№ 7998
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110100485 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „** срещу Б. Г. А., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. ****, по
договорна сметка № ***, кл. № ***. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 02.12.2019 г. до 01.05.2022 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но цената за същите не била
заплатена в установения в приложимите Общи условия 30-дневен срок, считано от
датата на фактурирането им. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.10.2022
1
г. по ч. гр. д. № 48129 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съдът да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Б. Г. А., като с
постъпилия такъв исковите претенции се оспорват в цялост. Ответната страна
поддържа, че нямала качеството на потребител на ВиК услуги в процесния имот през
исковия период, както и че между страните не съществували валидни договорни
правоотношения с такъв предмет. Твърди, че ищецът следвало да претендира
заплащането стойността само на реално предоставени ВиК услуги. Сочи, че
дружеството не спазило разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и ползване на ВиК системи, поради което липсвало
основание за начисляване на процесните задължения. Противно на установеното в
Наредбата, на адреса не било поставено съобщение кога щели да се отчитат
водомерите, като не бил извършван и регулярен отчет. Твърди се и нарушение на чл.
21 от приложимите Общи условия на ищеца относно периода, през който следвало да
се извършва отчитане на общия и индивидуалните водомери. Според ответника,
показанията, въз основа на които били формирани претендираните вземания, били
снети от несертифицирано средство за търговско измерване. Оспорва да е отказал
достъп до водомера в процесния имот на длъжности лица от ищцовото дружество.
Релевирано е възражение за изтекла спрямо задълженията погасителна давност.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените
по делото разноски
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 48129/2022 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.09.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите на
13.10.2022 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът А. е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че искът, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и допустим, доколкото за ищеца
съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
2
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е за установяване дължимостта на задължение за
заплащане на цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял
такива услуги в заявените количества в процесния обект, чиято стойност е в размер на
претендираната сума. При установяване на горните предпоставки ответникът носи
тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си или
погасяването на задължението си чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е бил потребител на ВиК
услуги през исковия период в имот, находящ се в гр. ****, по договорна сметка № ***,
кл. № ***. За установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния имот като доказателство е приета приложена към исковата молба справка от
Агенция по вписванията, от която се установява, че през 2007 г. Б. Г. А. е закупил
процесния имот, като няма данни за последващо прехвърляне на собствеността върху
имота, включително до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съдът
кредитира горната информация, доколкото същата удостоверява факти, отразени в
Имотния регистър, поддържа от Агенция по вписванията. Действително,
представената справка не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от
доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърдения и възражения на
страните, както и направените от тях оспорвания. В случая приложената към исковата
молба справка не е оспорена от ответника, като същият не е заявил, че данните в нея
удостоверяват неверни фактически обстоятелства. Отделно от това, по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят истинността
на информацията в справката относно принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот, като няма данни и за промяна в собствеността на имота.
Поради изложеното съдът приема, че предвид притежаването на правото на
собственост върху този имот през исковия период ответникът Б. Г. А. е имал
3
качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Следователно, по
делото е установено обстоятелството, че през процесния период ответникът е имал
качеството на потребител на ВиК услуги.
За установяване количеството на реално потребените ВиК услуги през исковия
период в процесния имот и тяхната стойност е допуснато изготвянето на съдебно-
техническа и счетоводна експертизи по делото. От неоспорените от страните
заключения на експертизите, които съдът кредитира в цялост като компетентни и
обективно изготвени, се установява, че процесният имот е водоснабден, а през исковия
период консумираната вода е отчитана чрез реални отчети, самоотчети и служебно
изчисляване въз основа на два предходни отчета, като обемът на доставените в имота
ВиК услуги през този период възлиза на общо 782,247 куб. м. Съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, начислените количества ВиК са определени в
съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. Стойността
им е в размер на претендираната от ищеца сума от 2223,13 лв., като не са установени
извършени от ответника плащания за периода. Въз основа на заключенията на вещите
лица се установява, че потребените в имота ВиК услуги са в обема, чиято цена е
начислена и се претендира от ищеца. Горното съдът приема, независимо че по делото
не са представените процесните фактури, справка-извлечение за таксувани количества
и извлечение от счетоводната програма за начислени и платени суми, предвид факта,
че при изготвянето на експертното си становище вещото лице по ССчЕ се е запознало
и се е съобразило именно със същите, като ответникът не е възразил и не е ангажирал
доказателства по делото относно редовността на воденото от ищеца счетоводство.
Отделно от изложеното, и двете експертни заключения не са оспорени от страните,
като не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите
на вещите лица.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск за
главница е доказан по своето основание, като ищецът в изпълнение на задължението
си по чл. 154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните, по което е осъществил
задълженията си, като е предоставил на ответника ВиК услуги за периода от 02.12.2019
г. до 01.05.2022 г. Това налага съдът да разгледа своевременно направеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност от
горепосочената сума.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
4
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода
отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време – в
30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1
от ОУ /в сила до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения в
Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три
години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника е подадено на 02.09.2022 г., от която дата се считат предявени и исковете за
установяване на вземанията (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Както бе отбелязано,
съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането,
кредиторът разполага с възможността да предприеме действия по реално изпълнение,
включително като ползва средствата на държавната принуда, поради което от тази дата
започва да тече и давността за погасяване на вземането. Следователно вземания,
отнасящи се за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил преди 02.09.2019 г.,
биха били погасени по давност. Такива вземания, обаче, не са предмет на настоящото
производство, тъй като исковият период е от 02.12.2019 г. до 01.05.2022 г., т. е. същият
се явява последващ спрямо обхвата на погасителната давност. Предвид липсата на
погасени по давност вземания и с оглед установената по делото основателност на
предявения иск за главница, същият следва да бъде уважен в цялост до пълния
предявен размер от 2223,13 лв.
Основателен се явява и искът за установяване дължимостта на лихва за забава,
начислена върху процесната главница, доколкото не се установи ответникът да е
заплатил в срок процесните задължения за потребени ВиК услуги. Съгласно съдебно-
счетоводната експертиза по делото, дължимата лихва за забава възлиза на сумата от
91,88 лв. Така установената стойност съответства на претендираната от ищцовото
дружество лихва за забава, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото
и заповедното производство, както следва: за исковото производство – в общ размер на
632,63 лв., представляващи разноски за заплатени държавна такса, депозит за
5
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален
размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК; за заповедното производство – разноски в общ
размер на 96,30 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. А., ЕГН: **********, с
адрес гр. ****, дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***“,
сумата от 2223,13 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се в гр. ****, по договорна сметка № *** с кл. № ***, за
периода от 02.12.2019 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 02.09.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 91,88
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до
01.05.2022 г. върху претендираната главница, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2022 по ч. гр. д. № 48129/2022 г. по описа на СРС,
47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. А., ЕГН: **********, с адрес
гр. ****, да заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***“,
сумата от 632,63 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, и
сумата от 96,30 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6