П Р О Т О К О Л
гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.Ф.
2. Ц.П.
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: Бл. Байраков
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Кехайова НОХД № 3399 по описа за 2019
година.
На именното повикване в 13:30 часа се
явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.К.,
не се явява.
СЪДЪТ докладва
постъпили справки от трите мобилни оператори, от които се установява, че по
отношение на подс. К., няма регистрирани активни мобилни номера в съответните
мрежи; информация от НСлС, от която се установява, че липсват данни подс. К. да
се задържа в арестите на страната; справка от МВР-СДВР-БДС, която сочи, че е
налице информация за последно излизане от територията на страната на К. на
13.05.2011 г., като липсват данни за завръщането му в РБ; от МП-ГДИН, относно
това, че подс. К. не пребивава в затворите на страната и арестите на ОСИН-София;
от МВР-СДВР-ОПКП, че от проведените до момента ОИМ подс. К. не е бил намерен.
За него се явява адв. В.Й., назначен
за служебен защитник на подс. К. на фазата на ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Я.Х.,
редовно призован, се явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.:
Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване
на делото преди повече от 7 дни.
В залата се явява адв. С.С., САК,
упълномощен защитник на подс. Х., с пълномощно от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.:
Адв. С. ще ме представлява в производството.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на разпоредително заседание, като считам че по отношение К. са
налице предпоставките на чл. 269, ал.1 НПК.
Адв. Й.: Да се
даде ход на делото.
Адв. С.: Да се
даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ като
намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като по
отношение на подсъдимия К.К. са налице предпоставките за разглеждане на делото
в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, доколкото
същият не е намерен на посочения от него адрес, и местоживеенето му в страната
не е известно и след щателното му издирване не е установено. Същевременно в
залата подсъдимият К. се представлява от защитник в лицето на адв. Й., което
съдът счита, за достатъчна гаранция за запазване правото на защита на подс. К..
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА самоличността
на подсъдимия по представена лична карта, както следва:
С.Я.Х., роден
на *** г. в гр. Крумовград, българин, български гражданин, неженен,
средно-специално образование, работи като сервизен техник, неосъждан, живущ ***,
ЕГН **********.
СЪДЪТ
разяснява правата на страните в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.:
Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ с оглед
изявлението на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на същите да вземат
отношение по въпросите подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по
чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че делото е подсъдно на СГС като първа инстанция.
Не са налице основания за
прекратяване или спиране наказателното производство.
Считам, че не е допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
Не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила.
Не са налице основанията за
разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитници, вещо лице, тълковник или
преводач, както и извършване на действия по делегация.
Не са налице основания за промяна на мерките
за процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да насрочите делото за открито съдебно заседание, като
призовете вещите лица и свидетелите, съгласно приложението към обвинителния
акт.
След запознаването ми с обвинителния
акт, намерих в същия на стр.5, че е допусната очевидна фактическа грешка, като
е посочена дата 13.01.2010 г., вместо 13.01.2011 г. моля да ни бъде дадена
възможност СГП да коригира допуснатата очевидна фактическа грешка.
Адв. Й.: Присъединявам
се към изложеното от СГП по точките предвидени в чл. 248 НПК, с изключение на
т.3 – считам че са допуснати отстраними процесуални нарушения по отношение на
подзащитния ми К..
По отношение на него ДП е протекло
при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, то е започнало през 2011 г. и е продължило
повече от 8 години, като разбира се през това време са полагани усилия за
установяването на обвиняемия. Всеизвестно е, че по отношение на обв. К.,
неговото присъствие в наказателния процес е задължително и изключение неговото
отсъствие от основния принцип за непосредствено участие. В същото време в процесуалните
документи, постановлението, с което той е привлечен към наказателна отговорност
по конкретните текстове от НК е записано, че той е привлечен при условията на
чл. 269, ал. 3 НПК, което е крайно недостатъчно, тъй като не е посочено коя от
възможните 4 хипотези е налице в случая. Което според мен безспорно нарушава правото
на защита на обвиняемия, тъй като той не може да разбере, защо това производство
е протекло в негово отсъствие, а и не дава възможност за последващ съдебен
контрол, по отношение на това съобразно доказателствата, събрани в хода на
разследването, дали правилно е проведено това задочно производство. Независимо,
че настоящият случай съдебния състав конкретизира, че става въпрос за т.1 и т.2
на ал.3 на чл. 269 НПК, считам, че това нещо е следвало да бъде отразено и за
етапа на разследването, което не е направено, и може да бъде отстранено.
По отношение на фактическата грешка
съдът ще прецени, че ако е налице такава безспорно трябва да се отстрани. Считам
че е налице и основание по чл. 248, т. 3 НПК считам, че следва да бъде
конкретизирано при какви условия на чл. 269, ал. 3 НПК, при коя от хипотезата е
протекло задочното производство по време на разследването. Моля да прекратите производството
и върнете за отстраняването.
АДВ. С.: Считам,
че делото е подсъдно на СГС като първа инстанция.
Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Спрямо моя подзащитен не са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения на ДП.
Няма основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Няма основание за разглеждане на
делото при закрити врата, привличането на резервен съдебен заседател или съдия,
няма основание за назначаване на защитник, тъй като съм упълномощен, назначаването
на вещи лица, тълковници, както и извършване на съдебни следствия по делегация.
Няма основание за вземане на мярка за
процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на доказателства
на този етап. Може да се насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.:
Присъединявам се изцяло към становището на защитата си. Няма какво да добавя.
СЪДЪТ се
оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, и след като изслуша
становището на страните и направените искания включително липсата на изрични
такива по всички въпроси предмет на обсъждане в разпоредителното заседание,
намира, че делото е подсъдно на СГС като първоинстанционен съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По
отношение на въпроса дали са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
като се запозна с материалите по делото и повдигнатите срещу подсъдимия К. обвинения,
за извършени престъпления по чл. 246, ал. 3 вр. чл. 243, ал.2, т.3 от НК и чл.
249, ал.4, вр. ал.3 НК, и срещу Х. обвинения за извършени престъпления по чл.
246, ал.3, вр. чл. 243, ал. 2, т .3 от НК и чл. 249, ал. 4, вр. ал. 3 НК и
извърши проверката по чл. 248, ал.2 НПК намира че са налице предпоставките на
чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.1 т.3 НПК за прекратяване на съдебното
производство по съображения, различни от изтъкнатите от адв. Й..
Според
настоящия съдебен състав внесения в съда обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. В съдържанието на обвинителния акт,
отново
липсва описание на фактите, относими към начина на извършване на
деянията.
Държавното
обвинение е посочило вида и количеството на пазените от обвиняемите К. и Х. предмети, материали, оръдия и компютърни програми, за които се твърди, че
са знаели, че са предназначени за подправка на платежни инструменти.
Същевременно обаче в обвинителния акт не са посочени никакви факти и
обстоятелства относно това как /по какъв начин, в какъв аспект, чрез какво или
посредством какви технологични и други възможности/ инкриминираните вещи могат
да бъдат използвани по предназначение за подправка на платежни инструменти –
банкови карти. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 4 от НК „платежен
инструмент“ е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка
с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Следователно не е
посочено от фактическа страна как и по какъв начин тези предмети, материали,
оръдия и компютърни програми могат да бъдат използвани за подправка на платежни
инструменти, респективно коя част от платежните инструменти /съответно коя част
от съдържанието им/ може да бъде подправена чрез използването на тези
компютърни програми, респ. отливки тип „уста“.
Оскъдността
на посочената информация се отнася особено с оглед обстоятелството, че сред инкриминираните предмети,
за които се твърди декларативно, че са били предназначени за подправка на
платежни инструменти фигурират и такива, чието обичайно предназначение е далеч
от инкриминираното такова, в това число: пластмасови заготовки, зарядни
устройства с USB
входове, кабели от
едната страна със стандартни USB накрайници, а
от другата модифицирани с четири извода, пластмасов прозрачен фрагмент, кабел с
един накрайник USB
и един модифициран,
електронни платки, зелени пластмасови детайли, кабели със стандартни USB накрайници.
Следва
да се посочи, че специалното предназначение на всеки един от обектите подлежи
на доказване и е относим към обективната съставомерност на деянието.
Непосочването
в обстоятелствената част на обвинителния акт на посочените факти и
обстоятелства, респ. констатираната неяснота досежно тези факти, съставлява
винаги основание с оглед ТР №2/2002г. на ВКС за връщане на делото в предходна
процесуална фаза, какъвто е и настоящият случай, доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти
от тази категория съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите
страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за
допускане на абсолютно процесуално нарушение.
Допуснатите
процесуални нарушения съдът преценява като съществени такива, т.к. нарушават
правото на подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени, а от друга страна
не дават възможност на съда да прецени, дали деянието, за което подсъдимите са
предадени на съд са съставомерни или не и изобщо налице ли са твърдения за
извършено престъпление. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани
в хода на съдебното производство и поради това винаги съставляват основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на предходната
процесуална фаза.
На следващо място основанията,
изтъкнати от защитника на подс. К., с които се прави искане за прекратяване на
съдебното производство, съдът намира за неоснователни. Дори да е налице
твърдения пропуск и да не е било посочено конкретното основание за задочното привличане
на К. като обвиняем, същото не съставлява процесуално нарушение от категорията
на съществените. Установява се, че към момента на последното му и актуално привличане
спрямо К. действително са били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК, доколкото и към този момент същият
е бил обявен за ОДИ с бюлетин № 210/29.07.16 г. на СДВР и телеграма №31480/27.07.2016
г. на ГДНП.
С оглед изложеното и доколкото
посочването на конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК не е
нарушило правото на защита на подсъдимия К., съдът приема доводите на защитника
му за неоснователни.
На следващо място, действително е
налице твърдяната от държавното обвинение очевидна фактическа грешка, на стр. 5
от обвинителния акт, доколкото в цялото останало изложение на процесуалния акт
на прокурора, с което делото е внесено в съда, е посочено че инкриминираната
дата, на която са извършени престъпленията, за които е ангажирана наказателната
отговорност на двамата подсъдими е именно 13.01.2011 г., а не както е посочено
на стр. 5 – 13.01.2010 г. Посочената фактическа грешка, държавното обвинение
следва да отстрани при повторното внасяне на делото в съда след отстраняването
в посочената в мотивната част на настоящото определение процесуални нарушения.
По тези мотиви и на основание чл. 249,
ал.1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3399/19
г. по описа на СГС, НО, 9 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
посочените в мотивната част на настоящото определение съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила и очевидна фактическа грешка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която съдът се е произнесъл
по реда на чл. 248, т.3 НПК подлежи на обжалване и/или протест в 7 дневен срок
от днес пред САС, по реда на Глава ХХІІ НПК.
Препис от протокола да се издаде на
служебния защитник.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание, което приключи в 14:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: