РЕШЕНИЕ
№ 483
гр.Бургас, 08.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 17 март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2.
Веселин Белев
при участието на
секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 174 по описа на съда за
2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е ТД Митница Бургас. Касаторът взема участие в
производството чрез пълномощник – юрисконсулти П.К.и В. Д..
Ответник по касация е Венделюкс ЕООД, ЕИК:*********, с
адрес ***. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство,
редовно уведомен.
Жалбата е насочена срещу решение № 996/14.12.2021г. по
АНД № 5058/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 1786/06.10.2021г. на зам.директор на Митница
Бургас, с което на Венделюкс ЕООД наложена имуществена санкция 500лв. за
извършено административно нарушение по чл.126а ал.1 от ЗАДС. С решението са
присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
За да отмени наказателното постановление съдът приел за
установена изложената в обстоятелствената му част фактическа обстановка, но
извел правни изводи за неправилно приложение на материалния закон. На първо
място приел, че отговорността на дружеството е неправилно ангажирана, тъй като
липсва реализирано от този субект неправомерно поведение. Този извод на съда е
основан на обстоятелството, че дейността по техническите настройки на системата
за видеонаблюдение и съхраняване на записите, е била извършвана от трето лице,
на което Венделюкс ЕООД е възложило това. Второ основание за
незаконосъобразност на наказателното постановление съдът е намерил в това, че
обстоятелствата по случая сочат правна квалификация на нарушението по чл.122б
ал.1 вр. с чл.47б ал.7 от ЗАДС, а не общата разпоредба на чл.126а ал.1 от ЗАДС.
В тази връзка съдът е изложил съображения, че неправилно дадената от АНО
квалификация на нарушението не може да бъде коригирана от съда, тъй като това
би утежнило положението на обжалващата страна – предвиденото по чл.122б ал.1 от ЗАДС наказание е по-тежко от това по чл.126а ал.1 от ЗАДС. При тези съображения
съдът отменил наказателното постановление и присъдил поисканите от
жалбоподателя разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон, като се излагат доводи за неправилност на
всяко едно от основанията на съда, подкрепящи извода за незаконосъобразност на
постановлението. Искането е първоинстанционното решение да бъде отменено, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указание
по прилагането на закона, а именно за преквалификация на нарушението от такова
по чл.126а ал.1 от ЗАДС в такова по чл.126а ал.1 от ЗАДС вр. с чл.56к ал.16 от
ППЗАДС. Алтернативно искането е след отмяната на първоинстанционното решение
касационната инстанция да реши делото по същество, като потвърди наказателното
постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено, а наказателното постановление
- потвърдено. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК от лице, за
което решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната
жалба съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Правилността на
първоинстанционното съдебно решение, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната
инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а
по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за
установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че Венделюкс ЕООД
е лицензиран складодържател, стопанисващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00484001 на адрес ***, УПИ ХІІ-528 в кв.23, промишлена зона Север, м.Кючук
тепе, имот № 028063. В склада имало изградена и функционираща система за
видеонаблюдение. Дейността по изграждането и поддръжката на системата била
възложена с договор от Венделюкс ЕООД на Галко 2010ООД.
На 05.08.2021г. в данъчния склад била извършена проверка,
обективирана в протокол № 21BG1000А033904 от същата дата, изготвен от контролни органи
при Митница Бургас – инспектор П.П. и експерт И.И.. При проверката се
установило, че съобразно зададените на системата за видеонаблюдение настройки
видеозаписите от наблюдението се съхраняват 60 дни, а не 90 дни.
Констатациите на първоинстанционния съд са изградени въз
основа на събраните доказателства и като цяло са безспорни между страните.
Спорни са произтичащите от фактите правни изводи.
Приложима в процесния случай са разпоредбите на чл.47б
ал.1, 6 и 7 от ЗАДС, съгласно които лицензираните складодържатели в случаите по
чл. 47, ал. 1, т. 11 и 12 са длъжни да
използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол. Информацията
за извършваното видеонаблюдение се съхранява върху цифровите регистратори за
срок не по-малък от един месец. След изтичане на месечния срок информацията се
архивира, като се съхранява в данъчния склад за срок не по-малък от два месеца.
В процесния случай е установено, че архивираната информация се е съхранявала
един месец в нарушение на цитираното изискване.
Настоящата инстанция намира за основателно оплакването на
касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния
съд, що се отнася до първото развито в мотивите на решението съображение за
отмяна на наказателното постановление. Въведеното от закона задължение за
съхранение на информацията има за свой адресат (както е изрично посочено в ал.1
на чл.47б от ЗАДС) лицензирания складодържател. Именно той е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност с обжалваното наказателно постановление
и в това отношение е налице правилно приложение на закона. Обстоятелството, че
дейността по изграждане и техническа поддръжка на системата за видеонаблюдение
складодържателят е възложил с договор на трето лице не може да промени
посочения в закона адресат на административното задължение.
Неоснователно е второто оплакване на касатора, а
изложените в първоинстанционното решение съображения по второто основание за незаконосъобразност
на наказателното постановление са правилни. Установено е неизпълнение от страна
на привлеченото към отговорност лице на задължение по чл.47б ал.7 от ЗАДС. Това
неизпълнение представлява административно нарушение по чл.122б ал.1 от същия закон
и се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000лв. С наказателното
постановление не е приложена тази норма на закона, а тази на чл.126а ал.1 от ЗАДС, съгласно която всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на
нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако
не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с
имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Правилно е преценил първоинстанционният
съд, че посочената от АНО норма е неприложима, тъй като изрично в нея е
посочено, че наказанието се налага само ако не е предвидено друго основание за
наказване. В случая такова е предвидено в чл.122б ал.1 от ЗАДС.
Правилно съдът е съобразил, че съответната на нарушението
норма (чл.122б ал.1 от ЗАДС) предвижда по-тежко наказание от посочената в
постановлението и приложението и в съдебната фаза е недопустимо, тъй като ще
доведе до влошаване положението на обжалващата страна.
Неоснователни са доводите на касатора за правна
квалификация на нарушението по чл.126а ал.1 от ЗАДС вр. с чл.56к ал.16 от
ППЗАДС. Подобен подход на правоприлагане би бил неправилен, тъй като дава
приоритет на норма на подзаконов нормативен акт пред норма на закона.
Сумирайки изложеното настоящата инстанция приема, че като
краен резултат първоинстанционното решение е правилно, поради което на
основание чл.221 ал.2 АПК следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
996/14.12.2021г. по АНД № 5058/2021г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :