№ 167
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600216 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивен протест на прокурор от
окръжна прокуратура – Бургас и по въззивна жалба на повереника на частния
обвинител К. В. Г. против присъда №303 от 03.12.2020г. по НОХД
№287/2019г. на Бургаския окръжен съд.
В първоинстанционното производство е постъпила частна жалба от
упълномощения защитник на подс. П. Г. П. против определение №129 от
08.10.2021г. по НОХД №287/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е
оставено без уважение искането на защитника за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража.
В частната жалба защитникът на подс. П.П. посочва като нововъзникнало
обстоятелство, обосноваващо изменение на взетата най-тежка мярка за
неотклонение продължителния срок на изтърпяване на тази мярка на
процесуална принуда. Заявява, че с постановената по делото невлязла в сила
присъда подсъдимият е осъден на 20 години лишаване от свобода, но все още
до настоящия момент не са били изготвени мотивите към съдебния акт.
Изтъква, че подсъдимият е имал правилно процесуално поведение, което
обосновава извод, че целите на мярката за неотклонение ще могат да се
постигнат и с по-леката мярка, каквато представлява домашен арест с
електронна гривна. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение и да постанови друго, с което да измени сегашната мярка за
1
неотклонение, взета спрямо подсъдимия от задържане под стража в домашен
арест.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
писмено становище, в което заявява, че частната жалба е неоснователна и
претендира същата да не се уважава. Счита, че отказът на първо-
инстанционния съд да измени мярката за неотклонение задържане под стража
спрямо подсъдимия е правилен и законосъобразен, тъй като срещу подс. П.П.
е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК и към настоящия момент не са установени нови или други
обстоятелства, които да дадат повод за изменение на взетата мярка за
неотклонение задържане под стража в по-лека. Заявява, че продължава да
съществува реалната опасност подсъдимият да се укрие или да извърши
друго престъпление, която опасност аргументира с обремененото съдебно
минало на подс. П., недоброто му процесуално поведение, което наложило
провеждането на издирвателни мероприятия и задържането му, тежестта на
наложеното му с постановената по делото присъда наказание лишаване от
свобода в размер на 20 години. Подчертава, че самата продължителност на
задържането на подсъдимия не е самостоятелно основание за изменение на
мярката за неотклонение. Намира, че в случая не е налице неразумна и
неоправдана продължителност на задържането, а мярката за неотклонение
задържане под стража е най-подходяща за постигане на предвидените й в
закона цели. Приемайки, че са налице всички изискуеми условия за
продължаване спрямо подсъдимия П. на мярката за неотклонение задържане
под стража, прокурорът предлага да се потвърди, като законосъобразно и
обосновано, обжалваното определение на първата инстанция.
Настоящата частна жалба е подадена от защитник на подсъдимия, който
има право на такава против постановеното определение относно мярката за
неотклонение и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
чл.342, ал.1 вр. чл.270, ал.4 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката
за неотклонение в съдебната фаза и провери атакуваното определение по
оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че
2
частната жалба е неоснователна.
По повод искане на упълномощения защитник на подс. П. за изменение
на взетата спрямо същия мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК,
първоинстанционният съд обстойно е анализирал значимите за мярката
доказателства и задълбочено е преценил всички факти, свързани със
законността на посочената мярка за процесуална принуда.
Разрешавайки спора относно вида на мярката за неотклонение спрямо
подс. П., съдът правилно е приел, че не са налице такива ново-възникнали
факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката
за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава -
задържане под стража в по-лека.
Обсъждайки всички факти, значими за мярката за неотклонение и
търсейки нови такива, настъпили след последното произнасяне по
законността на задържането под стража – на 03.12.2020г. по реда на чл.309,
ал.3 от НПК, въззивният съд, както и първоинстанционният, не установи
никакви обстоятелства от въпросната категория. Що се отнася до заявеното в
искането за изменение на мярката за неотклонение обстоятелство – недобро
здравословно състояние на родителите на подсъдимия и възможността
същият да им оказва необходимата помощ, то не е ново, доколкото е било
налице и към момента на предходното произнасяне по мярката за
неотклонение и съдът правилно не го е отчел като такова, обуславящо
промяна в мярката за процесуална принуда. Евентуалните ангажименти на
подс. П. към болните му родители не изключват реалната опасност той да се
укрие или да извърши престъпление. Наред с това обществените интереси,
свързани с разкриването на обективната истина в наказателния процес и
приключването на същия в разумен срок, изискват приоритетно да бъдат
съобразени пред личните интереси на задържания.
Внимателно анализирайки всички факти, значими за мярката за
неотклонение спрямо подсъдимия П., въззивният съд установи, че през
изминалия период от единадесет месеца от предходното произнасяне по
законността на сегашната мярка задържане под стража не е настъпила
съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага
3
изменение на взетата мярка за процесуална принуда с по-лека, нито са
събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране или
разколебаване на обоснованото предположение за авторството на
разследваното деяние. Подозрението за съпричастност на подс. П. към
престъплението – предмет на обвинението продължава да съществува.
Постановената от първата инстанция осъдителна присъда, с която на подс. П.
за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.11, пр.1 и т.12, пр.1 вр.
чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 20 години, засилва опасността от укриване на подсъдимия
и осуетяване нормалното протичане и приключване на съдебното
производство. Самата продължителност на задържането, на която се позовава
защитникът в подадената частна жалба, не е самостоятелно основание за
изменение на мярката за неотклонение, тъй като това е количествен критерий,
който не може да се противопостави и да измести при преценката досежно
законността на мярката за неотклонение качествените показатели, каквито са
тежестта на обвинението, обремененото съдебно минало на подсъдимия с
множество осъждания, необходимостта от разглеждането на делото в разумен
срок чрез гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно
заседание. Предвид на това и отчитайки конкретните особености на
настоящото наказателно дело, не може да се приеме, че в случая е налице
неразумна и неоправдана продължителност на задържането, както и
накърняване на основните човешки права на подсъдимия, визирани в
ЕКЗПЧОС, която междувпрочем също не гарантира абсолютно право на
освобождаване на задържаното лице след изтичане на определен период от
време от неговото задържане. Във всеки отделен случай съдът е
компетентният орган, който следва да прецени дали друга мярка за
процесуална принуда би могла да постигне със същата степен на сигурност
целите, които задържането под стража преследва - осуетяване извършването
на престъпление и обезпечаване нормалния ход на наказателното
производство. Съобразявайки сегашния етап на процеса – постановена
осъдителна присъда, срещу която е подаден въззивен протест от прокурора и
въззивна жалба от частния обвинител, претендиращи по-тежко от наложеното
наказание, а именно доживотен затвор, както и наличието на предходни
осъждания на подсъдимия, въззивната инстанция направи категоричен и
несъмнен извод, че посочените цели няма да бъдат постигнати с определянето
4
на по - лека мярка за неотклонение.
Воден от изложените съображения, въззивният съд прие, че в случая не
са налице условията за изменение на настоящата мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо подс. П., поради което се солидаризира със
становището на първата инстанция за неоснователност на искането на
защитата на подсъдимия за промяна на посочената мярка за процесуална
принуда.
В заключение, проверяваното първоинстанционно определение, с което е
отказано изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия П. от
задържане под стража в по-лека, е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №129 от 08.10.2021г. по НОХД
№287/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия П. Г. П. мярка за
неотклонение задържане под стража по наказателното дело.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5