Предявен е иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ. Ищецът едноличен търговец Кирил Дяков Русков с фирма ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали, сочи в исковата молба, че в периода от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. извършил за ответника “Булфанко” АД – гр.Кърджали транспортни услуги на стойност 145 899.02 лв. с ДДС, съгласно оформени и подписани от страните фактури, подробно описани в исковата молба. Уговорено било плащане по банков път с платежно нареждане. Ответникът “Булфанко” АД – гр.Кърджали не заплатил извършените от ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали транспортни услуги за периода от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. на обща стойност 145 899.02 лв. с ДДС. Междувременно положил усилия за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор с ответника, но същите останали без резултат. С писмо от 16.05.2008 г., получено на същата дата от ответника, ищецът отправил покана за доброволно изпълнение на неизплатеното до този момент задължение за извършени транспортни услуги. В указания в писмото срок – до 31.05.2008 г. дължимата сума не била платена, поради което ищецът предявил частичен иск против ответника за сумата от 16 657 лв., по който било образувано гр.д. № 596/2008 г. по описа на РС – Кърджали. Производството по цитираното дело било прекратено на основание чл.232 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК поради извършено плащане на исковата сума от 16 657 лв. след завеждане на делото, като ответникът бил осъден да заплати и разноските по делото. Впоследствие недобросъвестното поведение на ответника продължило като същият не заплатил и до настоящия момент извършените транспортни услуги за периода от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. на обща стойност 145 899.02 лв. с ДДС. Тези обстоятелства обосновавали наличие на изискуемо парично вземане срещу ответника в полза на ищеца с предмет правно отношение, породено от търговска сделка. Всяка една от цитираните в исковата молба фактури за извършени транспортни услуги, представлявала отделен договор, който задължавал ответника да заплати на ищеца стойността на услугата. Тези фактури установявали основанието на предявения иск и удостоверявали, че между страните възникнало облигационно отношение, което задължавало ответното дружество да заплати стойността на извършените транспортни услуги. Счита, че бил налице правен интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 145 899.02 лв., представляваща незаплатената стойност на извършените от едноличния търговец транспортни услуги за “Булфанко” АД – гр.Кърджали за периода от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. включително по фактури, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителна искова молба на основание чл.372 от ГПК се сочи, че оспорените от ответника фактури били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество в дневниците за месечни покупки. По същите фактури бил ползуван данъчен кредит, което означавало, че ответникът признал, че транспортната услуга била действително извършена. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител ищецът поддържа предявения иск. Направен е отказ от предявения иск на основание чл.233 от ГПК в частта относно заплащането на сумата от 240 лв. по фактура № 358/08.07.2008 г., представляваща стойността на извършен ремонт на електромотор, като в тази му част производството по делото е прекратено. Ответникът “Булфанко” АД – гр.Кърджали, представляван от изпълнителния директор в представени отговори на основание чл.367 и чл.373 от ГПК сочи, че предявения иск е допустим но неоснователен. Твърди се, че представените към исковата молба фактури били подписвани от служители на ответното дружество, но същите не били упълномощени писмено от изпълнителния директор да представляват дружеството и да подписват каквито и да са документи. На една част от фактурите за “получател” имало подпис, без да е посочено лицето, което подписало дружеството. За тези фактури изпълнителния директор не можел да отговори кое лице е подписало и дали това лице има правото да подписва счетоводни документи. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С фактури № 151/30.07.2007 г. за сумата 2725.20 лв.; № 152/04.08.2007 г. за сумата 2539.68 лв.; № 155/06.08.2007 г. за сумата 4006.80 лв.; № 156/08.08.2007 г. за сумата 4209.12 лв.; № 157/11.08.2007 г. за сумата 3510 лв.; № 158/14.08.2007 г. за сумата 2042.40 лв.; № 159/20.08.2007 г. за сумата 2078.64 лв.; № 160/28.08.2007 г. за сумата 4572.48 лв.; № 161/31.08.2007 г. за сумата 2247.60 лв.; № 162/02.09.2007 г. за сумата 2481.60 лв.; № 166/10.09.2007 г. за сумата 3842.64 лв.; № 168/19.09.2007 г. за сумата 4284.00 лв.; № 169/20.09.2007 г. за сумата 4447.20 лв.; № 172/24.09.2007 г. за сумата 3844.80 лв.; № 179/30.09.2007 г. за сумата 3582.96 лв.; № 182/04.10.2007 г. за сумата 3186 лв.; № 183/04.10.2007 г. за сумата 5443.20 лв.; № 187/10.10.2007 г. за сумата 2887.20 лв.; № 188/15.10.2007 г. за сумата 3326.64 лв.; № 189/10.10.2007 г. за сумата 1081.44 лв.; № 194/20.10.2007 г. за сумата 3290.40 лв.; № 197/23.10.2007 г. за сумата 3786.00 лв.; № 198/24.10.2007 г. за сумата 3597.60 лв.; № 200/29.10.2007 г. за сумата 3462 лв.; № 253/01.11.2007 г. за сумата 2392.80 лв.; № 254/03.11.2007 г. за сумата 4682.40 лв.; № 257/08.11.2007 г. за сумата 3549.60 лв.; № 259/14.11.2007 г. за сумата 2170.80 лв.; № 261/16.11.2007 г. за сумата 3973.20 лв.; № 263/17.11.2007 г. за сумата 2805 лв.; № 267/22.11.2007 г. за сумата 3090.60 лв.; № 269/24.11.2007 г. за сумата 4750.80 лв.; № 271/28.11.2007 г. за сумата 1530.48 лв.; № 272/30.11.2007 г. за сумата 1272 лв.; № 276/02.12.2007 г. за сумата 3730.80 лв.; № 280/08.12.2007 г. за сумата 4856.40 лв.; № 283/11.12.2007 г. за сумата 2622 лв.; № 285/13.12.2007 г. за сумата 2845.20 лв.; № 287/18.12.2007 г. за сумата 3859.20 лв.; № 290/20.12.2007 г. за сумата 1284 лв.; № 293/30.12.2007 г. за сумата от 3726 лв.; № 349/13.06.2008 г. за сумата 4443.60 лв.; № 352/25.06.2008 г. за сумата 1192.80 лв.; № 354/30.06.2008 г. за сумата 610.56 лв.; № 357/08.07.2008 г. за сумата 2391.36 лв.; № 359/09.07.2008 г. за сумата 341.88 лв.; № 363/23.07.2008 г. за сумата от 780 лв.; № 365/30.07.2008 г. за сумата от 532.80 лв.; № 371/20.09.2008 г. за сумата 1080 лв. и № 377/22.10.2008 г. за сумата 3669.14 лв., страните сключили договори за превоз на стоки, извършени от ищеца. Съставена била и счетоводна справка относно извършените превози по описаните фактури. С писмо изх. № 16.05.2008 г. ищецът поканил ответника да му заплати сумата от 150 274.08 лв., представляваща стойността на незаплатени транспортни услуги за 2007 г. От представеното като доказателство по делото гр.д. № 596/2008 г. по описа на РС – Кърджали се установява, че ищецът по настоящото дело ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали предявил против “Булфанко” АД – гр.Кърджали частичен иск за заплащане на сумата от 16 657 лв. от общо задължение в размер на 150 274.08 лв., представляваща стойността на извършени транспортни услуги по фактури № 139/02.07.2007 г., № 143/14.07.2007 г., № 145/19.07.2007 г., № 148/25.07.2007 г. и № 149/27.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. С определение № 683/24.2008 г., постановено от РС – Кърджали по гр.д. № 596 по описа за 2008 г. е прекратено производството по делото на основание оттегляне на предявения иск поради заплащане на претендираната сума. Със същото определение ответникът “Булфанко” АД – гр.-Кърджали бил осъден да заплати на ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали направените по делото разноски. От писменото заключение на вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че за периода от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. от ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали са издадени фактури за извършени транспортни услуги на ответника “Булфанко” АД – гр.Кърджали на обща стойност 148 899.02 лв. с включен ДДС. Издадените фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали. На 31.10.2008 г. с преводно нареждане за кредитен превод е платена сума в размер на 3000 лв., която сума погасява част от вземането по фактура № 377/22.10.2008 г. (фактурата е на обща стойност 3669.14 лв.), като остава неплатена сума по фактурата в размер на 669.14 лв. По счетоводни документи на ищеца размера на вземането от “Булфанко” АД – гр.Кърджали е 145 899.02 лв. Ответното дружество е получило от ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали процесните фактури на стойност 148 899.02 лв. с включен ДДС. Фактурите са включени в дневника за покупки на ответното дружество и в справка-декларация по ЗДДС за съответния отчетен период. Сумите по процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ответника. На 31.10.2008 г. с преводно нареждане за кредитен превод е платена сума в размер на 3000 лв., която сума погасява част от вземането по фактура № 377/22.10.2008 г., като по фактурата остава неплатена сума в размер на 669.14 лв. Към датата на изготвянето на заключението по счетоводни документи на ответното дружество общият размер на задължението към ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали е 145 899.02 лв. Установява се също, че към всяка една от фактурите е прикрепена товарителница. Фактура № 358/08.07.2008 г. на стойност 240 лв. не представлява транспортна услуга, а това е фактура за ремонт на електромотор. Тази фактура е включена в писменото заключение на вещото лице, осчетоводена е в счетоводството на ответното дружество и е включена в исковата претенция. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ е основателен и доказан. Безспорно е, че между страните по делото са били сключени превозни договори, по силата на които ищецът извършил превоз на стоки, подробно описани в представените по делото фактури. Всяка от фактурите представлява отделен превозен договор, към които съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева са приложени товарителници, установяващи договорите за превоз, съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за автомобилните превози. За изпълнение на превозите ответникът следвало да заплати възнаграждение, съгласно отразеното във фактурите, което не е било сторено. Така, съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева сумите по процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ответното дружество. На 31.10.2008 г. с преводно нареждане за кредитен превод била платена сума в размер на 3000 лв., която сума погасява част от вземането по фактура № 377/22.10.2008 г., като по фактурата остава неплатена сума в размер на 669.14 лв. Към датата на изготвянето на заключението на нещото лице по счетоводни документи на ответното дружество общият размер на задължението към ищеца ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали е 145 899.02 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата в размер на 240 лв., по фактура № 358/08.07.2008 г., тъй като същата не касае транспортна услуга, а ремонт на електромотор и по отношение на нея ищецът е направил отказ от иска като производството в тази му част е прекратено. С оглед на това задължението на ответното дружество по договорите за превоз възлиза в размер на 145 659.02 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Неоснователно е възражението, изложено от представителя на ответното дружество, че фактури № 359/09.07.2008 г., № 283/11.12.2008 г., № 280/08.12.2007 г., № 276/02.12.2007 г., № 263/17.11.2007 г., № 197/23.10.2007 г. и № 198/24.10.2007 г. не били подписани от служители на ответното дружество, тъй като за “получател” имало подпис, без да е посочено лицето, което е подписало дружеството. Действително в посочените фактури не е отразено името на лицето, подписало за “получател”, но съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева тези фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и са били описани в справка – декларация по ЗДДС за съответния период. Т.е., установява се, че фактурите са подписани от лица – служители на “Булфанко” АД – гр.Кърджали. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което “Булфанко” АД – гр.Кърджали да бъде осъдено да заплати на ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали сумата в размер на 145 659.02 лв., представляваща възнаграждение по превозни договори, извършени за времето от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 9 985.96 лв. Ето защо и на основание чл.372, ал.1 от ТЗ, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Булфанко” АД - гр.Кърджали, бул.”България” № 2-Б, ЕИК ********* да заплати на едноличен търговец Кирил Дяков Русков, с фирма ЕТ “Атес – Кирил Дяков” – гр.Кърджали, ул.”Металург” № 2, ап.11, ЕИК ********* сумата в размер 145 659.02 лв., представляваща възнаграждение по превозни договори, извършени за времето от 30.07.2007 г. до 22.10.2008 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото азноски в размер на 9 985.96 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|