РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20124969/26.05.2021 г., постановено по гр. д. № 60080/20 г. по описа на
СРС, 41 състав, е признато за установено по предявените от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******,
срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК: *******, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД
„Д.Б.Ж. и З.“ АД дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 357,50 лв., представляваща изплатено и
невъзстановено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка
„Киа“, модел „Оптима“, с рег. N *******, при настъпило на 16.06.2019 г. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“ застрахователно събитие – ПТП, с
включени ликвидационни разноски по щета № 0000 – 1261 – 19 – 252080, ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3,28
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 04.06.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2020
г. по ч. гр. д. N 22628/20 г. по описа на СРС, 41 състав, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за периода от 03.05.2017 г. до 17.05.2020 г. С решението ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК:
*******, е осъдено да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 и 8
ГПК сторените по делото разноски в размер на 305 лв., както и сумата от 25 лв. – разноски в
1
заповедното производство.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД срещу решение №
20124969/26.05.2021 г., постановено по гр. д. № 60080/20 г. по описа на СРС, 41 състав, в
частта му, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че присъденото
обезщетение не кореспондира с приноса на водача за настъпване на застрахователното
събитие. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които са се отразили на правилността на решението. Поддържа, че съдът
неправилно е приел, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“. Твърди, че се касае за случайно деяние, тъй като водачът на
застрахования при ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, не е
могъл да предвиди, че водачът на лек автомобил „Киа“, модел „Оптима“, с рег. N *******,
ще го въведе в заблуждение с поведението си – с включване на светлинен пътепоказател.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли
исковете, а при условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на
застрахователното обезщетение с оглед съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗК „Л.И.“ АД е подала отговор на исковата молба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че от заключението на САТЕ се установява,
че вредите са причинени при посочените в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП. Твърди, че преди предприемане на маневрата за ляв завой за навлизане на път с
предимство водачът на лек автомобил марка „Ауди“ е следвало да пропусне движещия се по
пътя с предимство автомобил марка „Киа“, съобразявайки разпоредбата на чл. 50, ал. 1
ЗДвП. В тази връзка твърди, че не може да се приеме, че водачът на лек автомобил марка
„Киа“ е нарушил разпоредбата на чл. 26 ЗДвП, както поддържа ответното дружество, респ.
че същият носи вина за настъпване на произшествието или че поведението му е допринесло
за причиняване на вредоносния резултат. Посочва, че от разпита на вещото лице се
установява, че за водача на лек автомобил марка „Киа“ ударът е бил непредотвратим при
установената посока на движение на управлявания от него автомобил, а отразените в описа
на ищеца вреди се намират в пряка причинно – следствена връзка с произшествието.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Ищецът – ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 16.06.2019 г. около 18,00 ч. в гр. София на
кръстовището между ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“, водачът на лек автомобил „Ауди“,
модел „А3“, с рег. N*******, не е пропуснал и е реализирал ПТП с движещия се с
предимство лек автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“, с рег. N *******, в причинна
връзка, с което са били причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил марка
„Киа“. Поддържа, че е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 342,50 лв. Твърди, че спрямо ответника – ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“, сключена за
увреждащия автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N******Т, е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му. Твърди, че въпреки отправената покана за плащане, ответното дружество не е погасило
регресното вземане. Посочва, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. N
22628/20 г. по описа на СРС, 41 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение за
заплащане на сумата от 357,50 лв., представляваща главница за регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета N 0000 – 1261 – 19 – 252080, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
05.06.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 3,28 лв. за периода от
03.05.2017 г. до 04.06.2020 г., както и разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
Твърди, че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания
за предявяване на искове за установяване съществуването на процесните вземания. Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 357,50 лв., представляваща главница за регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета N 0000 – 1261 – 19 – 252080, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
05.06.2020 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 3,28 лв. за периода
от 03.05.2017 г. до 04.06.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и твърдението, че поведението на водача на увреждащия автомобил е било
противоправно. Твърди, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на
увредения автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“. Оспорва и че щетите се намират в
пряка причинно – следствена връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният съд не е допуснал
3
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне /чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти –
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
По делото безспорни са следните обстоятелства: че на 16.06.2019 г. около 18,00
ч. в гр. София, на кръстовището между ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“, е настъпило
ПТП между лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N*****, и лек автомобил марка
„Киа“, модел „Оптима“, с рег. N *******; че между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил „Киа“, модел „Оптима“, с рег. N *******, към момента на настъпване
на застрахователното събитие, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“; че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 342,50 лв., както и че между водача на лек
автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******, и ответното дружество е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Спорните обстоятелства по делото касаят механизма на настъпване на процесното
ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС, наличието на пряка причинно -
следствена връзка между щетите на застрахования при ищеца лек автомобил и процесното
ПТП, действителният размер на вредите, настъпили вследствие на ПТП, както и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са
събрани писмени и гласни доказателства /показания на св. С. и св. П./ и е изслушано
заключение на САТЕ.
