РЕШЕНИЕ
№ 10869
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110151651 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ...... против Н. Д. Л. и Ю. А. З..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 48, находящ се в гр. ...... аб. № ........, като
ответниците му дължат разделно – по 1/2 от следните суми:
200, 05 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане;
56, 69 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 29.07.2021 г.;
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответниците – адв. Д., с който оспорва исковете. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия
период, с оглед на което счита, че последните не се явяват купувачи на топлинна
енергия през исковия период. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
В проведеното на 06.10.2022 г. открито съдебно заседание е отделено като
безспорно между страните обстоятелството, че процесният имот е придобит от
ответниците в режим на СИО.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ........, том , рег. №
......., дело № 305/2016 г. от 23.03.2016 г. ...... и ....... продават на Ю. А. З. следния
1
недвижим имот: апартамент № ........., находящ се в гр. ..........., със застроена площ от
85, 87 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения.
Безспорно е между страните, че към посочения Ю. А. З. е била в брак с Н. Д. Л.
и че имотът е придобит в режим на СИО.
Със заявление-декларация от 02.11.2016 г. Ю. А. З. е поискала откриване на
партида за имота на нейно име.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ......, том ......, рег. № ......,
дело № ......../2018 г. от 07.06.2018 г. /след края на исковия период/ Ю. А. З., лично и
като пълномощник на съпруга си Н. Д. Л., продава на ...... и съпругата му ...... следния
недвижим имот: апартамент № ............, находящ се в гр. .........., със застроена площ от
85, 87 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че
през исковия период до същия е доставяне топлинна енергия на стойност 200, 05 лв.
Представено е счетоводно извлечение на ищеца (л.22), от което е видно, че
претендираната главница е за вземания, произтичащи от обща фактура от 31.07.2018 г.,
съобщението към която е представено по делото (л.21), като от същото е видно, че се
касае за вземания за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., какъвто именно е заявеният
исков период.
Въз основа на така приетото съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
2
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ......., том , рег. № ......., дело № 305/2016 г. от 23.03.2016 г. се установява, че
ответницата Ю. А. З. е придобила собствеността на процесния имот към посочения
момент. Не е спорно между страните, че към този момент същата се е намирала в брак
с ответника Н. Д. Л., с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО. Видно от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ........., дело № 86/2018
г. от 07.06.2018 г. ответниците са се разпоредили с имота в полза на трети лица, но това
е станало след края на заявения исков период.
От качеството на ответниците на собственици на процесния имот през исковия
период произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за същия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както
и че през исковия период до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 200, 05
лв.
Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са заявили
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
3
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 03.09.2021 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 03.09.2018 г., каквито в
случая се явяват вземанията за целия исков период м.05.2017 г. – м.04.2018 г.,
доколкото вземането за последния месец от исковия период м.04.2018 г. е станало
изискуемо на 15.06.2018 г.
Видно от счетоводно извлечение на ищеца (л.22), касае се за вземания,
произтичащи от обща фактура от 31.07.2018 г., съобщението към която е представено
по делото, като от същото е видно, че се касае за вземания за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г., какъвто именно е заявеният исков период. В тази връзка следва да се има
предвид, че релевантен при изследване възражението за погасителна давност е
периодът на потребление, а не датата на издаване на общата фактура.
По изложените съображения искът за главницата следва да се отхвърли изцяло
като погасен по давност.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената
по давност главница, с оглед на което искът за мораторна лихва също следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Право на разноски имат ответниците, но доколкото не заявяват искане за
присъждане на такива, нито са ангажирани доказателства да са сторили такива,
разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК .......срещу Н. Д. Л., ЛНЧ........ и Ю. А. З.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 1/2 от:
сумата 200, 05 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, и
сумата 56, 69 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 29.07.2021 г. – като
погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4