Решение по дело №52/2021 на Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№260055

гр. Силистра, 23.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                 Председател:     Добринка Стоева

Членове: 1. Кремена Краева

      2. Огнян Маладжиков

 

при съдебния секретар Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 52 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.И.С. против Решение № 260037 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 г. на Районен съд Тутракан, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Сибел Ю.Х. на бащата Ю.Х.Х. като е определено местоживеенето на детето при него на адрес общ. Силистра, с. Брадвари, ул. „Юрий Гагарин” № 11, определен е режим на лични отношения с жалбоподателката – майка на детето, и същата е осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е придал решаващо значение на родителския капацитет на страните, като е счел, че бащата е по-подходящият родител, който следва да бъде натоварен с непосредствените грижи за детето.

Жалбоподателката и нейният процесуален представител считат решението за незаконосъобразно, несправедливо и неправилно. Сочат доводи за едностранчив и неправилен доказателствен анализ от страна на съда. Изтъкват, че за период повече от една година бащата е взел детето при себе си само четири пъти. Един от тези пъти, при връщането, е направил скандал в присъствието на кмета на селото, заявявайки че желае жалбоподателката, а не детето. Твърдят, че бащата не плаща присъдената по привременните мерки издръжка. Оспорват извода за скандалджийския характер на майката, сочейки че той се проявява само когато има дразнители. Наблягат, че детето живее в спокойствие при майката, изградило е вече един режим и начин на живот, който ще бъде нарушен, ако решението остане в сила. Важни за отглеждането и възпитанието на детето, според тях, не са материалните условия, а майчината любов и грижа. Твърдят, че няма кой да гледа детето, когато бащата е на работа, тъй като майка му (бабата на детето) не е в състояние да го прави, защото самата тя „е на памперси“, а пълнолетната му дъщеря категорично не иска детето. Затова молят за отмяна на решението и присъждане упражняването на родителските права на майката, определяне на местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични отношения с бащата според практиката на съда и осъждането му да плаща издръжка.

Въззиваемият и неговият процесуален представител намират жалбата за неоснователна. Считат, че районният съд е направил всестранен и правилен доказателствения анализ и обосновано е стигнал до извода за родителския капацитет на страните. Като крайно несъстоятелно възприемат твърдението, че пълнолетната сестра на Сибел категорично отказва да се грижи за детето. Освен това не считат, че са непреодолима трудност случаите, при които може да се стигне до отсъствие от учебни занятия, изтъквайки че в дома на ищеца живеят още трима възрастни, които биха могли да съдействат и да подпомагат изцяло усилията на бащата да отгледа и възпита детето си. Оспорват твърдението, че той не плаща издръжката, на която е осъден с привременните мерки, като твърдят да го е правил в брой, но без да иска разписка. Обръщат внимание, че за сметка на голословните, според тях, изявления в жалбата, че никой не бил казал нищо лошо за жалбоподателката, то характерът ѝ е тежък, сприхав, невъздържан, груб. Молят въззивния съд да остави жалбата без уважение като напълно неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици.

Силистренският окръжен съд, като взе предвид събраните пред районния съд и в хода на настоящото производство доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.

При спор относно родителските права съдът следва да съобрази всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК.

Материални възможности на страните да отглеждат детето Сибел

Във въззивната жалба не се оспорва, напротив поддържа се, че материалните условия при бащата са по-добри. Окръжният съд, сравнявайки социалните доклади на компетентните служби в Тутракан и Силистра, намира, че условията в къщата в с. Брадвари са много по-добри от жилищните условия при майката. Броят на стаите – достатъчен да бъде обособена детска стая, и наличието на вътрешни санитарни помещения, в т.ч. баня, не биха били толкова важни, ако в дома на родителите на майката, където понастоящем се отглежда детето Сибел, имаше баня. Че такава там няма, се установява от свидетелските показания на водените от жалбоподателката свидетели пред районния съд – Халил и Ереджеб, както и от признанието ѝ в отговора на насрещната искова молба, че възнамерява с родителите си да построят баня. При това положение за съда е нелогично становището в двата социални доклада на ДСП-Тутракан, че хигиенно-битовите условия в жилището в с. Преславци са добри. Необяснимо е защо при описанието на къщата и помещенията в докладите е пропуснато да се отбележи това важно за хигиената обстоятелство. Засега липсата на баня може да не е толкова важна за детето, предвид ниската му възраст и възможността с подръчни средства да бъде изкъпано при съществуващите условия, но трябва да се има предвид, че на Сибел ѝ предстои да бъде записана на училище в първи клас през есента на 2021 г. Част от самооценката на човек се формира на база сравнението със себеподобните. И ако за възрастните е по-лесно, предвид житейския им опит и развита психоемоционалност, да степенуват по важност материалните и духовните блага, и да придадат по-голямо значение на вторите, то за децата е по-трудно. Сравнението по материален статус е неизбежно. Много трудно Сибел ще изгради самочувствие на пълноценна личност, когато започне да разбира необходимостта и обичайността в двадесет и първи век да има баня в жилището (ако ще и да е външно на основното жилищно тяло помещение), при положение че в нейния дом такава липсва. Не без значение във връзка с това обстоятелство е фактът, че тя не живее само с майка си в къщата с. Преславци, а съжителства с още двама възрастни – бабата и дядото. Колкото до намерението на жалбоподателката тепърва да построи баня, при положение че досега не го е сторила, то доказва именно липсата на материални възможности. Г.С. работи на трудов договор с основно месечно възнаграждение (преди приспадането на осигуровките и личния данък) в размер на 690,90 лева. Бабата Миневер Еюбова не получава пенсия – пише в актуалния социален доклад, а дядото Исамил Еюбов е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК и получава инвалидна пенсия от 300 лева на месец. Този доход, без да се отчитат детските помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 40 лева и евентуалната издръжка от бащата, е крайно недостатъчен дори само за тримата възрастни от домакинството на майката. Кореспондиращи на този извод са показанията на полицейския служител Милчев, обслужващ село Преславци, който е останал с впечатлението, че хората от семейството са бедни. Съдът намира, че материалното състояние на Г.С. не е добро, а и нейните родители – по-скоро разчитащи на нея – не са в състояние да помагат финансово за отглеждането на внучката им.

На този фон материалното положението на бащата Ю.Х. е далеч по-добро, макар да не представя доказателства за дохода си. Твърдението, че той възлиза на 2000 лева месечно е недоказано. Косвените доказателства обаче сочат на добри възможности. Социалните доклади от ДСП-Силистра описват къщата в с. Брадвари с външна изолация и съвременна облицовка на подовете и стените в стаите, обзаведена с нови мебели. За добри доходи от труд като майстор в строителството и гледане на животни дава показания свидетелят Али – колега на жалбоподателя, а съседката му свид. Апаз е останала с впечатление, че щом строи къща, прави ѝ изолация, значи не е останал без пари. Под строеж вероятно има предвид и това, което свид. Али казва, че лятото (на 2019 г.) Ю.Х. е направил още една баня за сина си. Свидетелят Нейков – служител на МВР, познава страните от времето, когато те са съжителствали заедно в с. Брадвари. Знае, че въззиваемият е строител и изкарва нормални пари, когато има работа. Впечатленията му са, че семейните им проблеми са финансови: Г.С. споделяла, че Ю.Х. не носи пари вкъщи. Показанията на свид. Нейков са еднопосочни с тези на свидетелката Димитрова, за която упрекът, че е заинтересована, защото е била адвокат на въззиваемата страна по друго дело, и затова показанията ѝ са в негова полза, се явява опроверган. Съвпадащите свидетелски показания, напълно доказват твърденията на Ю.Х., че проблемите му с Г.С. са възникнали и са се развили, заради упреците на жалбоподателката към него и претенциите ѝ той да подпомага материално нейните родители. Нещо, което той се е опитвал да прави, като например платил е здравните осигуровки на нейния баща по повод внезапно настъпил здравословен проблем. За този случай разказва и свидетелят Али, с когото веднъж въззиваемият отишъл в с. Преславци, понеже „…нещо дядото получил удар и трябвало да се платят здравните осигуровки.“.

От значение за материалните възможности на бащата да отглежда дъщеря си е фактът, че понастоящем другите му две деца са пълнолетни, като каката Наджие работи по трудов договор (л. 28) и получава доходи – т.е. не е в тежест на семейството, а баткото Х., който е работлив, по думите на свид. Али, работи при баща си, когато е свободен.

Какво и колко точно е платено, или не е платено, от страна на бащата по присъдената привременна издръжка, не е предмет на настоящото дело. Все пак опровергани се явяват твърденията във въззивната жалба, че Ю.Х. не е плащал нито лев, след като сама жалбоподателката признава пред въззивния съд, че е получавала пари от него на ръка.

 

Възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, и социално обкръжение

За тези обстоятелства се съдържат данни в социалните доклади.

В дома на майката детето съжителства със своята баба и дядо. Последният е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК, вероятно след получения удар, за който споменава свидетелят Али. В същото населено място живеят и лелите на детето, които са част от неговия живот. Семейството не живее изолирано от съседи и роднини.

В дома на бащата Сибел би съжителствала с пълнолетните си еднокръвни брат и сестра и баба им Рузия Гьобел. Присъствието на бабата и най-вече на каката Наджие би запълнило женския образ в живота на детето като модел на подражание. Разбира се, не може да се говори за същото по отношение на майчиния образ. Семейството на въззиваемия също не живее изолирано от съседи и роднини.

Недоказани и опровергани се явяват твърденията на жалбоподателката, че сестрата на Сибел не я желае и че бабата е „на памперси“. Определението по чл. 267 ГПК, в което тези твърдения от въззъвната жалба са докладвани, е изпратено на ДСП-Силистра заедно с възлагането да изготвят нов социален доклад. Ако имаше данни, че бабата не е в състояние да се самообслужва, социалните работници не биха написали, че тя има желание да оказва помощ в грижите за внучка си. Става ясно, че социалните работници са разговаряли с Наджие и Х. и те лично, а не по преразказ на баща им, са споделили, че с радост посрещат по-малката си сестра и са щастливи да бъдат заедно.

Окръжният съд намира, че възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, и социалното обкръжение е по-благоприятно за развитието на Сибел при бащата, отколкото в дома на майката.

 

Желанието на родителите

И двамата родители проявяват желание да отглеждат детето, но по-постоянен в това отношение е бащата. За майката се установи от показанията на свидетелите Ереджеб (водена от жалбоподателката) и Димитрова, че през един период от време са били разделени с въззиваемия за няколко месеца и тогава тя е живяла при друг мъж в село Сушево. В този период детето е било при бабата и дядото по майчина линия в с. Преславци, а не при бащата, който потвърждава пред окръжния съд, че детето не е било при него. Фактът, че тогава Сибел е била в с. Преславци, а не в с. Сушево, както твърди жалбоподателката, се установява и от показанията на нейния свако свид. Ерол Риза, който също е научил, че тя се е оженила за друг мъж и е ходила в друго село. При изслушването ѝ пред районния съд Сибел споменава, че „Мама живя на друго място“.

Каква е причината Г.С. да се раздели с новия си партньор не е ясно, но не е и предмет на делото да се изяснява. По-съществено за съда е да установи приоритетите на жалбоподателката в контекста на желанието ѝ да гледа дъщеря си. Тъй като показанията на свид. Димитрова са изключително подробни и наситени с детайли, логични и последователни, и кореспондиращи с останалите доказателствени средства, съдът ги намира за достоверни, а упрекът за обратното, който се съдържа като оплакване във въззивната жалба, както бе изложено по-горе, е неоснователен. На скандала, който се е разиграл лятото на 2016 г. в кантората на свид. Димитрова, същата е чула Г.С. да казва, че не иска да гледа Сибел, че ще я остави, както е оставила другото си дете в Турция, че който го иска това дете, да го гледа – изказвания, които могат да се обяснят с изблика на емоции в онзи момент. Съдът приема, че в такива ситуации човек може да каже неща, които не би ги извършил в действителност, ако ги обмисли в спокойна обстановка. След като обаче обстановката в следващите дни се е успокоила и майката е взела детето със себе си, тя го е оставила при родители си в с. Преславци, а не го е отвела в с. Сушево. Обяснението, което съдът намира в това ѝ поведение, е в заявеното от новия ѝ (тогава) партньор пред свид. Димитрова, че той чуждо дете няма да гледа. Въпреки тази негова категоричност, не това е мотивирало жалбоподателката да го напусне, а по-скоро случката, за която тя споменава пред окръжния съд, а въззиваемият разказва по-подробно: че отишъл в с. Сушево да прибира майката на детето си, където в присъствието на кмета са станали „разправии“ с новия ѝ партньор. Според съда Г.С. е била абсолютно наясно още от самото начало на новата ѝ връзка, че детето не се вписва в нея, но това не я е мотивирало сама да го напусне, а вместо това е приела за разумно да остави Сибел при родители си (бабата и дядото) в с. Преславци. Тази непостоянност в приоритетите на майката не е от полза за малолетната Сибел.

Неправилно е разбрано поведението на въззиваемия и затова е изтъкнато в превратен смисъл във въззивната жалба, че желанието му не е да отглежда дъщеря си, а да се събере отново с Г.С.. Фактите, че сам е оттеглил навремето (2017 г.) първото си искане за присъждане на родителските права, че е ходил в с. Сушево с цел да мотивира жалбоподателката да се прибере при него и изказванията му на всеослушание в с. Преславци, че я обича – чути от свид. Кязъм и свид. Ахмедов – не са основание съдът да смята, че желанието му да се грижи за Сибел е неискрено. Свидетелските показания на кмета Кязъм съдът ги преценя съвкупно с тези на полицейския служител свид. Гаджев, който по повод на сигнал, на който се е отзовал, заявява, че „Кметът беше новопостъпил и беше взел страната на госпожата“. Поведението на Ю.Х. намира житейско обяснение в думите му пред окръжния съд: „…и майка трябва на детето ми“, което показва отговорното му отношение към родителстването, заявено и пред социалните работници.   

 

Полагани до момента грижи, привързаност на детето към родителите, пол и възраст  

Според социалния доклад на ДСП-Тутракан, окончателната раздяла между родителите на Сибел е през юни 2019 г., който момент съдът приема за точен, тъй като до 3 май 2019 г. детето е посещавало ДГ „Детелина“ в с. Професор Иширково (сл.бележка л. 29). Дотогава, с малко прекъсване от няколко месеца, когато майката е живяла в с. Сушево, а детето в с. Преславци, Сибел е била отглеждана от двамата си родители в с. Брадвари. От почти две години живее с майка си в с. Преславци. Детето е привързано към баща си, а твърденията за обратното са неоснователни. Съдът приема, че предвид конфликта между възрастните и липсата на ежедневен контакт с бащата, по-трудно е за детето да се отпусне пред него, особено в присъствието на майката. Затова е обяснимо описаното от свидетелите Ерджеб и Кязъм поведение на Сибел, че един път, когато е осъществен контакт между нея и баща ѝ в с. Преславци, преди постановения привременен режим на лични отношения, детето се дърпало. Друг път обаче, след постановяването на определението по привременните мерки, полицейският служител Гаджев свидетелства, че детето при излизането му от къщата е тръгнало да бяга по улицата, но после отишло при бащата.

Съдът намира, че детето е привързано към баща си, но не толкова, колкото към майката, което е напълно нормално предвид факта, че понастоящем тя полага основните грижи за него. По-силната привързаност към майката, полът на детето и ниската му възраст (7 г.) са единствените съображения, които биха били в полза на решение за присъждане на родителските права на жалбоподателката. Според съда обаче те не са достатъчни, и не заради по-добрите материални условия при бащата, по-добрите възможности за помощ от трети лица – негови близки, социалното обкръжение и постоянството му в желанието да отглежда детето, а най-вече заради възпитателските качества на Ю., в сравнение с тези на Г., и отношението му към Сибел.

 

Възпитателските качества на родителите и отношение към децата   

Ю.Х. има две деца от друга жена, която според Решение № 309/11.06.2010 г. по гр.д.№ 1430/2009 г. на СсРС ги е напуснала няколко месеца след раждането на второто им дете. По това време първата дъщеря на въззиваемия – каката Наджие, е била на 2-3 годишна възраст. Ю.Х., вероятно с подкрепата и на родителите си, е отгледал двете деца в своя дом. За трудолюбието на Наджие доказателство е трудовият ѝ договор (л. 28), за това на сина му Х. – свидетелските показания на свид. Али. Отношението на въззиваемия към децата и родителстването е отговорно. Потвърждава го и социалният доклад от ДСП-Тутракан в частта, която описва впечатленията на г-жа Стратева, детската учителка на Сибел в група „Дъга“ в ДГ „Пролет“ – заявила, че бащата се обажда веднъж месечно да попита дали дъщеря му е на детска градина.

Същият социален доклад съдържа информация във връзка с възпитателските качества на Г.С.. Според г-жа Стратева тя с готовност съдейства на персонала на детското заведение, през ден се обажда по телефона, като по време на обучението в електронна среда всичко което е изпращано като задания от страна на учителите към детето чрез социалните мрежи, е изпълнявано в срок. Свидетелките Халил и Ереджеб разказват, че жалбоподателката е работлива и грижовна майка, винаги се отнася добре с детето, то е чисто и спретнато, изпраща го на училище. Извън социалния доклад и свидетелските показания, които я описват като грижовна майка, косвените доказателства за възпитателските качества на Г. могат да се изведат от нейното отношение към родителстването изобщо. Неоспорен факт е, че жалбоподатеката има друго дете в Република Турция, което е останало там. И ако съдът може да приеме за достоверно и логично обяснението ѝ, че не е могла да снабди с паспорт детето си в Турция, за да го вземе със себе си през 2013 г., когато се е върнала в България, то необяснима остава причината да предприеме това начинание, при положение че така се прекъсва живия контакт между майката и детето.

Други нелогични и необясними факти от живота на майката са от времето, когато е съжителствала с бащата на Сибел в с. Брадвари. По показания на съседката там свид. Апаз и лелята на жалбоподателката свид. Севджан Риза тя не пускала децата на Ю.Х. да се къпят в банята, а понякога и бабата не пускала. Вероятно затова въззиваемият е изградил нова баня, но той не изтъква причината, а съдът стига до този извод при съвкупен анализ между показанията на тези свидетелки и на свид. Али, който казва, че Ю. е направил новата баня за сина си, да не му пречи. Очевидно за пред хората въззиваемият не е искал да излага, че причината е в поведението на жалбоподателката. По съвпадащите показанията на двете свидетелки, както и на свид. Димитрова, тя „все е нервна“; „много нервна“; „често си изтърва нервите“; „изпадна в истерична криза […] пред детето. То започна да пищи.“. За същите особености на характера свидетелстват полицейските служители свид. Нейков и Гаджев: „Тя е по-избухлива“; била е задържана в полицията, тъй като е изпаднала в състояние на афект, трудно се контролирала; „Ю. винаги се е опитвал да я успокоява. Агресивност от негова страна няма.“; „Жената беше скандалджийски настроена.“.

Скандалджийският характер, който според процесуалният представител на жалбоподателката не се проявява, когато няма дразнители, води съда до извода, че в най-добрия интерес на детето е упражняването на родителските права да не бъде предоставено на майката. Това е така, защото не е сигурно кога и при какви условия тази лесна избухливост ще придобие формата на физическа агресия. Доказателства за такава има – задържането в полицията на жалбоподателката по повод изпочупването на стъклата на къщата в с. Брадвари и хвърлянето на камъни по пристигналия полицай. Според свидетелката Апаз тя влизала при свекърва си, хвърляла дрехи; а по показания на свид. Севджан Риза – леля на Г.С. – тя имала проблеми с полицията, защото биела бабата, „Отвътре изкара всички буркани, изхвърли“. При скандала в кантората на свид. Димитрова същата разказва, че жалбоподателката „…хвана детето, както ревеше то, дръпна го, блъсна го към мен и…“. Невъзможността на Г.С. да оценява адекватно ситуациите, в които попада, наред с лесната ѝ избухливост и доказана агресия не се съвместява с възпитателските ѝ качества на отговорен родител, каквато я описва социалният доклад на ДСП-Тутракан.

 

Други обстоятелства, извън примерно изброените в чл. 59, ал. 4 СК

Сибел Х. е изслушана пред районния съд. От отговорите, които дава, за окръжния съд става ясно, че детето е въвлечено в конфликта между родителите му до степен, в която на него да му е обяснено какво трябва да отговаря, за да остане при майка си. На въпроса как се казва мама, отговоря точно. Значи разбира въпроса. На същия въпрос за бащата, отговаря: „Не искам тате“. Същото несъответствие между въпрос и отговор, сочещ че детето е подготвено, се наблюдава и при въпроса: „При тате живяла ли си? Освен тук, на друго място живяла ли си?“ – „Не. Искам при мама.“. Налице е отрицание на бащиния образ и всичко свързано с него: къщата му е стара, стаята е стара, чешмата е стара; „Той е „Ю.“, не ми е баща“; не говори с него, защото я е ощипал; при него яде хляб и олио, няма друга храна. Обратното за майката – „тук е хубаво“; само на дядо си къщата иска; тя е хубава; „при мама има боб, сметана, супа“. Детският мащаб за добро и лошо е проекция на страха от неизвестното. Че детето иска при майка си, е повече от нормално, дори да обича баща си. Откакто Сибел живее само с майка си, бащиният образ става все по-отдалечен и по-непознат за детето. Не само човек, а всяко живо същество се страхува от непознатото; и когато става въпрос за седемгодишно дете (по време на изслушването 5 г. и 10 м.) не може да се очаква да каже нещо различно от „искам при мама, не искам при тате“. Майката вдъхва сигурност, защото е по-познатата. Отговорите на Сибел са плод на подсъзнателните инстинктивни реакции за търсене на сигурност. Рационален избор в този случай липсва, което е очаквано. Но това, което не бива да се очаква, е бащата да е отрицателният герой в очите на дъщеря си. Касае се за проява на т.нар. синдром на родителското отчуждение, за който отговорност носи жалбоподателката. Нейните съображения, заявени пред окръжния съд, да иска упражняването на родителските права са, че детето винаги е живяло с нея и нежеланието ѝ (на майката) да се събере с въззиваемия; но ако трябва да се търси някаква причина за раздялата им, то тя е във въззивницата.

Недоказани са твърденията, че Ю.Х. е упражнявал физическо насилие върху жалбоподателката. Действително свид. Нейков дава показания, че в един от случаите, по повод на които е ходил по сигнал до къщата в с. Брадвари, на Г. ѝ било синьо окото. Тя обвинявала Ю., той отричал. Полицаят обаче не помни между кого е бил скандалът, дал повод за посещението на адреса – дали между нея и Ю., или между нея и свекърва ѝ. Показанията на свид. Халил за тормоз са твърде общи и са преразказ на разказаното му от жалбоподателката. По делото по-скоро се доказва тормоз от страна на Г.С. спрямо Ю.Х. – с постоянните ѝ претенции, че той не носи пари и не помага на родителите ѝ; спрямо другите му две деца и свекърва ѝ – със заключването на банята и недопускането им да се къпят; спрямо всички – с нервните си сривове и изпочупването на прозорците в къщата.

На Сибел ѝ предстои да бъде в първи клас тази есен. На съда е служебно известно, че в с. Преславци няма училище, което би наложило детето да пътува всекидневно, както го прави сега до детската градина в гр. Тутракан. Разбира се, това не е голямо неудобство, хиляди деца го правят, но то ще му бъде спестено, ако живее в с. Брадвари, където функционира ОУ „Св.св. Кирил и Методий“.

Съвкупността от всички анализирани обстоятелства по чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК води окръжния съд до извода, че най-добрият интерес на детето Сибел изисква родителските права да бъдат присъдени за упражняване от бащата, по неговото местоживеене, и като е сторил същото, Тутраканският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди, включително в частта за режима на личните отношения с майката и минималния по закона размер на издръжката, за които обстоятелства – част от предмета на делото, няма изложени оплаквания, а и въззивният съд не намира основания да ги измени по свой почин.

  

         Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 г. на Районен съд Тутракан.

        

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.