№ 1795
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100502935 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Адвокатско дружество “Никова и
съдружници“ с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Патриарх Евтимий“ №11, офис 1, представлявано от адв.Г. М.
Н., действаща чрез адв.Р. Р., против Решение №260086/20.08.2020г. по гр.д.
№1709/2020г. на PC Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, частичен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника
да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение в размер на 10лв. от
общо 232лв., представляващи остатък от неизплатено обезщетение по Щета
№43080311900967 за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания на л.а.“Фолксваген Туарег“ с ДК №* **** **, причинени при
ПТП настъпило на 27.09.2019г. по вина на водача на л.а.“Ситроен Ксара“, с
ДК №* **** **, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор
“Гражданска отговорност“, обективиран в Полица №BG/06/119000098841 от
28.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
1
на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закони. Твърди се, че при наличие на
твърденията на ищеца за липса на плащане на претендираното
застрахователно обезщетение и извършено от ответника признание на иска, и
въпреки липсата на доказателства в обратната посока, с атакуваното решение
съдът е отхвърлил предявеният иск, приемайки, че налице извършено
плащане в хода на съдебния процес. Поддържа се, че този извод на съда е
неправилен и неподкрепен с никакви доказателства и твърдения от страна на
ищеца или ответника. Сочи се, че преди провеждане на първото и единствено
по делото заседание, ответника е депозирал молба, с която се уведомява съда,
че все още не е заплатил претендираният остатък от застрахователното
обезщетение в размер на 232лв, за което е направено признание, че се дължи
на ищеца с отговора на исковата молба. С оглед горното се моли за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор
на въззивната жалба
В открито съдебно заседание въззивника, чрез пълномощник, поддържа
въззивната жалба и претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез писмена молба подадена процесуалният
представител, заявява, че спорното вземане не е погасено и понастоящем.
Прави се възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 10лв. от общо 232лв.,
представляващи имуществени вреди, в следствие на увреждане на
л.а.“Фолксваген Туарег“ с ДК№* **** ** при ПТП настъпило на 27.09.2019г.
по вина на водача на л.а.“Ситроен Ксара“, с ДК №* **** **, чиято
2
отговорност е застрахована при ответника по договор “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 27.09.2019г. при извършване на
паркинг маневра водача на л.а.“Ситроен Ксара“, с ДК №* **** **
предизвикал ПТП, при което увредил собственият на ищцовото дружество
л.а.“Фолксваген Туарег“ с ДК №* **** **. Сочи се, че предвид липсата на
спор, кой носи вината за настъпване на инцидента и относно обстоятелствата
свързани с настъпването му, участниците в ПТП съставили и подписали
двустранен протокол за ПТП. Сочи се, че отговорността на водача на
л.а.“Ситроен Ксара“, с ДК №* **** **, който е причинил виновно процесното
ПТП е покрита от застраховка “Гражданска отговорност“ сключена с
ответното дружество. Сочи се още, че в резултат от предявена
застрахователна претенция, ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в
размер на 378лв., което не е достатъчно да покрие щетите по л.а.“Фолксваген
Туарег“ с ДК №* **** **, чиито общ размер е 610лв. Ето защо се поддържа,
че ответника дължи още 232лв., която разлика не е заплатена.
С подаденият отговор на исковата молба, ответникът признава иска за
сумата от 232лв., като поддържа, че не е изпаднал в забава, тъй като не е
знаел за несъгласието на ищеца с размера на вече заплатеното му
обезщетение. Поддържа, че ответната страна не е дала повод за завеждане на
делото, поради което моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК, деловодните
разноски да се възложат в тежест на ищеца.
В проведеното в първоинстанционното производство о.с.з., ищецът е
направил искане, за постановяване на решение при признаване на иска.
Ответника с писмена молба е потвърдил становището си изложено в
отговора на ИМ като е уточнил изрично, че не е извършил плащане на
претендирано от ищеца обезщетение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
3
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният
съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, че е налице плащане на претендираното
застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява
новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да
бъде разгледано по същество.
Както вече се посочи по-горе по делото не е налице спор, че ответникът
дължи и че не е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение, като в този смисъл е и направеното признание на иска. Ето защо
и обратно на неправилно възприетото от районният съд, частичната
претенцията за заплащане на обезщетение, се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
С оглед основателността на главният иск и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от датата на
предяване на исковата молба.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, вместо което да се постанови ново, в полза на.
При този изход на делото в полза на въззиваемият се дължат
деловодните разноски за двете инстанции, чиито размер според
4
представените доказателства възлиза на 678лв., от които 2 по 300лв. за
заплатен адвокатски хонорар за всяка инстанция, който е минималният такъв
предвиден в чл.7, ал.2 от НМРАВ и 78лв. за заплатени държавна и преводна
такса. За да достигне до горния извод съдът съобрази, че в случая е
неприложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като плащайки част от
дължимото застрахователно обезщетение ответника е мотивирал ищеца да
предяви настоящият иск. В допълнение следва да се посочи, че дори да се
приеме, че ищецът е следвало да уведоми ответника за несъгласието си с
изплатения размер на обезщетението, преди да заяви претенцията си по
съдебен ред, то предвид осъдителния характер на иска, за да се освободи от
отговорността за разноски застрахователят е следвало освен признание на
иска да извърши и плащане на дължимото в срока за отговор на исковата
молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260086 от 20.08.2020г. постановено по гр.д.
№1709/2020г. по описа на PC Варна, вместо което
ОСЪЖДА “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати
на Адвокатско дружество “Никова и съдружници“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Патриарх
Евтимий“ №11, офис 1, представлявано от адв.Г. М. Н., сумата от 10лв.,
представляваща част от застрахователно обезщетение в общ размер на 232лв.,
съставляващи неизплатен остатък от обезщетение по Щета №43080311900967
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на
л.а.“Фолксваген Туарег“ с ДК №* **** **, причинени при ПТП настъпило на
27.09.2019г. по вина на водача на л.а.“Ситроен Ксара“, с ДК №* **** **,
чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност“, обективиран в Полица №BG/06/119000098841 от 28.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда-10.02.2020г. до окончателно изплащане
на задължението, както и сумата от 678лв., представляваща деловодни
5
разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6