Решение по дело №166/2017 на Районен съд - Лом

 

P E Ш Е Н И Е

гр.Лом 21януари 2021 г.

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. А л е к с а н д р о в а

 

при секретаряА.Рангелова, след като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д. 166/17 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.И.В., с ЕГН **********, чрез адв.Ч.Б. *** срещу Н.П.Н., П.П.Г., З.П.И., Т.П.М., З.П.Н. и Т.П.С., за заплащане на сумите: 3217,84 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 20.03.2012 г. , 383,87 лв.лихва, 197,47лв. сэъдебни разноски, 336,78 адв.хонорар и 1096,45 лв. такси, представляващи - стойност на погасен кредит, с длъжник – Павел Н. Георгиев /поч./- наследодател на ответниците, които суми са платени от ищеца като поръчител  .

Приложени са доказателства.

Ответниците в срока по чл. 131 , някои от тях са подала отговор, за отв.Н.Н., З.И. и З.Н., призовани по реда на чл.47 ГПК, съдът им е назначил особен представител-адв.А.Л. ***, която бланкетно оспорва иска по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото , не изразява становище, че поддържа иска.В писмено такова заявява, че поддържа иска, като моли съда да постанови положителен съдебен акт.

Назначеният от съда особен представител на някои от ответниците – адв. А.Л. счита, че иска е допустим, но неоснователен, като излага доводи в подкрепа на твърденията си.

Адв.П.П., като пълномощник на отв.Т.М. пледира, че иска е допустим , но по съществото си неоснователен, аргументирайки се подробно за това

Съдът, след преценка на представените доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание - чл.чл.422 ГПК, вр. с чл.143, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото не се спори и е видно от представените и приети писмени доказателства,

1./ Че по ч.гр.д. 650/11г. ЛРС и издадена заповед по чл.417 ГПК по силата на която е издаден ИЛ в полза на ОББ, че Длъжникът ПАВЕЛ Н. ГЕОРГИЕВ  ЕГН ********** ***учател/, В.И.В., ЕГН ********** ***,/поръчител/ и съгласно чл.36,ал.2 СК съпругата на длъжника – ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на  ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА  АД сумата от

3 217,84 лв за По договор за потребителски кредит от 29.07.08 г.,  с 212,99 лихва от 05.11.2010 г. до 17.05.2011 г. и 59,80 наказателна лихва от 05.11.2010 г. до 17.05.11 г. ,ведно със законната лихва от 18.05.11 г. до изплащане на вземането както и сумата 363,47 лв. разноски по делото.

2./ Че по ч.гр.д.1827/16г. на ЛРС , съдът е издал заповед по чл.410 ГПК с която е постановил, че длъжниците : Н.П.Н. *** ,П.П.Г. ***, З.П.И. ***, Т.П. ***, З.П. ***,Т.П. ***  да заплатят солидарно  на кредитора В.И.В. ЕГН ********** ***, р-н Витоша, ул.Владая № 2,   представляван от адв.Ч.Б. *** сумата от 3217,84 главница, лихва – 383,87 лв. за периода 5.04.2012г. до 4.10.2016г.,лихва – 59,80 лв.,  както и законната лихва върху главницата, считано от 04.10.16 г. до изплащане на вземането,  както и сумата 1858,23 лв., разноски по делото, с мотиви, че е погасен заем от поръчител.

По цитираното ч.гр.д. 1827/16г. ЛРС се установява, че Н.П.Н. и Т.П.М. са възразили срещу така издадената заповед по чл.410 ГПК, а останалите са получили съощението по реда на чл.47 ГПК.

3./ от приложените фишове за получаваното тр.възнаграждение е видно, че част от тр.възнаграждение му е наложен запор/ без да е уточнено  по кое изп.д. и по какъв повод/

4./ липсват доказателства от банката-кредитор , по който поръчител е ищецът, както и удостоверение от банката, от което да е видно, че ищецът е погасил изцяло кредита, станал предварително изискуем, поради неплащане от страна на длъжника.

Вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена по задължението на последния, възниква от извършеното изплащане.

Съгласно законовия текст на чл. 143 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските.

  От друга страна терминът суброгация означава встъпване в определени права и по конкретно в правата на удовлетворения кредитор.

За кои лица се отнася това встъпване? Уредена е в чл.74 ЗЗД „този който е изпълнил едно чуждо задължение като е имал правен интерес за това встъпва в правата на кредитора“. В случая се има предвид встъпване в правата на удовлетворения кредитор от едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг. Т.е суброгацията настъпва по силата на закона, когато едно трето лице погаси чужд дълг. Следователно едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице и да се погаси това задължение, ако престацията е заместима както е при паричните задължения, и за кредитора е безразлично от кого ще получи сумата. В тези случаи когато едно трето лице погасява чужд дълг, защото е имал интерес от това, законът казва че това лице ще се ползва от суброгацията, ако именно е имал правен интерес.  Едно лице има правен интерес да изпълни чужд дълг, ако в случай че не направи това, не погаси дълга, за него ще настъпят по-тежки последици. Такива лица които имат правен интерес да погаси чужд дълг е например поръчителят, какъвто е настоящият случай. Суброгацията е една допълнителна гаранция за третото лице, че ще си възстанови сумата която е разходвало за чуждия дълг. За него възниква едно регресно вземане да си иска обратно от длъжника дадената сума.  Суброгацията е една фикция при която законът приема въпреки че кредиторът е удовлетворен правата му продължават да съществуват, но в полза на третото лице, погасило дълга и встъпило в правата му.

Предпоставки, които са кумулативно необходими:

– Трето лице да е погасило дълга

– Правен интерес от третото лице

– Да разполага с регресен (обратен) иск с който да си търси платеното от длъжника

Това са предпоставките, при които настъпва законовата суброгация.

В настоящият казус липсва първата предпоставка, т.е . категорични доказателства, че дълга е погасен и в какъв размер.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.143,ал.1 и чл.86 ЗЗД ОТ В.И.В., чрез адв.Ч.Б. ***, против Н.П.Н., П.П.Г., З.П.И., Т.П.М., З.П.Н. и Т.П.С., за заплащане на сумите: 3217,84 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 20.03.2012 г. , 383,87 лв.лихва, 197,47лв. съдебни разноски, 336,78 адв.хонорар и 1096,45 лв. такси, представляващи - стойност на погасен кредит, с длъжник – Павел Н. Георгиев /поч./- наследодател на ответниците, които суми са платени от ищеца като поръчител като НЕДОКАЗАН .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред МОС.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: