Р Е Ш Е Н И Е
№ 229 / 27.10.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №711 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Й.К. ***, против Решение №260046 от 25.05.2021 г., постановено по а.н.д. №51 по описа на Районен съд – Харманли за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалните правила и норми. Сочи се, че за да остави в сила това наказание и обжалваното НП, районният съд пренебрегнал наличието на съществени процесуални нарушения, така и възпроизвел неправилно и фактическите твърдения на разпитаните свидетели, за да направи и стигне до погрешни и незаконосъобразни изводи. По отношение на процесуалните нарушения, на първо място се сочи, че районният съд не отбелязал в решението си участието по делото на К. и на прокурора от РП – Харманли, нито взел предвид становищата им, което представлявало грубо нарушение на процесуалните правила, а така също нарушавало правото на защита на К. и правото на становище и на Районна прокуратура. На второ място се твърди, че по делото като част от административната преписка и приет като доказателство бил наличен Констативен протокол №182 от 12.11.2020г., съставен от Костадинов, но невръчен на К., който протокол бил изключен от мотивите на съда и въобще не бил коментиран, въпреки заявеното становище, че бил част от административната процедура и като такава следвало да се връчи на нарушителя. На трето място се навеждат доводи, във връзка с две публикации в интернет страници на местни медии, че изнесеното пред медиите от страна на Костадинов било коренно различно от това, което записал в административната преписка и което същият заявил като свидетел по делото. Наред с горното, в касационната жалба се коментират съображенията, въз основа на които районният съд е кредитирал свидетелските показания на К. Д. К. и Х.Г. Б.и е приел, че не се доказали твърденията на жалбоподателя посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. В тази връзка се твърди, че показанията на двамата свидетели се различавали по много факти от тези на И. Т., А. Д. и К.И.. Навеждат се доводи за дългогодишен конфликт и неприязън и лично негативно отношение от страна на Костадинов към К.. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че противоречията били особено съществени в свидетелските показания и другите данни, но съдът приемал, че свидетелските показания са единни, свързани и хармонични и изключвал показанията на свидетеля И. Тенчев, като заинтересован, а показанията на А. Д. и К.И. въобще не се коментирали, както и часовите разлики и другите фактически отклонения и разминавания. На следващо място, по отношение на материалноправните нарушения, в касационната жалба се твърди, че въведеното като административно нарушение деяние по чл.39а ал.2 от ЗРА въобще не било изпълнено като състав в настоящия казус. Нямало категорични доказателства за наличие на мрежи, а също така активната форма на деянието, за реален пренос на мрежи, не било осъществено, тъй като, дори и да се приеме, че съществуват такива, К. нито карал чуждата кола, нито се возел в нея, а тя била паркирана и той бил до нея. По никакъв начин не се установявало кога, как се движела, от къде и за къде и кой я шофирал, нямало и свидетели на тези обстоятелства. Изводът бил, че не било налице доказване на формата на деянието по сочената разпоредба и нейният извършител. Отделно от това, служителите на ИАРА имали задължение, съгласно чл.54 ал.2 т.7 от ЗРА – проверяващият следвало да изземе и задържи вещите, предмет на нарушението/деянието, а и К., и Б.не сторили това. Деянието на това административно нарушение било с предмет – мрежи, а такива не били иззети въпреки наличието и на полицай при съставянето на административния акт. Тези нарушения на материалния закон също не били забелязани от съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №25-114/18.12.2020г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Харманли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260046 от 25.05.2021г., постановено по а.н.д. №51/2021г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №25-114/18.12.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, гр. П., към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Б., с което Й.К. се наказва да заплати в полза на републиканския бюджет административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл.81а от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за извършено административно нарушение на чл.39а, ал.2 от ЗРА и е осъдил Й.К. да заплати на Отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – гр. Бургас, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Приел е за доказано извършването на процесното административно нарушение. Посочил е също, че конкретиката на случая не може да обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. От страна на АНО правилно била приложена санкционната разпоредба на чл.81а от ЗРА. На нарушителя Й.К. била наложена санкция в максимален размер, която кореспондирала с обстоятелството, че на лицето били издавани още четири броя наказателни постановления за нарушения на ЗРА през годините, т.е. не се касаело за единичен случай, а за системност в поведението на дееца.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.
В хода на
съдебното производство пред районния съд не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което
е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав
напълно споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство и относно
безспорната установеност на вмененото на касатора деяние.
В случая, както е
приел и районният съд, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са
издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, връчени са
на лицето, с оглед на което по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.
Районният съд е обосновал изводите си защо не споделя възраженията на
наказаното лице относно законосъобразното протичане на административнонаказателното
производство, включително твърденията за неприязън и лично негативно отношение
към него, като изложените в тази насока мотиви в обжалваното решение изцяло се
споделят от настоящия състав.
При правилно
установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е
доказано от обективна и субективна страна. От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението,
административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са
били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя
и аргументирано ги е приел за неоснователни. Разпоредбата на чл.39а, ал.2 от
ЗРА изрично сочи, че се забранява
пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, като чл.81а от
ЗРА регламентира, че който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или
технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на
чл.39а, ал.2 и/или чл.44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 2000 до 3000 лв. Контролните органи са установили и индивидуализирали
поведението на лицето, извършено с конкретно посочен автомобил, в който са
установени четири чувала хрилни мрежи с обща дължина 400 м, годни за употреба, превозвани
в нарушение на законоустановения ред. По делото са събрани необходимия по обем преки
и косвени доказателства, които в съвкупността си водят на единственият
и непротиворечив извод, че жалбоподателят
е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.Безспорно
е, че мрежите са намерени в автомобил, в който се е намирало и санкционираното
лице. Установява се от събраните доказателства, че хрилните мрежи са с обща
дължина 400м., както и че същите са били годни за употреба и подготвени за
поставяне във водата, като са били мокри- в тази насока са както св. показания
на актосъставителя и свидетеля по акта и св. Д., така и съставения по делото КП
№ 182/12.2020г. Видно е от показанията на св.К. и св. Б., че жалбоподателят
непосредствено е признал пред тях за факта, че процесните мрежи са негови и
лично той е управлявал автомобила, в който са намерени превозените чували с
хрилни мрежи, като в случая не е налице изключението относно забраната,
визирано в чл.39а, ал.3 от ЗРА.
Обратно на
изложеното в жалбата приложените по делото медийни публикации са приети по делото като писмено
доказателство, но обосновано съдът не е кредитирал същите, като съображенията
му в тази връзка се споделят от настоящия състав. Правилно не са кредитирани от
съда с необходимата степен на достоверност и
показанията на св. Семерджиев в частта им, в която същият е посочил, че
лично е управлявал процесният автомобил, в който са били намерени хрилните
мрежи и че същевременно в моторното превозно средство не е имало поставени
хрилни мрежи, доколкото както е посочил и Районният съд, същите са
дадени от лице намиращо се в приятелска връзка с жалбоподателя, и
следователно пристрастно от изхода по делото, изолирани са и са в пряко
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал в тази
насока.
Настоящата инстанция приема за безспорно, че събраните по делото доказателства са достатъчни и водят до формирания от районния съд извод за законосъобразност и правилност на издаденото НП. Точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на нарушението и обективния фактически състав на същото, като няма допуснато нарушение на правото на защита на лицето. При правилно установена фактическа обстановка, районният съд достига до законосъобразни правни изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства. Последните са правилно ценени от районния съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради което възприетата от него фактическа обстановка е и безспорно установена.
Според настоящия състав, случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и изводите на районния съд.
След извършената преценка относно наложената глоба, районният съд обосновано е приел, че същата е правилно определена.
Действително в проверяваното съдебно решение не е посочено заетото от прокурора становище по делото, но това не представлява съществено процесуално нарушение, а още по-малко такова засягащо правото на защита на касатора.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния
извод за неоснователност на касационната жалба, то следва да бъде уважено
искането за присъждане на разноски, направено в с. з. от представляващия
ответната страна, а именно: юрисконсултско възнаграждение, в минималния предвиден
размер от 80.00 лева, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260046/25.05.2021г., постановено по а.н.д. №51/2021г. по описа на Районен съд - Харманли.
ОСЪЖДА Й.К. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министъра на земеделието, храните и горите, със седалище гр. Б., ул. „К. А. Б.“ №.., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.