№ 10
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Снежана Бакалова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20241001000834 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 751 4258/12.07.2024 г., постановено по т.д. № 7555/2023 г., СГС, ТО, І ГО, 7
състав е осъдил Република България, представлявана от министъра на финансите, да заплати
на Община Аксаково, представлявана от кмета А. К. С., на основание чл.55, ал.1, пред.1 от
ЗЗД сумата от 602 509,52 лв.- сбор на платени от Община Аксаково без основание в полза
на Държавата суми, установени с АУЧДВ № 27 от 05.04.2012г., издаден от Д. М.- зам.
изпълнителен директор на НАП, с платежни нареждания до „ЦКБ“ АД клон Варна от
10.12.2013 г. на стойност 400 000 лв., от 17.12.2013 г. на стойност 200 000 лв. и от
24.01.2014 г. на стойност 2 509,52 лв., като получена без основание, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 10.08.2018г. до окончателното изплащане; отхвърлил е
иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД на Община Аксаково срещу Р.България за сумата
284 714.54лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, формирана като
сбор от следните суми: 189 298,79лв. за периода от 10.12.2013г. до 07.08.2018г., 94259,73лв.
за периода от 17.12.2013г. до 07.08.2018г. и 1156,06лв. за периода от 24.01.2014г. до
07.08.2018г.; осъдил е Р.България да заплати на Община Аксаково на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 48 728.42 лв. - съдебни разноски пред СГС, и сумата 79 450. 50лв.- разноски
в предходните производства по иска, съразмерно с уважената част от исковете, а Община
Аксаково да заплати на Република България на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 150
лв.- разноски пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба с вх. №
1
90455/16.08.2024г. от ответника Р.България, представлявана от министъра на финансите, с
която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявеният на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД иск е уважен. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо поради
липсата на процесуалноправна и материално правна легитимация на ищеца от завеждане на
настоящото производство. Излага и че решението е и неправилно, тъй като не е налице
нито една от хипотезите на неоснователно обогатяване, като съдът погрешно се е позовал на
силата на пресъдено нещо, която е формирана обаче по постановени срещу други ответници
решения и не е разгледал релевираното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на правото на иск по давност. Иска се съдът да обесили обжалваното решение и
прекрати производството по делото, евентуално- да го отмени и вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
С писмени си отговор Община Аксаково оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
В законноустановеният срок по делото е постъпила и въззивна жалба с вх. №
96460/09.09.2024 г. от Община Аксаково срещу постановеното по делото решение частта, с
която предявеният на осн. чл.86 ЗЗД иск е отхвърлен. Твърди, че поради участието на НАП в
случая е приложима разпоредбата та чл.129, ал.6 ДОПК, като наред с това и ответникът е
недобросъвестен, поради което е изпаднал в забава и без да е поканен, като постановеното
на 21.11.2019г. ТР № 5/19г. по тълкд. № 5/17 на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Иска се
съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният на осн. чл.86 ЗЗД иск бъде уважен, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва
въззивната жалба и иска съдът да остави в сила решението в обжалваната му от Община
Аксаково част.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими- подадени са в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предл.1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С решение № 50022 от 21.06.2023г., постановено по т.д. № 2697/2021г., ВКС, ТК, ІІ т.о., е
обезсилил решение № 447 от 15.07.2021г. по т.д. № 447/2021г. на САС, ТО, 5 състав, с което
е потвърдено постановеното от СГС, ГО, 4 състав решение № 261 245 от 18.11.2020 г. по
гр.д. № 10 876/2018г. и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав.
В исковата молба, уточнена с последващи молби уточнения, Община Аксаково твърди, че
на 04.06.2008г. е сключила с МРРБ договор за BG161Р0001/2.1.-02/2007 г. за предоставяне
на бъзвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие“ за финансиране на проект
„Ремонт и рехабилитация на общински пътища: VAR 1023 - /А.-Игнатиево-Припек-
2
Слънчево/ и VAR 1020 - /Слънчево до пътен възел на магистрала „Хемус“/, с максимална
обща сума на проекта в размер на 4 972 980.37лв. Проектът е изпълнен изцяло, като са
извършени всички плащания по него, а изпълнението му е оценено високо, като
управляващия орган на ОПРР връчил грамота на Община Аксаково за най-добро изпълнение
на договора. След извършена последваща проверка на договора от ИА „Одит на средствата
от ЕС“ и открито нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП/отм./, е направено предложение и
извършена финансова корекция от 1 046 406,81лв. получена като разлика между ценовата
оферта на избрания участник ДЗЗД “Пътинженеркомфорт“ и офертата на отстранения
„Пътища и мостове“ ЕООД. За така определената сума на финансовата корекция е съставен
АУЧДВ № 27/05.04.2012г., издаден от изпълнителен директор на НАП, с който е установено,
че към 23.03.2012г. Държавата има към Община Аксаково изискуемо вземане в размер на 1
016 775.71лв.- главница, както и 16 954.17лв.- законна лихва за периода 24.01-23.03.2012г.
Сумата е редуцирана след извършено прихващане с вземане на общината по искане за
плащане по друг договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен на 03.06.2011г. с
МРРБ, а именно: договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма: Регионално развитие“ /2007-2013/ с № BG161Р0001/1.4.-06/2010г. за финансиране
на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения
в рискови зони на територията на Община Аксаково, с предоставена безвъзмездна
финансова помощ в размер на 800 359.21 лв. Твърди се, че ГД „Програмиране на
регионалното развитие“ и ръководителят на управляващият орган на ОП „Регионално
развитие“ изпратили няколко писма, с които ищецът е уведомен, че се верифицират разходи
по договора от 03.06.2011г., но същите се прихващат срещу задължения за лихва и главница
от наложена финансова корекция по договора от 04.06.2008г., за суми както следва: на
23.01.2012г. за 52 504.98лв.; на 08.11.2012г. за 64 342.80лв.; на 15.01.2013г. за 21 419.11лв.; на
15.08.2013г. за 283 387.75лв. С основание АУЧДВ № 27/05.04.2012г. на НАП Община
Аксаково извършила три доброволни плащания, както следва: на 10.12.2013г. - 400
000.00лв., на 17.12.2013г. - 200 000.00лв. и на 24.01.2014г. - 2509.52лв., като за остатъка от
237 269.40лв. по АУЧДВ № 27/05.04.2012г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
в полза на НАП, ведно с лихви и разноски. След подадено възражение за недължимост от
страна на Общината, в проведеното производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК с
влязло в сила решение е прието за установено, че липсва основание за прилагане на
финансова корекция по МОФК, респ., че вземането не се дължи. По отношение първото
прихващане извършено на 23.01.2012г. за 52 504.98лв., с влязло в сила решение на СГС е
прието за установено, че МРРБ не е разполагало с насрещно вземане по посочената
финансова корекция, което от своя страна е довело до липса на погасителен ефект на
направените изявления за прихващане. Поддържа, че след като с влезли в сила решения е
установено, че не се дължат горните отделни части от вземането на държавата от
финансовата корекция по АУЧДВ № 27/05.04.2012г. съответно сумата от 237 269.40лв. и
сумата 52 504.98лв., то липсва основание за извършването на цялата финансова корекция, и
не се дължи и останалата част от вземането в размер на 602 509.52лв. Затова и плащайки
сумата 602 509.52лв. на НАП, ищецът е платил без наличие на основание за това, с което
3
ответника се обогатил за сметка на обедняването му. Иска се съдът да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, сума в размер на 602 509,52 лева, представляваща сбор на платени без основание в
полза на Държавата суми, установени с АУЧДВ № 27/05.04.2012г., с платежни нареждания
до „ЦКБ“ АД клон Варна, съответно платежно нареждане от 10.12.2013 г. на стойност 400
000 лева, платежно нареждане от 17.12.2013 г. на стойност 200 000 лева и нареждане от
24.01.2014 г. на стойност 2 509,52 лева, както и иск сумата от 284 714.54лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата считано от датата на всяко от трите плащания до
предявяване на иска – 09.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и направените по делото
разноски.
С писмения си отговор ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, оспорва
предявените искове. Твърди, че доброволното заплащане на суми от страна на Община
Аксаково е извършено на валидно правно основание, а именно - АУЧДВ № 27 от 05.04.2012
г., представляващ индивидуален административен акт, който не е обжалван и е влязъл в
сила. Запращайки доброволно посочените суми Община Аксаково е признала задължението
си, поради което и не може да го оспорва или да претендира връщане на това, което е
платила на валидно правно основание. Прави възражение за погасени по давност вземания.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 04.06.2008 г. между Община Аксаково и Министерството на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013 за проект "Ремонт и рехабилитация на
общински пътища VAR 1023 /А. - Игнатиево - Припек - Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево -
пътен възел за магистрала "Хемус"/.
След проведена процедура по ЗОП Община Аксаково е определила изпълнител на проекта
"Ремонт и рехабилитация на общински пътища VAR 1023 /А. - Игнатиево - Припек -
Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево - пътен възел за магистрала "Хемус", като с влязла в сила
заповед № 942/19.08.2008г. на кмета на Община Аксаково, на основание чл.73 от ЗОП е
обявено класиране на допуснатите кандидати и ДЗЗД “Пътинженеркомфорт“ е обявено за
изпълнител на обществената поръчка с обект „Ремонт и рехабилитация на общински
пътища VAR 1023 /А. - Игнатиево - Припек - Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево - пътен възел
за магистрала "Хемус", а от участие в процедурата е отстранен кандидата „Пътища и
мостове“ ЕООД, гр.Варна, който е представил ценова оферта на стойност, по-ниска с повече
от 30 % от средната цена на останалите участници.
Не се спори и че проектът - „Ремонт и рехабилитация на общински пътища VAR 1023 /А. -
Игнатиево - Припек - Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево - пътен възел за магистрала "Хемус",
предмет на договора е изпълнен, като по делото е представена грамота от 18.01.2011г.
издадена от МРРБ на Община Аксаково за най-добро изпълнение на договор по Оперативна
програма „Регионално развитие – 2017- 2013г.“.
4
На 03.06.2011 г. между Община Аксаково и МРРБ е сключен и втори договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма:"Регионално
развитие" /2007-2013/ с № BG161Р0001/1.4.-06/2010 г. за финансиране на проект
"Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови
зони на територията на Община Аксаково.
След извършена проверка от ИА "Одит на средствата от ЕС" е открито нарушение на чл. 70,
ал. 1 ЗОП и е извършена финансова корекция в размер на 1 046 406.81 лв. по договор за
безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013. Финансовата корекция от 1
046 406.81 лв. е определена в размер на разлика между ценовата оферта на избрания за
изпълнител ДЗЗД “Пътинженеркомфорт“ и офертата на отстранения участник „Пътища и
мостове“ ЕООД. Одитният орган е приел, че корекцията следва да е съответна на реалния
финансов ефект за неоснователно отстранен участник от процедурата за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на общински пътища VAR 1023 /А.
- Игнатиево - Припек - Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево - пътен възел за магистрала
"Хемус"/, поради което е дал препоръка за налагане на финансова корекция на
бенефициента Община Аксаково в размер на 1 046 406.81 лв.
С писмо изх.№99-00-6/20.10.2011г. МРРБ изразило становище, че управляващият орган на
ОПРР приема констатациите на одитния орган и на Община Аксаково е отправена покана за
доброволно възстановяване на сумата 1 046 406.81 лв. в срок от 14 дни от получаване на
искането.
С подадено писмо изх.№1200-258/ 21.11.2011г. Община Аксаково е изразила несъгласие с
наложената финансова корекция и е поискала тя да бъде преразгледана.
За сумата на финансовата корекция е издаден акт за установяване на частно държавно
вземане - АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. на НАП, според който към 23.03.2012 г. Държавата има
към Община Аксаково изискуемо вземане в размер на 1 016 775.71 лв. - главница и 16 954.17
лв. - законна лихва за периода 24.01-23.03.2012 г.
Дължимата според АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. сума е редуцирана след извършено
прихващане с вземане на Община Аксаково по искане за плащане по втория договор за
безвъзмездна финансова помощ /Договор №2/, за сумите както следва: на 23.01.2012 г. - за
52 504.98 лв., на 08.11.2012 г. - за 64 342.80 лв., на 15.01.2013 г. - за 21 419.11 лв. и на
15.08.2013 г.- за сумата от 283 387.75 лв., като за погасяване на останалата дължима сума по
АУЧДВ № 27/ 05.04.2012г. Община Аксаково е извършила процесните три доброволни
плащания в полза на НАП по сметка в „ЦКБ“, Варна, съответно: на 10.12.2013 г. в размер
на 400000 лв., на 17.12.2013 г. в размер на 200000 лева и на 24.01.2014 г. в размер на 2509.52
лева, извършени хронологично след предхождащи ги четири прихващания. Посоченото
основание в трите преводни нареждания е частно държавно вземане по Акт №27 за
установяване на частно държавно вземане.
След тези погасявания по АУЧДВ№ 27/ 05.04.2012г. е останал дължим остатък в размер на
237 269.40 лв., за която НАП се снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
5
ГПК, издадена по ч.гр.д.№2395/2014г. по описа на РС Варна. След депозирано в срока и по
реда на чл.414, ал.1 ГПК възражение от Община Аксаково, заявителят Национална агенция
по приходите е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
оспореното вземане по АУЧДВ № 27/ 05.04.2012г., по който било образувано т.д. №
1891/2014 г. на Варненски окръжен съд. С влязло в сила решение № 31 от 11.01.2017 г. по
т.д. № 1891/2014 г., ВОС е отхвърлил отхвърлен предявения от НАП срещу Община
Аксаково иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.98, т.2 от Регламент /ЕО/ №1083/2006г., вр.
чл.13 от Методологията за определяне на финансови корекции, за установяване, че Община
Аксаково дължи сумата от 237 269.40 лв. по АУЧДВ№ 27 от 05.04.2012г., част от сумата 1
016775.71 лв., представляваща финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова
помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013, като неоснователен. С решението си ОС Варна е
приел, че липсва основание за прилагане на финансова корекция по МОФК, респ., че
Община Аксаково не дължи на държавата процесното вземане. Решение № 31/11.01.17 г. по
т.д. № 1891/2014 г. на ВОС е потвърдено с решение № 199/19.10.2017 г. по в.т.д. № 320/2017
г. на АС- Варна, което с определение № 445/06.07.18 г., постановено по т.д. № 564/18 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., не е допуснато да касационно обжалване.
За първото от посочените по-горе прихващания, извършено на 23.01.2012 г. за сумата от 52
504.98 лв., по иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от Община Аксаково
срещу МРРБ е постановено решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. на СГС,
ГО, I-17 с-в, с което МРРБ е осъден да заплати на Община Аксаково сумата 52504.98 лв.,
представляваща междинно плащане № BG 161РО001/1.4. – 06-0023-С0001-М0001 по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Регионално развитие“ /2007 – 2013/ с № BG 161РО001/1.4. – 06/10, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.10.2012 г. до окончателното погасяване на
задължението. С решението е прието за установено, че МРРБ не е разполагало с насрещно
вземане по посочената финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ
№ВG161РО001/2.1-022007/013, доколкото не е установено твърдяното нарушение на чл.70
от ЗОП, което от своя страна е довело до липса на погасителен ефект на извършеното
изявление за прихващане. Решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. на СГС, ГО,
I -17 състав е потвърдено с решение № 2029/23.10.2015 г. по т.д. № 2622/2015 г. на Софийски
апелативен съд, ТО, XI с-в, с което решаващият състав САС е приел, че между МРРБ и
Община Аксаково са сключени договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма „Регионално развитие“ /2007 – 2013/ с № BG 161РО001/2.1.-02/2007
г. и договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Регионално развитие“ /2007 – 2013/ с № BG 161РО001/1.4.-06/2010 г. Счел е за установено и
че не е оспорено правото на община Аксаково да получи възнаграждение по договор № 2,
въз основа на одобрено искане за междинно плащане № BG 161РО001/1.4.-06-0023- С0001-
М0001, както и че с част от дължимото възнаграждение е извършено частично прихващане
до размера на сумата от 52 504.98 лв., дължими от общината след наложена финансова
корекция по договор № 1. Посочено е, че одитен орган по всички оперативни програми,
съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и
6
Кохезионния фонд, е Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС". В рамките на
извършен от същата агенция одит на проектите по Оперативна програма „Регионално
развитие" през 2011 г., е проверен проект № BG161РО001-2.1.02-0016-С0001 с бенефициент
Община Аксаково. В обхвата на извършената проверка е включена процедурата за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на общински пътища: VAR 1023
- /А. - Игнатово - Припек - Слънчево/ и VAR1020 - /Слънчево - пътен възел за магистрала
"Хемус"/. Одиторският екип е установил нарушения на законодателството в областта на
обществените поръчки, а именно: възложителят неоснователно е отстранил участник от
процедурата. С оглед на това одитният орган е предложил на Управляващия орган да
наложи финансова корекция, съответстваща на размера на установения реален финансов
ефект на допуснатото нарушение. Обсъждайки клаузите на сключените между страните
договори, включително общите условия към него, САС е изложил съображения относно
сложния фактически състав по избор на изпълнител за обществена поръчка, приключващ
със стабилен административен акт. Обсъдени са събраните по делото доказателства – оферти
с приложения към тях за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка,
кореспонденция с общината и конкретно писмо от отстранения участник „Пътища и
мостове“ ЕООД, че офертата му съдържа технически грешки по отношение на цените на
някои СМР, което не би позволило реализацията на обекта съобразно инвестиционния
проект, заповед № 942/19.08.2008 г. на кмета на общината за определяне на изпълнител на
обекта на обществена поръчка - ДЗЗД “Пътинженеркомфорт“ и липсата на данни за
обжалване на тази заповед, въпреки че МРРБ е притежавало качеството „заинтересовано
лице“ по смисъла на чл.120 ал.2 ЗОП. С Решение № 55/04.08.2017 г. постановено по т.д. №
760/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., е оставено в сила решение № 2029/23.10.2015 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 11 с-в по т.д. № 2622/2015 г. Решаващият състав на
ВКС също е приел, че процедурата за избор на изпълнител на обществена поръчка е
приключила със стабилен административен акт - Заповед № 942/19.08.2008г. на кмета на
Община Аксаково, поради което и при тези данни, и липса на доказателства за установено
нарушение в процедурата по избор на изпълнител, свързано с отстранения участник
/“Пътища и мостове“ ЕООД/, сам направил изявление за неосъществимост на така
подадената от него оферта, няма основание да се приеме, че са налице предпоставки за
налагане на финансови корекции.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК,
САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение.,
поради липсата на активна процесуалноправна и материолноправна легитимация на Община
Аксаково. Обжалваното решение е допустимо- налице е надлежна процесуална легитимация
на ищеца Община Аксаково като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска.
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
7
материално право, от претендираното или отричано от него право. Докато процесуалната
легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация
предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение -
кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че
процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Противно на изложеното от жалбоподателят, в случая не е налице сливане на качествата на
ищец и ответник. Касае за различни правни субекти- държавата като субект на правото, на
който правния ред признава универсална и комплексна правосубектност, и общината, която
съгл. чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице, което има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет, което и обуславя и процесуалноправната й легитимация по предявените
искове.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдена инстанция споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, като
относно изложените във въззивните жалби доводи намира следното: .
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание е длъжен да го върне. И при трите фактически състава на
неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника- да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на
полученото от него. Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се изразява в
реституция на неоснователно получените имуществени ценности. За успешното провеждане
на този иск не е необходимо установяването наличието на вина у получателя или някакво
знание у него за началната или посредващата липса на основание, като в случай, че той не
установи по безспорен начин, че има основание да задържи даденото, то се дължи неговото
връщане.
В случая не се спори по делото, че Община Аксаково е извършила процесните три
плащания в полза на НАП, които суми е превела по сметка на държавата и конкретно в
бюджета на МРРБ. Не се спори и че с влезли в сила решения постановени в гр.д. №
5487/2014 г. на СГС, ГО, 1-17 състав и т.д. № 1891/2014 г. на ВОС, е установена
недължимост на сумите, представляващи отделни части от вземането по финансовата
корекция, посочена в АУЧДВ № 27/05.04.2012г., поради липсата на основание за налагане на
финансовата корекция. В първото от тези производства ответникът МРРБ е участвал в
качеството си на представляващ държавата договарящ орган, а във второто ответникът
НАП, като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване,
обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни
8
вземания, Анотирана съдебна практика е участвал в качеството на процесуален
субституент на държавата, поради което постановените по тези дела решения на осн. чл.298,
ал.1 ГПК са формирали СПН спрямо държавата, която следва да бъде зачетена в настоящото
производство, като съдът приеме, че липсва основание на налагане на финансовата
корекция.
Ето защо и при липсата на ангажирани от ответникът доказателства, установяващи
наличието на основание за получаване на трите процесни банкови превода, доколкото не се
установи съществуване на частно държавно вземане, посочено в издадения срещу Община
Аксаково АУЧДВ № 27/05.04.2012 г., платените от общината суми по сметка на ответника в
размер на общо 602 509.52 лв. следва да й бъдат възстановени на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Неоснователен е и доводът на държавата за погасяване на правото на иск по давност. В
случая не е налице твърдяното от държавата заменяне по см. на чл.228, ал.3 ГПК на страна
чрез насочване на иска срещу нов ответник, който не е съгласен да встъпи по делото, а
отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, изразяващо се в противоречие
между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум чрез насочване на иска
срещу надлежния ответник- Държавата, представлявана от министъра на финансите, която
поправена искова молба се счита за редовна от деня на подаването й- чл. 129, ал.5 ГПК.
Настоящата исковата молба е изпратена по пощата на 07.08.2018г. към който момент не е
изтекъл 5- годишния давностен срок.
По въззивната жалба на Община Аксаково:
С Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 по тълк.д. № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата. Неоснователен е
доводът на жалбоподателят Община Аксаково за неприложимост на тълкувателното
решение като постановено след периода, за който се претендира обезщетението за забава.
Тълкувателните решения на ВС и ВКС и Постановленията на Пленума на ВС нямат
нормативен характер. Те не създават правни норми, а само дават указания как
съществуващите, вече създадени норми, да бъдат тълкувани и прилагани от съдилищата.
Тъй като липсва нормативен акт, изобщо не може да бъде поставян въпроса за момента на
влизането му в сила. Понеже не са нормативни актове, тълкувателните актове на ВС /ВКС/
не се "прилагат", а даденото с тях тълкуване не може да "действа", както действа една
приета по съответния ред правна норма. Даденото обвързващо тълкуване с нов тълкувателен
акт е задължително за съдилищата, които следва да прилагат тълкуваната норма с
новоразтълкуваното й съдържание по всички дела, които са висящи пред тях. Това означава,
че съдилищата са длъжни да приложат даденото задължително тълкуване такова, каквото е
то към момента, в който се решава конкретния спор по същество, като приемат, че
приложимата към съответния случай правна норма е със смисъла, разтълкуван от
тълкувателния орган. В случая не се твърди, а и не се доказа изхпращането на покана до
ответника за възстановяване на процесната сума, поради което и предявеният иск за
9
заплащане на обезщетение за забава следва да лъде отхвърлен.
При съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
ПО разноските: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по
въззивна жалба с вх. № 90455/16.08.2024г., Община Аксаково следва да бъдат присъдени
направените по тази жалба разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК възлизат на
сума в общ размер от 27 800 лв.- заплатено адв. възнаграждение, което се твърди, че е
прекомерно. Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат може по искане на насрещната страна да бъде намалено, ако не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, но не по- малко от минимално определения
размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В решение от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради
прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери,
определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Решенията на Съда на
Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на
извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското
възнаграждение. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В създадената въз основа на това решение практика на Върховния
касационен съд се приема, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е
длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи,
че уговореното адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с
подобна правна и фактическа сложност и несъответствието е съществено, т.е. че трудът на
адвоката е бил съществено надценен. При съобразяване на фактическата и правна сложност
на спора пред настоящата инстанция, очертана от предмета на иска с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и от доводите във въззивната жалба, спорните факти и обстоятелства,
липсата на нови доказателствени искания и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, както и фактическите действия по осъществяване на възложената защита-
изготвяне на кратък отговор на въззивната жалба и участие в едно съдебно заседание,
настоящият съдебен състав на съда приема, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата от 14 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по въззивна жалба с
вх. № 96460/09.09.2024 г., Държавата, представлявана от министъра на финансите, следва да
бъдат присъдени направените по жалбата разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 751 4258/12.07.2024 г. на СГС, І ГО, 7 състав, постановено по
гр.д. № 7555/2023 г.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Община
Аксаково направените във въззивното производство разноски в размер на 14 000 лв.- адв.
хонорар.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на Държавата, представлявана от министъра на
финансите, направените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11