№ 2065
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510839 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12848 от 28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 52807/2023 г. по описа на
СРС, 36- ти състав, е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. иск с пр. осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника „Сдружение Българска Федерация по шахмат 2022“ да заплати на
ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на изнесени клеветнически твърдения и изрази публикувани на интернет
страница на 25.08.2023 г. с домейн https://www.bulchess.com/index.php/bg/8-news/255-word-
champ-23.html, регистриран и собственост на „Сдружение Българска Федерация по шахмат
2022“, в статия озаглавена „Относно световното първенство по шахмат“.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Г. П. Г. с излагане
на съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд е
достигнал до неправилен извод, че изнесените от ответника твърдения следва да се приемат
за оценъчни съждения. Изложени са съображения, че в хода на първоинстанционното
производство са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и
останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Моли се съдът да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения
иск.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника
1
„Сдружение Българска Федерация по шахмат 2022“, в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съобразно указанията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата молба ищецът
следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво
се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация
на иска, който е предмет на спора. Според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585
от 2013 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на
ВКС, ІІ г. о. правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в
исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато
първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти,
но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не
недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши
спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В този смисъл са и
изложените мотиви по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай искът е предявен срещу юридическо лице, чиято отговорност не
може да бъде ангажирана на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия, а юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД /така т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г./.
Ето защо, с оглед изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на разпространена позиция на ответника „Сдружение
Българска Федерация по шахмат 2022“, публикувана на сайта на сдружението и съдържаща
неверни и позорящи по характера си изявления спрямо ищеца, следва да се приеме, че
правилната правна квалификация на предявения иск е по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и
2
е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск с правно основание чл.
49 ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответника: виновно противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на работа, като вината се
презюмира /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат, съответно – твърденият размер на вредите.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на заседание на Временна комисия към
Българската федерация по шахмат е взето решение за състава на отбора, който ще
представлява Република България на Световното отборно първенство за жени в Бидгошч,
Полша; че ищецът в изпълнение на възложената му от Временната комисия дейност е
изпратил покани с идентично съдържание по електронната поща до всяка една от
състезателките; че ответникът е публикувал своя позиция на 25.08.2023 г. на интернет
страница с домейн https://www.bulchess.com/index.php/bg/8-news/255-word-champ-23.html,
регистриран и собственост на сдружението, озаглавена „Относно Световното първенство по
шахмат“, в която е разгласил процесните изявления, а именно че „секретарят на комисията Г.
Г. е изпращал до състезателките писма с притискащ текст, за да склонят да играят при
условията на комисията“, както и че съдържанието на позицията на ответника, в която се
съдържат и процесните изявления, е възпроизведена от български медии /вестник „Сега“,
Frodnews.bg, Tribune.bg/.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали е налице противоправно
поведение на лицето, което е изготвило и публикувало на сайта на сдружението процесната
позиция, изразяващо се в излагане на неверни и позорни обстоятелства за ищеца, за което
поведение ответникът да носи отговорност в качеството на възложител на работата.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право
да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно
право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно – това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
В същия смисъл са и нормите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, според които всеки има право на
свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето
мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти и независимо от държавните граници, но ползването на тези свободи, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
3
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата
на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване
на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието.
С оглед на изложеното безспорно правото на чест, достойнство и добро име на
личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1
КРБ/.
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида /чл. 146, ал. 1 НК/.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на обективни
критерии, а именно – общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото
отношение към другите членове на обществото и за нормалното човешко общуване.
Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо
обидните думи или действия да се възприемат от пострадалия. Обидата не се свързва с
факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно
виждане и оценка /мнение/ на извършителя на обидата за личността на пострадалия, като
без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали
направената от дееца оценка е основателна. Само по себе си обаче мнението, ако не е
неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не съставлява противоправно поведение.
В този смисъл следва да бъде направено разграничение между отрицателното
мнение, което по същество представлява критика към някого, и обидата. За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и негативно,
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личност или
събитие. В този смисъл не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за
обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение,
но обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий
адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за
пострадалия, поради което отговорност може да се носи и за оценъчни съждения и мнения,
ако те съдържат такива обидни изрази.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал. 1 НК/. С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му. Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието
на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го негативно, и наред с това е от естество да накърни
4
доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството му.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. И това е предпоставено от необходимостта за
установяване на достоверността на съобщените факти, подлежаща на доказване в
гражданския процес.
Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е
извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Разграничителният критерий между двете деяния /обида и клевета/, изяснен от
теорията и практиката, е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При
обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които са неистинни, или му се приписва престъпление, което не
е извършил.
Както вече беше посочено, правото на чест и достойнство на личността е правно
значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно
право от категорията на абсолютните права. Поради това всякакви твърдения и оценки за
дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството
й. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност, тъй
като съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Следователно оценките имат правно значение само ако са
обидни, а за вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
доколкото позорят адресата /в този решение № 62 от 06.03.2012 г., постановено по гр. дело
№ 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 85 от 23.03.2012 г., постановено по гр. дело №
1486/2011 год. на ВКС, IV г. о., решение № 278 от 27.11.2019 г., постановено по гр. дело №
1140/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 213 от 26.01.2021 г., постановено по гр. дело №
970/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 253 от 29.01.2014 г., постановено по гр. дело №
1251/2012 г., III г. о., решение № 129 от 11.08.2020 г., постановено по гр. дело № 2704/2019 г.
на ВКС, IV г. о., решение № 116 от 24.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1960/2019 г. на
ВКС, IV г. о./.
Въззивният съд намира, че съдържащото се изявление в позицията на ответника,
5
публикувана на 25.08.2023 г. на интернет страницата му и озаглавена „Относно Световното
първенство по шахмат“, а именно че „секретарят на комисията Г. Г. е изпращал до
състезателките писма с притискащ текст, за да склонят да играят при условията на
комисията“ обективно не съставлява обида, доколкото не съдържа вулгарни, цинични изрази
и квалификации по отношение на ищеца.
Процесното изявление не е и клеветническо, тъй като не съдържа позорни
обстоятелства или такива, чрез които се приписва извършването на конкретно престъпление
от ищеца. Процесното изявление всъщност представлява обобщен коментар, резултат от
субективна интерпретация на определени факти /изпращането на покани от ищеца на
състезателките по шахмат/, с негативен оценъчен характер, а именно че съдържанието на
процесните покани има характер на притискащо такова. Липсва обаче посочване конкретно
в какво се изразява притискащия характер на съдържанието на изпратените покани, т. е.
липсва конкретика в процесното изявление. Посоченото в позицията на ответника не
представлява сигурно твърдение за конкретен факт, а субективна интерпретация, оценка на
съдържанието на изпратените от ищеца покани. Както вече бе посочено, оценъчното
съждение, мнението, интерпретацията може да са пристрастни, негативни, но не са факти,
поради което не могат да бъдат подлагани на проверка за вярност.
Дори да се приеме, че е налице негативно внушение по отношение на личността на
ищеца, то същото не е направено нито в недопустима форма /използваните изрази не
надхвърлят добрия тон/, нито самоцелно, за да бъде той увреден. В тази връзка следва да се
има предвид, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. В
конкретния случай квалифицирането като противоправно на поведението на лице, което
дава интерпретация на съдържанието/текста на изпратени от ищеца в качеството му на
секретар на Временна комисия към Българската федерация по шахмат покани като
„притискащо“, абсолютно неоправдано и крайно ограничава свободата на изразяване и на
изказване на мнение. Въвеждането на такъв стандарт по отношение на ангажирането на
деликтната отговорност и съществуването на такива ограничения при осъществяване на
конституционно гарантирани права под страх от ангажиране на гражданска или дори
наказателна отговорност пряко противоречат на принципа на правовата държава.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са
превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, респ. по чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС на правото да
се изразява мнение, поради което по делото не е установено наличието на противоправно
поведение.
Във връзка с горното и доколкото предпоставките от фактическия състав на чл. 49
ЗЗД следва да бъдат кумулативно налични, липсата на една от тях обуславя неоснователност
на исковата претенция. Обсъждането на останалите предпоставки остава безпредметно, като
в тази връзка не е необходимо да се излагат мотиви по останалите доводи на страните.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
6
инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 480 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12848 от 28.06.2024 г., постановено по гр. д. №
52807/2023 г. по описа на СРС, 36- ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. П. Г.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* офис 4 иск при неправилна
правна квалификация по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД вместо правилна правна квалификация по чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Сдружение Българска Федерация по
шахмат 2022“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Илинден“, ул. „Хисаря“ 23А да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на изнесени клеветнически
твърдения и изрази, публикувани на интернет страница на 25.08.2023 г. с домейн
https://www.bulchess.com/index.php/bg/8-news/255-word-champ-23.html, регистриран и
собственост на „Сдружение Българска Федерация по шахмат 2022“, в статия озаглавена
„Относно Световното първенство по шахмат“.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на „Сдружение Българска Федерация по шахмат 2022“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Илинден“, ул. „Хисаря“ № 23А на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7