№ 4
гр. Разград , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20203300900073 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Постъпила е молба вх. № 3507 от 20.11.2020г. от "АГРО ФИНАНС
ЛТД" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област:
Разград, Община: Разград, Населено място: гр. Разград, п.к. 7200, бул.
България № 11, вх. В, ап. 3, представлявано от управителя Марина Иванова
Бориславова, чрез пълномощника адвокат Невян Костов от АК - Разград, за
обявяване дружество в несъстоятелност поради изпадането му в
неплатежоспособност с начална дата 30.06.2011г.
В молбата се твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни
публичноправните си задължения, установени по Изпълнително дело №
**********/2012г. по описа на ТД на НАП Варна в размер на: 21 864.41 лв.
Към 12.11.2020г. изискуемите публичноправни задължения на дружеството
/Дължим данък добавена стойност и осигурителни вноски/ възлизат на:
главница – 12 136.16 лв. и лихви – 9 728.25 лв. Общ размер на задълженията
главница и лихви към ТД на НАП Варна – 21 864.41 лв. Счита, че началната
дата на неплатежоспособността на дружеството е 30.06.2011г. – датата на
която е станало изискуемо публичноправно задължение съгласно цитираната
по - горе изпълнително дело и дружеството не е било в състояние да извърши
плащане. Не разполага със средства за покриване на описаните задължения,
1
като едновременно с това няма и налични достатъчни активи. Дружеството
няма други изискуеми задължения от стопанска дейност.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
молителя се явява пълномощникът му адвокат Невян Костов от АК – Разград,
който поддържа молбата и моли за нейното уважаване. Акцентира, че
отразените в счетоводството на молителя и посочени в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стоки на доставна стойност в размер на 10
894,02 лв. и касова наличност в размер на 15 786,75 лв., реално не
съществуват.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата страната е представила списък на кредиторите, който
включва единствено ТД на НАП - Варна, към която дружеството има
задължения към 12.11.2020г. в общ размер на 21 864.41 лв., от които
главница 12 136.16 и лихви 9 728.25 лв. Представена е и справка за общите
задължения на дружеството към НАП към 12.11.2020г., е счетоводен баланс
към 12.11.2020г., отчет за приходите и разходите за за периода 01.01.2020-
12.11.2020г., отчет за паричния поток за периода 01.01.2020-12.11.2020г.,
Опис на активи и пасиви, Уведомление при обявявано в несъстоятелност.
В хода на производството е приобщен и препис от материалите по
горецитираното изпълнително дело.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза в два варианта.
Първият вариант е съобразен с отразеното в счетоводството на молителя
наличие на стоки на доставна стойност в размер на 10 894,02 лв. и касова
наличност в размер на 15 786,75 лв. Допълнителното заключение е изготвено,
като се приеме че тези стоки и касова наличност са с нулева стойност /както
молителя твърди, че стоките и касовата наличност реално не
съществуват, а са само счетоводно отразени/.
Съдът кредитира като СИЕ като обективна и компетентна изготвена.
Съгласно ПЪРВОТО заключение / съобразено с отразените в
счетоводството на молителя стоки и касова наличност/:
2
1.
Дружеството, считано към датата на подаване на молбата
20.11.2020г., има изискуеми публично-правни задължения:
Изпълнително дело №**********/2012г.
Задължения към ТД на НАП:
-Главница – 12136,16лв.
-Лихва към 12.11.2020г. – 9728,25лв.
ОБЩО: 21864,41лв
Плащането по задълженията е спряно, като това се е случило на
30.06.2011г., което е срока за плащане на ЗОВ в размер на 64лв. главница и
61,05лв. лихва.
Счетоводната отчетност е водена редовно.
2.
След извършен анализ на счетоводните баланси за 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г., както и на оборотните ведомости /балансови сметки/ за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., се установи, че дружеството е
реализирало обороти и печалба през 2011г., като и през 2012г. През 2012г.
паричните потоци намаляват и процесното дружество бележи спад. През
2013г. и 2014г. дружеството спира дейност.
През 2011г. задълженията на „Агро финанс ЛТД“ ЕООД към НАП са
в размер на 3000лв. и дружеството е имало финансовата възможност да ги
плати /налични парични средства в брой 7000лв./. През 2012г. задълженията
към НАП бележат ръст, като дружеството е имало възможност да покрие
задължението. Касовата наличност към 31.12.2012г. е 16000лв., както и
стокова, която е на стойност по доставни цени в размер на 11000лв. За
2013г. и 2014г. статуквото не се променя, и общото задължение е в размер
на 21 864,41лв. - /главница 12 136,16лв. и лихва 9 728,25лв./, за което е
образувано и Изпълнително дело.
3
През 2012г., 2013г., и 2014г. е имало стокова наличност в размер на
10 894,02лв. и парични средства в брой в размер на 15 786,75лв. – общо актив
в размер на 26 680,77лв., като този актив превъзхожда задължението към
кредитора и е възможно обезпечението му.
По горе установеното е видно и от изчислените коефициенти на
ликвидност, които показват, че дружеството не е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност или свръх задлъжнялост.
3.
Размерът на дълготрайните материални активи /ДМА/ е нула.
Дружеството притежава стоки на доставна стойност в размер на
10894,02лв. и касова наличност в размер на 15786,75лв. Дружеството е
имало финансова възможност да покрие всичките си задължения към
кредитора НАП. Дължимата главница е в размер /12136,16лв./ по-малка
от касовата наличност /15786,75лв./, което не би могло да
възпрепятства плащането на задълженията
4.
Дружеството няма изискуеми вземания. То разполага с финансова
възможност да обслужи изискуемите си задължения към кредитора.
Дружеството не се намира в затруднено положение.
5.
Дружеството няма персонал. ГФО е подавано през 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г.
Съгласно ДОПЪЛНИТЕЛНОТО заключение на СИЕ /изготвено във
вариант, при което се приемат нулеви стойности за стоките и касовата
наличност - както молителя твърди, че стоките и касовата наличност
реално не съществуват, а са само счетоводно отразени/:
1.
4
Дружеството, считано към датата на подаване на молбата
20.11.2020г., има изискуеми публично-правни задължения:
Изпълнително дело №**********/2012г.
Задължения към ТД на НАП:
-Главница – 12136,16лв.
-Лихва към 12.11.2020г. – 9728,25лв.
ОБЩО: 21864,41лв
Плащането по задълженията е спряно, като това се е случило на
30.06.2011г., което е срока за плащане на ЗОВ в размер на 64лв. главница и
61,05лв. лихва.
2.
След извършен анализ на счетоводните баланси за 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г., както и на оборотните ведомости /балансови сметки/ за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., се установи, че дружеството е
реализирало обороти и печалба, които още през 2011г. трудно покриват
задълженията, като и през 2012г. През 2012г. паричните потоци намаляват
и процесното дружество бележи спад. През 2013г. и 2014г. дружеството
спира дейност, като няма налични активи, пари и стокова наличност. По
отношение на задълженията към НАП, които са в размер на 21 864,41лв , е
образувано Изпълнително дело. В този момент, по отношение на
обезпечаване на задължението, дружеството изпада в абсолютна
невъзможност.
От по-горе установеното, както и от изчислените коефициенти на
ликвидност е видно, че дружеството е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност и свръх задлъжнялост. Коефициентите на
ликвидност за 2013г. и 2014г. са равни на нула, т.е. шанса дружеството да
извърши дори и минимални плащания по задълженията е равен на нула.
Коефициентът на финансовата автономност за 2014г. показва
голяма финансова зависимост от задълженията към кредитора /0.22-при
5
нужен такъв >0.5/
Коефициентът на задлъжнялост и за четирите години показва, че
дружеството не генерира печалби, които да покриват задълженията, като
през 2014г. задължението е над 4 пъти по-голямо от активите и
обслужването им е невъзможно.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 625 във връзка с чл. 607а Т3 във връзка с чл. 608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи,
че притежаваните от длъжника активи са недостатъчни за покриване на
съществуващите парични задължения на длъжника, респективно да се
установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не
може да изпълни. В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
По основателността на молбата.
За да се приеме, че е налице основание за уважаване на молбата по
чл. 625 ТЗ съдът следва да установи състояние на неплатежоспособност,
каквото е твърдението на страната, въведено в настоящия процес с молбата по
чл. 625 ТЗ.
Основния въпрос по делото е дали следва да се приеме за
доказано твърдението на молителя, че реално не съществуват отразените
6
в счетоводството му стоки на доставна стойност в размер на 10 894,02 лв.
и касова наличност в размер на 15 786,75 лв.
Ако се приеме, че същите съществуват, то съобразно и
първоначалното заключение на ССЕ, дружеството разполага с финансова
възможност да обслужва изискуемите си задължения и не се намира в
затруднено положение. Ако се приеме, че същите не съществуват, то
съобразно допълнително заключение на ССЕ и уточнените направено от
вещото лице в о.с.з., дружеството е в невъзможност да обслужва
задълженията си, като началната дата на неплатежоспособността е
30.06.2011г.
За да докаже липсата на имущество, което е отразено в
счетоводството му, молителят следва да установи факта на
изразходването му, откъдето по консеквентност следва, че той не разполага с
това имущество. В случая не се касае за установяване на отрицателен факт.
Такъв е само липсата на активите, включително и на паричните такива, които
фигурират в счетоводството му /счетоводни баланси за 2011г., 2012г., 2013г.
и 2014г., както и оборотни ведомости за 2012г,. 2013г. и 2014г. – през 2014г.
дружеството спира дейността си/, но изразходването на тези средства,
което води до тяхната липса, е положителен факт, който, ако бъде
установен, изключва наличието им към датата на подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ. Изводът за липсата на средства не може да се основава
единствено на простото твърдение на молителя, че не разполага с такива,
при наличието на безспорни доказателства, които косвено го опровергават, а
именно отразяването на краткотрайните активи, вкл. и парични средства в
брой в счетоводството /л.32-36/. Изводите за платежоспособността на
длъжника се основават преди всичко на данните от неговото счетоводство –
представените на вещото лице оборотни ведомости и счетоводни баланси за
2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и на доказателствената сила на редовно
водените търговски книги, регламентирана в нормата на чл. 55, ал.1 от ТЗ. В
този смисъл вж. Решение № 2670 от 15.11.2018 г. на САС по в. т. д. н. №
3159/2018 г. и Решение № 805 от 21.04.2015 г. на САС по в. гр. д. №
1789/2014 г.
Съдът не кредитира с доверие представения с молбата счетоводен
7
баланс към 12.11.2020г. /л. 12-13/, в който са отразени изцяло нулеви
стойности, тъй като липсват доказателства за изразходването на
горепосочените стоки и касова наличност, а в същия не фигурират и
процесните задължения към НАП.
Обстоятелството, че горецитираното изпълнително дело на НАП все
още не е приключило и публичния изпълнител не е събрал задълженията на
молителя, не означава че стоките и касовата наличност реално не
съществуват.
Ето защо, съдът възприема вариант I от заключението на СИЕ.
Посочените от вещото лице във вариант I показатели за ликвидност не водят
до извод, че молителят е в състояние на обективна невъзможност да посреща
с притежаваните активи своите изискуеми и текущи задължения, съобразно
дефиницията на чл. 608 ТЗ.
Дружеството не е изпаднало в състояние на неплатежоспособност,
вземайки предвид отразените в счетоводството му стоки на доставна
стойност в размер на 10 894,02 лв. и касова наличност в размер на 15
786,75 лв..
Както е посочил ВКС в постановеното в производството по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II
т. о., ТК, спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание
за откриване на производство по несъстоятелност. Спирането на плащанията
към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане
към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са
достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника.
Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща,
че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или
е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени
кредитори. В постоянната практика на касационната инстанция е прието
разбирането, че въведената с нормата на чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за
неплатежоспособност при спиране на плащанията, представлява само
средство за разместване на доказателствената тежест при установяване
неплатежоспособността на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1
ТЗ неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо
8
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за
изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези
задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на
плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или
неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване
доколко спирането на плащанията представлява израз на общото
икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл.
608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова
автономност/задлъжнялост.
Поради гореизложеното, съдът намира че молителят разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Ето защо настоящият състав намира, че молбата по чл. 625 ТЗ следва
да се отхвърли, на осн. чл. 631 ТЗ.
Относно постановеното определението по чл. 629б ТЗ.
С определението по чл. 629б ТЗ съдът, когато счете, че наличното
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски,
определя сумата, която следва да бъде предплатена в даден от него срок, за да
бъде открито производство по несъстоятелност, като при невнасяне на сумата
последиците са уредени с нормата на чл. 632 ТЗ. Целта на разпоредбата е да
се доведе до знанието на всички заинтересовани - както на участниците в
производството по, така и на всички останали неучастващи в него кредитори -
факта, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно, за да бъде
проведено производството по несъстоятелност, предвид на което и
определението по следва да бъде постановено в момента, в който по делото са
събрани необходимите доказателства относно имущественото състояние на
длъжника, но във всички случаи постановяването му трябва да предхожда
постановяването на самото решение. Последният извод произтича и от
систематичното място на - в Глава Тридесет и девета, Раздел І "Начало на
производството", намираща се преди Раздел ІІ "Постановяване на решение".
9
Указанието за предплащане на разноските, обаче, не е свързано с решаването
на обуславящите произнасянето по молбата по въпроси досежно
материалната легитимация на молителите, както и налице ли е
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника като основание
за откриване на производство по несъстоятелност, а е свързано само с
осигуряване на възможност това производство да се развие с оглед постигане
на предвидената в негова цел. В този смисъл и определението може да бъде
постановено във всеки един предхождащ постановяване на решението момент
като същото не обвързва съда в крайния му извод досежно
основателността или неоснователността на сезиралите го молби по чл.
625 ТЗ, а само сочи на последиците при евентуално уважаване на молбите и
откриване на производство по несъстоятелност за длъжника. Така и Решение
№ 295 от 1.05.2017 г. на САС по т. д. н. № 5992/2016 г. недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 537 от 28.08.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1019/2017 г., II т. о., ТК.
Относно държавната такса.
С оглед изхода на делото, молителят ще бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград
държавна такса в размер на 250 лева - държавна такса съгласно чл. 24, ал. 1,
т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист на осн. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 405, ал.5 ГПК.
При изложеното съдът, на осн. чл. 631 ТЗ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 3507 от 20.11.2020 г. по чл. 625 ТЗ,
подадена от "АГРО ФИНАНС ЛТД" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: Област: Разград, Община: Разград, Населено място: гр.
Разград, п.к. 7200, бул. България № 11, вх. В, ап. 3, представлявано от
управителя Марина Иванова Бориславова, за откриване на производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособност.
10
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "АГРО ФИНАНС ЛТД"
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област: Разград,
Община: Разград, Населено място: гр. Разград, п.к. 7200, бул. България № 11,
вх. В, ап. 3, представлявано от управителя Марина Иванова Бориславова, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
– Разград:
- сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
държавна такса за молбата за обявяване на несъстоятелност, на осн. чл. 24, ал.
1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК,
- сумата от 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 405,
ал.5 ГПК.
Препис от решението да се връчи на заинтересованите страни, на осн.
чл. 634в, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
седмодневен срок от съобщаването му, на осн. чл. 633, ал.2 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11