Р Е Ш Е Н И Е №
260154
гр. Сливен, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на двадесет
и девети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН МАНЧЕВ
При
участието на секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 849 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Й.Д.П., срещу НП № 199 от 11.06.2020 г. на Директора ОДБХ гр. Пловдив,
с което на основание чл. 417а ал.1 от ЗВМД й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 137в ал.1 от ЗВМД.
Жалбоподателката иска НП да бъде отменено като необосновано, непълно и незаконосъобразно.
В
с.з. жалбоподателката иска НП да бъде отменено.
В
с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, чрез своя процесуален
представител – юриск. Бресковска иска НП да бъде потвърдено. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът
като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На
21.05.2020 г. инспектори от ОДБХ – Пловдив с оглед постъпила жалба, и на осн.
Заповед № РД 11-1011/18.05.2020 г. на Изп.Директор на БАБХ и Заповед №
231/19.05.2020 г. на Директор на ОДБХ - Пловдив извършили проверка на место на
животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 88550082, находящ се в с.
Бинкос, общ. Сливен, собственост на жалбоподателката.
При извършената проверка било установено,
че жалбоподателката, в качеството си на
собственик на животновъдния обект и животните в него не е подала заявление до
Директора на ОДБХ – Сливен за промяна в обстоятелствата по чл.137 ал.9 от ЗВМД
в законово установения срок.
За проверката съставили конст. протокол от
№1/21.05.2020 г.
За извършеното нарушение на жалбоподателката
бил съставен АУАН № 0002155/21.05.2020 г., с който описаното е квалифицирано
като нарушение по чл.137в ал.1 от ЗВМД. Актът й бил
предявен и не е отразено, че има възражения.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 199 от 11.06.2020
г., с което й е било наложено посоченото
по-горе наказание
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № 0002155/21.05.2020 г. и НП № 199 от
11.06.2020 г., кредитира показанията на
разпитаните по делото актос. А.Д. и
свид. В.Б..
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по
същество, макар и бланкетна тя е основателна.
НП е процесуално и материално незаконосъобразно. Както в
акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон е
описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдът установи,
че действително на 21.05.2020г. при извършената проверка в животновъден обект с ветеринарен регистрационен №
88550082, находящ се в с. Бинкос, общ. Сливен, собственост на жалбоподателката,
не е подала заявление до Директора на ОДБХ – Сливен за промяна в
обстоятелствата по чл.137 ал.9 от ЗВМД в законово установения срок, като следва
да се посочи, че този срок е 7 дневен и е изтекъл на 15.09.2016г., т.к. в
протокол №1 от 21.05.2020г. е посочено, че предназначението на животните е
променено през м. септември 2016г.
Вменената във вина на жалбопод. норма е следната: чл. 137в.
(1) При промяна в обстоятелствата по чл. 137, ал. 9,
т. 3 – 7 собственикът или ползвателят
на животновъдния обект в 7-дневен срок от настъпване на промяната подава
заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилага документи,
свързани с нея, както и документ за платена такса в размер, определен в
тарифата по чл. 14, ал. 2,
в случаите, когато плащането не е извършено по електронен път.
Чл. 137. (1) (Собствениците или ползвателите на животновъдни
обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават
заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.
Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията
и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към
заявлението се прилагат:
1. копие от документ за собственост или друг
документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота,
върху който е разположен обектът;
2. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от
23.02.2018 г.);
3. копие от договор с ветеринарен лекар за
профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се
отглеждат в обекта;
4. документ за платена такса в размер,
определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.
(2) В срок до 7 дни от подаване на
заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на
проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.
(3 Комисията в 10-дневен срок представя на
директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ.
(4) Когато при проверката се установи, че
обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава
писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на
пропуските.
(5) Когато заявителят е отстранил пропуските
преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира
директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на
повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от
проверката и го представя на директора на ОДБХ.
(6) В тридневен срок от представяне на
становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва
животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или
мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията,
определени със съответната наредба по ал. 10.
