Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. К.., 20.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 341 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **
от **. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл.48, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.21а, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ.
Наказателното постановление се атакува
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител – адв. В.Ш., който поддържа и развива
исканията в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Б., която моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва размера на разноските.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На*** г. служители на ОДБХ П.. –
свидетелите К.Д. и С.И. извършили планова проверка на обект
за обработка и преработка на месо, като предприятието
се намирало в с.В.Л., общ.К.., собственост е на Н.К. - Земеделски
производител и било за търговия на дребно, като месото било изцяло
от животни на К. и той преработвал месо от тези животни. Проверката
обхващала освен сградния фонд и технологичното оборудване на обекта и
въведената фирмена система за самоконтрол, реквизитни програми, планове,
технологични документации и съответно документи, които са свързани със
системата за самоконтрол. В присъствието на К., проверяващите установили, че
хигиенното
състояние на обекта е безупречно и всички необходими документи за осъществяване
на дейността са налични, но при проверката не били представени писмени
доказателства във воден технологичен дневник, т.е. липсвал такъв и по такъв
начин нямало достатъчно коректни записи на етап преработка на месото в
предприятието.
Д. и И. съставили на място констативен
протокол №***. в който подробно описали установеното от тях.
Въз основа на установеното проверяващите
– Д. и И. приели, че е извършено нарушение
на Закона за храните, като на 15.04.2020 г. св.И. съставила АУАН № ***. на Н.Я.К.
в
който било описано, че при извършена проверка на 15.04.2020г. на обект за
обработка и преработка на месо от ЕПЖ и ДПЖ, с BG ***и удостоверение за
регистрация по ЗХ издадено от ОДБХ-П. с №***., с адрес с.В.Л., общ.К.., път
Е.871 и стопанисван от Н.Я.К.-З.. П.., се установи: Производителят с храни не
осъществява контрол на етап преработка, обработка за производство на месни
продукти, не се представя въведен технологичен дневник, като част от фирмена
система за самоконтрол. По време на проверката не се предоставят обективни
доказателства на компетентните органи за събиране и съхраняване на информацията
по технологичния контрол. Не е ясна датата на влагане на съответната суровина в
производството, нейното количество и партиден номер и съответно произведените
месни продукти от вложените суровини. Производителят на храни не е осигурил
възможност за проследяване на месните продукти на всички етапи от производство,
преработка и дистрибуция. Било прието, че е нарушен чл.21а, ал.1 от ЗХ. АУАН
бил връчен на К..
Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление с което К. е наказан на осн.
чл.48 ал.1 от ЗХ за нарушение на чл.21а, ал.2, във връзка с чл.21а, ал.1, т.1 и
т.2 от Закон за храните.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства -НП, АУАН, Заповед
№ ОСПП – ***г. на Изпълнителен директор на БАБХ, Заповед № №***г. на
Изпълнителен директор на БАБХ, Заповед № ***г. на Изпълнителен директор на
БАБХ и Заповед № ***г. на Изпълнителен
директор на БАБХ, Доклад с № ***г. от служители на ОБДХ П.
до Директора на ОБДХ – П., констативен протокол, длъжностни характеристики и свидетелските
показания на свидетелите К.Д. и С.И..
Следва да се посочи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им.
Същевременно са допуснати нарушения на
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН за АУАН и съответно - на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - за наказателното постановление, при така описаната в АУАН и
наказателното постановление, и в светлината на посочената като нарушена законова
разпоредба, а именно - чл. 21а, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
храните", остава неясна същността на твърдяното нарушение.
Следва да се има предвид, че
разпоредбите на чл. 21а, ал.1, т.1 и т.2
от Закона за храните и чл. 21а, ал.2 от Закона за храните въвеждат различни
правила за поведение, както следва:
-
чл. 21а, ал.1, т.1 от Закона за храните задължава производителите и
търговците на храни да осигурят възможност за проследяване на храните и на
всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че
ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция,
като за целта изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на
храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества,
предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в
храни;
- чл. 21а, ал.1, т.2 от
Закона за храните задължава производителите и търговците на храни да съхраняват
информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили
своите продукти.
- чл. 21а, ал.2 от Закона за храните
задължава производителите и търговците на храни, в изпълнение на задълженията
си по чл. 21а, ал.1 от Закона за храните да въвеждат и прилагат системи и
процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват
предоставянето й на компетентните органи при поискване.
От горното е видно, че съобразно
установената фактическа обстановка, същите три отделни правила за поведение
биха могли да обосноват извод за извършване на три отделни нарушения, които по
необходимост не следват едно от друго.
