Решение по дело №23/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 57
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700023
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 26.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                  Административен съдия:    Маргарита Стергиовска

                    

при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от съдията АД № 23 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по депозирана жалба от Община Нови пазар с БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Нови пазар, ул. Васил Левски № 3, представлявана от кмета Г.С.Г., чрез юрисконсулт Б.Г., срещу Решение № 21/31.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Шумен.

С процесното решение, на основание чл. 27 ал. 14 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията,  изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, по повод  постъпило Заявление № УО-02/22/21.12.2020г. от Кмета на Община Нови пазар - ползвател на регионално депо – Шумен за възстановяване на средства за 2018г. по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, е отказано възстановяването на исканите средства в размер на 91511,55 лв., представляващи 50 на сто от събраните отчисления по чл. 64 от ЗУО за депониране през 2018г. от Община Нови пазар.

В жалбата се изразява несъгласие с така постановения отказ, като оспорващият счита, че същият е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон. Позовава се на разпоредбата на чл. 27, ал. 13 от Наредба № 7, съгласно която общините, които са изпълнили целите си по чл. 31, ал. 1 от ЗУО могат да възстановят внесените от тях отчисления за отчетната година до края на календарната година, в която е издадена заповедта на министъра по чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредбата и по чл. 43, ал. 5 от ЗУО за разделно събиране на биоотпадъците. Счита, че на основание чл. 27 ал. 14 от цитираната наредба е подадено заявление до директора на РИОСВ, като е следвало, в 1 - месечен срок от датата на подаване на заявлението директорът на РИОСВ да възстанови средствата по банкова сметка, ***. Сочи, че е изпълнил всички изисквания на закона, като заявлението е подадено в законоустановения срок. Съгласно мотивите, изложени в процесното решение, заявлението било подадено в крайния срок, определен съгласно писмо на гл. секретар на МОСВ за иницииране на бюджетни платежни нареждания и било невъзможно исканите средства да бъдат възстановени до края на календарната година. Счита за неоснователно и необосновано твърдението за неизпълнение условията на чл.27, ал. 13 от Наредба № 7, а именно, съгласно която отчисленията за отчетната година могат да бъдат възстановени до края на календарната година, в която е издадена заповедта на министъра, респективно изпълнителния директор на ИАОС в случая. Видно от извадка от информационната система за управление на Община Нови пазар и електронен обмен на документи заявлението е изпратено на 21.12.2020г. в 9:58ч., получено е в РИОСВ и е заведено на същата дата, като от подаване на заявлението на 21.12.2020г. до 31.12.2020г. вкл., има 6 работни дни, достатъчни, за да се направи прехвърляне на средствата. Счита, че цитираното с решението писмо на гл. секретар на  МОСВ не е доведено до знанието на Община Нови пазар, но същевременно е използвано за мотивиране на отказ, което е довело до ограничаване правата на оспорващия.

С оглед тези и допълнително изложени съображения счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като е отправено искане същото да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Ответникът редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява се от юриск. Г., която оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано във връзка със Заявление № УО-02/22/21.12.2020г., депозирано от Кмета на Община Нови пазар - ползвател на регионално депо – Шумен за възстановяване на средства за 2018г. по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците.

Заявлението е подадено на 21.12.2020 г. до директора на РИОСВ - гр. Шумен, като същото е във връзка със Заповед №189/ 24.07.2020г. на Изпълнителния директор на ИАОС, в която Община Нови пазар е посочена, като община изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУО за календарната 2018 година.

В него е обективирано искане за възстановяване на средства в размер на 91 511,55 лв. ( деветдесет и една хиляди петстотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки) представляващи 50 на сто от събраните в размер на 183 023,11 лв. (сто осемдесет и три хиляди двадесет и три лева и единадесет стотинки ) дължими през 2018 г. отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за депонираните през годината тонове отпадъци - от Община Нови пазар на Регионално депо - Шумен.

По делото е приложено писмо с изх. № 05-08-3308/01.12.2020 г. на Главния секретар на МОСВ, касаещо годишното приключване на банковите средства на бюджетните организации за 2020 г. в срок до 21.12.2020 г. включително.

Въз основа на материалите по преписката, административният орган приел, че РИОСВ, в качеството си на бюджетна организация, може да инициира бюджетни платежни нареждания чрез СЕБРА до 21.12.2020 г. Тъй като заявлението е подадено в крайния срок за извършване на плащания чрез СЕБРА, е счетено за невъзможно исканите средства да бъдат възстановени до края на календарната 2020 г., съответно не е изпълнимо условието на чл. 27, ал. 13 от Наредбата.

С тези аргументи директорът на РИОСВ-Шумен издал Решение № 21/31.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Шумен, с което на основание чл. 27 ал. 14 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията,  изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, отказал възстановяването на исканите средства в размер на 91511,55 лв., представляващи 50 на сто от събраните отчисления по чл. 64 от ЗУО за депониране през 2018г. от Община Нови пазар.

Последвало е изпращане на процесното решение с писмо, входирано в деловодството на оспорващия на 04.01.2021 г.

Несъгласен, депозирал жалба чрез административният орган до ШАС, постъпила при ответника на 11.01.2021 г.

Въз основа на така установените факти, съдът намира, че оспорването е направено срещу подлежащ на оспорване акт, попадащ в приложното поле на чл.21 ал.1 и ал.4 от АПК,  в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество се явява основателно, по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма, в него се съдържат правни и фактически основания за издаването му, т.е. е мотивиран.

Същият обаче противоречи на материалният закон и целта му, поради следните съображения:

По делото не се спори, а и това се установява от Заповед №189/ 24.07.2020г. на Изпълнителния директор на ИАОС, в която Община Нови пазар е посочена, като община изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУО за календарната 2018 година. Не се спори и относно размера на претендираните средства за възстановяване.

Спорът се свежда до преценката дали подаденото Заявление № УО-02/22/21.12.2020г. от Кмета на Община Нови пазар - ползвател на регионално депо – Шумен, за възстановяване на средства за 2018г. по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците е подадено в срок, в който е възможно да бъдат възстановени исканите средства.

Начинът и редът за възстановяване на средства е нормативно разписан в Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.

Съгласно чл.27 ал.13 от Наредбата, Общините, които не са подали заявление по ал. 3 и са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, могат да възстановят внесените от тях отчисления за отчетната година до края на календарната година, в която е издадена заповедта на министъра по чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредбата по чл. 43, ал. 5 ЗУО за разделно събиране на биоотпадъците.

В случая е безспорно установено кумулативното наличие на предпоставките, визирани в цитираната разпоредба – оспорващият не е подал заявление по ал.3 от цитираната норма, депозирал е заявление през годината, в която е издадена Заповед №189/ 24.07.2020г. на Изпълнителния директор на ИАОС и попада в кръгът от правни субекти, изпълнили целите по чл.31 ал.1 от ЗУО.

Средствата се възстановяват на база подадено заявление, съгл. чл.27 ал.14 от Наредбата, до директора на РИОСВ, което в настоящият случай е сторено. В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението, директорът на РИОСВ възстановява средствата в банкова сметка, ***. Възстановените средства се разходват за дейности съгласно чл. 66 от Закона за местните данъци и такси.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че след като оспорващият е изпълнил целите по чл.31 ал.1 от ЗУО и е подал заявление в рамките на календарната година, в която е издадена заповедта на министъра по чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредбата по чл. 43, ал. 5 ЗУО за разделно събиране на биоотпадъците, в едномесечен срок директорът на РИОСВ възстановява средствата по банкова сметка. ***.27 ал.14 от Наредбата не се съдържа ограничение това да стане само и единствено през календарната година, в която е подадено заявлението. След като оспорващият е подал заявление в нормативно разписаният срок и отговаря на всички изисквания, визирани в чл.27 ал.13 и ал.14 от Наредбата, следва да му се възстановят средстата в едномесечен срок от подаване на заявлението – в случая административният орган е следвало да стори това до 21.01.2021 г. включително.

Ирелевантно за правния спор е позоваването на писмо с изх. № 05-08-3308/01.12.2020 г. на Главния секретар на МОСВ, касаещо годишното приключване на банковите средства на бюджетните организации за 2020 г. в срок до 21.12.2020 г. включително, доколкото същото визира краен срок за опериране с бюджетни средства за 2020 г., като липсва нормативно ограничение възстановяването на средствата да стане през 2021 г., в срока по чл.27 ал.14 от Наредбата.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че Решение № 21/31.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Шумен е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.27 ал.14 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, поради което следва да бъде отменено, като противоречащо на материалният закон и неговата цел.

Предвид изложеното, Решението, оспорено пред настоящата съдебна инстанция  следва да бъде отменено, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и  юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ  Решение № 21/31.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Шумен.

ВРЪЩА преписката на Директора на РИОСВ-Шумен, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.       

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Шуменпредставлявана от Директора да заплати на Община Нови пазар с БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Нови пазар, ул. Васил Левски № 3, представлявана от кмета Г.С.Г. сумата от 150.00 /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

   

                        

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: