в
размер на три години лишаване от свобода при СТРОГ режим, т.е. същият е
4
изтърпял по-голямата част от определеното му с кумулацията наказание при
ОБЩ режим.
Действително осъденият има здравословен проблем, но в конкретното
производство здравословното състояние не е определящо пред императивната
разпоредба на закона. Само по себе си същото не води до извод за
облегчаване на режима, като не са представени убедителни доказателства, че
това заболяване ще бъде преодоляно, ако режимът бъде променен.
Ирелевантно в случая е и при какъв режим е изтърпявано наказанието по
НОХД 1300/19г. на ОС Варна, тъй като настоящото производство е за
определяне на общо най-тежко наказание при условията на чл.23-25 от НК,
включващо наказания за престъпления по друга присъда.
Първоначално определеният от съда режим може да бъде заменен с по-
лек и от Началника на затвора по реда на чл.66 и следващите от ЗИНЗС при
наличието на законовите основания за това, но в друго производство, чийто
предмет е различен от предмета по настоящото дело, което разглежда
групиране на наказанията и определяне от съда на режима за изтърпяване на
това наказание.
Като не установи наличието основания за отмяна или изменение на
атакуваното определение, воден от изложените съображения и на основание
чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, IX състав на АС гр.София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.06.2022г., постановено по НЧД
№1380/2022 г. по описа на СНС, 18 - ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5