Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15767 по
описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова
молба от Б.Н.Н., ЕГН **********, и Н.К.Н., ЕГН **********, срещу ***А.К., ЕГН **********,
и К.И.К., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което:
1)
да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ***А.К., дължи на Б.Н.Н. сумата от 2375,64 лв., представляваща сбор от
наемна цена за месец март 2017г. – 350,00 лв., неизплатени сметки към ***–
256,50 лв., неизплатени сметки за консумирана ел. енергия от 751,29 лв. и
начислена допълнително консумирана ел. енергия от 1017,85 лв., дължими по
силата на сключен между страните договор за наем на недвижим имот;
2)
да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ***А.К. и К.И.К. дължат на Н.К.Н. сумата от
300,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното
ч.гр.д. номер 68797 по описа на СРС за 2015г.
В исковата молба се излага следното: Между Б.Н.,
който бил собственик на апартамент номер 5, с площ от 83,50 кв.м., находящ се в
***, и ***А.К. бил сключен договор за наем от 14.01.2013г. В имота живели и
двамата ответници – съпрузи. С отделно приложение, срокът на договора за наем
бил продължен до 14.01.2017г., а на 14.01.2017г. бил подписан нов договор за
наем до 15.01.2018г. Съгласно последния договор наемодателката М.К. следвало да
заплаща ежемесечно, до настъпване на пето число от месеца, за който се дължи
сумата, дължимата наемна цена, както и ежемесечно да заплаща сметките за ток,
вода и други консумативи. Към момента на подаване на исковата молба не били
изпълнени задълженията за заплащане на сумите. Задължението за ток и вода и
други консумативи били изплатени от ищеца. Неизплатените суми били в следния
размер: наемна цена за месец март 2017г. – 350,00 лв.; неизплатени сметки към ***–
256,50 лв.; неизплатени сметки за консумирана ел. енергия – 751,29 лв.
Договорът за наем бил прекратен на 01.04.2017г. По време на ползване на имота били
натрупани и други задължения, като ***уведомило наемодателите, че след
направена проверка е изготвен КП за констатиране на неточно измерване на
преминала ел. енергия от СТИ на жилището. Допълнително била начислена сумата от
1017,85 лв. Заради забавянето на изплащането на сметките за вода срещу
наемодателите било образувано и заповедно производство, но поради въвеждане в
заблуждение, че задълженията са изплатени от наемателите, наемодателите направили
разход в размер на 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Исковете са
неоснователни, а тези, предявени от ищцата Н. и недопустими, доколкото
договорът за наем е сключен само от Б.Н.. Оспорва се, че ответниците дължат
наемна цена за месец март 2017г., тъй като наемодателите напуснали имота на
15.03.2017г. Отправено било изявление за прихващане на дължимата сума за наем и
консумативи от предадения депозит. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане с депозитната
сума. Оспорва се, че се дължи и сумата от 256,50 лв., представляваща
неизплатени сметки към ***, тъй като наемателката я е изплатила. Сочи се, че не
се дължи и сумата от 300,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по
образуваното заповедно производство пред СРС. Сумата за ел. енергия от 751,29
лв. е била заплатена от ответниците. Допълнително начислената сума за ел.
енергия също е недължима, доколкото е резултат от липса на адекватна защита
срещу кредитора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения
по делото договор за наем от 23.12.2013г., че Б.Н.Н., наемодател, отдал на ***А.К.,
наемател, за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот,
представляващ апартамент, намиращ се в ***, със застроена площ от 83,50 кв.м.
Уговорено е месечната наемна цена да бъде в размер на 350,00 лв. Установява се,
че при подписване на договора наемателят е заплатил на наемодателя сумата от
350,00 лв., представляваща депозит, гаранция за изпълнение на задълженията на
наемателя. Уговорено е, че наемодателят има право да прихване от депозита
дължимите от наемателя суми за неизплатени консумативни разходи. На
14.01.2017г. отново е сключен договор за наем на процесния имот между Б.Н. и ***К.
при абсолютно идентични клаузи. Срокът на договора бил до 15.01.2018г.
Договорът е подписан от страните по него, като подписите в производството не
бяха оспорени.
Видно от представеното по делото
преводно нареждане от Б.Н. към *** на 03.04.2017г. сумата от 238,74 лв.,
представляваща сбор от дължими суми за консумирана и неплатена вода е била
заплатена от наемодателя. На 18.04.2017г. към *** е преведена от наемодателя и
сумата от 17,81 лв. Установява се от представената по делото справка по партида
за процесния имот, че сумата от 256,55 лв. е дължима за период на потребление
от 15.04.2016г. до 07.04.2017г.
Безспорно е между страните, а и от
приобщеното в производството дело с номер 68797 по описа на СРС за 2015г. се
установява, че спрямо Н.Н. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Заявител е *** ООД. С определение от 25.03.2017г.
СРС е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение от 22.11.2016г.
Въпреки това по делото Н. е ангажирала адвокат, като в приложения договор за
правна помощ и съдействие е уредено, че при подписване на договора длъжникът е
заплатил на процесуалния представител сумата от 300,00 лв. Заповедният съд е
оставил без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК за допълване на
определението, с което е обезсилил заповедта за изпълнение, като е приел, че в
депозираното пред съда възражение Н. не е направила искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Установява се от представеното по
делото писмо, адресирано до Б.Н. от ***, че на 08.12.2016г. на основание ПИКЕЕ
служители на ***извършили проверка на точността на измерване на СТИ на обекта
на процесния апартамент, въз основа на която било констатирано неточно
измерване на ел. енергия. Извършено е преизчисляване на количеството потребена
ел. енергия. След преизчислението на абоната Б.Н. била начислена сумата от
1017,85 лв., дължима за периода от 09.12.2015г. до 08.12.2016г. Видно от
фактура от 13.02.2017г. за периода от 27.12.2016г. до 26.01.2017г. дължимата
сума от Б.Н. за потребена ел. енергия реален отчет е в размер на 341,77 лв.
Видно от фактура от 10.03.2017г. за периода от 27.01.2017г. до 25.02.2017г.
дължимата сума за потребена ел. енергия реален отчет е в размер на 249,74 лв.
Видно от фактура от 11.04.2017г. за
периода от 26.02.2017г. до 26.03.2017г. дължимата сума за потребена ел. енергия
реален отчет е в размер на 156,65 лв.
Приложена е покана за плащане от Б.Н.
до ***К., видно от която наемодателят е дал едноседмичен срок на наемателя да
заплати дължимите суми за ползването на отдадения под наем имот, като в
противен случай ще счита договора за наем за прекратен.
По делото са представени вносни
бележки, от които се установява следното: на 07.03.2017г. ***К. е превела сумата
от 200,00 лв. на Б.Н. с основание „остатък от наем м. 02“; на 28.02.2017г.
Костадин К. е превел на Н. сумата от 150,00 лв. с основание „наем“. Останалите
вноски бележки също установяват плащането на наемната цена на имота, но за
месеци, различни от претендирания по делото м.03.2017г.
Установява се от представените по
делото преводни нареждания в полза на ***и ***, че Б.Н. е превел на дружествата
сумата от общо 2022,64 лв. (256,50 лв. за ***и 1766,14 лв. на ***).
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ***. Същият заяви, че в средата на м. март 2017г. ответниците
изнасяли вещите си от наетия имот. Ключовете за имота били предадени на
наемодателя. След този момент наемателите не са се връщали да спят в имота.
От представеното по делото заключение
по допуснатата ССЧЕ се установява, че общо заплатената сума за ел. енергия се
равнява на 1766,01 лв. Общо
заплатената сума за потребена вода се равнява на 256,55 лв., за периода от 15.04.2016г. до 07.04.2017г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените претенции намират
своето правно основание в чл. 232 ГПК, който урежда, че наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В настоящия
случай в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е бил налице валидно сключен договор за наем, изправността си по
този договор, както и заплащането на сумите, предмет на настоящата претенция,
представляващи разходи, свързани с ползването на вещта. В тежест на ответника
бе да установи, че е изпълнявал точно задълженията си по договора за наем,
както и останалите направени възражения.
