Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../24.02.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 421/2020 г. по описа на ДАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр.
чл. 53 и чл. 53а от ЗКИР и е образувано след изпращането му по подсъдност с
определение № 6337/26.08.2020 г. по адм. дело № 8262/2020 г. по описа на АССГ.
Постъпила е жалба от „Л.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 367А, представлявано от В.А.К., срещу
извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение
на поземлен имот с идентификатор 39459.507.1 по кадастралната карта на
с.Кранево, община Балчик, изразяващо се във вписване на „А.“ АД като носител на отстъпено право на
строеж върху имота. Жалбоподателят в качеството си на собственик на поземления
имот оспорва извършеното изменение с доводи за неговата нищожност и унищожаемост.
Твърди, че изменението е допуснато в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР,
тъй като не са налице нови обстоятелства, настъпили след влизането в сила на
КККР. Счита, че са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като вписването не е извършено въз
основа на данни от имотния регистър съгласно чл. 6, ал. 2, изр. второ от ЗКИР,
а въз основа на заповед на министъра на горите и опазване на природната среда
от 1971 г. за предоставяне на право на изграждане на къмпинг върху 80 дка
залесена горска площ в землището на с. Оброчище, община Балчик. Твърди, че
имотът на жалбоподателя не попада, а граничи със земята, описана в заповедта на
министъра на горите и опазване на природната среда, поради което неправилно по
партидата на дружеството е вписано ограничено вещно право на строеж в полза на
„А.“ АД. Излага доводи и за погасяване на учреденото право на строеж поради
изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 67 от ЗС. Иска съдът да обяви за
нищожно извършеното изменение или да го отмени като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът - началникът на СГКК – Добрич, в писмено становище по делото
(л.156) оспорва допустимостта на жалбата по съображения, че е подадена след
законоустановения 14 –дневен срок. Иска тя да бъде оставена без разглеждане
като просрочена. В условията на евентуалност изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Излага
доводи, че за производството по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е правно ирелевантно
обстоятелството дали основанието за вписване е съществувало преди създаването
на КК или е възникнало след това, тъй като подобно условие в закона няма. Сочи,
че след изменението на ЗКИР наличието на спор за материално право между
страните не е пречка за вписване в КРНИ на всички лица, претендиращи вещни
права за един и същ имот. Законът задължава административния орган да впише
всички носители на вещни права. Той няма право да подлага на преценка
представените пред него документи, а е длъжен само да установи, че претенциите
на заявителя касаят определен имот в границите и обема му, отразени в
кадастралната карта. В случая това е изпълнено и изменението на КР не е
извършено в нарушение на материалния закон.
Заинтересованата страна - „А.“ АД, чрез процесуалните си представители,
оспорва допустимостта и основателността на жалбата по подробно изложени в
писмен отговор съображения. Изразява становище, че жалбата е подадена извън
определения от закона срок, от нелегитимирана страна и срещу негоден за
обжалване акт. Счита за несъстоятелно оплакването в жалбата, че при извършеното
изменение на КР е следвало да се вземат предвид данните от имотния регистър,
тъй като е ноторно известно, че за територията на РС – Балчик няма издадена
заповед на министъра на правосъдието по чл. 70 от ЗКИР за създаване на имотен
регистър. Излага доводи, че при наличие на противопоставими права на
собственост на повече от едно лице за един и същ имот административният орган
няма правомощия да проверява валидността им или да извърши избор, кои да да
запише в кадастралните регистри, а следва да нанесе в КР данните за всички лица
и документи. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в условията на
евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно констативен нотариален акт № 196, т.ІІІ, рег. № 2971, дело №
519/2010 г. на нотариус с рег. № 109 от регистъра на НК жалбоподателят „Л.“ АД
се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 39459.507.1 по
КККР на с.Кранево, община Балчик, с начин на трайно ползване : за къмпинг,
мотел, ведно с построените в него 10 броя бунгала. Нотариалният акт е съставен
на базата на предходен нотариален акт № 3, т. І, н.д. № 11/2000 г. на нотариус
с рег. № 109 от регистъра на НК, въз основа на който дружеството е вписано като
собственик на имота в КРНИ на с. Кранево, община Балчик.
На 22.05.2020 г. заинтересованата страна „А.“ АД е подала заявление до
началника на СГКК - Добрич с вх. № 01-205901 за нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър по отношение на множество имоти, попадащи в защитена
местност „Блатно кокиче“ по КККР на с.Кранево и с. Оброчище, община Балчик,
сред които и процесният ПИ с идентификатор 39459.507.1 с площ от 4002 кв.м.
На същата дата и под същия входящ номер е прието и второ заявление от „А.“
АД до началника на СГКК-Добрич, с което е направено искане за вписване в
кадастралния регистър на недвижимите имоти на с.Кранево и на с.Оброчище, община
Балчик на предоставено ограничено вещно право на строеж в полза на “А.“ АД върху
множество имоти, сред които и процесния
ПИ 39459.507.1.
Към заявленията е приложена заповед № 3524/24.09.1971г. на министъра на
горите и опазване на природната среда, с която в полза на ДСО „Б.– А.“,
праводател на дружеството – заявител, е разрешено да устрои къмпинг върху 80
дка залесена горска площ в местност „Балтата“, землището на с.Оброчище,
Толбухински окръг, част от подотдел 131г на горското стопанство в гр.Балчик,
при граници по приложен протокол, списък и скица в мащаб 1:10000. В заповедта е
посочено, че ДСО „Б.– А.“ си запазва правото на собственост върху извършения от
него строеж. Към заявлението е приложена и комбинирана скица, в която е отразено,
че процесният ПИ 39459.507.1 се намира в границите на предоставените със заповедта горски територии за
устрояване на къмпинг.
Въз основа на заявлението и приложените към него документи на 05.06.2020 г.
началникът на СГКК – Добрич е извършил изменение на КРНИ чрез вписване на
заинтересованото лице като носител на ограничено вещно право на строеж върху
процесния ПИ 39459.507.1. С уведомление с изх. № 24-12521/ 05.06.2020 г.
началникът на СГКК – Добрич е съобщил на жалбоподателя за извършеното изменение.
В уведомлението е посочено, че изменението е извършено на основание чл. 53, ал.
1, т. 1 от ЗКИР. Писмото е изпратено по пощата и е получено от дружеството на 12.06.2020
г., видно от известие за доставяне на л.45 от АД № 8262/2020 г. по описа на АССГ.
На 25.06.2020 г. „Л.“ АД е подало заявление до АГКК – София с искане да
бъде отменено извършеното вписване по съображения, че имотът е собственост на
дружеството и е отделен от 80-те дка, предадени за ползване на „А.“ АД.
С писмо с рег. № 99-122/23.07.2020 г. изпълнителният директор на АГКК –
Добрич е уведомил жалбоподателя, че не разполага с правомощия по отмяна на
административни актове на началника на СГКК – Добрич. В писмото е посочено, че
дружеството следва да оспори извършеното изменение по съдебен ред, а в случай
на спор с „А.“ АД относно собствеността или друго вещно право върху процесния
поземлен имот следва да защити правата си по общия исков ред.
На 12.08.2020 г. „Л.“ АД е подало жалба до АССГ срещу извършеното изменение.
От представените в хода на настоящото производство съдебни решения,
заповеди и разпореждания на МС (л.106-113) се установява, че „А.“ АД е
правоприемник на ДСО „Балкантурист“ – А., в чието лице е предоставена горската
територия за устрояването на къмпинг.
Обстоятелството, че къмпингът е построен се установява от представените на
л.114 и л.115 актове за държавна собственост от 22.04.1991г. и от 14.09.1994 г.,
както и от представените на л. 146 - 150 нотариални актове - констативен
нотариален акт № 46, т. ІІ, рег. № 1018, дело № 236/2002 г. на нотариус с рег.
№ 109 от регистъра на НК и нотариален акт за поправка № 120, т. ІІІ, рег. №
2328, дело № 462/2003 г. на нотариус с рег. № 109 от регистъра на НК.
В справка с изх. № 78/13.01.2003 г. на Държавно лесничейство -Балчик (л.116)
се посочва, че подотдел 131г от отдел 79 подотдел 4 с площ от 80 дка е
предоставен за ползване на ДСО „Балкантурист-А.“.
По делото са изслушани две съдебнотехнически експертизи за изясняване на
спорния въпрос дали процесният поземлен имот попада в обхвата на територията,
предмет на заповедта на министъра на горите и опазване на природната среда от
1971 г.
Според заключението на вещото лице по първата съдебнотехническа експертиза
в границите на описаната в заповедта площ попадат само 529 кв.м. от северната
част на имота, защриховани с жълт цвят на приложената към заключението
комбинирана скица.
След направено оспорване от страна на „А.“ АД е допусната втора
съдебнотехническа експертиза, според заключението по която процесният поземлен
имот попада изцяло в границите на описаната в заповедта площ, предоставена за
устрояване на къмпинг. Констатациите на вещото лице са графично отразени в цветна
комбинирана скица, съставляваща приложение № 2 към заключението.
След извършена съпоставка между двете съдебно – технически експертизи съдът
намира, че следва да кредитира като обективно и компетентно заключението по
втората експертиза, тъй като е изготвено след съвместяване на всички
съществуващи топографски елементи на процесната територия и при съобразяване на
техните изменения през годините, в т.ч. землищните граници между с. Оброчище и
с. Кранево, община Балчик.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна – собственик на имот, засегнат от извършеното изменение
съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗКИР, срещу годен за оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално допустима.
Не се споделят възраженията на ответника и заинтересованата страна за
недопустимост на жалбата поради просрочие, липса на предмет и липса на правен
интерес, като мотивите за това са изложени в протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 23.11.2020 г., поради което не следва да се преповтарят.
В този смисъл са и определение № 10040/23.07.2018 г. по адм. д. № 3994/2018 г.
по описа на ВАС, ІІ о. и определение № 7289/16.05.2019 г. по адм. дело №
4700/2019 г. по описа на ВАС, ІІ о.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на носителите на правото на собственост и другите вещни
права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в
кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се допуска в случаите и при условията на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР.
Предмет на оспорване в настоящото производство е изменение в кадастралните
регистри на недвижимите имоти по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, съгласно който
измененията в КРНИ се извършват при възникване на нови или при промяна на
данните, подлежащи на вписване.
Изменението е извършено от компетентния за това орган съгласно чл. 51, ал.
2 ЗКИР, в предвидената по чл. 53а от ЗКИР форма – без издаване на заповед, а
само с уведомление до страните, съдържащо фактически и правни основания за
извършването на промяната.
Спазена е облекчената административна процедура по чл. 53а, във вр. чл. 53
от ЗКИР, при която липсва задължение за предварително уведомяване на страните. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като изменението не е извършено
въз основа на данни от имотния регистър по чл. 6, ал. 2 от ЗКИР. Първо, няма
данни по делото за съдебния район на РС – Балчик да има издадена заповед на МП
по чл. 70 от ЗКИР за откриване на производство за създаване на имотен регистър,
поради което и към настоящия момент там продължава да действа персоналната
система на вписване. Второ, никъде в закона не съществува ограничение относно
вида и произхода на източниците, въз основа на които се извършват изменения в
КРНИ. Единственото изискване е, те да удостоверяват обстоятелства, които
подлежат на вписване по ЗКИР. Аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, която предвижда откъде се набират данните
за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от
които те черпят правата си, когато се създават кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Процесното изменение е извършено и при спазване на материалния закон, тъй
като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право
на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот,
административният орган няма правомощия да преценява валидността на представените
пред него документи, а следва да впише данните за всички лица и документи, което
произтича от императивната разпоредба на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.
По делото безспорно е установен валиден
от външна страна титул за отстъпено право на строеж, поради което и с оглед на
представената комбинирана скица, удостоверяваща идентичността на предоставения
имот за устрояване на къмпинг с процесния имот, административният орган е бил
длъжен впише допълнителните данни за противопоставимите права на заинтересованата
страна „А.“ АД.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя,
че административният орган е отразил несъществуващо право на строеж поради
неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 от ЗС. Не е в компетенциите на
административния орган, нито на административния съд да установяват дали учреденото
в полза на праводателя на заявителя право на строеж е погасено по давност или
не. Проверката на СГКК по реда на чл. 53 от ЗКИР
се ограничава до това дали актът има необходимата форма и съдържание, т.е. дали
съдържа достатъчно данни за идентификацията на страните и имота, а не дали той
е годен да удостовери надлежно придобито вещно право на строеж. Това следва и от основната цел на производството по
чл. 53, ал. 2 от ЗКИР – да се осигури публичност на актовете и лицата с
противопоставими права за един и същ имот. Ако тези актове страдат от някакви
пороци, оповестяването им улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност
на заинтересованите страни да се запознаят със съдържанието им и при наличие на
правен интерес – да ги атакуват пред общия съд. Именно в рамките на спорното
съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички
засегнати от изменението лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено
нещо. Такъв спор пред СГКК не може да бъде заявен, нито пък тя има право да
откаже изменение под предлог, че е налице спор за материално право или пък че
представените документи не удостоверяват действително възникнали вещни права. След
като представените документи отговарят от формална страна на изискванията за
съдържание и форма и позволяват идентификацията на страните и имота,
административният орган не е имал друга възможност освен да извърши исканото
изменение.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че изменението по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е възможно само
при новонастъпили обстоятелства след създаването на кадастралната карта, защото
законът не налага ограничение за възможността за представяне на документи за
собственост отпреди създаването на кадастралния регистър, стига да бъде
установена идентичността на имотите.
Не се доказа твърдението на
жалбоподателя, че имотът му не попада, а граничи със земята, предоставена за
устрояване на къмпинг. Напротив, от втората съдебнотехническа експертиза се
установява, че той е разположен изцяло в границите на площта по заповедта на
министъра на горите и опазване на природната среда. За производството по чл.
53, ал. 2 от ЗКИР изготвената комбинирана скица от правоспособен инженер –
проектант е достатъчна да удостовери идентичността на имотите, поради което
правилно административният орган е вписал “А.” АД като носител на ограничено
вещно право на строеж за ПИ с идентификатор 39459.507.1.
По тези съображения съдът намира, че оспореното
изменение е извършено в съответствие с процесуалните правила, материалноправните
разпоредби и целта на закона. Не са налице пороци, които да водят до неговата
нищожност, нито до неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК.
Извършвайки формална проверка за редовността от външна страна на представените
документи, административният орган законосъобразно е преценил, че са налице
подлежащи на вписване права в лицето на заинтересованата страна. Поради това
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. В този смисъл е и решение №
5154/22.04.2021 г. по адм. дело № 1775/2021 г. по описа на ВАС, ІІ о., с което
е разрешен идентичен спор за друг имот, засегнат от процесното изменение на
КРНИ на с.Кранево и с. Оброчище, община Балчик.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
заинтересованата страна има право на разноски по делото.
Дружеството представя доказателства за платен депозит за вещо лице в размер
на 700 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с ДДС.
Основателно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендирания
от заинтересованата страна адвокатски хонорар. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което и с оглед на обема на осъществената правна
защита (адвокатът е участвал в няколко съдебни заседания, представил е писмен
отговор, отправял е искания за назначаване на съдебни експертизи и е оспорвал
такива) разноските на „А.“ АД в тази им част следва да бъдат намалени до размер
на 1200 лева с ДДС, което е близо до минималноустановения размер съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При това положение общата дължима сума в полза на заинтересованата страна възлиза на 1900 лева,
която следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 367А, представлявано от В.А.К., срещу
извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение
на поземлен имот с идентификатор 39459.507.1 по кадастралната карта на с. Кранево,
община Балчик, изразяващо се във вписване на „А.“ АД като носител на отстъпено право на
строеж върху имота.
ОСЪЖДА „Л.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Света Троица“, бл. 367А, представлявано от В.А.К., да заплати на „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Оброчище, община Балчик, к.к. “А.“, административна сграда,
представлявано от К.В.С., сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, сторени разноски
за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :