О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1916, 10.10.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калина Пенева
Членове:КременаЛазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 1504 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
№ 1969 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 7344 по
описа за 2018 година Районен съд Бургас е
лишил на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК Д.М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.
„П.” бл. *, ет. */*, ап. **, от родителски права по отношение на детето Л.Я.Д.М.,
ЕГН **********, родена на *** г., като е отвхърлил иска за лишаване на
ответника от родителски права на осн. чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК.
Осъден
е Д.М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „П.” бл. *, ет. */*, ап. **, да заплаща
на детето Л.Я. Д. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т.П.Б., ЕГН **********, издръжка в размер на 300,00 (триста лв.)
месечно, считано от 22.07.2018 г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като в останалата му част над уважения до предявения размер
от 600,00 лв. искът за издръжка е
отхвърлен.
С
решението е определен режим на лични
контакти между бащата Д.М., и детето Л.Я.Д.М., както следва: през
първия месец от влизане в сила на решението – веднъж седмично, през неделния
ден, от 10,00 ч. до 13,00 ч., в присъствие на майката на детето или на трето
определено от нея пълнолетно лице; след изтичане на един месец от влизане в
сила на решението – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч.
на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден, с преспиване при бащата, както и
20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Определена е привременна мярка по
отношение издръжката на детето Л.Я. Д. М., като Д.М. е осъден да заплаща на
детето Л.Я. Д. М., чрез неговата майка и законен представител Т.П.Б., издръжка в размер на 300,00 (триста лв.)
месечно, считано от 05.12.2018 г. до влизане в сила на съдебното решение, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата му част -
над уважения до предявения размер от 600,00 лв., както и за периода 22.07.2018
г. – 04.12.2018 г. е отхвълено искането за определяне на привременна мярка
относно издръжката на детето.
Д.М. е осъден да заплати на Т.П.Б.,
сумата от 495,00 лв. (четиристотин деветдесет и пет лв.), представляваща
направените от нея разноски по делото.
Д.М. е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Бургас държавна такса в размер на
468,00 лв. (четиристотин шестдесет и осем лв.).
Постъпила
е въззивна жалба от Т.П.Б., с която се обжалва Решение № 1969 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 7344 по описа за 2018 на
година Районен съд Бургас, в частта в която: 1) съдът е лишил от родителски
права ответника Д. М. на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, а не на основание
по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, 2) съдът не е предоставил на въззивницата
родителските права по отношение на детето Л.Я.Д.М. по предявения от ищцата иск, и 3) в частта относно определения режим за
лични отношения на бащата с детето.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна в
обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени
всички искови претенции, така като са заявени с исковата молба
Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата
на чл. 132, ал.1, т.1 от СК. Твърди се, неправилно е констатирана липсата на
особено тежък случай. Посочено е че, Районен съд Бургас вземайки предвид гр.д.
№5530/2018 г. на БРС– производство по ЗЗДН, е приел наличие на домашно насилие
по отношение на майката, но не и по отношение на детето Л.Я.Д.М.. Оспорва се този извод на съда като противоречащ на
решението, с което е приключило производството. Изложени са пространни
съображения защо при контакти с бащата детето би било изложено на различни
форми на опасност. Твърди се, че с постановеното от първоинстанционния съд
решение, не са съхранени интересите на детето.
Направено е и
оплакване за липсата на произнасяне по иска за предоставяне на родителските
права на майката, приет от съда за разглеждане като евентуален. Сочи се, че
лишаването на бащата от родителски права не означава, че същите не следва да се
предоставят изрично на майката.
На следващо място са
изложени съображения против „определения стандартен“ режим на лични отношения
на бащата с детето, който в процесния случай се явява изключително широк.
Твърди се, че бащата никога не се е грижил за детето и не би се справил с
отглеждането в моментите в които се осъществява режима на лични отношения. Оспорва
се извода на съда, че информацията за дела и преписки с участието на ответника
е неотносима към спора. Твърди се, че тя го характеризира като човек с
конфликтен и невъздържан нрав, с прояви на физическа агресия.
Направено е искане за
допускане на разпит на двама свидетели.
Иска се и изготвяне
на нов социален доклад, при изготвянето на който да се извърши среща и разговор
с детето и да се установи съществува ли у него пълно отчуждение и страх от
бащата, страх за собственото му оцеляване
и това на неговите близки.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата Д.М..
Не са постъпили и
отговори от страна на ДСП Бургас и Районна прокуратура Бургас.
Депозираната въззивна жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. В
жалбата има три формулирани искания.
Въззивницата Т.П.Б. обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която съдът е лишил бащата Д.М., от
родителски права по отношение на детето Л.Я.Д.М., като оплакванията ѝ са
че лишаването от родителски права е на основание, различно от поисканото от
нея. Институтът на лишаване от родителски права е единен, означава цялостно
отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната
мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. С отнемането на
родителските права от бащата исковата претенция на майката е уважена. Изложените
в жалбата от въззивницата фактически твърдения представляват несъгласие с
извода на съда, че не е налице особен тежък случай, в който поведението на родителя представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. По
съществото си тези оплаквания не предпоставят искане за отмяна на решението в
частта относно лишаването от родителски права и постановяване на ново такова, а
представляват несъгласие с мотивите на съда. Гражданският процесуален кодекс не
предвижда възможност за обжалване на решенията само относно мотивите и
основанията за уважаване на исковата претенция. Ето защо жалбата в тази част
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Второто оплакване на въззивницата Т.П.Б. е за
това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска за предоставяне
на родителските права на майката. Настоящият състав намира, че това оплакване
следва да се приеме като искане за допълване на решението по отношение на иска
по чл. 127 от СК за упражняването на родителските права. Допълване на решението
се налага, когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, когато
решението не обхваща целия спорен предмет. Допълването се извършва от съда,
постановил решението. Тъй като това не е сторено от районния съд, настоящия
състав намира, че делото следва да бъде върнато на първата инстанция за
произнасяне по целия спорен предмет, по реда на чл. 250 от ГПК.
Въззивната жалба, в частта относно
определения режим на лични отношения на бащата с детето е допустима, но нейното
разглеждане по същество е обусловено от произнасянето на Районен съд Бургас по
иска по чл. 127 от СК за упражняването на родителските права. Ето защо
производството следва да бъде прекратено, а въззивната жалба следва да бъдат
върната на Районен съд Бургас за администриране след приключване на производството
по чл. 250 от ГПК.
С оглед на изложеното , Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
жалба на Т.П.Б. срещу Решение № 1969 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 7344 по описа
за 2018 година Районен съд Бургас , в частта, в която Районен съд Бургас е лишил на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК Д.М.,
ЕГН ********** от родителски права по отношение на детето Л.Я.Д.М., ЕГН **********,
като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, поради недопустимост на жалбата.
ВРЪЩА гр.д. № 7344 по описа за
2018 година на Районен съд Бургас за произнасяне по искането за постановяване
на допълнително решение в
частта, относно иска по чл. 127 от СК за упражняването на родителските права,
като ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№
1504 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас.
ПОСТАНОВЯВА след произнасянето на
Районен съд Бургас, делото да се върне на въззивния съд.
Определението може да
бъде обжалвано, само в частта, в която е оставена без разглеждане въззивната
жалба и производство е прекратено като недопустимо, пред Бургаския апелативен
съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
В останалата си част
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.