Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1310
гр.Русе, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ……………………………
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 8298 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Гаранционен фонд–София
твърдят, че на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ (отм.) на 09.04.2014 г. изплатили
по щета № 11-0129/04.03.2014 г. на собственика на л.а. “Фиат Фиорино” с ...-ЕТ “Д.Н.”-Русе,
увреден на 31.01.2014 г. при ПТП,
настъпило в гр.Русе, обезщетение в размер на 648,10 лв.Виновен за инцидента бил
ответникът, който управлявайки л.а. ”Фолксваген Голф“ с ..., поради
несъобразена с пътните условия скорост–заледен участък, загубил контрол над МПС
и ударил паркираната в дясно от него кола.Твърдят, че в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) за увреждащия автомобил е нямало действаща задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”. Въпреки отправената покана, виновния водач не им възстановил
престираното в полза на увреденото лице.Искат ответникът да бъде осъден да им
заплати сумата от 648,10 лв., представляваща изплатеното от тях обезщетение по щета № 11-0129/04.03.2014 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът Д.П.П. не се
явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва иска
по основание.Счита, че вземането е погасено по давност.Наведени са доводи, че
ответникът е причинил ПТП по непредпазливост.Наведени са доводи, че застрахователят
не е имал право да прекрати сключения договор по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност”, тъй като част от вноските били платени.Претендира се
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Приложен е Двустранен
констативен протокол за ПТП на застрахователна компания ”Лев Инс” от 31.01.2014
г. (л.4), в който е посочено, че на нея дата в гр.Русе, ответникът, при
управление на л.а. ”Фолксваген Голф“ с ..., загубил контрол над МПС (поради
състоянието пътя, свързано с метеорологичните условия през него период-заледен
участък) и ударил паркирания в дясно л.а. “Фиат Фиорино” с ..., собственост на ЕТ
“Д.Н.”-Русе (л.6).Видно от документа, участниците в произшествието са
постигнали съгласие, че вина за инцидента има само Д.П.П..
Приложена
е Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, видно
от която за автомобила, причинил увреждането, собственост на трето за спора
лице, е имало сключена застраховка ”Гражданска отговорност” при ЗК ”Лев Инс” по
полица № 22113002123835/26.08.2013 г. (описана в протокола за ПТП) със срок на
действие до 25.08.2014 г.На 12.12.2013 г. застрахователят прекратил договора,
поради невнесена вноска от застрахования, за което ищецът бил уведомен на
19.12.2013 г. (л.5).
На
11.02.2014 г. увреденият водач предявил претенции за изплащане на обезщетение
за причинените имуществени вреди (л.14).В тази връзка била образувана щета № 11-0129/04.03.2014 г.Вредите по МПС били
определени от експерт на 648,10 лв. (л.7-л.13, л.16).Няма спор и е приложен
платежен документ, че на 09.04.2014 г. ищецът изплатил сумата на собственика на
увредения автомобил (л.15).На 15.05.2015 г. Гаранционен фонд поканили виновния
водач да им възстанови стойността. Писмото се върнало, като непотърсено
(л.18).По делото няма спор, че ответникът не е погасил задължението.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо на първо място по делото да бъде установено наличието на
определените в чл.45 от ЗЗД
предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, причинени
щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на
ПТП и нанесените щети.Вината се предполага до доказване на противното.В
процесния случай безспорно се установява, че на 31.01.2014 г. в гр.Русе,
ответникът при управление на л.а.”Фолксваген Голф” с ..., поради несъобразена с
пътните условия скорост–заледен участък, загубил контрол над МПС и ударил
паркираната в дясно от него л.а. “Фиат Фиорино” с ..., причинявайки имуществени
вреди. В представени по делото двустранно подписан протокол водачът Д.П. е
признал, че само той има вина за инцидента.В случая ирелевантно е за спора направеното възражение
от процесуалния представител на ответника, че ПТП е било причинен по
непредпазливост. Според чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.По делото се установява, че към 31.01.2014 г. за
увреждащото МПС е нямало сключена задължителна застраховка ”ГО”, която би
покрила причинените от водача щети на трети лица.С това от страна на ответника
е бил нарушен чл.260 от КЗ (отм.). Процесуалният представител на лицето е
направил възражение, че застрахователят не е изпълнил предвидените в закона
изисквания, за да прекрати сключения договор по задължителна застраховка ”ГО”.В
тежест на страната е било да докаже този факт.В тази връзка ответникът не е
ангажирал доказателства.
Съгласно разпоредбата на
чл.202 ал.1 от КЗ (отм.), в случаите на
разсрочено плащане (за каквото има данни в процесния случай), вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.При
неплащане
на вноска от застрахователната премия, застрахователят може да намали
застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.Тези права, според ал.2, могат да бъдат упражнени не по-рано от 15
дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
предупреждение.Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, по тълк.д. № 1/2014 г., в този случай
договорът за застраховка “ГО” на автомобилстите се счита прекратен с
фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на
разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 във вр. с чл.202 ал.2 КЗ (отм.), независимо дали застрахователят
е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 КЗ (отм.), да впише прекратяването на
договора в регистъра на ищеца.Прието е също, че застраховател, който към
датата на инцидента не е прекратил договора по указания от законодателя начин,
включително не е спазил задължението си да уведоми ИЦ на ГФ за прекратения
договор, не може успешно да се освободи от отговорност по чл.226 ал.1 КЗ (отм.)
спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на
договора.В настоящия случай, обаче от справката в Информационния център се
установява, че застрахователното
дружество надлежно е подало информация за датата на прекратяване на договора
за
застраховка–12.12.2013 г.Според чл.292 КЗ (отм),
този документ, до доказване на противното, се ползва с формална и материална доказателствена
сила и удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
”Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието.В тази връзка съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че на 31.01.2014 г. ответникът е управлявал процесния автомобил
без за МПС да е имало действаща застраховка ”ГО”.
Съгласно чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ (отм.),
явяващ се приложим за процесния случай, настъпил преди 01.01.2016 г.,
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка ”Гражданска
отговорност” за имуществени и неимуществени вреди, ако ПТП е настъпило на
територията на Република България или друга държава членка и е причинено от
МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка ”ГО” на автомобилистите.Според ал.12 на
същата разпоредба, след изплащане на обезщетението, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното.По делото няма спор, че ищецът е превел
по банков път на увреденото лице сумата от 648,10 лв.С оглед ангажираните в
производството доказателства, съдът намира, че всички елементи на описания
фактически състав са налице и ищецът е в правото си да иска връщане на
престираното в полза на увредения от виновните действия на ответника.По размера
на задължението няма разногласие между страните.
Процесуалният представител на ответника е направил
възражение, че искът е погасен по давност.Доводът е наведен извън срока по
чл.131 от ГПК, поради което не подлежи на обсъждане.
Искът следва да се уважи така, както е
предявен.сумата се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба.В
полза на ищеца, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК трябва да се присъдят направените по
делото разноски.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Гаранционен
фонд–София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Е.Л. ***,
по банкова сметка ***
“УниКредит Булбанк” АД, IBAN: ***, BIC: ***, на основание чл.288 ал.12 от КЗ (отм.), сумата от 648,10 лв., представляваща
изплатено на трето лице обезщетение за имуществени вреди във връзка с причинено
в гр.Русе на 31.01.2014 г. ПТП при управление на МПС (л.а.”Фолксваген Голф” с ...), без сключена задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.12.2018 г., както и
сумата от 204 лв.–разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/