Така например, ако при извършване на
проверка от компетентните органи, производител или търговец на храни не е в
състояние към момента и на мястото на същата проверка да предостави
информацията чл.21а, ал.1, т.1 от Закона
за храните, но представи същата информация в пълнота към по-късен момент - в
предоставения му от компетентния орган срок за това, то е очевидно, че същият
производители или търговец на храни ще осъществи нарушение на чл. 21а, ал.2 от
Закона за храните, но не и такова на чл.
21а, ал.1, т.1 от Закона за храните.
Напълно възможно е и обратното, а именно
- един производител или търговец на храни да е въвел и поддържа системи и
процедури за събиране и съхраняване на информацията по чл. 21а, ал.1, т.1 от Закона за храните,
които принципно позволяват предоставянето й на компетентните органи при
поискване, но при конкретна проверка да бъде установено, че за отделено
вещество /в случая месо/ предназначено за влагане в храна или др., липсва
информацията, която позволява предоставянето на същото. В този случай би бил
осъществен състава на чл. 21а, ал.1, т.1
от Закона за храните, но не и този на чл. 21а, ал.2 от Закона за храните.
Възможно е съответно да има и системи и
процедури за събиране и съхраняване на информацията по чл. 21а, ал.1, т.1 от
Закона за храните, както и да се съхранява тази информация, но поради липсата
на етикетиране и/или маркиране на храните да е затруднено проследимостта на
доставките на храните и на другата информация по смисъла на чл.21а, ал.1 от
Закона за храните.
В светлината на горното същността на
твърдяното с обжалваното наказателно постановление нарушение остава неясна.
В АУАН и наказателното постановление е
отразено, че К. не е осигурил възможност за проследяване на местните продукти
на всички етапи от производстовото, преработката и дистрибуцията. Ако обаче се
твърди нарушение на чл. 21а, ал.2 от Закона за храните, а не такова по чл. 21а,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за храните, то в нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН за
АУАН и съответно - на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - за наказателното
постановление липсва описание на подобно нарушение по същество, а именно - как
е установено, че в обекта липсва въвеждане и прилагане на процедури за събиране
и съхраняване на информация за храните по технологичния контрол и какви
процедури не са въведени.
За изясняване същността на нарушението
по никакъв начин не допринася и посочената от административно наказващия орган
квалификация на нарушението като такова по чл. 21а, ал. 2 във връзка с чл. 21а,
ал.1, т.1 и т.2 от Закон за храните, в която очевидно се твърди както нарушение
разпоредбата на чл. 21а, ал.1, т.1 от
Закона за храните, така и на чл. 21а, ал.1, т.2 от ЗХ и на чл. 21а, ал.2 от Закона за храните.
Освен това нито в АУАН нито в НП се
твърди текстово, т.е. не е описано, че е извършено и нарушение на чл.21а, ал.
1, т. 2 от ЗХ. Въпреки това, съгласно цифровата квалификация на деянието в НП, К.
е наказан и за такова нарушение.
Така описаните нарушения на чл. 42, т.4
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се преценят като такива от
категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето,
сочено като нарушител от възможността да разбере конкретното нарушение за което
е ангажирана административно-наказателната му отговорност, съставомерните,
относно същото факти от обективната действителност и във връзка с това - да
организира защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират
отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
От изложеното до тук се налага и извод
за нарушение разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Ако административно наказващия
орган е установил и твърди нарушение на чл.21а, ал.1, т.1 от Закона за храните,
на чл.21а, ал.1, т.2 от Закона за
храните и на чл.21а, ал.2 от Закона за храните - което съгласно вече посоченото
може да се допусне както от стореното в АУАН и наказателното постановление
описание на фактическата обстановка, така и от посочената квалификация -
чл.21а, ал.2, във връзка с чл. 21а, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за храните, то за
същите нарушения е следвало да бъдат наложени отделни наказания.
Предвид така мотивирана липса на яснота
относно същността на твърдяното нарушение, съдът намира за ненужно и
практически невъзможно да коментира въпроса за правилността на наказателното
постановление, дори единствено с оглед на пълнота.
Освен това съдът счита, че са налице обективните
предпоставки за определяне на настоящият случай като маловажен по смисъла на
чл.28, б.а от ЗАНН. Този извод несъмнено се обективира от цялостната преценка
на събраните доказателства. Налице са всички онези основания, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Тези обстоятелства не са
били правилно преценени от наказващия орган и той незаконосъобразно е пристъпил
към ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от страна
на жалбоподателя. Предпоставките
на чл.28 б.а от ЗАНН са приложими, защото случаят се явява маловажен най-вече с
оглед на обстоятелството, в обекта е обработвано месо единствено от собствени
животни и е имало входящ и изходящ дневник за месото, като единствено липсвал
такъв за етап преработка в самото предприятие.
В конкретният случай наказващият орган
не е отчел превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
свързани с факта, че от страна на нарушителя е оказаното съдействие при
установяване на нарушението, като си е признал, че поради незнание и неправилен
съвет не е въвел такъв дневник и, че месото е проследимо.
Административното нарушение е за първи
път, което се потвърждава както от АУАН така и от НП. От целия доказателствен
материал е видно, че К. не е допускал друго такова нарушение нито преди, нито
след установяване на процесното и, че непосредствено след проверката е въвел
такъв технологичен дневник. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН при маловажни случай на административни
нарушения не се налага административно наказание, а само се предупреждава
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Безспорно в настоящият случай
административно–наказващият орган при даденото от него описание на извършеното
административно нарушение е следвало да направи съответната преценка за
приложение на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН и да прецени на база принципа
на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК необходимостта от налагане на
административна санкция, която дори и в минимален размер е необосновано тежка
за степента на засегнатост на обществените отношения от осъщественото деяние.
Не излагането на конкретни мотиви на база съответните доказателства защо не са
налице условията на чл.28 б.а от ЗАНН от своя страна води до съществено
ограничение на правото на защита на нарушителя и винаги е съществено
административно нарушение на административно–наказателните правила. Налице е
неправомерно поведението на административно-наказващите органи, които на
основание неправомерното описание са пристъпили към търсенето на
административно-наказателна отговорност от К.. Неприлагането на разпоредбата на
чл.28 б.а от ЗАНН за конкретния случай спрямо конкретният субект на
административно нарушение неоснователно е ограничило неговите процесуални права
на защита. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са
изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер, би била
неоправдано висока. Затова настоящият съдебен състав счита, че като
най-съответно на извършеното административно нарушение се явява спрямо него да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, като се предупреди, че при
следващо нарушение ще бъде наказан, а водената преписка да се прекрати с
мотивирана резолюция. Маловажните случаи на административни нарушения не се
наказват и административното производство се прекратява по заповед на
административно-наказващия орган, защото са налице обективни предпоставки за
това - нарушението е за първи път, то е с ниска степен на засягане на
охраняваните обществени отношения, не са настъпили някакви конкретни
противоправни последици. На конкретният нарушител за конкретно вмененото му
административно нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП
“глоба” в размер от 500 лева, защото тя
се явява несъответна на обществената опасност на деянието и дееца.
Законосъобразно е в настоящият случай единствено да се предупреди жалбоподателя,
че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава санкция. Тези
обстоятелства не са били правилно преценени от наказващия орган, защото макар
формално да се позовава на тяхното обсъждане, липсва в издаденият
административен акт онази необходима оценка на събраните факти и преценка на
изяснените обстоятелства по извършеното административно нарушение. Ако бе
подходено с необходимият за това анализ при спазване на изискванията на чл.27
от ЗАНН, то несъмненият извод би се явил за необходимостта от това, да не се
стига до ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от
страна на жалбоподателя. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той
неправилно е наложил административно наказание. Настоящата инстанция счита, че
при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, като доводите на настоящият съдебен
състав са за наличието на конкретни маловажни обстоятелства, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН.
Затова, при така установените фактически
обстоятелства и направени правни изводи, след преценка на събраните
доказателства съдът намира, че неправилно административно-наказващият орган е
приел да бъде санкциониран жалбоподателя за това, че е осъществил нарушение
на разпоредбата на чл.21а, ал.2, във
връзка с чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за храните.
По изложените съображения съдът прие че,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно като краен
резултат и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е приложено пълномощно според което, К. е заплатил на процесуалния си
представител – адв. Ш. сумата от 400 лв. Срещу тази сума възразява юрисконсулт Б.,
като твърди, че е прекомерна. Възражението е основателно, тъй като съгласно чл.18,
ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и чл.18, ал.4 от същата Наредба, възнаграждението
за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от настоящата категория е 300 лв.
Същевременно делото не представлява правна и фактическа сложност и приключи в
едно съдебно заседание, поради което именно тази сума следва да бъде присъдена
на К..
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **
от **. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл.48, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.21а,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ.
2. ОСЪЖДА О.д.п.б.н.х. *** да заплати на
Н.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.