(7) Отказът по ал. 6 се съобщава и може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Регистрацията на животновъдния обект е
безсрочна.
(9)
Регистърът по ал. 6 съдържа:
1.
номер и дата на издаденото удостоверение;
2.
ветеринарния регистрационен номер на обекта;
3. име
и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта;
4.
адрес/местонахождение и вид на обекта;
5.
капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой
отглеждани пчелни семейства;
6.
вид, категория и предназначение на животните в обекта;
7.
информация за начина и технологията на отглеждане на животните;
8.
номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;
9.
промени във вписаните обстоятелства.
По отношение на така вмененото на жалбоподателя нарушение,
съдът счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
описаният в обстоятелствената част на АУАН и НП състав на нарушението е неясен,
непълен и недоказан.
Изпълнителното деяние има множество разновидности, но в
случая жалбопод. е подведен под отговорност затова, че имало несъответствие между
описаното предназначение за отглеждане на животните разрешението било дадено за отглеждане на млечни крави а 07.09.2016г.
било изменено за отглеждане за месо. Посочената констатация по никакъв начин не
е вменена във вина на жалбопод. В АУАН и НП само цифрово са изписани нарушените
правни норми и е посочено, че имало промяна в обстоятелствата, като по никакъв
начин не е описано в какво точно се изразяват тези промени.
Описаното е нарушение на правото на защита на жалбопод., т.к.
тя не знае за какво нарушение е обвинена да се брани.
От друга страна в процесния
случай проверяващите е следвало да посочат кога точно е допуснато нарушението,
т.к. без установяване на този факт съда е в невъзможност да провери спазен ли е
бил давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Това е така, защото нарушението е
довършено в 7 дневен срок след промяната на обстоятелството, че предназначението
на животните от отглеждане за мляко е променено в отглеждане за месо. От
приложените по делото в съд. фаза паспорти за ЕПЖ е видно, че това е станало на
07.09.2016г. Следователно регистрацията
на промененото предназначение е следвало да стане на 15.09.2016г. От тогава
започва да тече и срока по чл.34 от ЗАНН за започване на АН производство. Към
настоящия момент са изминали повече от 4 г. и 3 м. от извършване на нарушението
и това обстоятелство е било известно на съответните власти, предвид издадените
паспорти за животните.
На следващо място съда следва да посочи, че вмененото във
вина на жалбопод. деяние като фактически състав не съответства на посочената
като нарушена правна норма. Там въобще липсва обективната страна на соченото
нарушение. От една страна от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява категорично, че жалбоподателят е извършил някакво нарушение, а от
друга е налице неспазване на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочена конкретната
правна норма, която се счита, че е нарушена от дееца. Правната квалификация на
нарушението по чл. 137в, ал.1 от ЗВМД е бланкетна и не посочва конкретни
задължения, а препраща към други правни норми, които регламентират изискванията към собствениците
на животновъдни обекти. Несъмнено това изисква да се посочи конкретната правна
норма, в която е предвидено съответното задължение, в случая промяна
предназначението на отглеждане на
животните, за да може да се изведе категоричен и несъмнен извод какво точно не
е изпълнил нарушителя. Ето защо съдът намира, че административнонаказващият
орган не е квалифицирал прецизно правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя деяние. Липсата на точно и несъмнено фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата които да го потвърдят несъмнено съставлява нарушение на
разпоредбите на чл. 43, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочените разпоредби
са императивни, тъй като са гаранция за правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект, който има право да узнае точно
какво административно нарушение е обвинен да е извършил и обстоятелствата при
които го е извършил, както и въз основа на какви доказателства, за да може
адекватно да организира защитата си. Констатираното нарушение не е от
категорията на пропуските, които могат да бъдат преодоляни по реда на чл. 53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не може да се санира в хода на съдебното
производство.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени
атакуваното НП, ето защо,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 199 от 11.06.2020 г. на Директора ОДБХ гр. Пловдив, с което на Й.Д.П. с
ЕГН **********,***, и е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