РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Кюстендил, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10576/20. 10.2023
г., депозирана от В. Р. М., ЕГН: **********, адрес: гр. **********, ул.
„*********“ №***, бл. *, вх. „*“, ап. **, чрез адв. А. Д., против „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, п. к. 6300, бул./ул. “Лозарска“ №12, представлявано от В. М. И..
Ответникът е представил писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. Постъпило е становище по отговора на исковата молба с вх. №
13140/20.12.2023 г. от ищцата.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2023 г. между В. Р. М. като
заемател и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД като заемодател, бил сключен Договор за
паричен заем № 405883. Размерът на отпуснатия заем бил 2 700 лв., при 17
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 210, 56 лв., като общата сума
за плащане била 3 579, 52 лв. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора ГПР се
равнявал на 47, 936%. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласили
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху
недвижим имот; особен залог върху движимото имущество; банкова
гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от
Договора с подписването му заемателят декларирал, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от
1
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 693, 48 лева, с
начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към
договора за заем. Съгласно чл. 3 от Договора, след като месечният лихвен
процент бил в размер на 3, 33 %, то годишният лихвен процент бил 39, 96 %,
а съгласно Погасителния план към Договора погасителната вноска без
неустойка по чл. 8 от Договора била в размер от 210, 56 лева, а погасителната
вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора била на
стойност от 369, 00 лева. Ищцата заявява, че е направила две вноски на обща
стойност 738 лева, както и че има качеството „потребител“ по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК. Твърди, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е
включена в ГПР, поради което самият ГПР е неправилен и заблуждаващ,
налице било несъответствие между действителния и отразения му в договора
размер, а не било посочено и кои точно разходи го формират. Наред с това,
при условията на евентуалност, се иска прогласяване на клаузата на чл. 8 от
Договора за заем. Посочва се, че изискванията на чл. 8 от договора са на
практика неосъществими за заемателя, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2 700 лева).
Предвид това, ищцата намира за необосновано да се счита, че потребителят
разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер над два пъти
общата сума за плащане (включваща главницата и лихвата). Твърди се че,
поставяйки изначално неизпълними от длъжника изисквания, кредиторът
цели да се обогати. Поддържа се тезата, че кредиторът не включва т. нар. от
него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР,
заобикаляйки нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а изначално разсрочва вземането
за "неустойка". Предвид гореизложеното се твърди, че вземането за
неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
С оглед гореизложеното е отправена молба до съда да постанови
решение, с което да прогласи за недействителен Договор за паричен заем №
405883, сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При условие, че съдът отхвърли иска с правно
основание чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, се
иска съдът да прогласи за недействителен чл. 8 от Договор за паричен заем №
405883, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна е депозирала писмен отговор. Ответникът изразява
становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди,
че на 26.06.2023 г. на ищцата бил предоставен екземпляр от Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), чрез който била предоставена в изискуемата по
закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична
2
сума в заем и сключване на договор за заем. На същата дата в гр. Кюстендил
бил сключен Договор за паричен заем № 405883 между заемателката В. М. и
заемодателя „Креди Йес” ООД. Договорът бил сключен за исканата сума от 2
700 лв., за срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент 3, 33% и ГПР в
размер на 47, 936 %. В чл. 6 от договора за заем била дадена възможност на
заемателката да избере начините на обезпечаване на заема. В чл. 8 от
договора за заем била посочена сумата, която потребителят би заплатил при
непредоставяне на исканото обезпечение в тридневен срок. Към договора за
заем били предоставени Погасителен план и Общи условия. Това
обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, като ищцата
положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения
договор за заем в размер на 2 700 лв. била предадена в брой на заемателката
на датата на сключване чрез разходен касов ордер. Твърди се, че по
процесния договор за заем, от страна на ищцата били извършени общо три
плащания, както следва: на 31.07.2023 г. - 150, 00 лв.; на 11.08.2023 г. - 220, 00
лв.; на 30.08.2023 г. - 370, 00 лв. След 30.08.2023 г. други плащания по
кредита не постъпили от страна на ищцата. Общият размер на платената до
момента сума по процесния договор за кредит била в размер на 740 лв.
Ответникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.
8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който
потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6 от същия,
а неустойката по чл. 8 от договора, клауза индивидуално уговорена със
заемателя, няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Счита,
че клаузата на чл. 8 от Договора за заем № 405883 е изцяло законосъобразна,
действителна, индивидуално договорена и не противоречи на закона и на
добрите нрави и практики. Посочва, че така определената неустойка се дължи
в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанията за
нейното начисляване. Предвид това, че се касае за договор за заем, било
разбираемо потребителят да не разполага с конкретната сума към момента на
възникване на задължение за заплащането й, поради което и в чл. 8 от
договора бил договорен начинът на нейното разсрочване. Неустойката имала
особен начин на заплащане, който бил уговорен между страните
предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на тази
неустойка и нейния размер. С оглед горното се счита, че съдът следва да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се сторените разноски по делото. Направено е възражение
против присъждането на два хонорара на процесуалния представител на
ищцата в настоящото производство, както и против исканите размери на
адвокатските възнаграждения като се посочва, че исковете в настоящото
производство се явяват предявени при условията на евентуалност.
Начисляването на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ответното дружество счита за изцяло неоснователно, тъй
като предоставената правна помощ на ищеца в настоящото производство е
безплатна, а ДДС, съгл. чл. 2, т. 1 от ЗДДС, се начислява само за възмездни
3
сделки. В становище с вх. № 13140/20.12.2023 г. ищцата заявява, че в тежест
на ответното дружество е да докаже, че клаузата на чл. 8 от процесния
договор е индивидуално уговорена. Взето е становище по дължимостта на
адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове, както и относно
начисляването на ДДС върху същото. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните съществува облигационно правоотношение по Договор
за паричен заем №405883 от 26.6.2023 г. /л. 13-15/. Размерът на отпуснатия
заем бил 2 700 лв., при 17 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 210,
56 лв., като общата сума за плащане била 3 579, 52 лв. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
Договора ГПР се равнявал на 47, 936 %. Съгласно чл. 6 от Договора страните
се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с
още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека
върху недвижим имот; особен залог върху движимото имущество; банкова
гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Към договора за
кредит е приложен погасителен план /л. 15/, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗМИП.
По делото е назначено и прието като обективно изготвено заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза с вх. №2559/28.02.2024 г. / л.
92 -94/ от вещото лице С. Т.. В същото е изчислено, че при сумиране
стойността на неустойката, която е в размер на 2 693, 48 лв. или по 158, 44 лв.
за 17 месеца, то ГПР е в размер на 270, 35 %. Посочено е, че длъжникът по
кредита е заплатил сума в общ размер на 740 лв. за кредита, платени на части
в периода 07.2023 г. – 09.2023 г., която сума е послужила за частично
погасяване на главница, възнаградителна лихва и неустойка.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
във вр. с чл. 22 от ЗПК – за прогласяване недействителност на процесния
договор за кредит. В условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на
първия иск, е предявен и иск за прогласяване на недействителността на чл. 8
от процесния договор за паричен заем, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Кредитополучателят е физическо лице, на което с процесния договор е
предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за кредит е
недействителен, поради следното: По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
4
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 47, 936 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – неустойката в размер на 2 693, 48 лв. или по 158, 44 лв. за
17 месеца, която следва да се плаща наред с вноската по кредита и която
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да
надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с
разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно
допустимия. В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от
заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който
е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза при включване на сумата
по неустойката към останалите разходи по кредита, то ГПР е в размер на 270,
35 %. Съдът приема, че с уговорената в договора клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
процесната заемна сума - т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Този извод
на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
5
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката. По този
начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. С
оглед гореизложеното, задължението по чл. 8 не е свързано с неизпълнението
на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който,
в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя
към деня на сключването. Съобразно чл. 22 от ЗПК, то при неизпълнение на
изискванията включително и на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, то договорът е
недействителен.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване за
недействителен на договора за паричен заем е основателен и следва да бъде
уважен.
Доколкото не е настъпила вътрешно процесуалната предпоставка –
отхвърляне на първия иск, то не следва да се разглежда евентуално
предявения иск.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят разноски съобразно изхода на делото. Доколкото ищцата е била
освободена от заплащане на държавни такси и разноски с Определение
№1329/02.11.2023 г. по настоящото дело и съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът ще бъде осъден да плати дължимата държавна такса и
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по сметка на
КРС в общ размер на 550, 92 лв. Процесуалното представителство по делото
на ищцата е осъществено от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, който претендира присъждането на такова. Представен е и
списък за разноски от процесуалния представител на ищеца /л. 87-88/.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да осъди ответното дружество
да плати на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 1 112, 76 лв. /с включено
ДДС/, а не за всички предявени искове, независимо дали са разгледани, тъй
като изходът на спора е обусловен от едно облигационно правоотношение.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, недействителността на Договор за паричен
заем №405883, сключен между В. Р. М., ЕГН: ********** и „КРЕДИ ЙЕС“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п. к.
6300, бул./ул. “Лозарска“ №12, представлявано от В. М. И..
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
6
на управление: гр. Хасково, п. к. 6300, бул./ул. “Лозарска“ №12,
представлявано от В.М. И. да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил
сума в размер на 550, 92 лв. /петстотин и петдесет лева и 92 ст./ - държавна
такса по делото и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, п. к. 6300, бул./ул. “Лозарска“ №12,
представлявано от В. М. И. да заплати на адв. А. Д. от САК, личен номер
**********, сумата от 1 112, 76 лв. / хиляда сто и дванадесет лева и 76 ст./ ,
представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7