Според посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП – на 16.06.2019 г.
около 18,00 ч. в гр. София, на кръстовището между ул. „Летоструй“ и ул. „Ген. Инзов“, лек
автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******, управляван от Т. С., не е пропуснал и е
реализирал ПТП с движещия се с предимство лек автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“,
4
с рег. N *******, управляван от К.П. П..
Видимите щети по превозните средства, отразени в двустранния протокол за ПТП,
са: за лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N ******* – счупен преден номер и одрана
предна броня, а за лек автомобил „Киа“, модел „Оптима“, с рег. N ******* – задна броня и
задна джанта.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола
факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по
вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне
на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се
съдържат в показанията на разпитаните по делото св. С. и П., и в уведомлението за щета,
които взаимно си кореспондират, с изключение на частта им, касаеща обстоятелството дали
св. П. е подал светлинен сигнал за десен завой, какъвто не е предприел. Данни за това, че св.
П. е дал мигач, за да завива надясно, се съдържат единствено в показанията на св. С., като
това обстоятелство е вписано от нея и в двустранния протокол за ПТП. Същевременно от
разпита на вещото лице С. се установява, че по технически път достоверността на
показанията на св. С. в тази им част не може да бъде проверена. Доколкото показанията на
св. С. в тази им част се явяват изолирани, то същите не следва да се кредитират.
На следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява и наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил
„Ауди А3“. Това е така, тъй като преди да предприеме маневра за ляв завой за навлизане на
път с предимство, той е следвало да пропусне движещия се по път с предимство лек
автомобил „Киа Оптима“, който се е движел по ул. Летоструй направо, без да извършва
маневра за завой /чл. 50, ал. 1 ЗДвП/. Ето защо, съдът приема, че водачът на лек автомобил
„Киа Оптима“ не е нарушил разпоредбата на чл. 26 ЗДвП, респ. не е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в двустранния протокол за
ПТП видими увреждания, че щетите по лек автомобил „Киа Оптима“, с рег. N *******, се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 16.06.2019 г. в гр. София
ПТП.
5
По делото не е ангажирани доказателства, с които да се опровергае презумпцията за
вина на делинквента /съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че в полза на въззиваемата страна е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
По отношение на действителния размер на вредите съдът намира следното:
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите
на лек автомобил „Киа Оптима“, с рег. N *******, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, е 356,54 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при
ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 357,50 лв. /342,50 лв. + 15,00
лв./.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20124969/26.05.2021 г., постановено по гр. д. №
60080/20 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта му, касаеща иска с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва да бъде потвърдено като правилно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в забава
на ответника.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
6
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
По делото се установи наличието на главен дълг. Съгласно специалната разпоредба
на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представянето на преписката, когато съдържа всички необходими документи, сочещи за
неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/.
По делото не се оспорва факта, че отправената от ЗК „Л.И.“ АД регресна покана е
получена от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД на 02.04.2020 г., ведно с преписката, съдържаща всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. 30 – дневният срок за доброволно
плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на 04.05.2020 г. /първият присъствен ден след
02.05.2020 г./, поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от 05.05.2020 г.
Доколкото във въззивната жалба не се изложени конкретни доводи за неправилност на
решението във връзка с определянето на началния момент на забавата, съобразно
разпоредбата на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, както и относно размера на мораторната лихва, а
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, то първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено и в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изхода на спора решението следва да бъде потвърдено и в частта му относно
присъдените разноски в първоинстанционното производство в размер на 305 лв., както и
относно присъдените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 273 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20124969/26.05.2021 г., постановено по гр. д. №
60080/20 г. по описа на СРС, 41 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.*********, на основание чл. 273 ГПК във
вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8