№ 660
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100107461 по описа за 2021 година
Ищецът Н. И.Р. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2021г. в гр. София. Водачът Е.Т.
управлявала тролейбус №2 с рег. №*******о ул. „Ген. Стефан Тошев“. При
качване от втората врата, още преди да е достигнал до обозначените за
хващане места, тя потеглила рязко, при което ищецът загубил равновесие и
паднал, което довело до счупване на бедрената шийка на десния му долен
крайник. Поддържа, че водачът на увреждащото ППС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за сумата 80 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от
10.03.2021г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявения иск и излага становище за
недопустимост на същия. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата
молба и наличието на вина у застрахования при него водач. Твърди, че
водачът на тролейбуса не по своя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на ПТП, като с действията си не е нарушил правилата
за движение. Оспорва настъпилите у ищеца неимуществени вреди и
причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди
по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия ищец, който не е предприел необходимите действия, за да
1
предпази себе си, возейки се в тролейбуса прав и без да се държи за
предвидените са това съоръжения. Оспорва претенцията за лихва с аргумента,
че заявената извънсъдебно застрахователна претенция не е била
окомплектована с годни доказателства, поради което той въобще не е изпадал
в забава. Счита, че не дължи обезщетение за забава, евентуално – че дължи от
датата, на която му е била връчена исковата молба.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа първоначалната и
оспорва подадения отговор, а в допълнителния отговор ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и твърдения деликвент към момента на процесното ПТП. Не
е спорно също така, а и се установява от представените доказателства, че на
10.03.2021г. ищецът е сезирал ответника с извънсъдебна застрахователна
претенция, като в срока за това, вкл. и до приключването на съдебното
дирене, последният не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и по-
конкретно от констативен протокол №К-74/22.02.2021г., че на посочената
дата с МПС инв. №*******, марка Шкода, модел 27 Соларис ТР, собственост
на Столичен електротранспорт ЕАД, е настъпило ПТП, при което е пострадал
Н. И.Р..
За установяване механизма на ПТП са изслушани свидетелски показания
и заключение на САТЕ и КСМАТЕ.
При разпита в съдебно заседание свидетелката Е.Т. заявява, че си спомня
за процесния случай, при който тя е управлявала процесното МПС по линия
на градския транспорт. На спирката на 36-то училище видяла ищеца –
възрастен човек, който „едвам-едвам“ се качил от четвърта врата, хващайки
се за дръжките на вратата, и застанал прав, обърнат с лице към вратата.
Наоколо имало свободни седалки, но човекът не седнал, а застанал прав,
облегнат на двигателя, който е издаден навътре в купето, и без да се държи.
Направил й впечатление, защото едва пристъпвал и изглеждал трудно
подвижен. След това свидетелката потеглила „бавно“, като изрично отрича да
е потегляла рязко и сочи, че тролейбусът няма как да потегли рязко, предвид
движението на улицата от лявата й страна, с което водачът следва да се
2
съобрази. Малко след това, в движение, до нея дошло едно момче и й казало,
че е паднал човек. Отрича да е видяла самото падане на камерата, която е
насочена към купето.
Свидетелят Е.А. заявява при разпита в съдебно заседание, че е станал
очевидец на процесното ПТП, т.к. е пътувал в същия тролейбус. Седял между
трета и четвърта врата, с гръб към посоката на движение на тролейбуса.
Видял ищеца – възрастен човек, който се качил от „отзад“ и застанал прав, на
около 2-3 метра от свидетеля, без да се държи за тръбите и без да сяда.
Заявява, че наоколо е имало доста празни седалки. Имало и други хора, но не
твърде много. Заявява, че не може да прецени дали човекът е имал намерение
да се придвижи до друго място, но в момента на падането не се е придвижвал,
а е стоял прав в пространството между седалките. Тролеят потеглил
„постепенно“ и „леко“ и малко след потеглянето, човекът паднал на пода.
Свидетелят и други хора го попитали дали иска да извикат линейка, но той
отказал и заявил, че жена му ще дойде да го вземе. Можел да се изправи сам.
На следващата спирка, свидетелят слязъл от тролейбуса.
От заключението на изслушаните по делото САТЕ и КСМАТЕ се
установява, че ПТП е настъпило в района на уширението на спирка на МГТ
№0032 „*******“ на ул. „Ген. Ст. Тошев“ в посока от ул. „Пирински проход“
към ул. „Природа“. Няколко метра след потеглянето, пострадалият пътник е
паднал върху пода на салона и е получил травматични увреждания. Вещото
лице сочи, че има вероятност, тъй като пътникът – на 82г., току що се е качил,
до потеглянето на тролейбуса все още да не е бил достигнал до място, на
което да се хване за дръжка за задържане на пътници. При потеглянето на
тролейбуса се реализира положително ускорение, което е било около 1м/сек2
при нормално потегляне. Възникналата инерционна сила, която е
въздействала на тялото на пътника в момента на потеглянето е била около 6
кг. Предвид възрастта му, вещото лице сочи, че не може да установи дали без
да се държи за определените за това ръкохватки, пътникът е имал възможност
да се противопостави на възникналата инерционна сила. От техническа
гледна точка, причина за настъпилото ПТП са субективните действия на
водача със системите за управление на тролейбуса, който е реализирал
положително ускорение, което от своя страна е нарушило равновесието на 82
годишния пътник. При изслушването в съдебно заседание, вещото лице
3
пояснява, че причина за самото падане, е ускорението, въпреки, че е било
малко. Като причина още може да се изследва и това дали пътникът се е
държал на определените за това места, но изтъква, че от техническа гледна
точка е много трудно да се определи конкретния човек колко може да се
задържи при определени ускорения. Трудно подвижен човек би могъл да
падне и при преминаване на тролейбуса през дупка.
В заключението на КСМАТЕ е посочено, че по свидетелски показания
към момента на потеглянето ищецът е пътувал прав, облегнат на двигателя на
тролейбуса и „захванат на лоста за захващане, намиращ се до него“. Съдът не
кредитира заключението в тази му част, т.к. свидетелски показания за
подобно захващане по делото не са събрани. Напротив, свидетелите
единодушно заявяват, че ищецът не се е държал за предвидените лостове и
ръкохватки. Заключението на изслушаната КСМАТЕ изрично сочи, че ако е
бил седнал или се е държал на предвидените за това места в тролейбуса към
момента на потеглянето, ищецът е нямало да падне и да получи
травматичните увреждания, които е получил.
На следващо място, в заключението е посочено, че захванат пътник
може да задържи тялото си при движение на превозното средство, само
когато той очаква тръгването или спирането. При внезапност на тези
маневри, поради внезапно породилите се инерционни сили, дори захванат
пътник не винаги може да задържи тялото си стабилно.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице-автоексперт
пояснява, че при потегляне на тролейбуса, неговото ускорение не е било
особено голямо, не е като при аварийно спиране, но ако пътникът в този
момент след качването си все още не е достигнал до дръжка, за която да се
хване, ако за 2-3 секунди не се е държал за нищо и с оглед възрастта му,
потеглянето би могло да го извади от равновесие.
Вследствие на падането ищецът е получил „фрактура на шийката на
дясна бедрена кост“. На 05.03.2021г. ищецът е претърпял операция, при която
била извършена частична подмяна на дясната тазобедрена става с
ендопротеза. Болничното лечение е приключило на 16.03.2021г. Общо
лечебният и възстановителен период е продължил 8 месеца, като през този
период ищецът е търпял болки и страдания, които са били интензивни през
първите 30 дни след злополуката и след проведената костна операция, както и
4
около 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Наред с това, за
период от 40 дни ищецът не е можел да стъпва на десния си крак. Към
момента на изготвяне на заключението все още търпи спорадични болки,
налагащи употребата на аналгетици. Близката прогноза за самата фрактура е
благоприятна – може да се счита, че травмата е превъзмогната и ищецът вече
се придвижва самостоятелно, макара и с помощни средства. Бъдещата
прогноза е несигурна заради напредналата възраст и констатираните
множество придружаващи заболявания.
Горното се установява от изслушаното по делото заключение на СМЕ,
както и от приетата медицинска документация, подробно обсъдена от вещото
лице – ортопед травматолог, поради което съдът не я обсъжда отделно.
За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е
проведен разпит на свидетелката Р.а – дъщеря на ищеца. От същия се
установява, че първоначално ищецът е бил приет във ВМА, където пролежал
10 дни, т.к. кръвната му картина не позволявала упойка. След 10 дни бил
изписан и преместен в Окръжна болница, където бил опериран. След
изписването му бил обгрижван вкъщи от съпругата си и свидетелката. Не
искал да се храни. Можел да става с чужда помощ. Имал нужда от помощ за
битови и ежедневни нужда – обличане, обуване – за период от около 2
месеца. Бил отчаян и казвал, че нищо не става от него. През месец май провел
рехабилитация, след която движенията му станали по-свободни и
самостоятелни. Преди инцидента не бил трудно подвижен – ходел
самостоятелно, на пазар, да си пуска тото, като един нормален възрастен
човек. В момента се придвижва самостоятелно, но с бастун или патерица.
Изпадал в тежки размисли какво ще стане с него. Психически не е преодолял
травмата. Съдът, след като извърши преценката по чл.172 от ГПК, кредитира
показанията на свидетелката, независимо от близката й родствената връзка с
ищеца, т.к. са логични, последователни и информативни относно релевантни
за спора обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
5
субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/; вреда, причинена другиму; противоправност на
деянието; причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът намира за установено по делото, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно - транспортно произшествие, при което ищецът
е получил подробно описаните по-горе травматични увреждания.
Следователно, доказани по делото са извършеното деяние и настъпилите
неимуществени вреди, като елементи от фактическия състав на деликта по
чл.45 от ЗЗД. Спорно между страните е дали поведението на водача на
тролейбуса е противоправно и виновно, и дали именно действията му са
довели до настъпване на вредните последици – тоест налице ли е причинна
връзка между противоправното деяние и вредите.
Като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
намира за изцяло недоказано твърдението на ищеца, че тролейбусът
е потеглил рязко, което е довело до неговото падане и настъпилите телесни
увреждания. Обективни данни в тази посока напълно липсват, дори напротив
– свидетелските показания на водача и свидетеля А. взаимно се подкрепят и
сочат на „постепенно“, „“леко“ потегляне. Първоначално ищцовата страна е
заявила, че ще ангажира свидетелски показания за рязката маневра,
доколкото от същото ПТП имало и други пострадали, но в о.с.з. на
21.01.2021г. по делото чрез адв. Иванова е заявила, че няма да ангажира
свидетел за механизма на ПТП. Ето защо, съдът приема за недоказано по
делото от фактическа страна твърдението на ищеца за рязко потегляне, а
негова е била доказателствената тежест.
Установява се с категоричност от заключението на САТЕ, че причина за
падането на ищеца е инерционната сила, формирана при потеглянето на
тролейбуса. Доколкото обаче по делото остава недоказано това потегляне да е
в разрез с правилата за превоз на пътници / на чл. 132, т. 2 от Закона за
движението по пътищата/, съдът намира, че конкретната причина
инерционната сила да извади пътника от равновесие е неположената от самия
него грижа да си осигури стабилност във всеки един момент, в който се
6
намира в превозното средство, било чрез използване на наличните седалки –
каквито по делото е установено, че е имало свободни, било чрез захващане за
някое от предвидените за това съоръжения – лостове, дръжки и пр.
Ирелевантно е дали пътникът в момента на потеглянето е бил свободно
стоящ, т.к. е имал намерение да се придвижи до място за захващане или
свободна седалка, или е имал намерение да пътува правостоящ – при всички
случаи, особено с оглед напредналата си възраст, той е следвало да се
придвижва или да стои в купето, здраво захванат за осигурените за целта
лостове и дръжки. Като не е направил това, ищецът сам се е поставил в
опасност, която очевидно се е реализирала дори при плавно потегляне на
тролейбуса с нормално ускорение, довело до възникването на сравнително
ниска инерционна сила. С действията си, водачът на тролейбуса –
свидетелката Т., нито е причинила инцидента, нито е създала предпоставки за
настъпването му. Съдът намира, че плавното потегляне на тролейбус след
установяването му в покой на спирка, в никакъв случай не може да се приеме
за изненадваща и неочаквана маневра, внезапно породила инерционни сили,
при които дори захванат пътник да не може задържи тялото си стабилно,
съгласно посоченото в заключението на КСМАТЕ.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява
противоправно действие или бездействие от водача на процесния тролейбус,
в причинна връзка с което да са настъпили установените по делото вреди,
поради което недоказан остава фактическия състав на деликта по смисъла
на чл. 45 ЗЗД. Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахованото лице, не са налице предпоставки за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, следва да
му бъде присъдена сумата от 3 516 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес
7
гр. София, ж.к. „******* , партер, ап.2 срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******
иск с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществените вреди от ПТП,
настъпило на 22.02.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от
10.03.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. И.Р., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„******* , партер, ап.2 на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК З.“
АД, ЕИК ******* сумата от 3 516 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8