От приетата по делото фактическа
обстановка безспорно се установи, че между Б.Н. и ***К. бил сключен договор за
наем на имот в ***за периода от една година – от 14.01.2017г. до 14.01.2018г.
Месечната наемна цена била в размер на 350,00 лв., платима до пето число на
месеца, за който се дължи. Посочена в договора е и банкова сметка, ***аем. По
делото в тежест на ответницата К. бе да докаже, че е изпълнила задължението си
за заплащане на дължимата наемна сума за м. март 2017г. Доказателства в тази
насока не се представиха. С оглед на изложеното съдът намира, че задължението
за заплащане на наемната сума за м.03.2017г. не е изпълнено. В т. 6 от договора
изрично са изброени начините за прекратяване на договора за наем – с изтичане
на срока, при виновно неизпълнение на задълженията на която и да е от страните
със седемдневно предизвестие, отправено от изправната страна до неизправната
или с едномесечно писмено предизвестие, отправена от една от страните. Видно от
представената по делото покана за плащане от Б.Н. до ***К., получена от
последната на 27.02.2017г., наемателят е отправил едноседмично предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Предвид изложеното и събраните по делото
гласни доказателства на св. *** наемодателите изнесли вещите си от наетия имот
и предали ключовете за имота на наемодателя на 15.03.2017г. Към този момент
договорът за наем е бил на фактически прекратен, поради изтичане на
едноседмичния срок, даден от наемодателя, но имотът е бил ползван и след това
до 15.03.2017г. Тъй като имотът е бил ползван половин месец, то съдът намира,
че дължимата и незаплатена от наемателката сума за м. март 2017г. е в размер на
175,00 лв. Именно до този размер
следва да бъде уважената направената по делото претенция, а за разликата над
тази сума до размер от 350,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
В чл. 5 от договора за наем страните са
уредили, че наемателят се задължава да заплаща всички консумативни разходи,
свързани с обикновеното ползване на имота за наемния период. Наемният период в
случая се установи, че е започнал още с подписването на първия договор за наем
между страните на 23.12.2013г. и наемното правоотношение не е било прекъсвано
до 15.03.2017г. От събраните по делото доказателства, а именно от представеното
по делото преводно нареждане от Б.Н. към *** от 03.04.2017г., представените по
делото преводни нареждания в полза на ***и заключението по допуснатата ССЧЕ, се
установи, че общо заплатената сума за ел. енергия от наемодателя Б.Н. се
равнява на 1766,01 лв., а общо заплатената сума за потребени ВиК
услуги се равнява на 256,55 лв., за
периода от 15.04.2016г. до 07.04.2017г. Следователно и доколкото тези разходи
са сторени за периода на ползване на имота, съвпадащ с действието на наемните
правоотношения, то задължение за тяхното плащане е имал наемателят. Доколкото
същият не е изпълнил задълженията си, а вместо него е изпълнил наемодателят, то
сумите подлежат на връщане на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Договорът за наем обаче
е бил прекратен на 15.03.2017г., следователно последната дължима сума по
фактура от 07.04.2017г. не се дължи от наемателя, с оглед на което дължимата от
ответника сума в случая се равнява на 238,74
лв. Искът обаче следва да бъде отхвърлен изцяло поради прихващане на
задължението на ответника с внесения депозит при подписване на договора за
наем. От т.3.6 на Договора се установи, че наемателят е заплатил на наемодателя
сумата от 350,00 лв., представляваща депозит, като депозитът служи като
гаранция за изпълнение на задълженията на наемателя. Уредено е, че наемодателят
има право да прихване от депозита дължимите от наемателя суми за неизплатени
консумативни разходи. Именно поради изложеното съдът намира, че следва да
приеме за основателно направеното в производството възражение за прихващане и
от сумата от 350,00 лв., представляваща депозит, да прихване дължимата сума от
238,74 лв., платена за ползвани ВиК услуги. Искът следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Платените от наемодателя суми за ел.
енергия съставляват сбор от суми за реален отчет за периода от 27.12.2016г. до
26.03.2017г., както и дължима сума подари извършена корекционна процедура за
периода от 09.12.2015г. до 08.12.2016г. Тези периоди съвпадат с действието на
договора за наем, поради което се дължат от наемателя. Без значение в случая е
дали корекционната процедура е имала своето правно основание или не, доколкото
този въпрос се решава от съдилищата при повдигнат спор, а не е ноторно известен
факт, който абонатът да ползва в негова защита. Установи се, че начислена сума
за корекционна процедура е била заплатена от наемодателя, поради което същата
подлежи на връщане. Следователно ответницата дължи на наемателя Б.Н. сумата от
общо 1766,01 лв. От тази сума отново следва да се направи прихващане с остатъка
на внесения депозит по договора за наем, поради което и предявеният иск се
явява основателен за сумата от 1654,74
лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер искът е
неоснователен.
По
иска, предявен от Н.Н. срещу ответниците:
Претендира се сумата в размер
на 300,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
поради подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. с номер 68797/2015г. по описа на СРС. От събраните по
делото доказателства обаче се установи, че в дадения от съда срок заявителят не
е предявил иск за вземането си, поради което издадената заповед за изпълнение е
била обезсилена. Неприсъждането на сторените по делото разноски от страна от
длъжника за адвокатско възнаграждение се дължи на факта, че в самото възражение
липсва изрично поискване на сумата от длъжника. Именно в тази насока е и
постановеното Определение от 14.12.2017г. на СРС. Следователно сторените
разходи от длъжника в случая и тяхното невъзстановяване се дължат на
процесуалното поведение на самата страна, доколкото не е поискала присъждане на
сторените разноски. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си страната сама се е поставила в невъзможност да получи
разноските, заплатени за адвокат в заповедното производство. Освен това за
пълнота следва да се допълни, че собствениците на имота са могли да извършат
проверка в дружествата за доставка на ел. енергия и ВиК услуги, за да проверят
дали имат задължения към тях към момента на подаване на възражението или не.
След като не са извършили и такава проверка, то сами са се поставили в
положение, при което са сторили разноски, които не са им били върнати. Искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищците и на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски, с оглед на уважената част на
исковете и отхвърлената част на исковете. Претендираните разноски от ищците са
в размер на 1000,00 лв. Съобразно уважената част от исковете в тяхна ползва
следва да се присъди размер от 683,85
лв. Ответниците претендират разноски в размер на 725,00 лв., поради което и
съобразно отхвърлените искове следва да им се пръсъди размер от 229,21 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***А.К., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
дължи на Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 175,00 лв., представляваща дължима наемна сума за м.03.2017г. по
силата на сключен между страните Договор за наем от 14.01.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК в съда – 24.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата на
175,00 лв. до пълния претендиран размер от 350,00 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, ***, иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ***А.К. дължи на Б.Н.Н. сумата от 256,50 лв., представляваща
дължима сума за консумирани ВиК услуги за периода от 15.04.2016г. до
07.04.2017г., и заплатена от Б.Н.Н., поради ПРИХВАЩАНЕ на задължението с платения по сключения Договор за наем
между страните депозит в размер на 350,00 лв.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***А.К., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
дължи на Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1654,74 лв.,
представляваща дължима и заплатена от Б.Н.Н. сума за ползвана електрическа
енергия за периода от 27.12.2016г. до 26.03.2017г., както и дължима сума за
извършена корекционна процедура за периода от 09.12.2015г. до 08.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда – 24.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 1654,74 лв. до пълния претендиран размер от 1769,14 лв.
поради ПРИХВАЩАНЕ на задължението с
платения по Договор за наем между страните депозит в размер на 350,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***
срещу ***А.К., ЕГН **********, и К.И.К., ЕГН **********, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците ***А.К. и К.И.К. дължат
на Н.К.Н. сумата от 300,00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по образуваното ч.гр.д. номер 68797 по описа на СРС за 2015г.,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА
***А.К., ЕГН
**********, с адрес ***, ***, да заплати в полза на Б.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от общо 683,85 лв., представляваща сбор от сторените в
производството разноски, предвид уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***
и Б.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят в полза на ***А.К., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
сумата от 229,21 лв., представляваща сторени в производството разноски, предвид
отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: