О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……………………2025г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ-ти състав, в
закрито съдебно заседание, в състав:
окръжен
съдия: Михаил Михайлов
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело **372 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба на КОНПИ, чрез процесуалния
представител А.Д., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение **60023/24.10.2024г.,
постановено по настоящото дело.
Комисията изразява несъгласие с констатацията на съда,
че делото е с висока фактическа и правна сложност. На следващо място, размерът
на адвокатското възнаграждение следва да се определи към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие или датата на упълномощаването, в
случая към 2019г. На трето място, от представените по делото доказателства не
се установява извършването на разноски по отношение на Н.П. в размер на
4 413,36лв. Накрая излага, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни не
изразяват становище.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството е образувано по
предявен от КОНПИ иск с правно основание чл.153-154 ЗОНПИ срещу Р.Д.Д. и Н.В.П., (което
производство се развива след частично прекратяване поради отказ от иск от ищеца
с Определение **60241/14.11.2023г. постановено по настоящото дело) за отнемане
в полза на Държавата на недвижимо и движимо имущество.
С
Решение **60023/24.10.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е
отхвърлил предявените от Комисията искове за отнемане в полза на Държавата на
изчерпателно посоченото в диспозитива на решението движимо и недвижимо
имущество. Съобразно изхода на делото съдът е осъдил Комисията да заплати на ответниците
сумата от 21 730,62лв., от която 19 980,62лв. заплатено
възнаграждение за процесуално представителство по делото и 1 750лв.
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви за начина, по който
следва да се понесе отговорността за разноски и не са налице основания за
промяна на изводите му в тази част. По наведените с молбата възражения намира
следното:
Несъгласието на молителя с преценката на съда за
високата фактическа и правна сложност на делото не е основание за ревизиране на
решението в частта за разноските.
Що се отнася до приложимата редакция на НМРАВ,
меродавният момент няма никакво правно значение след решението на СЕС по дело C-438/22, според което съдът не е
императивно обвързан с фиксираните в НМРАВ минимални размери. Както е посочено
в решението, Наредбата е послужила на съда само за ориентир при определяне
размера на адвокатското възнаграждение на адв. А. по отношение на двамата
ответници. Съдът дори е определил, че според цената на исковете, минималните
размери са по-големи, но е присъдил толкова, колкото е поискано, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Възражението, че не се установява извършването на разноски по отношение на Н.П. в размер
на 4 413,36лв., доколкото от представеното нареждане на л. 727 от делото е
видно, че наредител е трето за делото лице, а не страната, е неоснователно.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение, каквото е и задължението за
адвокатско възнаграждение, може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Без
правно значение е кой го е изпълнил, както и дали е действал по писмено или
устно овластяване от страната, или е действал като гестор. Във всички случаи
изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната. Още
повече, че в представеното платежно нареждане за сумата от 4 413,36лв. е
посочено, че се е извършва на основание Фактура № 654 от 27.09.2022г., видно от
която Н.П. дължи сума в размер на 4 413,36лв. за защита по настоящото
дело.
Не са налице и
предпоставките за прилагане на чл. 156, ал. 6
ЗОНПИ, защото отхвърлянето на исковете се дължи на оборване на
фактическите и правни изводи на Комисията, направени въз основа на представени
от нея доказателства, а не на бездействие на ответниците. Освен това, още
веднъж следва да се посочи, че те не са бездействали в административната фаза
на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, а напротив,
активно са съдействали на административния орган посредством представяне на
значителна по обем информация за произхода на средствата, в това число и с
ангажиране на писмени доказателства в подкрепа на декларираните от тях данни,
поради което цитираната разпоредба се явява неприложима.
Молбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. **63927/14.11.2024г. на КОНПИ, чрез процесуалния представител А.Д., с
която се иска изменение в частта за разноските на Решение **60023/24.10.2024г.,
постановено по гр. дело **372/2019г. по описа на ВОС, на осн. чл. 248 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАпС, в едноседмичен срок от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: