№ 137
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207586 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следВ. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-4332-017627/09.10.2020 г., издадено от
началника на Група към Отдел „Пътна полиция” – СДВР, на И. В. М. са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
„глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че
на 24.09.2020 г., около 05.25 часа, в гр. София, по ул. „Проф. Фритьоф
Нансен“ с посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“ към бул.
„България“ управлява л.а. марка „Мерцедес“ с **************, като при
извършена полицейска проверка пред № 9 отказва да бъде изпробван с „Drug
test 5000” за употреба на наркотични вещества, като не носи в себе си
СУМПС и СРМПС, и автомобилът не е преминал ГТП в срок.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице И. В. М., с която са иска неговата отмяна като
1
незаконосъобразно. Твърди се, че процесният АУАН е абсолютно нечетлив, с
което е опорочено изцяло административнонаказателното производство. На
следващо място е изложено, че на жалбоподателя е извършена проверка за
употреба на алкохол, но не е ставало въпрос да бъде тестван и за употреба на
наркотични вещества. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП в частта му, касаеща наложените административни
наказания за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство по делото и не взема становище по подадената
жалба.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
Жалбоподателят поддържа казаното от процесуалния си представител.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата
частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 24.09.2020 г. свидетелите А. и И. В. И. – полицейски служители от 01
РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения в центъра на гр. София.
Около 05.25 часа на 24.09.2020 г. същите спрели за проверка пред № 9 на ул.
„Проф. Фритьоф Нанесен“ с посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“
към бул. „България“ л.а. марка „Мерцедес“ с **************, който бил
управляван от И. В. М.. В същия автомобил на предна седалка до водача
пътувал и сВ. И. К.К.В. Полицейските служители установили, че И. В. М.
лъхал на алкохол, поради което поискали съдействие от ОДЧ.
2
На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР в състав свидетелите Ц. и
Н.Г.М.В. Последните установили на място, че управляваният от
жалбоподателя И. В. М. л.а. марка „Мерцедес“ с ************** не е
преминал периодичен технически преглед към датата на проверката, както и
че И. М. не носи в себе си СУМПС и Свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява. Служителите на ОПП-СДВР извършили проверка за
употреба на алкохол на И. М. с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“,
което отчело положителен резултат от 1.36 промила алкохол. След това
служителите на ОПП-СДВР предложили на И. М. да бъде тестван и за
наркотични вещества с „Drug test 5000”, като последният категорично
отказал. Отказът на И. М. да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества бил обективиран в Талон за изследване № 080457/24.09.2020 г.,
който бил разписан от страна на жалбоподателя М. без възражения.
С оглед установените на място нарушения, сВ. Ц. съставил срещу И. В. М.
АУАН бл. № 831964/24.09.2020 г. за извършени административни нарушения
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на И. М., който го
подписал без възражения.
След това И. М. бил съпроводен от служители на 01 РУ-СДВР до ВМА за
даване на кръв на изследване, където жалбоподателят категорично отказал да
даде кръвна проба.
С оглед установената употреба на алкохол при управление на
горепосочения автомобил, на основание чл. 356, ал. 3 НПК било образувано
бързо производство № 225 ЗМК 1575/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 33414/29.09.2020 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-4332-
017627/09.10.2020 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за
описаните в АУАН административни нарушения, с изключения на това по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за което административнонаказателното производство
било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, му били наложени
съответни административни наказания.
НП било връчено на И. М. на 30.05.2022 г., като последният подал в
законоустановения 14-дневен срок жалба срещу същото, която инициирала
настоящото производство.
3
С протоколно определение от 07.09.2021 г., постановено по НОХД №
7826/2021 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, било одобрено споразумение
между СРП и защитника на И. В. М., с което последният се признавал за
виновен в извършване на 24.09.2020 г., около 05.25 часа, на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, за което му било наложено съответно наказание.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Ц., Н.Г.М. А., И. В. И. и И. К.К.в; справка-картон
на водача за допуснатите нарушения и наложените наказания на И. М. към
момента на извършване на процесното деяние; материали по НОХД №
7826/2021 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работИ.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. От показанията на свидетелите А. и И. В. И. се
установява, че около 05.25 часа на 24.09.2020 г. на описаното в АУАН и НП
място са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя М. лек
автомобил марка „Мерцедес“ с **************, като последният е бил
видимо пиян, което е наложило съдействието на колегите им от ОПП-СДВР –
свидетелите Ц. и Н.Г.М.В. И четиримата горепосочени свидетели, макар и да
не си спомнят с подробности процесния случай предвид изминалия
значителен период от време, поддържат отразените обстоятелства в АУАН и
талона за изследване. В този смисъл свидетелите М. и М. са категорични, че
при оказаното съдействие и извършената на място проверка е установено, че
И. М. не носи документите, описани в АУАН, автомобилът не е преминал
годишен технически преглед, както и че е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества със съответен тест. Показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие четирима свидетели са пълни,
непротиворечиви и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Следва да се посочи, че от приложения по делото талон за изследване №
080457/24.09.2020 г. се установява по несъмнен начин, че И. М. е бил наясно с
констатацията на проверяващите служители, а именно, че е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества, доколкото това
4
обстоятелство е отразено в същия талон, а И. М. е подписал същия. От друга
страна, жалбоподателят не е вписал каквито и да е възражения в АУАН, вкл.
и относно констатацията, че отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества.
Показанията на сВ. И. К.К.в са неинформативни относно главния факт на
доказване по делото, доколкото последният сам заяви, че не е присъствал по
време на тестването на жалбоподателя от полицейските служители с
„Алкотест дрегер“, доколкото в този момент му е била извършвана проверка
от други полицейски служителИ. В този смисъл показанията на сВ. Къналиев
се явяват производни относно главния факт на доказване по делото,
доколкото същият не е очевидец на конкретно извършената проверка на И. М.
и установените в хода на същата нарушения, а преразказва казаното му
впоследствие от жалбоподателя. От друга страна, фактът, че И. М. е отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества е безспорно доказан
както от свидетелските показания на полицейските служители, така и от
подписания от И. М. талон за изследване, в който по недвусмислен начин е
отразено това обстоятелство.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – т. 1.2 и т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работИ. Същевременно АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това процесният
АУАН и обжалваното НП са съобразени с тези изисквания на процесуалния
5
закон.
Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя,
че административнонаказателното производство е изначално опорочено при
съставяне на АУАН, доколкото същият е нечетлиВ. Видно от оригинала на
приложения по ДП по НОХД № 7826/2021 г. по описа на СРС, НО, 11-ти
състав АУАН с бл. № 831964/24.09.2020 г., същият е четлив, като ясно и
разбираемо е описано всяко едно от процесните административни нарушения.
Действително, на л. 65 от делото е приложен екземпляр от връчения на И. М.
АУАН, който е нечетлив, тъй като е с избледняло съдържание. След повече от
две години обаче съдът не може да установи дали посоченото избледняване
на връчения на жалбоподателя М. АУАН се дължи на първоначалното му
откопиране в този му вид или на избледняване с времето поради други
причини, свързани с неговото съхранение. Независимо от това, следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН се предявява
на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса сИ. В този
смисъл очевидно не е допуснато нарушение на посочената норма, доколкото
на жалбоподателя М. е предявен именно оригиналът на процесния АУАН,
приложен на л. 41 от ДП по НОХД № 7826/2021 г. по описа на СРС, НО, 11-ти
състав, който е бил в четлив вид. В този смисъл, преди да подпише оригинала
на АУАН, жалбоподателят се е запознал със съдържанието му, бил е наясно с
вмененото му „административно обвинение“ касателно процесните четири
административни нарушения, като го е подписал без възражения. С оглед на
това по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на
санкционираното лице при започване на административнонаказателното
производство чрез съставяне на АУАН.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят И. В. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
На първо място по безспорен начин се установи, че на процесната дата и
място, около 05.25 часа, жалбоподателят И. М. е управлявал л.а. марка
„Мерцедес“ с **************, поради което има качеството „водач на
6
моторно превозно средство” по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Установи се
също така от обективна страна, че жалбоподателят М. е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества със съответен тест, в каквато
насока са показанията на разпитаните свидетели от 01 РУ-СДВР и ОПП-
СДВР, както и отразените обстоятелства в подписания от жалбоподателя
талон за медицинско изследване. С оглед на това, извършеното от
жалбоподателя И. М. деяние се субсумира от разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Макар и в цифровото описание на нарушението в НП да не е посочено
конкретното предложение от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е
осъществено, същото е посочено по-категоричен начин в словесното
описание на нарушението – „…отказва да бъде изпробван с техническо
средство Drug test 5000…отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози…”. С
оглед на това, процесното административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е описано по ясен и недвусмислен начин.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото И. М. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването
на това негативно изменение на обективната действителност – отказ за
изпробване употребата на наркотични вещества чрез съответен тест.
При индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя М. за извършеното административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, наказващият орган законосъобразно е наложил предвидените в
същата разпоредба кумулативни наказания в законоустановените им размери
– „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца. Предвид липсата на възможност за налагане на
административни санкции в размери, различни от посочените, съдът счита, че
наказателното постановление се явява законосъобразно и в тази си част.
Съдът счита, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото по време на извършване на проверката не е
носил в себе си СУМПС. Нарушението е безспорно доказано от събраните по
делото доказателства, като следва да се отбележи, че същото не се оспорва от
7
жалбоподателя М.. Административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
е извършено виновно при форма на вина несъзнавана непредпазливост –
небрежност, доколкото нарушителят не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и не е предвиждал неговите общественоопасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди в конкретния случай.
Правилно е определено и наказанието за така извършеното административно
нарушение съобразно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 10 лева.
Жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП, доколкото по време на извършване на проверката не е носил в себе си
свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.
Административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е извършено
виновно при форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност,
доколкото нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и не е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди в конкретния случай. Правилно е
индивидуализирано наказанието за така извършеното административно
нарушение съобразно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 10 лева.
Съдът счита, че извършените административни нарушения по чл. 174, ал. 3
ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП не разкриват по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, поради което същите не
представляват маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Съдът счита, че със своето поведение жалбоподателят е засегнал в достатъчна
степен обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби,
което обуславя санкционирането му за така извършените административни
нарушения. По делото не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да характеризират извършените нарушения като маловажни случаИ.
Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства в тази насока,
доколкото от справката картон на водача е видно, че жалбоподателят М. е
санкциониран многократно за извършени административни нарушения по
ЗДвП, като на процесната дата и място е извършил и престъпление по чл.
8
343б, ал. 1 НК, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол. С
оглед на това наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.
28 ЗАНН по отношение на всяко едно от процесните административни
нарушения, доколкото същите не представляват маловажен случай.
Съдът счита, че със своето поведение И. М. е извършил от обективна и
субективна страна и състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП, доколкото е управлявал автомобил, който не е бил
представен в срок за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. Съдът счита обаче, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при описание на посоченото
административно нарушение в АУАН и НП, които обуславят отмяна на
последното в тази му част (по пункт 5 от НП). Съгласно разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗДвП „Регистрираните моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват
превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване
на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща
40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи“, като в разпоредбата на
чл. 147, ал. 3 ЗДвП изчерпателно са изброени съответните срокове са
представяне на ППС за извършване на технически преглед съобразно вида им.
В санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 ЗДвП е предвидена санкция за
собственика или длъжностно лице, което не представи без уважителни
причини ППС за извършване на технически преглед в съответния срок. На
първо място, в АУАН и НП в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не са описани фактите и обстоятелствата относно
извършването на нарушението и по-специално кога е бил извършен
последния технически преглед на автомобила и докога е била валидността му.
В конкретния случай от изключително лаконичното описание на
административното нарушение в обжалваното НП – „МПС не е преминал ГТП
в срок“, не става ясно кога е бил крайният срок за представяне на автомобила
9
за технически преглед, респ. бил ли е извършен такъв и кога. На следващо
място, самото нарушение е било неправилно квалифицирано, доколкото
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП регламентира единствено задължението
за предоставяне на ППС за технически прегледи, но периодичността на
извършване на техническите прегледи е регламентирана в разпоредбата на чл.
147, ал. 3 ЗДвП. В този смисъл изпълнителното деяние на административното
нарушение се изразява в непредставяне на МПС за технически преглед в
определения от закона срок. Тоест, основен елемент от обективната страна на
вмененото на наказаното лице нарушение е неспазване на предвидения срок
за съответното ППС за извършване на технически преглед. Както се посочи
по-горе, именно в разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ЗДвП са посочени сроковете
за представяне на съответните ППС за извършване на технически прегледИ.
Отделно от това е допуснато и съществено противоречие в съдържанието на
АУАН и НП при словесното описание на административното нарушение по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП, доколкото в обстоятелствената част на НП същото е
описано като „МПС не е преминало ГТП в срок“, което предполага извършено
административно нарушение по чл. 147, ал. 3 ЗДвП. Обратно на това, в
заключителната част на НП изпълнителното деяние е посочено като
„Водачът управлява ППС, което не е представено на технически преглед “,
което предполага единствено управление на автомобил, който не е представян
изобщо за технически преглед. Следва да се посочи, че словесното описание
на административното нарушение „МПС не е преминало ГТП в срок“ е
относимо към санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 ЗДвП, съгласно която
административнонаказателно отговорно лице се явява собственикът на
автомобила, но не и неговият водач. Допуснатите нарушения на
процесуалните правила и несъобразяването с изискванията на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на НП в тази му част, ограничават
съществено правото на защита на наказаното лице, доколкото последното не
би могло да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“ и адекватно да организира защитата си срещу
него. С оглед на това, обжалваното НП следва да се отмени в тази му част,
касаеща наложеното наказание за извършено административно нарушение по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП (пункт 5 от НП) поради неправилно приложение на
процесуалния закон.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
10
неоснователна, като обжалваното НП следва да се отмени единствено по
пункт 5, в частта му, в която за извършено административно нарушение по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева. В останалата си част, по пункт 2, 3 и 4,
касаещи наложени наказания на И. М. за извършени административни
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 20-4332-
017627/09.10.2020 г., издадено от началника на Група към Отдел „Пътна
полиция”-СДВР, с което на И. В. М. са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, В
ЧАСТТА, в която на И. В. М. на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП (пункт 5 от НП).
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
017627/09.10.2020 г., издадено от началника на Група към Отдел „Пътна
полиция”-СДВР, в останалата му част, в която на И. В. М. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
11
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12