Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2051
гр. п.„, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – п.„, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ
СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05507 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
от А.И.С.,
живущ ***
срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - п.„” АД ЕИК ********* Гр. п.„ 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор
С искане
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
„Топлофикация- п.„” ЕАД- гр. п.„ сумата от общо 3712.87 лв. /Три хиляди
седемстотин и дванадесет лв. и 87 ст./, от която главница в размер на 2995.97
лв. /Две хиляди деветстотин деветдесет и пет лв. и 97 ст./, представляваща
стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. п.„,
ул. "*** за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г., както и сумата 497.04
лв. /Четиристотин деветдесет и седем лв. и 4 ст./, представляваща изтекла лихва
върху горната главница за периода от 30.06.2011г. до 25.03.2014г. и сумата
219.86 лева, направени разноски по заповедното производство по частно гр.д. №
3109/2014г. на Пернишкия районен съд.
Съдът намира, че е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл.
124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 3109/2014 по описа на Пернишки районен
съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 1734/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.
въз основа на издадения изпълнителен лист. Излага аргументи за погасяване по
давност на процесните вземания.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които моли
да бъдат приети по делото. Моли да се изиска и приложи изпълнително дело №
1734/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на претенциите. Изразява се становище, че
петгодишният давностен срок не изтекъл, тъй като давността е многократно
прекъсвана, тъй като са били извършвани своевременни изпълнителни действия, с
които се прекъсвала давността.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат
присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез
процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - п.„” АД е образувано гр.д. 3109/2014г. по описа на Районен съд гр. п.„ с длъжник А.И.С. с ЕГН **********. По това дело Районен съд гр. п.„ е
издал изпълнителен лист от 19.09.2014 г.
Видно
от приложеното изп.д. № 1734/2014 на ЧСИ
С.Б., то е образувано на 09.10.2014г. Видно от материалите по
изпълнителното дело, по него са били налагани запори, като на 23.12.2014г. е
наложен запор на МПС.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на
установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и
установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за
доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен
лист.
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените
съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е
признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
По силата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна
положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения
следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото
състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС,
Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната
практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни
съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл
действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на
имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по
смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По
противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до
произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата
съдебна практика, възприемаща първото становище.
На следващо място
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на
текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно което
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и
Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело
№ 90/2017 на Окръжен съд п.„, Решение №
399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд п.„, както и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С оглед разрешаване
на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците
от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
В настоящето
производство са събрани доказателства, от които е видно, че след налагането на
запор на МПС на 23.12.2014г., действие с което прекъсната давността, са
извършвани последващи изпълнителни действия от ЧСИ, в това число на 20.05.2015г.
е посещаван адреса на длънжика за връчване на ПДИ, като от връчителя са събрани
данни от съседите, че длъжника не живее на адрес от около 10 години, на
26.05.2015г. ЧСИ е направил справка в НБД“Население“, на 27.12.2016г.
взискателя е депозирал молба за налагане на запор, на по която е изпратено
запорно съобщения, молба за налагане на запор е депозирана и на 31.01.2017г.,
като запорните съобщения са изпратени на същата дата. последното валидно
изпълнително действие по изпълнително дело № 1734/2014г. по описа на ЧСИ С.Б. е
извършено на 31.01.2017г. Следователно на 31.01.2019г. поради изтичане на двегодишен
срок от последните действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се
е прекратил ex lege. По делото при разпределена доказателствена тежест на
ответника да ангажира доказателства относно спирането и прекъсването на давността
той ангажирал такива относно обстоятелството, че в хода на образуваното
изпълнително дело на 23.12.2014г. е била прекъсната давността. Видно от
посоченото разбиране обаче към този момента изпълнителното производство е било
висящо и до 26.06.2015г. изпълнителната давност е била спряна. Тоест след
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е започнала да тече новата давност, която както се
посочи настоящия състав намира че е петгодишна. Поради
това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за
доставена в имота на ищеца топлинна енергия не е изтекъл приложимият специален петгодишен
давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за
недължимо.
При
това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове
са неоснователени и следва да бъде отхвърлени.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и
искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски, а именно юрисконсулско възнаграждение, настоящия състав
намира, че справедливия размер, който следва да бъде определен е в размер на 100.00
лв..
При
този изход на спора ищецът няма право на разноски.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.И.С., живущ *** НЕ ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - п.„” АД ЕИК ********* Гр. п.„ 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор сумата от общо 3712.87 лв. /Три хиляди
седемстотин и дванадесет лв. и 87 ст./, от която главница в размер на 2995.97
лв. /Две хиляди деветстотин деветдесет и пет лв. и 97 ст./, представляваща стойност
на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. п.„, ул.
"*** за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г., както и сумата 497.04 лв.
/Четиристотин деветдесет и седем лв. и 4 ст./, представляваща изтекла лихва
върху горната главница за периода от 30.06.2011г. до 25.03.2014г. и сумата
219.86 лева, направени разноски по заповедното производство по частно гр.д. №
3109/2014г. на Пернишкия районен съд, поради погасяване на вземанията по
давност като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.С., живущ *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - п.„” АД ЕИК ********* Гр. п.„ 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.