Разпореждане по дело №481/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

220

Година

8.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.22

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № */01.04.2010 г., постановено по гр. дело № 301/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е осъден П. К. Къцърков от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, да заплати на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН * сумата 700.00 лв. /седемстотин лева/, представляваща размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 17.06.2009 г., ведно с дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща компенсаторна законова лихва, считано от датата на деликта – 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от страна на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. Стоянова от ВТАК/, ЕГН * против П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН * в останалата част от 700.00 лв. до пълния предявен размер 1500.00 лв., представляваща размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 17.06.2009 г. С решението е осъден П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, да заплати по сметка на Горнооряховския районен съд сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща ДТ по т. 1 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т. Б. от ВТАК, като пълномощник на П. К. К. от гр. Г. О. против Решение № */01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О..

В същата се прави оплакване, че решението в уважената част е постановено в нарушение на закона, необоснованост и неправилност. Правилно районният съд бил преценил разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на извършителя. Що се касае обаче до определяне размера на неимуществените вреди не било съобразено, че следващото се обезщетение се определяло по принципа на справедливостта. Обезщетението по чл. 53 от ЗЗД възмездявало страданията понесени от увредения, а в тази насока в делото липсвали каквито и да са доказателства. Определеният с решението размер бил прекомерно завишен, като не били преценени обстоятелствата, при които бил възникнал инцидента. Нарушена била е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се още, че неправилно районният съд определил и лихвите.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск в по-малък размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се е явил и не е взел становище по жалбата.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № */2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от И. К. Т. от гр. Г. О. против П. К. Къцърков от гр. Г. О. искове с посочено в молбата правно основание чл. 415 от Гражданско-процесуалния кодекс във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вреди за сумата от 1 500 лева и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното:

Ищцата И. К. Т. твърди, че на 17.06.2009 г. на Покрития пазар в гр. Г. О., ответникът П. К. К. извършил непристойни действия, като отправил нецензурни думи към нея и нейната майка Ц. П., наричайки ги „курви” и „майка ви да еба”. За описаните деяния било образувано НОХД № 1018/2009 г. по описа на ГОРС, което приключило със споразумение за решаване на делото. Ищцата твърди, че в резултат на престъпните действия на П. К. К. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в обида и изживяно унижение, които са засегнали честта и достойнството й. Заявява, че по подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № */2010 г. на ГОРС, била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата заповед от 05.01.2010 г. ответникът подал възражение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи по издадената по ч.гр.д. №*/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. заповед за изпълнение: сумата от 1 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - изживяна обида и унижение; сумата 96.05 лв. - законна лихва от датата на деянието 17.06.2009 г. до датата на подаване на заявлението - 04.01.2010 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните работили на Покрития пазар в гр. Г. О., където са наематели на два съседни магазина. Магазините били съседни, като единият се стопанисвало от ищцата и нейната майка Ц. П., а другият от ответника и неговата съпруга М. К.. Всяка сутрин стоките се изнасяли на манекени и стояли пред магазините. Стоките на двата магазина били еднакви по артикули. Имало определена „линия” от управителя на пазара, зад която е следвало по разпореждането му да стоят манекените. На 17.06.2009 г. от двата магазина изнесли манекените, като единият от тях на ищцата бил поставен извън линията пред манекена на ответника, което пречело да се вижда стоката на К.. След неколкократни молби от страна на М. К. да се премести манекенът и обиди и псувни от страна на ищцата и майка й по отношение на М. К. се наложило да бъде извикан управителят на пазара, който разпоредил манекенът да се измести зад линията. Когато управителят си тръгнал И. К. Т. преместила манекена на старото място, отправяйки обидни реплики и псувни към М. К., която от своя страна извикала съпруга си П. К.. Тогава възникнал спор между ответника К. от една страна и ищцата и нейната майка Ц. П., който прераснал в разправия. Ищцата напсувала ответника с думите: „Майка ти ще еба, бе циганин, сега ще те осъдя за пари”, а майка й го ударила с юмрук в лявата част на лицето – св. Ф. С., св. Л. С. и св. М. К.. Той й отвърнал с нецензурни думи.

Със Споразумение от 16.12.2009 год., по Н.О.Х.Д. № 1018/2009 год. по описа на Горнооряховски районен съд, влязло в сила на 16.12.2009 год. ответникът - подсъдимият П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 17.06.2009 г. в гр. Г. О. ул. ”Македония” на покрития пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанесъл удари по главата и гърба на Ц. А. П., причинявайки и лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отправил нецензурни думи: „майка ви да еба” и „курви” към Ц. А. П. и И. К. Т., двете от гр. Лясковец, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителна дързост, с оглед нанесената телесна повреда и цинизъм с оглед отправените псувни и е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, поради което и на основание чл. 325

ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” и чл. 36 от НК му е било определено наказание пробация, включваща съответните пробационни мерки.

С Разпореждане № 7/05.01.2010 год., постановено по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. е разпоредено да са издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/ срещу П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН * за сумата 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 96.05 лв. /деветдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща компенсаторна лихва, считано от 17.06.2009 г. до 04.01.2010 г.

На 21.01.2010 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от П. К. К., от гр. Г. О., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане от 21.01.2010 год., постановено по ч.гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. е указано на И. К. Т. от гр. Г. О., че следва да предяви исковете относно вземането си срещу П. К. К., от гр. Г. О. в едномесечен срок, и че ако не представи доказателства, че е предявила исковете в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение частично или изцяло, съгласно чл. 415, ал. 2 от ГПК.

На 09.02.2010 г. са предявени исковете относно вземането си срещу П. К. К., от гр. Г. О., по които е образувано настоящото производство.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. След¯вателно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност на същото.

Решение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № 301/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., в осъдителна част, с която е осъден П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, да заплати на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, сумата 700.00 лв. /седемстотин лева/, представляваща размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 17.06.2009 г., ведно с дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща компенсаторна законова лихва, считано от датата на деликта – 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г., е недопустимо.

Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 416 и чл. 422 от ГПК, когато длъжникът е подал възражение в срок, заявителят може да предяви "иск за установяване на вземането си" в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. След влизане в сила на съдебното решение "за установяване на вземането", заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Следователно, касае се за възможност на заявителя след постъпило възражение от страна на длъжника в заповедното производство да предяви иск за установяване на вземането си по издадената вече заповед за изпълнение, какъвто е настоящия случай. Формулировката, която е употребил законодателят, сочи, че характерът на иска е установителен, а не осъдителен. В същата насока е и нормата на чл. 416 от ГПК, според която - след влизане в сила на съдебното решение "за установяване на вземането", заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист.

Предмет на делото пред настоящия състав са обективно съединени искове по чл. 415 от Гражданско-процесуалния кодекс във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл с осъдителен диспозитив по предявените искове, извън петитума формулиран в исковата молба, което прави решението в тази му част процесуално недопустимо. Доколкото обаче осъдителния иск съдържа искане от съда да установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание и по този начин недопустимостта на решението се състои в присъждане на повече от исканото, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че присъждането в повече /осъдителната част/ следва да се обезсили и производството в тази част да се прекрати, а в останалата /установителна част/ да провери неговата правилност.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо в останалите му части, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 422 от Гражданско-процесуалния кодекс за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С Разпореждане № 7/05.01.2010 год., постановено по гр.д. № 4/2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. е разпоредено да са издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/ срещу П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН * за сумата 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има вл зло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 96.05 лв. /деветдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща компенсаторна лихва, считано от 17.06.2009 г. до 04.01.2010 г.

В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил настоящите искове против длъжника - ответник по настоящото дело.

В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

Със Споразумение от 16.12.2009 год., по Н.О.Х.Д. № */2009 год. по описа на Горнооряховски районен съд, влязло в сила на 16.12.2009 год. ответникът - подсъдимият П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 17.06.2009 г. в гр. Г. О. ул. ”Македония” на покрития пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно нанесъл удари по главата и гърба на Ц. А. П., причинявайки и лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отправил нецензурни думи: „майка ви да еба” и „курви” към Ц. А. П. и И. К. Т., двете от гр. Лясковец, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителна дързост, с оглед нанесената телесна повреда и цинизъм с оглед отправените псувни и е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, поради което и на основание чл. 325

ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” и чл. 36 от НК му е било определено наказание пробация, включваща съответните пробационни мерки.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. Тази силата трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения. Затова обвързващата сила на присъдата не може да се оборва. Тя може да бъде оспорена само, ако се оспорва валидността на присъдата.

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен ЮФ, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.

На първо място е налице деяние, като конкретна външна проява на съзнателна волева дейност на делинквента. В случая то се изразява в действие – отправяне на нецензурни думи към ищцата.

Деянието на ответника е противоправно.

На трето място трябва да е налице вреда, изразяваща се в смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние – изживените обида, унижение и срам по отношение на околните и уроненото достойнство на ищцата.

Безспорно между деянието на ответника и вредите претърпени от ищцата съществува причинна връзка. Установено е, че именно неговото противоправно действие, предизвиква претърпени неимуществени вреди.

Наказателния съд е признал ответника за виновен в извършването на горното деяние.

От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по безспорен и категоричен начин, е че извършеното от ответника осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, визиращ отговорността му пред пострадалия ищец, като е предизвикал вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др.

С оглед същността на увреждането, съставляващо негативни емоционални изживявания - обида, унижение и срам по отношение на околните и уроненото достойнство, съдът приема, че така понесеното от ищцата отрицателно психологическо изживяване се съизмерява със сумата от 500 лв.

Приетите за установени фактически положения съдържат констатации за поведението на пострадалата непосредствено преди осъществяването на деянието. Според тези констатации, тя е проявила агресивност, съпроводена с упражняване на насилие от нейна страна спрямо дееца, което насилие преминало в нанасяне на удар, псуване и отправяне на обидни думи. В случая, това й поведение е допринесло за последвалото умишлено нанесени обиди и псувни, от които са настъпили общественоопасните последици. Следователно е в причинна връзка с тези последици, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обуславя намаляването на размера на определеното обезщетение. Същото следва да бъде намалено със сумата от 200 лв. Т.е. обезщетението следва да бъде в размер от 300 лв.

За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 500 лв. искът подлежи на отхвърляне.

По отношение лихвата за забава:

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 17.06.2009 г. - деня на увреждането. Оттогава в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата - 300 лв., до окончателното изплащане.

С оглед на изложеното неправилно първоинстанционният съд е присъдил лихва - сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща компенсаторна законова лихва, считано от датата на деликта – 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан до размер на 300 лева. В останалата част – до размер на 1 500 лева, предявеният иск е неоснователен и недоказан. Следва да се приеме за установено, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О.П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че Решение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., е неправилно в частта, с която е прието за установено, че П. К. К., от гр. Г. О. дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О.сумата над 300 /триста/ лева до размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 17.06.2009 г., ведно с дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща компенсаторна законова лихва, считано от датата на деликта – 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г., поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявеният от И. К. Т. от гр. Г. О. против П. К. К., от гр. Г. О. иск да се признае за установено, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 4/2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. за сумата над 300 /триста/ лева до размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В частта, с която е отхвърлен предявения от И. К. Т. от гр. Г. О. против П. К. Къцърков, от гр. Г. О. иск да се признае за установено, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. за сумата над 700 /седемстотин/ лева до размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, е правилно, поради което следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция не са направени искания за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. в осъдителната му част и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О.сумата над 300 /триста/ лева до размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 17.06.2009 г., ведно с дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 52.06 лв. /петдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща компенсаторна законова лихва, считано от датата на деликта – 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.02.2010 г., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О.П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „Отец Паисий Хилендарски” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН * против П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН * иск да се признае за установено, че П. К. К., от гр. Г. О., ул. „П. Р. С.” № 27, В. Б, . І, ЕГН *, дължи на И. К. Т. от гр. Г. О., ул. „Р.” № 25, В. А, . ІІ /съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „О. П. Х.” № 11, . ІІ чрез адв. М. С. от ВТАК/, ЕГН *, по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № */2010 год. по описа на Районен съд – Г. О. за сумата над 300 /триста/ лева до размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, за което има влязло в законна сила споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК /с характер на влязла в сила присъда/ по НОХД № */2009 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВАРешение № 177/01.04.2010 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.