Определение по дело №240/2025 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по жалба, подадена от Е. Б. И., в качеството й на директор на детска градина „Здравец“ – [населено място], по силата на Трудов договор № 163/ 31.08.2016 г., сключен между нея и кмета на Община Горна Оряховица. Оспорва се Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г. на инспектор в Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – Велико Търново, с което е наредено отстраняване на хилогенератор от помещенията на посоченото детско заведение, отстраняване на излишните вещи от помещение, предназначено за съблекалня на персонал, с възстановяване на посоченото му предназначение, определен е срок за изпълнение 30.04.2025 г. и отговорността за изпълнението е възложена на директора на ДГ „Здравец“ – [населено място]. В съдържанието на жалбата е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното предписание, което съдът [жк], ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства, вкл. такива за заеманата от подателя длъжност, протоколи за противоепидемичен контрол, документи свързани с изграждането на соларна стая в ДГ „Здравец“ – [населено място], както и снимков материал. Същата е подадена чрез РЗИ – Велико Търново, като от и.ф. на директор на регионалната инспекция е представена преписката по издаването на оспореното предписание и доказателства за компетентността на органа, който го е издал.

Видно от известие за доставяне на л. 46 от делото, Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г. на инспектор в РЗИ – Велико Търново е връчено на член от персонала на детска градина „Здравец“ – [населено място], на дата 05.03.2025 година. Жалбата срещу предписанието е входирана в деловодството на регионалната здравна инспекция на 07.03.2025 г., при което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателя – директора на детска градина „Здравец“ – [населено място], ответника по жалбата – държавния здравен инспектор, издал оспореното предписание и заинтересована страна кметът на Община Горна Оряховица, като орган организиращ и контролиращ условията и организацията на дейностите в „Здравец“ – [населено място] и необходимото имущество за функционирането й.

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за налагането на оспорената принудителна административна мярка и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негово Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 година.

По отношение направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ПАМ, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Искането е мотивирано с твърдения, че такова изпълнение би означавало жалбоподателката да загуби възможност за стопанисване и съхраняване на хилогенератора, който е на значителна стойност, да бъдат извършени значителни разходи за отстраняване на вещи от помещението и въз­становяване на предназначението му като съблекалня, а впоследствие при евентуална отмяна на акта - за обратната процедура. Изтъква се, че извършването на част от предписаните действия зависи от трети лица, което поставя адресата в риск да понесе административна санкция при тяхно бездействие или забава, както и че от момента на изграждането й солната стая никога не е била използвана, т.е. наличието й не носи пряк и непосредствен здравен риск за персонала на детското заведение или за децата, които го посещават. Към жалбата са приложени преписи от протоколи за противоепидемичен контрол, съставени от инспектори в РЗИ – Велико Търново през периода 09.07.2024 г. – 07.03.2025 г., уведомително писмо от 02.07.2024 г. от директора на ДГ „Здравец“ до директора на РЗИ – Велико Търново относно солна стая в детското заведение, документация касаеща възлагането изграждането на въпросната стая и заплащането на СМР и оборудване за същата, извлечение от инвентарна книга. В представената административна преписка, извън екземпляри от някои от приложените към жалбата документи, се съдържа писмо изх. № 19-19-1/ 16.07.2024 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, в което е разяснено, че солната стая не е сред помещенията, посочени в чл. 10 от Наредба № 3 05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Представено са също писмо изх. № 16-06-13/ 03.02.2025 г. от заместник-министър на образованието до директорите на РЗИ относно възможността за изграждане на солни стаи в детски градини, както и доказателства за компетентността на издателя на задължителните предписания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл. 45, ал. 1 от ЗЗ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г. на инспектор в РЗИ – Велико Търново, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото законодателят е презюмирал наличието на такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

В т. 1 в оспореното предписание е разпоредено отстраняване на хилогенератор от помещенията на детското заведение, което предполага съхраняването му на място, намиращо се извън контрола на жалбоподателката и при независещи от нея условия. Видно от приложената извадка от инвентарна книга на дълготрайни активи на ДГ „Здравец“ – [населено място] /л. 22/, монтираният в детското заведение хилогенератор /на стойност 5 700 лв./, е заведен като дълготраен материален актив, при което директорът на на детското заведение има задължението да го съхранява /арг. от чл. 257, ал. 1 и чл. 258, ал. 1 от ЗПУО/. Съхраняването на този актив на място различно от детското заведение и не под контрола на жалбоподателката, увеличава риска от повреждането, унищожаването или изгубването му и съответно от понасянето от последната на имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1 от Кодекса на труда. Освен това, съгласно договор за обществена поръчка от 09.05.2024 г. между ДГ „Здравец“ – [населено място] и „Ла санте“ ООД – [населено място], хилогенератор е част от изграденото съоръжение „солна стая“ в посоченото детско заведение, за функционирането на което изпълнителят е определил гаранционен срок от 18 месеца, а данните по делото сочат, че въпросната апаратура е монтирана преди не повече от 9 месеца. Гаранцията отпада в случай на възникнали дефекти на солната декорация или в резултат на агресивна намеса на клиенти, а т. 2 от предписанието /отстраняване на излишните вещи от помещението и възстановяване на предишното му предназначение/, неминуемо изисква разрушаване на солната декорация. Нещо повече - от наличните към момента в преписката документи не се установява дали изобщо е възможен повторен монтаж на коментирания хилогенератор или след демонтажа му евентуално ще трябва да бъде закупен и монтиран друг.

На второ място, няма данни и какви биха били допълнителните разходи, свързани с демонтажа на апаратурата, отстраняването на солната декорация и възстановяване на предишното предназначение на помещението, както и тези за евентуалното повторно оборудване на същото за солна стая, при евентуална отмяна на обжалвания акт. Следва обаче да се има предвид, че и двете дейности ще са свързани с изпълнението на СМР, което предполага извършването им от трето лице специализирано в тази област. Освен необходимост от допълнителни разходи, последното обстоятелство създава и реална угроза за жалбоподателката, при допуснатото предварително изпълнение на акта и определен за това срок, да понесе административнонаказателна отговорност по чл. 212, ал. 1 от ЗЗ за неизпълнението му, при независещи от него обстоятелства – действията или бездействието на третото лице, което би извършило работите по отстраняването на солната декорация и възстановяване на предишното предназначение на помещението.

Тоест установява се вероятното настъпване на имуществени и неимуществени вреди за самата жалбоподателка, както и на значителни имуществени вреди за бюджета на детското заведение, което той представлява, произтичащи от изброените по-горе обстоятелства. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността увредите от заплащането на демонтажа на хилогенератора и отстраняването на солната инсталация, а евентуално и от заплащането на повторен монтаж или закупуването и монтаж на нови такива, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред, а и това предполага допълнително изразходване на публичен финансов ресурс. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, вредите за оспорващото лице и за представляваното от него детско заведение се характеризират като трудно поправими. От друга страна, некомпенсируеми поради характера си, са евентуалните неимуществени вреди, причинени от носенето на отговорност при евентуално повреждане/погиване на хилогенератора и/или налагането на административно наказание за неизпълнението на обжалвания акт.

На последно място, наличните в делото доказателства за разменена между директора на ДГ „Здравец“ и директора на РЗИ – Велико Търново кореспонденция, както и съдържанието на протоколите за противоепидемичен контрол и за извършени инспекции, сочат за знание в органите за държавен здравен контрол за изграждането на солната стая в детското заведение в период поне от 7 месеца преди издаването на обжалваното предписание, без в този период да са издавани други предписания от същия вид. Също от съдържанието на посочените протоколи се установява, че въпросната стая не е била използвана по предназначение както от децата, така и от персонала на детската градина, а съгласно протокола от 07.03.2025 г., самият достъп на до тази стая е ограничен чрез поставяне на допълнителна физическа преграда пред вратата /л. 56/. При положение, че помещението и монтираната в него инсталация реално не функционират с предназначението им на „солна стая“ и след като в продължение на относително продължителен период от време административният орган не е счел за необходимо да отпочне съответната процедура по прилагане на ПАМ, не е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението на тази ПАМ за времето до решаването на въпроса за законосъобразността й, би предизвикало вреда от вида на посочените в чл. 60 от АПК, ако такава не е вече настъпила през изминалия период. В тази връзка следва да се отново да се посочи, че при извършените 4 инспекции на място, от проверяващите не е установено използването на съоръжението, съответно не са установени някакви вредоносни последици от такова използване, за персонала на детската градина или за децата, които я посещават.

По горните съображения, настоящият състав намира, че предварителното изпълнение на обжалваното предписание, издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ – Велико Търново следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването му.

Водим от горните, съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК конституира като страни по адм. дело № 240/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя Е. Б. И., в качеството й на директор на детска градина „Здравец“ – [населено място], в качеството й директор на детска градина „Здравец“ – [населено място], ответникът инспектор в Регионална здравна инспекция – Велико Търново, издал Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г. и заинтересована страна кметът на Община Горна Оряховица.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. В. Л. от ВТАК, на посочените в жалбата електронен адрес или адрес за призоваване. Призоваването на ответника и заинтересованата страна да се извърши на адресите им по месторабота както следва: за ответника – [населено място], [улица], РЗИ – Велико Търново; за заинтересованата страна – [населено място], пл. „Георги Измирлиев“ № 5, чрез Община Горна Оряховица.

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г., издадено от инспектор в РЗИ – Велико Търново.

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗ, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при налагането на оспорената принудителна административна мярка.

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваната ПАМ може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните.