Решение по дело №1208/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 15 ал. 3 т. 4 и ал. 4 т. 2 буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4 от 24.02.2015 г./, вр. чл. 29 ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/515#9/28.04.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита се, че в нарушение на чл. 35 от АПК актът е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя. Твърди се, че органът се е позовал на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по договор, който вече е изтекъл, доколкото жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане през 2015 г. и петгодишният период за подпомагане е изтекъл през 2019 година. Аргументира се, че няма произнасяне по жалбата срещу акта за прекратяване на биологичен ангажимент, който е послужил като основание за издаване на АУПДВ. Сочи се, че неправилно е определен процентът от изплатената финансова помощ, подлежащ на възстановяване, който според оспорващия следва да бъде 10 % на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а не, както е определен в акта – 20 % на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като ангажиментът е прекратен на 11.04.2022 г., т.е. на седмата година от кампанията на първоначално одобрения ангажимент – 2016 година. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт, а в отношение на евентуалност – за изменение на размера на установеното публично държавно вземане.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. В.П. от ***, поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на разноските, за което представя списък.

Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в депозираното чрез процесуален представител придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител гл. юриск. Д.М., оспорва жалбата. Отправя искане съдът да отхвърли жалбата и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и съвкупно, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Б.М.Д., с уникален регистрационен номер /УРН/ ***, е кандидатствал и е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. с направление „Биологично пчеларство“ през кампания 2016.

С уведомително писмо изх. № 02-030-6500/2127/07.12.2016 г. /л. 7-8 от адм. преписка/ кандидатът е уведомен, че въз основа на подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер /УИН/ 03/230616/70167 с вх. № 18192631/15.03.2016 г. е одобрен за участие по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ за пчелини и пчелни семейства, посочени в приложение таблица № 1. Посочени са срокът на ангажимента – 5-годишен, и задължението за спазване на изискванията по прилагане на мярката.

Б.М.Д. е подал следните заявления за плащане: заявление УИН: 03/230616/70167 за кампания 2016; заявление УИН: 03/120717/75975 за кампания 2017; заявление УИН: 03/140618/79723 за кампания 2018; заявление УИН: 03/110619/83372 за кампания 2019. Няма информация за подадено заявление за плащане през 2020.

От представена по делото справка за извършени плащания от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция с получател Б.М.Д. се установява, че са извършени следните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“: на 13.04.2017 г. –5 647.37 лева за кампания 2016; на 13.04.2017 г. – 1 882.46 лева за кампания 2016; на 03.06.2020 г. – 1 344.61 лева за кампания 2019; на 03.06.2020 г. – 4 033.84 лева за кампания 2019.

С акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 изх. № 01-6500/515#2/11.04.2022 г. /л. 5 от адм. преписка/, издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е отказана финансова помощ и е прекратен поетият ангажимент от Б.М.Д. по мярка 11 „Биологично земеделие“, с направление „Биологично пчеларство“.

С писмо изх. № 01-6500/515#7/14.02.2023 г. /л. 3 от адм. преписка/ Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил кандидата Б.М.Д. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ съгласно чл. 26 ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ и е указана възможността за предоставяне на възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. В указания в писмото 14-дневен срок такива не са представени от кандидата.

Административното производство е финализирано с обжалвания АУПДВ № 01-6500/515#9/28.04.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който, на основание чл. 15 ал. 3 т. 4 и ал. 4 т. 2 буква „в“ и чл. 6 ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4 от 24.02.2015 г./, на Б.М.Д. е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадени от Б.М.Д. заявления за подпомагане с УИН 03/230616/70167, УИН 03/120717/75975, УИН 03/140618/79723, УИН 03/110619/83372, в размер на 2 581,66 лева, която сума представлява 20 % от изплатената субсидия в общ размер на 12 908,28 лева.

В хода на съдебното производство от трето, неучастващо по делото, лице – Министъра на земеделието, с писмо с. д. № 15589/02.11.2023 г. са представени Заповед № РД20-130/11.07.2022 г. /л. 54-55 от делото/, издадена от Министъра на земеделието, с която подадената от Б.М.Д. жалба рег. индекс 94-880/09.05.2022 г. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 изх. № 01-6500/515#2/11.04.2022 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е оставена без уважение, както и доказателства за връчването на същата на упълномощения от Д. адвокат на 15.07.2022 г. /л 57 от делото/.

По искане на оспорващия е назначена съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение се установява, че срокът за изпълнение на поетия ангажимент към Държавен фонд „Земеделие“ е започнал да тече от 2016 година, тъй като заявлението е подадено на 15.03.2016 г. и е одобрено същата година, която е и първата, през която Б.М.Д. е подал заявление за подпомагане, за което му е издаден УИН:03/230616/70167. Вещото лице А.К. е констатирал, че за преминаване към биологично земеделие пчеларят Б.М.Д. е получил четири плащания – съответно по две /едното плащане е от средства от Европейския съюз, а другото от национални средства/ за кампания 2016, получени през 2017 г., и за кампания 2019, получени през 2020 г., както следва: на 13.04.2017 г. – 5 647.37 лева и 1 882.46 лева за кампания 2016, и на 03.06.2020 г. – 1 344.61 лева и 4 033.84 лева за кампания 2019, като общата сума, получена от Държавен фонд „Земеделие“ като подпомагане за преминаване към Биологично земеделие – пчеларство, е в размер на 12 908.28 лева. Експертът е посочил, че последната сума за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ е получена от Б.М.Д. през 2020 г. за стопанската 2019 година. Установено е, че ангажиментът за подпомагане за преминаване към Биологично земеделие е прекратен с акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 изх. № 01-6500/515#2/11.04.2022 г. поради неподаване на заявление за плащане за кампания 2020.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., вр. чл. 20а ал. 1, 5 и 6 от ЗПЗП и приложената на л. 10-11 от адм. преписка упълномощителна заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в рамките на делегираните му правомощия.

Спазена е установената от закона писмена форма. Административният акт съдържа фактически и правни основания за неговото издаване съгласно изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК.

Не се установява в производството по издаването на обжалвания АУПДВ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35 и 36 от АПК индивидуалният административен акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражения и да представи доказателства във връзка с тях. Поради липсата на постъпили възражения срещу констатациите в уведомително писмо изх. № 02-030-6500/2127/07.12.2016 г. за органа не е възникнало задължение за обсъждане на такива, поради което не е налице релевираното в жалбата нарушение на чл. 35 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 15 ал. 3 т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. материалноправно основание за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 от страна на Държавен фонд „Земеделие“ е обстоятелството подпомаганите лица да не са подали заявлението за плащане по чл. 6 ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и да не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1. В процесния случай жалбоподателят не е подал заявление за плащане за кампания 2020 като този факт не е спорен между страните и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключението по ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, кореспондиращо на останалия наличен доказателствен материал. По аргумент от чл. 6 ал. 1 и 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. кампания 2020 е петата поред от поетия ангажимент, доколкото първото заявление за подпомагане УИН:03/230616/70167 е подадено през 2016 г., през която година същото е одобрено от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – факт, констатиран и от вещото лице при изготвяне на заключението по ССЕ. Несъответно на събраните по делото доказателства е твърдението в жалбата, че петата година от ангажимента е 2019 г., тъй като по делото не са налице данни за подаване и одобрение на „заявление за подпомагане“ през 2015 година.

Неоснователно оспорващият твърди, че актът за прекратяване на биологичен ангажимент, въз основа на който е издаден процесният АУПДВ, не е влязъл в сила поради обжалването му по административен ред и липса на произнасяне от горестоящия административен орган – Министъра на земеделието. По делото е представена заповед № РД20-130/11.07.2022 г., издадена от Министъра на земеделието, с която жалбата на Б.М.Д. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 изх. № 01-6500/515#2/11.04.2022 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е оставена без уважение. Видно от приложеното известие за доставяне заповедта е връчена на упълномощения от Д. адвокат на 15.07.2022 г. като няма данни същата да е обжалвана по съдебен ред, поради което е влязла в сила. Освен това разпоредбата на чл. 15 ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в изменената редакция от ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г., предвижда Държавен фонд „Земеделие“ едновременно да прекратява ангажимента и да предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. По аргумент от чл. 27 ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Доколкото определената в случая сума за възстановяване несъмнено има характер на публично държавно вземане, правилно същата е установена с обжалвания АУПДВ № 01-6500/515#9/28.04.2023 година.

Противно на твърденията в жалбата правилно е определен процентът от изплатената финансова помощ, подлежащ на възстановяване. Нормата на чл. 15 ал. 4 т. 2 букви от „а“ до „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., определя различен процент в зависимост от момента на неспазване на изискванията по ал. 3 т. 1, 2, 4 и 5 при прекратяване на поет многогодишен ангажимент. По делото категорично и безсъмнено се установи, в т.ч. и от заключението по ССЕ, че неизпълнението на задължението за подаване на заявление от страна на жалбоподателя е до края на петата година, поради което правилно от административния орган е приложена разпоредбата на чл. 15 ал. 4 т. 2 буква „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., съгласно която подлежащата на възстановяване сума е в размер на 20 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на петата година. Предвид посоченото, меродавен за определяне на процента от изплатената финансова помощ, който подлежи на възстановяване, е моментът на неспазване на съответното изискване по ал. 3 т. 1, 2, 4 и 5 на чл. 15 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в случая на чл. 15 ал. 3 т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – неподаване на заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за кампания 2020/, а не моментът на издаване на акта за прекратяване на ангажимента. Лишено от основание е възражението на оспорващия, че подлежащата на възстановяване сума следва да е в размер на 10 % от изплатената финансова помощ, на основание чл. 15 ал. 4 т. 2, буква „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като ангажиментът е прекратен на седмата година от кампанията на първоначално одобрения ангажимент. Правилно е изчислен размерът на сумата за възстановяване, доколкото 20 % от изплатената субсидия /12 908.28 лева/ е 2 581.66 лева, какъвто именно е размерът на установеното с обжалвания акт публично държавно вземане.

Оспореният АУПДВ съответства и на целта на закона – да бъдат подпомагани земеделски производители, които спазват поетия биологичен ангажимент за целия период на задължението.

Налага се краен извод, че обжалваният индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен Фонд „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/515#9/28.04.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Държавен Фонд „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: