ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 09.07.2019г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Костова административно
дело № 171/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба
вх. № 94-01-20/21.01.2019г. на РЗОК – Пловдив / изпратена по компетентност от
Административен съд Пловдив /, подадена от К.Г. /без посочен адрес/, в
качеството ѝ на майка и законен представител на С.П., чрез адв. В.К.-Б.
/без посочен адрес/ срещу отказ по заявление за издаване на удостоверителен
документ за пребиваване в друга държава /S1/S072/. Съдът приема, че разглежданата в настоящото
производство жалба е депозирана от името на С.П., чрез майка ѝ и неин
законен представител К.Г.. Това уточнение се налага, тъй като в съдебно
заседание проведено на 19.04.2019г. адв. Б. заяви, че жалбата следва да бъде
приета и като подадена от К.Г. в лично качество като посочи, че при изготвяне
на жалбата е пропуснат свързващия съюз „и“.Такова заявление едва в съдебно
заседание е недопустимо, тъй като преди всичко подаването на една жалба е
обвързано с определен в закона срок, който срок следва да бъде спазен от лицето
жалбоподател, тъй като с изтичането на същия за страната се преклудира правото
на жалба, поради което е недопустимо да се прави опит в един по-късен момент да
бъде валидиран допуснатия от адв. Б. пропуск за подаване на жалба от името на
К.Г. против цитирания по-горе отказ. В тази връзка следва да се има предвид и
това, че с Разпореждане от 11.02.2019г., подадената от пълномощника адв. Б.
жалба е оставена без движение, като съда е дал конкретни указания за
отстраняване констатираните нередовности на жалбата. Във връзка с
разпореждането по настоящото дело е постъпила молба от адв. Б., с вх. №
1379/26.02.2019г., в която отново като подател е посочено следното: „К.Г., в
качеството и на майка и законен представител на С.П.“ и в същата е уточнено, че
„ в процесния случай лицето, за което е подадено заявлението, отговаря на
законовите изисквания за издаване на удостоверителен документ за пребиваване“,
т.е. от използвания в единствено число
израз „лицето“ повече от ясно е, че адв. Б. отново има предвид единствено и
само детето С.П.. Във връзка с гореизложеното е и съдържанието на депозираната
пред съда жалба.
В жалбата се сочи, че К.Г., двете ѝ
дъщери и съпругът и В. П.са заминали да живеят в Република Франция. Видно от
представената към жалбата декларация за жителство същите пребивавали на адрес
гр. С., Република Ф., ул.“Б.“ №***, ет.***. Поради преместването Г. депозирала
заявление по реда на чл.17, чл.22, чл.24, чл.25, чл.26 от Регламент /ЕО/
№883/2004 за координация на системите за социална сигурност и чл.24 от
Регламент /ЕО/ №987/2009 за установяване процедура за прилагане на Регламент
/ЕО/ №883/2004 за издаване на удостоверителен документ за пребиваване в друга
държава от името на своята дъщеря –
С.П.. В Жалбата се сочи, че Г. и двете и дъщери са с непрекъснати
осигурителни права както към момента на подаване на заявлението, така и към
настоящия момент и отговарят на всички изредени в заявлението изисквания, за да
им бъде издадено такова удостоверение. Въпреки това по електронен път Г.
получила отказ, в който било посочено, че неможе да и бъде издадено исканото
удостоверение. С оглед изложеното в жалбата се моли за отмяна на издадения от
Директора на РЗОК-Пловдив отказ.
Ответникът по делото – Директора на РЗОК –
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К. А. в три последователни
молби /л.92, л.97 и л.113/ сочи, че по отношение на детето С.П. РЗОК – Пловдив
няма как да издаде исканото удостоверение, тъй като заявлението за издаване на
преносим документ S1/S072 „Регистрация за осигуряване на здравни грижи“ се подава пред
Районната здравно осигурителна каса по местоживеене в България. В случая, с
оглед обстоятелството, че постоянния и настоящ адрес на С.П. е в гр. Хасково е
следвало това заявление да бъде подадено до РЗОК – Хасково и съответно исканото
удостоверение да бъде издадено от РЗОК-Хасково при наличие на законовите
предпоставки за това. По отношение твърдението, че жалбата е подадена и от
името на К.Г. намира, че изрично обжалване на отказ по отношение на Г. не е
заявен, поради което следва да се приеме, че същият е извън предмета на
настоящото производство. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Хасково, в настоящия съдебен състав след като се запозна с приложените писмени
доказателства и обсъди твърденията на страните, приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 от АПК
административният орган е длъжен да започне, проведе и приключи административно
производство с надлежен акт, ако са налице предвидените от закона предпоставки
за това.
Процесуалните предпоставки при наличието на
които органа е длъжен да разгледа по същество отправеното към него искане са
посочени в чл. 27, ал.2 от АПК. В случай, че административният органа прецени,
че поради липса на процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка
при предвидените в нормата на чл. 27, ал.2 от АПК хипотези, подадено искане е
недопустимо, същия го оставя без разглеждане като отказва да издаде акт с
исканото съдържание.
В случая Директора на РЗОК – Пловдив е бил
сезиран със заявление с вх. 94-02-812/04.12.2018г., за издаване на
удостоверителен документ за пребиваване в друга държава членка /S1/S072/ по реда на чл.17, чл.22, чл.24, чл.25, чл.26
от Регламент /ЕО/ №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и
чл.24 от Регламент /ЕО/ №987/2009 за установяване процедура за прилагане на
Регламент /ЕО/ №883/2004 за осигуреното лице С.В.П. / лист 38 /.
С оспореното в настоящото производство писмо
изх. № 94-02-828/11.12.2018г. Директора на РЗОК – Пловдив действително е
посочил, че няма основание за издаване на искания формуляр, но след това в
писмото е дал разяснения, в кои случаи се издава формуляр S1, като изрично е посочил, че заявлението за
издаване на регистрационен формуляр за право на обезщетения в натура следва да
бъде подадено пред РЗОК по местоживеене. На следващо място в писмото е дадено
разяснение и за какво се използва формуляр /S1/S072/.
Преди всичко, противно на убеждението на
жалбоподателя, настоящия съдебен състав намира, че оспореното писмо изх. № 94-02-828/11.12.2018г. на Директора на
РЗОК – Пловдив няма характер на отказ, тъй
като не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК. Оспореното писмо има уведомителен, осведомителен, информационен и
насочващ характер за жалбоподателя и представлява кореспонденция между него и
административния орган. С посоченото писмо Директора на РЗОК - Пловдив е указал
на настоящия жалбоподател в кои случаи ще възникне необходимостта от издаване
на искания удостоверителен документ, като изрично е посочил, че при наличие на
настъпило правно основание, искането следва да бъде отнесено и към компетентния
за това орган който в случая с оглед постоянния и настоящ адрес на С.П. е РЗОК
– Хасково. Т.е. с оспореното писмо органа изрично е подчертал, че не той е
компетентен да издаде искания удостоверителен документ.
Във връзка с изложеното следва да бъде посочено и
това, че съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност,
осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават в
държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получават в
държавата-членка, в която пребивават обезщетения в натура, предоставяни, от
името на компетентната институция, от институцията по място на пребиваване в
съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство,
като на осигурени съгласно посоченото законодателство. В разпоредбата на чл. 24, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., за установяване на процедура по
прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е предвидено, че за целите на прилагането на член 17 от основния
регламент, осигуреното лице и/или членовете на неговото семейство са длъжни да
се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като правото им на
обезщетения в натура в държавата-членка на пребиваване се удостоверява с
документ, издаден от компетентната институция, при поискване от осигуреното
лице, или при поискване от институцията по мястото на пребиваване. От така
разписаното изискване следва, че във всички случай, за да може едно лице, което
пребивава в държава-членка, която е различна от компетентната държава-членка,
следва да удостовери правото си на обезщетение с документ от компетентната
институция, която в случая конкретно за С.П. е РЗОК-Хасково.
В подкрепа на изложеното са и разпоредбите на чл.2,
чл.3 и чл.4 от Наредба № 14 от 19.04.2007 г. за реда за
издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност / издадена от министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 36 от 4.05.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм.
и доп., бр. 41 от 21.05.2019 г./. Разпоредбата на чл.2 от Наредбата сочи, че
удостоверителни документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни
права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, са:
1. европейска здравноосигурителна карта
(ЕЗОК); 2. удостоверения/формуляри по образци
(S-формуляри), утвърдени от
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към
Комисията на Европейските общности, които се отнасят до предоставяне на
обезщетения в натура при болест, майчинство, трудова злополука и професионална
болест. Заявленията за издаване на документите по чл. 2 се
подават лично или от упълномощено лице, а за малолетните и непълнолетните лица и за
поставените под пълно или ограничено запрещение лица заявленията се подават от техните родители и настойници, съответно със съгласието на
техните родители и попечители.
Разпоредбата на чл.3 от Наредбата определя компетентния орган пред който следва
да се подаде заявлението и който съответно е натоварен да издаде искания
документ. Посочено е, че заявлението за издаване на ЕЗОК се подава чрез
районните здравноосигурителни каси (РЗОК) в посочените от тях пунктове по
постоянен или временен адрес на заинтересуваните лица, а заявленията за издаване на удостоверения по
образци (S-формуляри) се подават до
управителя на НЗОК в Централното управление (ЦУ) на НЗОК или до директора на РЗОК по постоянен или настоящ адрес на
заинтересованите лица по образци, утвърдени от управителя на НЗОК. В тази връзка и с оглед
приложената по делото служебна справка за постоянен и настоящ адрес на С.В.П. /
лист 90 от делото /, от която е видно, че и двата адреса на лицето са в гр.
Хасково, то следва извода, че Директора на РЗОК – Пловдив не е бил задължен да
се произнесе по така депозираното пред него заявление, тъй като не той е
компетентния орган за това. В действителност същия е следвало да препрати
подаденото пред него заявление до Директора на РЗОК – Хасково, но този пропуск
може да бъде преодолян и на този етап съобразно разпоредбата на чл.31 от АПК.
По изложените аргументи настоящия състав на съда
приема, че не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде
предмет на съдебен контрол за законосъобразност съобразно критериите на чл. 146
от АПК, което прави оспорването лишено от предмет и налага оставянето му без
разглеждане.
С оглед изхода на спора в полза на ответника не се
дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т.
1 АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение от
14.06.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г., в качеството ѝ на майка и законен
представител на С.П., подадена чрез адв. В.К.-Б., срещу отказ за издаване на
удостоверителен документ за пребиваване в друга държава /S1/S072/, обективиран в писмо изх.
№94-02-828/11.12.2018г. на Директора на РЗОК – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 171/2019г. по описа на
Административен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7- дневен срок
от датата на получаване на съобщението.
СЪДИЯ: