Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Габрово, 6.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Габрово в открито съдебно заседание от тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 269 на
Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1493 от 4.10.2019 г.,
подадена от С.С.Г. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № 1847 от 13.09.2019
г., издадена от кмета на Община Габрово, с искане за постановяване на нейната
отмяна.
С атакувания
ИАА на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6, 7 и 9 и ал. 2 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2,
във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 9 от НУРУЖННОЖ се прекратява наемното правоотношение
между Община Габрово и жалбоподателката Г.. Мотивите за това са изтичане на
срока за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище,
съгласно Решение на Комисията по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖННОЖ от 13.05.2019 г. –
Протокол № 6, съобщено на жалбоподателката на 6.06.2019 г. и Решение на
Комисията по чл. 7, ал. 1 от същата общинска наредба от 2.09.2019 г. – Протокол
№ 8.
Производството
е по чл. 46, ал. 5 от ЗОбС и общия ред за оспорване на ИАА по АПК, към който
специалната разпоредба препраща.
Заповедта е
връчена на адресата на 18.09.2019 г. В нея е указано, че подлежи на оспорване
по административен ред пред Административен съд Габрово в 14-дневен срок от
съобщаването й по реда на АПК.
Жалбата до АСГ
против заповедта е депозирана в Община Габрово на 2.10.2019 г., в рамките на
14-дневния срок за оспорване на ИАА, съгласно АПК. В нея Г. сочи, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като не съдържа основания за своето издаване.
Жалбоподателката не е била запозната с документите, съдържащи се в преписката. Не
са налице и материално-правните предпоставки за издаването й. Г-жа Г. няма
непогасени публични задължения, както е посочено в оспорения от нея ИАА.
Производството
е по чл. 46, ал. 5 от ЗОбС и общия ред за оспорване на ИАА по АПК, към който
специалната разпоредба препраща.
АСГ намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес в законния срок за обжалване и в
необходимата форма, като оспореният ИАА подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява допустима, с оглед на което се
разгледа по същество относно нейната основателност в открито съдебно заседание,
с конституиране и призоваване на страните.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от
началник отдел „Правен“ при Община Габрово, служител с висше юридическо
образование – Р. К., която оспорва депозираната жалба и моли за оставяне на
същата без уважение.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, както и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Процесното жилище съставлява апартамент, находящ се в гр.
Габрово, ул. „Студентска“ № 38, ет. 1, частна общинска собственост, актувано с
АОС № 1268 от 5.07.2002 г. В приложения АОС административният адрес е ул. ***.
С настанителната заповед с № 1810 от 9.09.2016 г. на кмета на Община Габрово
жалбоподателката е настанена за срок от три години в общинско жилище, актувано
с този АОС, но с административен адрес ул. „Студентска“ № 38, ет. 1. По делото
няма спор, че става въпрос за един и същ имот, който е частна общинска
собственост и в който жалбоподателката е настанена с четиричленното си
семейство. Освен това по искане на съда по делото е представено и Удостоверение
за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № АУ-02-25-323 от
16.10.2019 г. на зам. кмета на Община Габрово, от което е видно, че имотът,
описан в процесния АОС № 1268 от 5.07.2002 г. за частна общинска собственост и
този, в Заповед № 1847 от 13.09.2019 г. на Кмета на същата община, е един и същ, като настоящата ул. „***“ № 38
е идентична с ул. „***.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Настанителната Заповед
на жалбоподателката С.С.Г. ***, като това се явява и органът, издал процесната
Заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Този орган има право да
представлява общината при управление и разпореждане с общинско имущество,
съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗОбС и чл. 15, ал. 2 от НУРУЖННОЖ. Въз основа на така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е издадена
от компетентен орган, в рамките на неговата териториална, персонална и
функционална компетентност.
Община Габрово е сключила Договор за наем № 957-ОССД-16 с
жалбоподателката на 21.09.2016 г. за процесното жилище, в което Г. е настанена
заедно с трите си деца, визирани в настанителната заповед от 9.09.2016 г. на
кмета на Община Габрово. Срокът за настаняването им, според чл. 3 от договора, е
три години, считано от датата на подписването му. Настанителната заповед е
връчена също на 21.09.2016 г., следователно този срок изтича на 21.09.2019 г.
Отдаването под наем на общински жилища се урежда от
специален режим – ЗОбС и НУРУЖННОЖ и за него не важи общата разпоредба на чл.
236 от ЗЗД, според която ако
след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и
без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. В процесната заповед са посочени като
нормативни материалноправни основания за прекратяване на наемното
правоотношение както законови, така и съответстващите им подзаконови такива: чл.
46, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от ЗОбС /т. 6- изтичане на срока за
настаняване; т. 7 - отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище; т. 9 - други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал.
1/, респективно чл. 15, ал. 1, т.2, т. 3 /изтичане на срока за настаняване и
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище/ от
НУРУЖННОЖ. Като фактически основания са посочени именно: 1. Изтичане на срока
за настаняване и 2. Отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Тъй
като срокът за настаняване изтича на 21.09.2019 г., а в процесния ИАА е отбелязано,
че наемното правоотношение се прекратява считано от следващата дата –
22.09.2019 г., то първото основание е несъмнено налице.
Според чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Тази хипотеза обаче не е налице и това е именно
второто основание за прекратяване на наемното правоотношение – отпадане на
условията за настаняване на жалбоподателката в общинско жилище.
На 13.05.2019 г. е проведено заседание на Комисията по
чл. 7, ал. 1 от общинската Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди и настаняване в общински жилища /НУРУЖННОЖ/, приета с Решение №
207 от 9.11.2017 г. на Общински съвет Габрово. Това е комисията по
картотекиране на граждани с установена жилищна нужда в общината. Решенията й от
тази дата са оформени в Протокол № 6 от същата. Комисията установява, че са
налице обстоятелства, с оглед на които следва да се приеме, че Г. не отговаря
на условията за настаняване в общинско жилище.
В т. 19 от този Протокол е разгледан случаят на
жалбоподателката, като Комисията е установила, че същата има задължения към
Община Габрово в размер на 110.85 лв. за периода месец януари, 2019 г. до месец
май, 2019 г. /няма спор, че произходът на задължението е от неизплатени наеми/
при месечна наемна цена от 21.16 лв. за общо пет месеца. Също така тя има и
задължения към ВиК в размер на 72.35 лв. от незаплатена консумирана вода за
2019 г. Извършена била и служебна проверка за това, дали наемателката отговаря
на условията по чл. 4, ал. 2 от общинската наредба и има ли и други задължения,
при която се установило, че съгласно получена по електронен път информация за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11, във вр. с ал. 6 от ДОПК
от ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово се установява, че С.Г. има публични
задължения към бюджета на държавата, което я прави несъответстваща на
изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 9 от НУРУЖННОЖ – наличие на просрочени
публични задължения към държавния бюджет.
С писмо изх. № ОССД-03-01-94 от 22.05.2019 г. на кмета на
Община Габрово до жалбоподателката на същата се съобщава, че наемните й
правоотношения с общината са били разгледани на горепосоченото заседание на
Комисията по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, като тя е известена за постъпилата и
обсъдена информация и за решението на Комисията, че не отговаря на изискванията
на НУРУЖННОЖ и е предупредена, че на посочените след това в процесната Заповед
основания наемните й отношения с Община Габрово ще бъдат прекратени.
Г. е получила това писмо по пощата на 6.06.2019 г., видно
от приложеното известие за доставка, на което е отбелязано, че е получено лично
от нея, като същото не е оспорено от страните по делото. В тази връзка АСГ
намира, че на жалбоподателката е било съобщено за началото на административното
производство по прекратяване на наемното й правоотношение. Тя е била запозната
с наличието на горепосочения Протокол на помощната Комисия, с основанията за
прекратяването на правоотношението – както фактически, така и нормативни. В
тази връзка и съдът не кредитира твърдението от жалбата, че „не е била
запозната с нито един от документите, посочени в заповедта“. Напротив, тя е
била информирана за съдържанието на този Протокол и е имала възможност от
6.06.2019 г. до издаването на процесната заповед, което е станало три месеца
по-късно, да изпълни задълженията си към общината, ВиК и бюджета.
По делото са представени доказателства за наличието на
публични задължения на жалбоподателката към бюджета, като от Справка към
17.10.2019 г. е видно, че същата дължи 60.00 лв. - наложена й глоба по НП № 416
от 6.07.2009 г. В последствие от Удостоверение за наличието или липсата на
задължения от 13.12.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново е видно, че С.С.Г. няма
задължения, но информацията е с дата, последващата издаването на заповедта –
към 13.12.2019 г. На 18.10.2019 г. ВиК Габрово издава Служебна бележка, в която
е посочено, че жалбоподателката няма задължения към дружеството. Това обаче
също са новопоявили се факти, след издаването на процесния ИАА. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Към 13.09.2019 г. основанията, посочени в
процесната Заповед, са били налице и тя е издадена именно поради тяхното
наличие, което я прави материално законосъобразна.
С оглед гореизложеното АСГ намира, че и двете хипотези,
посочени като основания за издаването на процесната заповед, са били налице. Жалбоподателката
не оспорва наличието на този факт, а и по делото допълнително са събрани
неоспорени доказателства в тази насока. По време на разглеждането на настоящото
дело, но след издаването на процесната Заповед, Г. е заплатила задълженията си,
но този факт е настъпил след издаването на процесния ИАА, към момента на
неговото издаване те са били налични.
Налице са както фактически, така и правни основания за
издаване на процесната заповед и,
респективно, за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката,
възникнало и съществувало по повод ползвано от нея общинско жилище.
ЗОС
действително предвижда възможност за продължаване срока на договора, но при
определени условия. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, след изтичане срока на настаняване наемното правоотношение може да
бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище. В закона е предвидена възможност за продължаване срока на
договора, но не и автоматически същият да бъде продължен или да стане
безсрочен. Това е така, тъй като ЗОС се явява специален закон по отношение на
ЗЗД и намират приложение именно неговите разпоредби, а не общите правила по
ЗЗД. В случая става въпрос за една правна възможност и то такава, за която е
необходимо наличието на определени предпоставки – споменатите условия за
настаняване под наем в общинско жилище, определени с НУРОЖННОЖ. Тази възможност
е зависела от преценката на административния орган – в случая Кмет на Община
Габрово, който в рамките на оперативната си самостоятелност е преценил, че са
налице основания за прекратяване на договора – неплащане на консумативни
разноски, свързани с ползването на жилището за повече от 3 месеца, каквото е
задължението на жалбоподателката към ВиК и Общината, като наемодател, задължение към бюджета, както и решението на комисията по чл. 7 от
Наредбата. Именно тези предпоставки са дали повод и основание на комисията по
чл. 7 от НУРОЖННОЖ да приеме, че са налице основания за прекратяване на
наемното правоотношение, тъй като тя не е спазила условията за настаняване в общинско жилище, като мотиви
за това решение са именно констатацииите на комисията в тази връзка.
В заключение съдът намира, че издадената и оспорена
Заповед се явява законосъобразна, издадена при налични и доказани основания,
спазване на процедурата по издаването й, съдържа необходимите реквизити. Неин
автор е компетентен административен орган. По тази причина съдът следва да
остави без уважение подадената против нея жалба.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх. № СДА-01-1493 от
4.10.2019 г., подадена от С.С.Г. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № 1847
от 13.09.2019 г., издадена от кмета на Община Габрово, с която се прекратява
наемното правоотношение между Община Габрово и жалбоподателката, поради изтичане
на срока за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско
жилище, които мотиви са обективирани в решение на Комисията по чл. 7, ал. 1 от
НУРЖННОЖ, проведено на 6.06.2019 г. – Протокол № 6, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА