РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш серия К, №4764036, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на В.А. Н. с ЕГН
**********, е наложена глоба 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба от В.Н., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното
административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство жалбоподателката не е участвала лично.
Пълномощникът й - адв. Я. С. поддържа и допълва доводите в жалбата
и пледира за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 23.04.2021 г., 13.09 часа, в гр. Перник, по ул. Юрий Гагарин, се
движело МПС – л.а. “Киа Соренто“ с рег. №*****. На посочената улица, до
бензиностанция Шел – Перник, с преносима система за контрол на скоростта
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743d0, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим, като СПУКС било насочено към кв.
Тева и обхващало отдалечаващите се ППС. Разрешената скорост на
движение за посока кв. Изток – кв. Тева била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП. В 13.09 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-4179/27.04.2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 74 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 77 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - В.А. Н.. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен
фиш, серия К, №4764036, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП, и била наложена глоба 200 лв. за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 25.12.2021г.
Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по
чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка №11743D0/0352627, протокол за използване
на АТСС, рег. № 1158р-4179/27.04.2021г. и снимка за разположението му,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ,
протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
и 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-
2
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, справка за нарушител
/водач, както и писмо, изх. №21/слу-634-1/04.02.2021г. на кмета на Община
Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчнен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
3
правилата за движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Отразените
в протокола място на използване на техническото средство – гр. Перник, ул.
Юрий Гагарин, до бензиностанция Шел-Перник, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час
чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В протокола за
използване на АТСС е означено, че посоката на движение на контролираните
МПС е кв. Изток – кв. Тева и че същите са заснемани при отдалечаване,
съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на
въведените данни в издадения електронен фиш /че СПУКС е насочено към кв.
Тева/. Следователно, посоката на движение на жалбоподателя /към кв. Тева,
гр. Перник/ е установена по несъмнен начин. В пътния участък към
23.04.2021г. не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен
знак, което се установява от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №21/слу-634-1/04.02.2022г.
от кмета на Община Перник.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД
МВР – Перник доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола, да осъществява дейност по заснемане на нарушения на
правилата за движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
определените с административния акт длъжностни лица .
Възраженията на пълномощника, че не е доказано мястото на извършване
на нарушението, поради липса на доказателства за съответствие между
означените в снимковия материал GPS координати и означеното място в
електронния фиш и протокола за използване на АТСС, са неоснователни.
Посочването на този реквизит е установено с цел определяне подсъдността на
делото и установяване на обстоятелствата, относими към елементите
от административнонаказателната норма – в случая в населено или извън
населено място е извършено нарушението и какъв скоростен режим е
въведен на мястото на заснемането. Решаването на тези въпроси в казуса не
4
е затруднено. Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в електронния
фиш, така и в протокола за използване на АТСС /гр. Перник, ул. Юрий
Гагарин, до бензиностанция Шел – Перник/, поради което процесуалните
изисквания са спазени, а преценката за точно приложение на материалния
закон в случая не е ограничена. Същата локация е обективирана и в
снимковия материал, което сочи, че визираните географски координати
определят именно тази точка от земната повърхност. Действително, по
делото е установено, че на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник има два обекта на
„ШЕЛ България“ ЕАД, като и двата са разположени от страната на платното
за движение посока кв. „Изток“ кв. „Тева“, като разстоянието между тях е
2500 м. В този смисъл е предоставената информация от Община Перник в
писмо, изх. №21/слу-634-1/04.02.2022г., но допълнителните сведения
отразени в него са достатъчни за извод, че материалният закон в случая е
приложен правилно. Видно е, че в района на всяка от бензиностанциите няма
въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 и е валидна максимално
разрешената скорост за населено място - 50 км/ч. В този смисъл, при
установената скорост на движение превишението на скоростта е еднакво,
респ. нарушението ще е еднакво наказуемо ако е установено и заснето в
района на всеки от двата обекта на „ШЕЛ“. Ирелевантно е обстоятелството
известно ли е или не на жалбоподателя местонахождението на всеки от двата
обекта, тъй като тези ориентири само детайлизират мястото на нарушението -
ул. Юрий Гагарин, гр. Перник, като дават информация и за това, че
извършването му е заснето по време на движение към кв. Тева и в момент, в
който автомобилът се е намирал до посочения обект. Описанието на мястото
на нарушението е повече от достатъчно от гледна точка императивното
изискване за означаването му в съдържанието на ЕФ, за установяване и
доказване на действащия скоростен режим в съответния пътен участък, и за
упражняване правото на защита. Независимо от това, според съдебния
състав, събраните доказателства са достатъчни за извод, че процесното
нарушение е установено в района на бензиностанция Шел, намираща се по-
близо до кв. Тева, който извод се основава на съдържанието на протокола за
използване на АТСС и приложения снимков материал /снимката от заснетото
нарушение и тази на разположението на АТСС/, даващи информация и за
околната инфраструктура, ясно разграничима от тази в района на
бензиностанция Шел в кв. Изток, Перник.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетата снимка №11743D0/0352627, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
5
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаването му от СПУКС, при какъвто
режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за
използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
Непосочването на посоката на движение на автомобила в съдържанието
на електронния фиш не рефлектира върху законосъобразността на същия, тъй
като не се касае за отсъствие на задължителен реквизит от съдържанието му
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата на запис в тази насока не съставлява
пречка за определяне точното мястото на нарушението, за доказване чия
скорост е измерена с АТСС, както и за решаване на останалите релевантни
за казуса обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на
нарушението и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма. Както вече се посочи, описанието на
мястото на нарушението в ЕФ съответства на събраните доказателства -
протокола за използване на АТСС и приложената снимка на заснетото
нарушение, които дават достатъчно информация за точното място на
извършването му. Визуализираните на снимковия материал данни за
заснемане на автомобила при отдалечаването му, съпоставени със записа, че
СПУКС е насочено към кв. Тева води до логично заключение, че такава е
била и посоката на движение на жалбоподателя. Този извод напълно
съответства с обективираните записи в протокола за използване на АТСС
относно посоката на движение на контролираните МПС.
Непопълването на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в частта относно номерата на първото и последно статично
изображение/видеозапис по никакъв начин на затруднява решаването на
относими за казуса въпроси и не представлява самостоятелно съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението.
Неоснователно е възражението, че протоколът не е подписан от
длъжностното лице, което го е съставило. Вярно е, че съгласно приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. документът следва
да съдържа име, фамилия и подпис на служителя, но съдът приема, че
наличният в случая ръкописен запис „Р. М.“ изпълва тези изисквания.
Известно е, че целта на подписа е да индивидуализира автора на документа,
под който е положен. Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Закона за гражданската
регистрация името, определено по реда на раздел II „Имена на българските
граждани” от същия закон, е сред основните данни, чрез които се
6
индивидуализира физическото лице. Поради това, с оглед посочената цел на
подписа, същият е саморъчното изписване на този индивидуализиращ
признак на лицето - автор на документа, а именно неговото име.
Задължителни изисквания относно начина, по който се полага подписа не са
установени в закона. Подписването може да се извърши с параф или с името
на физическото лице в различни вариации - изписване на трите имена, на
личното и фамилното име или само на фамилното име. Във всички тези
случаи ще е налице валидно положен подпис, като при парафа е необходимо
от него да може да се установи личността на издателя на документа. Законът
не само не установява правила относно начина на подписване на лицата, но и
не установява задължение те винаги да полагат подписа си в един и същи вид.
В случая подписването на протокола за използване на АТСС е извършено чрез саморъчно изписване името на
полицейския служител – личното чрез инициал, фамилното - чрез пълно изписване, което удовлетворява
изискването документът да бъде подписан от съставителя и подписа да индивидуализира неговият автор.
Предвид изложеното, протоколът се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства,
тъй като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а
впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис и дата на извършване на
проверката.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. В.Н. не е упражнила възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността й за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
7
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място В. А. Н. е управлявала описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността и е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
Съдът констатира, че АНО незаконосъобразно е приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, но при
конкретните обстоятелства нарушението не може да има за последица отмяна
на издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишила разрешената за населено място скорост на движнеие от
50 км/ч. и се е движила със 74 км/ч. За превишаване на разрешената
максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з.,
вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на
конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет
отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и
системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателката е наказана на основание разпоредбата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с.р., а именно глоба в двоен размер
спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Приложената
администартивнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал.1-3, но описанието на нарушението
8
и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в населено
място и стойността на конкретното превишение/, ясно сочат, че Н. е
наказана за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
наказуемо с глоба, чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ.
Следва да се отбележи, че това е сторено при изначална липса на
твърдение за един от съставомерните признаци от обективна страна, тъй като
при описание на нарушението не са изложени обстоятелства в насока
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение. Съгласно §5, т.33
от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Следователно, законосъобразното подвеждане
на установените факти под нормата на чл.182, ал.4, вр ал.1, т.3 от ЗДвП е
изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на Н. за същото по вид
нарушение, ясно означаване на акта, от който то произтича и датата на
влизането му в сила. Такива данни изобщо липсват. Нещо повече, напълно
отсъства констатация за това, че отговорността е ангажирана за нарушение,
извършено повторно.
Изложеното налага извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу неясно и вътрешно противоречиво административнонаказателно
обвинение и без да са му известни всички факти, които АНО е съобразявал
при решаване на въпроса за отговорността му. Описанието на нарушението
следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния
административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други
материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и
докажат вменения състав на нарушение. Поради това, констатираният
пропуск в очертаването състава на нарушението не може да се санира в
настоящото въззивно производство въз основа на събраните от съда
доказателства.
Независимо от този извод, допуснатото нарушение на материалния закон
при квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на
правомощието съдът да измени административнонаказателния акт като
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на
каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие
с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл.337, ал.1, т.2 НПК,
9
вр. чл.84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните указания в т.1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело №1/2020 г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано,
поради което жалбоподателката следва да понесе наказание за него. В този
смисъл, изцяло в правомощията на съда като въззивна инстанция е да измени
електронния фиш, като в съответствие с материалния закон наложи наказание
по горепосочения по-лек състав. Правото за защита на жалбоподателката не
се нарушава, тъй като се е защитавала срещу идентични факти и положението
и се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 24 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 100
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание
следва да понесе жалбоподателката.
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение
и следващата от това редукция на наказанието от 200 лв. на 100 лв.
обосновава присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно
е направил искане за това /чрез пълномощника си в с.з/. Доколкото
разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания акт, но не и по отношение
на изменение на същия, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че
ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. Приложена към
конкретния казус нормата дава основание за уважаване претенцията на
страната по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на
административното наказание.
Жалбоподателката В.Н. е доказала направени разноски за
възнаграждение на адвокат в производството в размер 300 лева и е поискала
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
05.01.2022г., сключен между нея и адв. Я. С., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за изготвяне на жалба срещу процесния
10
електронен фиш и за процесуално представителство по образуваното въз
основа на нея съдебно производство в горепосочения размер, като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Същото е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН няма
възможност за намаляването му. Предвид изхода на делото, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с
пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, а именно
150 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, №4764036, издаден от ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП
на В.А. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, е наложена глоба 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като за същото нарушение на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП налага глоба в размер 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. А. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. ******, сума от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща направени от нея разноски в производството
за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11