№ 2099
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110115924 по описа за 2024 година
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и
седемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр. Дело № 15924 по описа на Варненски районен съд за
2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53,
чрез упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия – Варна, с
адрес за призовки и съобщения: гр. Варна, ул. „****“ № 2, ет. 1, ап. 1, против
"****" ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
"****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****", представлявано от **** и
"****" ЕООД, ЕИК: ****, гр. ****, гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "****", с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ****
от **** г. между „****” ЕАД и А. А. А.;
1
- под формата на евентуалност, иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1,
предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожна на клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от **** г. между
„****” ЕАД и А. А. А.;
- иск с правно основание чл. 26,ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от
ЗЗД за прогасяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство
между „****“ ЕООД и А. А. от дата **** г.;
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „****”
ЕАД да заплати на ищеца А. А. А., ЕГН **********сумата в размер на 190
лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, платена без основание по нищожен Договор за потребителски
кредит № **** от **** г., сключен между „****” ЕАД и А. А. А., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – ****г. до окончателното заплащане на дължимата сума;
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „****” ЕАД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" да заплати на А.
А. А., ЕГН ********** ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
171,28 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № **** („Договора“). По силата на договора
е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 700 лева. Съгласно
чл. 4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с
дружеството „****“ ЕООД, с ЕИК ****, с цел да бъде обезпечен кредитът.
Твърди се, че такъв договор бил сключен между страните на същия ден.
Съгласно Раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към договора за поръчителство е
уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 171,28 лева.
Твърди се, че по Договор за потребителски кредит № **** ищецът е
платил сума за погасяване на кредита в размер на 890 лева на 02.08.2022 г. в
полза на „****“ ЕАД.
Приема Договор за потребителски кредит № **** за нищожен на
2
основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 4.1. от
Договора, в тежест на заемателя е възложено да обезпечи задължението си по
кредита като сключи договор за поръчителство с „****“ ЕООД.
Възнаграждението на поръчителя обаче не било включено към общия разход
по кредита. Приема, че възнаграждението на поръчителя представлява разход
по кредита, още повече като се има предвид, че потребителят заплаща една
обща вноска и тя е изцяло по сметка на кредитополучателя. Допълнително
обстоятелство е, че „****” ЕООД е изцяло собственост на „****“ ЕАД.
Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване
към договора за кредит.
Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите
допускания при изчисляването му. При включване на възнаграждението по
договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава
максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК. Поради гореизложеното
договорът за кредит бил нищожен, а даденото по него над отпуснатата сума по
кредита подлежало на връщане като дадено без основание. В евентуалност
твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е нищожна. тъй като
сключването на договора за поръчителство е въведено като условие за
отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на
престациите. Клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна,
доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство,
чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия
кредит. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит,
противоречала на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от
Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Посочените
по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1
ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП . На следващо
място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че
клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално
3
уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният
Договор за поръчителство е нищожен. Твърди, че договорът за обезпечение е
сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1
ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника,
респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит,
длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с
избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице,
и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което
несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност,
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и икономически по-слабата страна в правоотношението. Иска се уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
Твърди се, че по първия договор е заплатил сумата от 890лв., като над
главницата от 700лв. е получена сумата от 190лв.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „****“ ЕАД В
него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит между
ищеца и дружеството за сума в размер на 700 лева, която е изцяло усвоена от
ищеца. Твърди, че видно от Приложение №1, неразделна част от процесния
Договор, кредитът е отпуснат за срок от 24 дни, при погасителна вноска в
размер от 718,67лв.
Договорът бил сключен при лихвен процент40.00%, и Годишен процент
на разходите (ГПР) -49,21%, общия размер на всички плащания възлиза на
718,67 лева. Не оспорва, че кредитополучателят е изплатил доброволно
задължението си към дата на подаване на настоящата искова молба, както и, че
по сметка на ответника е постъпила сумата от 190лв., с която били погасени
задължения, различни от главницата.
Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договора
за кредит. Твърди, че ищецът е уведомен за съдържанието на всяка една от
клаузите на договора. В Приложение №1 към процесния договор, по ясен и
недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9),
както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в
Общите условия. Не споделя изложените доводи, че сключването на договор
за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за
4
кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Това
били два отделни договора, като договора за поръчителство се сключвал след
договора за кредит и поради това възнаграждението по договора за
поръчителство нямало как да участва в ГПР. Сключването на договор с
поръчител било избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не
задължение, в приложимите общи условия, с които ищецът бил запознат
преди сключването на договора. Твърди, че договорът може да се сключи
както с обезпечение, така и без обезпечение и че сключването на договора за
поръчителство не е условие за сключване на договора. Твърди, че ищецът не е
въведен в заблуждение относно параметрите на договора. Клаузите на
договора били ясно формулирани и представени на ищеца преди сключването
му. Сключеният между страните договор бил във формата на електронен
документ. Ищецът е сключил договор за потребителски кредит, който бил
съвсем отделен договор от сключения от него с дружеството „****" ЕООД и
при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „****" ЕООД. По силата
на този договор срещу парична престация дружеството „****" ЕООД се е
съгласило да сключи договор с „****" ЕАД и да стане солидарен длъжник
заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо „****"
ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.
Вземанията по този договор били в полза на „****“ ЕООД. Твърди, че дори и
кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение„поръчител", то той има
правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит
Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай
първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните
условия в телефонен разговор с „****“ ЕАД.
Заявява, че действително ответните дружества са свързани лица, но са
две самостоятелни юридически лица. Договорът за поръчителство пораждал
единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение да му
бъде отпуснат кредит, като повишавал кредитоспособността му, който иначе
нямало да му бъде отпуснат. Иска се отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „****“
ЕООД. В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит
5
№****/****г. между ищеца като кредитополучател, и „****" ЕАД, ЕИК ****,
във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител **** ЕООД и потребител ищеца. Ответното
дружество е сключил с „****" ЕАД договор за поръчителство, по силата на
който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния
абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо
възнаграждение в размер на 171,28лв., дължимо до падежа на главното
задължение. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за
периода след пълно изплащане на кредита. Сключването на договора за
предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за
кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са
договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на
независимата електронна среда на „****" ЕООД, до която „****" ЕАД няма
достъп. Впоследствие ответникът предоставял на „****" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е
разсрочено плащането му, което било единствено с целите на улесняване на
плащането от страна на потребителя. „****" ЕАД предоставяло
потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с
кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В
раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Кредитополучателят имал право да избере дали да
кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая
искането му щяло бъде прието за разглеждане и ще преминело през процес на
оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „****"
ЕАД. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да
бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК. Твърди, че „****" ЕАД не знаело предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя ****, по който бъдещ договор „****" ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „****" ЕООД по бъдещия договор не било
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
6
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: договор за потребителски кредит № **** от **** г.,
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № **** от **** г.,
справка от Изипей, удостоверение № ****/**** г., удостоверение за липса на
задължения № 1080717/**** г.; представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства в заверен вид: ОУ за предоставяне на кредит, договор
за потребителски кредит № **** от **** г., Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № **** от **** г., договор за поръчителство от **** г.,
приложение № 1 към договор за поръчителство.
С Определение № ****/28.03.2025г. съдът е приел за безспорни и за
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото
следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за потребителски
кредит № **** от **** г. между „****” ЕАД и А. А. А., ЕГН **********, с
условията описани в исковата молба; че по договора „****“ ЕАД е изпълнило
задълженията си като заплатило на ищеца сумата по кредита в размер на 700
лева; че кредитополучателят е изплатил доброволно задължението си по
договора към дата на подаване на настоящата искова молба, както и, че по
сметка на ответника е постъпила сумата от 890лв. Наличието на сключен
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „****“ ЕООД и
потребител А. А. А., ЕГН ********** на ****г. е уговорено възнаграждение в
размер на 171,28лв., платимо от ищеца.
От Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски
кредит № **** от **** г., ведно с Приложение № 1 към договора, Договор за
поръчителство от **** г. се установява, че на **** г. между ищеца и „****“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****, при действието на
ОУ. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в
размер на 700 лева. Съгласно чл. 4.1 от Договора, заемателят следва да сключи
договор за поръчителство с дружеството „****“ ЕООД, с ЕИК ****, с цел да
7
бъде обезпечен кредитът. Между страните е безспорно, че такъв договор е
сключен между страните на същия ден и че възнаграждението по него е в
размер на 171,28 лева. По Договор за потребителски кредит № **** ищецът е
платил сума за погасяване на кредита в размер на 890 лева на 15 погасителни
вноски в полза на „****“ ЕАД. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора,
неразделна част от него представляват Приложение N 1 „Условия на кредита",
съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ. Видно от Приложение №1,
неразделна част от процесния Договор, кредитът е отпуснат за срок от 24 дни,
като падежът е 13.08.2022г., а като общ размер на задължението на ищеца е
вписана сумата от 718,67 лева. Договорът е сключен при лихвен процент -
40.00%, и Годишен процент на разходите (ГПР) – 49,21.00%. В чл.4 от
договора е посочено, че длъжника може да избере в заявлението за искане на
кредит дали да предостави обезпечение по кредита, което може да е банкова
гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с
поръчител одобрен от **** ЕАД. Срокът за одобряване на заявлението при
избрано обезпечение е 24 часа от предоставяне на обезпечение. В случай, че
потребителя е заявил кредит без обезпечение срокът на одобряване на кредита
е 14 дневен от подаване на заявлението. Съгласно Общите условия на ****,
кандидатстващите за кредит клиенти сами избират дали да кандидатстват за
обезпечен кредит, или за кредит без обезпечение. На **** между „****“ ЕАД
и „****“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който
„****“ ЕООД се е задължил да гарантира като поръчител задължението на
ищеца по процесния кредит и отговаря солидарно с него за изплащането му.
Видно от справка от Извлечения от електронната система на „****“ ЕАД,
Удостоверение за липса на задължения № ****/**** г., Справка от „Изипей“
АД се установява, че Договорът за кредит и Договора за предоставяне на
поръчителство са изцяло погасени. Ищецът е едновременно е заплатил
задължението по кредита и по договора за поръчителство на „****“ АД на
02.08.2022г.
На ****г. „****“ ЕООД е издало удостоверение №1080717 на ищеца, че
няма непогасени задължения по договор за предоставяне на поръчителство от
****г., сключен във връзка с обезпечаване на задължението му по процесния
кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени
8
установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ****
от **** г. между „****” ЕАД и А. А. А..
- под формата на евентуалност, иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1,
предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожна на клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от **** г. между
„****” ЕАД и А. А. А..
- иск с правно основание чл. 26,ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от
ЗЗД за прогасяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство
между „****“ ЕООД и А. А. от дата **** г.
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „****”
ЕАД да заплати на ищеца А. А. А., ЕГН **********сумата в размер на 190
лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, платена без основание по нищожен Договор за потребителски
кредит № **** от **** г., сключен между „****” ЕАД и А. А. А., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – ****г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „****” ЕАД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" да заплати на А.
А. А., ЕГН ********** ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
171,28 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата
сума.
Съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото следните обстоятелства: наличието на
сключен Договор за потребителски кредит № **** от **** г. между „****”
ЕАД и А. А. А., ЕГН **********, с условията описани в исковата молба; че по
договора „****“ ЕАД е изпълнило задълженията си като заплатило на ищеца
сумата по кредита в размер на 700 лева; че кредитополучателят е изплатил
доброволно задължението си по договора към дата на подаване на настоящата
искова молба, както и, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 890лв.
9
Наличието на сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител
„****“ ЕООД и потребител А. А. А., ЕГН ********** на ****г. е уговорено
възнаграждение в размер на 171,28лв., платимо от ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на
договора за кредит и за поръчителство, в евентуалност наличие на основание
за нищожност на чл.4, ал.1 от Договора за кредит. В тежест на ответниците е
да докажат при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор,
че въпросната клауза е уговоренаиндивидуално.
Спорните между страните факти са по отношение действителността на
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит и
договор за поръчителство за нищожни на следните основания: Съобразно чл.
11 от ОУ са посочени ясно допусканията, при които е определен ГПР, които
покриват изискванията за яснота и достъпност за кредитополучателя.
Посоченият размер на ГПР 49,21 % е по-нисък от предвидения по ЗПК праг от
петкратното ниво на законния лихвен процент. Реалният размер на този
процент обаче следва да се установи едва след преценка и на сключеният
договор за поръчителство. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение №1 към
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,21%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК .
Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „****“ ЕООД, което се включва в
10
общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на
§1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Видно от правените плащания от ищеца на „****“ ЕАД, плащанията и
по двата договора са правени едновременно само на „****“ ЕАД, което
обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя и е следвало да бъде включен при посочване на
размера на ГПР. Клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите на ответника „****„ ЕАД за доброволност при избора на
обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки,
че всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, следва да
се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
11
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „****“ ЕАД по процесния договор
за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
Съдът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи след
вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че реалният
годишен процент на разходите не е посоченият 49,21 %, а значително по-висок
и надхвърля максимално допустимият по закон от 50% към момента на
сключване на договора. При това положение се налага извод, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната
норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК , която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни, като
така приетата недействителност влече до такава и за договора за
поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни Договор за потребителски кредит №
**** от **** г., сключен между „****“ ЕАД и ответника и Договор за
12
предоставяне на поръчителство с поръчител „****“ ЕООД и потребител А. А.
А., ЕГН ********** от ****г., сключен между "****" ЕООД и ищеца.
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Предвид нищожността на процесните договори, разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД повелява, че в случите на неоснователно обогатяване лицето
получило нещо без основание следва да го върне. При нищожни договори за
кредит и за предоставяне на поръчителство липсва основание, което да
обоснове имущественото разместване. На основание чл.23 от ЗПК при
нищожен договор за потребителски кредит потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита. В случая чистата стойност на кредита е в
размер на 700 лева и надплатеното от ищеца на ответника „****“ ЕАД по
двата нищожни договора в размер на общо 190 лева, който факт е обявен за
безспорен между страните, следва да му бъде върнато.
Поради това предявения главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да
бъде уважен.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на разноски. Сторените
от ищеца разноски са следните: 127,50 лева – държавна такса по
производството, 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
установителните искове срещу „****“ ЕООД и 840 лева по установителните и
осъдителните искове, предявени срещу „****“ ЕАД. Ответниците са
направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира същите за основателни. Съдът приема, че
делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, а освен
това се предявяват типови искови молби, с с подобен предмет на доказване.
Поради което съдът приема, че на ищеца не се следва адвокатско
възнаграждение, което надвишава размера на отпуснатия кредит. Освен това
съдът отчита, че по делото процесуалния представител на ищеца не се е явил в
проведеното по делото открито съдебно заседание и предвид Решение на СЕС
от 25.01.2024г. по дело С-438/22 намира, че на ищеца следва да се присъди
общо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, 190 лева по
предявените искове срещу ****“ ЕООД и 210 лева по предявените искове
срещу „****“ ЕАД. Поради това на ищеца се следват разноски в общ размер
13
на 527,50 лева.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за потребителски кредит № **** от **** г.,
сключен между „****” ЕАД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" и А. А. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4,
ап. 53.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от **** г.,
сключен между "****" ЕООД, ЕИК: ****, гр. ****, гр. ****, бул. "****" 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" и А. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „****" ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "****" ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53 сумата от 190
лева, платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит №
**** от **** г., сключен между „****” ЕАД ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"****", и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“
№ 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53 и нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
от **** г., сключен между "****" ЕООД, ЕИК: ****, гр. ****, гр. ****, бул.
"****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" и А. А. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда ****г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА "****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "****" и "****"
ЕООД, ЕИК: ****, гр. ****, гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "****" ДА ЗАПЛАТЯТ на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ж. к. „****“ № 47, вх. 3, ет. 4, ап. 53 сумата в размер на
14
527,50 лева – разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15