№ 2136
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220104695 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците В. И. Д. и С. И. Д. не се явяват, редовно уведомени от
предходното съдебно заседание чрез пълномощника им. За тях се явява адв.
К.-П.а, редовно упълномощена отпреди.
Ответникът Д. Н. Д. се явява лично и с адв. К., редовно упълномощена
отпреди.
Явяват се допуснатите до разпит свидетели на ответната страна Л. Д., С.
К. и Л. М..
Съдът докладва постъпилата молба от ищците, чрез пълномощника им
адв. К.-П.а, с вх. № 27922/12.11.2024 г., с която посочват името на допуснатия
до разпит един свидетел при режим на довеждане, а именно Н. Н.Н..
АДВ. К.-П.А: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. К.: Не възразявам по посоченото лице за свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
1
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Н. Н.Н..
АДВ. К.-П.А: Моля да разпитаме първо свидетелите на ответника.
АДВ. К.: Не възразявам.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. А. Д. – роден на 02.08.1955 г. в с. Долно Вършило, живущ в с.
Звъничево, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, Д. Д. ми е
първи братовчед. Бащата на В. и С. ми е първи братовчед, със средно
образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Стрина работеше там в оранжериите и апартаментът, в който
живее братовчед ми Д. се водеше към оранжериите. После тя го придоби и
после М. си го изкупи апартамента. Даже ходи нещо по София – така сме си
говорили с него, защото апартаментът беше ведомствен. Понеже си ходим на
гости по празници и сме си говорили и знам, че М. си прави ремонт. Аз съм
свидетел. Всичко той си прави. Стрина беше при тях – гледаха я.
Апартаментът е на М.. Смятам така, защото стрина беше болна, после с него
си говорихме и той изкупи всичко. Той ми е казал, че е собственик, прави си
ремонти и като собственик ги е правил тези ремонти. Неговият брат е идвал на
гости по празници в този апартамент. Не знам дали неговият брат е имал
някакви претенции към апартамента. Брат му си правеше къща в Мокрище и
не сме си говорили с него за апартамента. За М. знам, че си е собственик на
апартамента. Всички роднини и съседи знаят, че М. е собственик на
апартамента. Брат му си живееше в Мокрище и идваше само на гости.
Дъщерите на В. не съм ги виждал да идват в апартамента. М. живее в този
апартамент откакто стрина е там и те са там. Година не мога да кажа.
приблизително от 1960-та година. Ние като дойдохме те бяха в апартамента
вече. Много отдавна, има повече от 10 години.
Стрина не е живяла там със семейството на И.. Нямам спомен И. да е
живял със семейството си там, след като се е оженил. В. е 1959-та година
роден, М. е по-малък от В., но не мога да кажа кога е роден. Аз съм по-голям
от двамата. Познавам семейството на И.. Познавам и първата и втората му
2
съпруга. Децата - бегло. Не си спомням И. да е живял с първата си съпруга в
този апартамент. Къщата на И. в Мокрище беше направена и той с втората си
жена я прави. За годините не мога да кажа. Мога да кажа когато се разтури
ДАП-а в Пазарджик и оттогава той направи връзка с тази жена, която
работеше в кафето и отидоха в Мокрище. Това е било когато дойде
демокрацията.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. М. К. – роден на 14.01.1957 г. в с. Говедаре, живущ в с. Мухово,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните,
с основно образование, пенсионер, но работи като автобусен шофьор.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Познавам страните. Познавам Д. Д.. Ние сме съседи. Аз
живея на втория етаж и се познаваме повече от 40 години. Ищците по делото
ги познавам. Знам, че апартаментът, в който живее Д. е собственост на майка
му. Тя е много близка с моята баба – били са колежки в оранжерията. Когато Д.
закупи апартамента на майка му тя се похвали, даже почерпи бонбони. Знам,
че той закупи апартамента, защото майка му се похвали на баба ми „Како С.,
да се похваля, Д. ми закупи апартамента“. Беше много щастлива тогава.
Собственикът, който закупи земята заедно с блока поиска всички живеещи
там да го напуснат. Тогава Д. Д. замина при тогавашния президент Ж. Ж.,
който наложи по някакъв начин, тъй като е държавна собственост, всички
собственици да си го закупят. Така и стана. Неговият брат го помня много
отдавна когато още беше ерген. Когато се ожени напусна. Даже когато почина,
видях некролога и дори не го познах, че е той. Никога не е имало претенции
към този апартамент. Никога не съм виждал децата на брата. Има съвпадение
на имената - С. Д. е съпруга на Д. Д.. Уточнявам, че В. И. Д. и С. И. Д. не ги
познавам, нито съм ги виждал. Съжалявам, че не ви разбрах в началото когато
ме попитахте дали ги познавам. Заблуди ме това, че съпругата на Д. също се
казва С. Д.. От 1977 г. ноември месец съм зет и живея в апартамента на втория
етаж. Постоянно бяхме заедно. След това се преместих в Мухово, но всяка
седмица бяхме при възрастните да ги видим. Саниран е само неговият етаж от
целия блок. Вътре няма какво да говоря. Бяха много ремонти и е направил
всичко както трябва. Не съм виждал И. да идва в този апартамент. Казах и
3
подчертавам още веднъж, че видях некролога му и не го познах.
Не знам точно по кой ред е закупен апартамента на Д.. Моите баба и
дядо /тъща и тъст/ мисля, че само с договор са купили апартамента, но не знам
коя година. Не се сещам на каква възраст Д. е закупил апартамента, но съм
сигурен, че е ходил лично при президента Ж. Ж.. Било е преди да почине
президента. Не съм бил свидетел как точно е закупен апартамента.
Дядото на Д. Д. той беше болен и живя при него, докато той почина.
Майка му я гледа пак Д. повече от 10 години.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. А. М. – родена на 26.01.1947 г. в с. Величково, живуща в с. Ивайло,
българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование,
пенсионер, без родство със страните, познавам всичките защото сме комшии в
с. Ивайло, ние сме в къща, те са в блока, една мрежа ни дели.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. М.: Майката на Д. я познавам повече от 30-40 години. Тя
работеше в оранжерията и аз работех там. Всичките, където работеха там им
дадоха ведомствени апартаменти. Дойде време тези апартаменти да се
купуват. Д. купи апартамента, защото тя нямаше възможност. Той прави
ремонт, санира го, всичко той си прави. Това го знам, защото майка му ми
каза, че тя няма пари и че Д. ще плати апартамента. Тя няколко години беше
болна. Последните две години снахата С. гледа майката на Д. – свекърва си.
Никой не й е помагал през това време. Сама тя се оправяше. Братът на Д. - И.,
бог да го прости, изобщо не е идвал. Никога не съм го виждала през цялото
време и когато беше болна и след това. Изобщо не съм го виждала да идва. И
дъщерите му не са идвали абсолютно никога. Съпругата на Д. е С.. Дъщерите
на И. изобщо не ги познавам. Аз говоря за снахата С.. В. не я познавам. Никой
не е изявявал претенции за апартамента. Всичко Д. си е правил по
апартамента. В махалата, в блока, всички знаят, че е собственост на Д.. Той си
го е платил, негов си е апартаментът. Те бяха ведомствени и те си ги купиха.
Той го плати, защото майка му нямаше пари. Не мога да си спомня коя година
е било когато Д. е закупил апартамента. Може да има 15-20 години. И. изобщо
не е живял в този апартамент. Децата му не са раждани там. Децата му от
първия брак не са раждани там. Само И. познавам, но жена му и децата
4
изобщо не ги познавам. Тогава всичките купиха ведомствените апартаменти.
Тя нямаше пари беше пенсионерка. Ние сме комшии и знам, че тя беше
пенсионерка и нямаше пари. Категорична съм че когато Д. е закупил
апартамента майката му беше пенсионерка.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Н.Н. – родена на 02.07.1955 г. в гр. Батак, живуща в гр. Пазарджик,
българка, българска гражданин, омъжена, неосъждана, аз съм майка на
ищците В. и С., ответникът ми е бивш девер, с висше образование, пенсионер.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: Знам за какво се води делото - за апартамента в Ивайло. Знам
къде се намира апартаментът, как изглежда, защото към 4 години живях в
него. През 1980 година се оженихме с И. Д. и заживяхме там. В спалнята
бяхме аз и мъжът ми, девер ми беше в хола, а свекърва ми в кухнята. Така
живяхме около 4 години. Моят девер беше на 14-15 години когато се
оженихме, беше ученик. След като се роди първата ми дъщеря отидохме да
живеем при моите родители в Бошуля, където имат къща, тъй като стана
тясно. Като децата станаха ученици се преместихме в Пазарджик на свободен
наем, защото децата посещаваха курсове. Първо апартаментът беше
ведомствен, тя работеше в „Булгарцвет“ и някъде след промените си го купи,
дадоха й това право. Още бяхме семейни. Към момента на придобИ.е на имота
тя работеше в „Булгарцвет“. Тя работеше, защото децата ходеха с нея
понякога, но не знам дали е била пенсионерка работеща или само работеща,
но след като са й дали да закупи апартамента, значи е била работеща. Тя беше
спестовна жена и каза, че си го е купила сама. Даже се радваше, че е вече неин
собствен, а не ведомствен. В този период с нея живееше Д. с втората си жена и
децата и дядо С. – бащата на свекървата. Д. тогава беше шофьор, караше
„Камаз“ и беше на около 29-30 години. Сделката, горе-долу мога да кажа,
защото и аз си купих тогава жилище. „Евтин на държавни цени“, както се
изрази свекървата. През 1995 г. подадохме молба за развод и през 1996 се
разведохме с И.. Аз останах в апартамента с децата, той отиде да живее при
майка си в Ивайло в процесния апартамент. Аз останах в апартамента, в който
бяхме на свободен наем. В началото знаехме къде живее той, защото децата
5
ходеха на гости при баба си, но тъй като само децата на Д. бяха желани, а
моите не, се отчуждиха. Децата ми спряха да ходят в апартамента на баба си.
Преди около две години голямата ми дъщеря получи писмо от Кадастъра за
апартамента в Ивайло и отиде да провери защо малката дъщеря не е получила
писмо и разбра, че последната съпруга на Д. С., използвайки името на дъщеря
ми, е подала декларация за предеклариране на имота. Дъщеря ми В. получава
писмо от кадастъра, че е съсобственик на апартамента в Ивайло. Тогава тя
попита защо С., по-малката й сестра, не е получила такова писмо. Казали са,
че има заявление от С. Д. за предеклариране на имота и дъщеря ми В. вижда,
че второто име не съответства на името на сестра й С., не е И., а някаква друга
– съпругата на Д.. Използвали са й името. Тогава разбраха, че баща им и баба
им са починали. До тогава не знаеха, че те са починали. Това става някъде
преди 2 години. Опитаха да се свържат с чичо си. Първо са се свързали със
съпругата на Д., която е казала, че той е международен шофьор и като се върне
ще се свърже с тях. Изчакаха, но той не се свърза. Тогава В. се е свързала с
него и попитала какво ще правят с апартамента. Той се държал много грубо и
е казал „Ако очаквате да получите милиони - няма да стане, нямате никакво
наследство“. По-късно Д. се обадил на С.. В началото с по-добър тон, но след
като тя го попитала какво правят с апартамента, той ли ще им плати дела или
ще го продаде, той пак грубо се отнесъл и прекъснал разговора. Моите
дъщери нямат достъп до този имот. След като се разбра, че са наследници те
не искат да отидат там, защото не се знае на какво ще попаднат там. И двамата
братя злоупотребяват с алкохол. Аз затова се разведох. Бившият ми съпруг
изобщо не знам къде е живял. Ние нямаме връзка. Даже, веднъж полицията
идва да пита В. къде живее баща й и тя отговори, че не знае. Дъщерите ми
отначало имаха контакти с баща им, но после се отчуждиха, може би две
години след развода. Попитах го веднъж защо не вземе малко малката дъщеря,
защото още боледува от развода и той каза, че не иска защото много яде.
АДВ. К.-П.А: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
6
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.-П.А: Уважаема госпожо Председател, намираме се в първа фаза
на производството по делба, при което съдът следва да провери и установи
правото на делба на съсобствените имоти, а именно между кои лица, за кои
имоти тя следва да се извърши, както и частите на съсобственост в настоящия
процес. От събраните по делото писмени и гласни доказателства считам, че са
налице процесуалните и материалноправни предпоставки за допускане на
делбата, така както е поискана с исковата молба, а именно считам, че се доказа
безспорно съсобствеността върху процесния имот между ищците, като
наследници на своя баща, респ. на баба си и ответникът - техен чичо, при
квотите така както са заявени. По отношение на възражението от страна на
ответната страна касателно изтеклата погасителна давност по отношение на
въпросния имот с упражняване правото на ползване върху същия считам, че
не се доказва такава давност от страна на общия наследодател на страните,
починал след смъртта на наследодателя на моите доверители, респ. давност не
е текла, вкл. няма как да се противопостави ползването на имота. Същите са
знаели, че чичото ползва този имот. От събраните гласни доказателства става
ясно, че той е ползвал имота и че няма къде да отиде, т.е. там живее със
семейството си. От гласните доказателства, които се събраха, че видите ли
ответникът закупил имота считам, че са несъстоятелни, най-малкото с оглед
следното: По делото има писмено доказателство, което е договор, видно от
който е начинът, по който е извършено плащането. Ако беше действително
така, че ответникът е направил, предоставил средствата за плащане щеше да
ангажира писмени доказателства. Напротив, в договора е вписана квитанция,
изхождаща от общия наследодател при закупуване на този имот. Считам, че с
гласните доказателства на съседката, която не беше убедена, че към момента
на закупуване на имота общият наследодател е била пенсионер, писменото
доказателство представлява договор за продажба на държавен недвижим имот.
Става ясно, че подобен договор би могъл да сключи лице, което е в трудово
правни отношения със съответното ведомство и към този момент е видно, че
тя е била работеща и е имала средства да закупи този имот. По въпроса за
разноските, съдът се произнася във втората фаза, аз ще представя само списък
на разноските само за информация. Моля да ми дадете възможност да
представя подробни писмени бележки. Моля да имате предвид, че разноските
са минимума.
7
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите
предявеният иск за делба като неоснователен, уважите възражението,
съгласно което доверителят ми е станал собственик по силата на
добросъвестно давностно владение продължило повече от 10 години, ведно с
присъждане на разноските в размер на адвокатското пълномощно. Моля да ми
дадете възможност да представя писмена защита в подходящ срок.
Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът определя на страните
едноседмичен срок от днес за представяне на писмени защити.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:54 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8