Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Троян, 18.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 934 по описа на съда
за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК от М.Д.М. ***, предявен против А.А.Б.
***, с който се претендира установяване съществуването на вземане, за заплащане
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
776/2017г. на Районен съд гр.Троян.
Ищецът твърди, че предявява
исковата си претенция въз основа на договор за паричен заем в размер на 10 000 щатски долара, чиято
левова равностойност към момента е 16 302.71 лева, сключен между страните на
01.08.2012г. и във връзка с който е издаден от ответника запис на заповед за
процесната сума. Уговореният срок за връщане на заема е 30.12.2015г. Сочи, че
вземането му е ликвидно и изискуемо, тъй като падежът отдавна е настъпил, а
ответникът и до настоящия момент не е върнал заема, нито дори част от него.
Съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Договора за паричен заем, ответникът
дължи и лихва върху заемната сума в размер на законната лихва, както следва: за
периода 01.07.2014г. до 31.12.2014г. -
512.64 долара; за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за
периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 512.13 долара; за периода 01.01.2016г.
до 30.06.2016г. - 506.06 долара; за периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. -
511.11 долара; за периода 01.01.2017г. до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в
общ размер 3136.89 долара, чиято левова равностойност към момента е 5113.98
лева.
Предвид това ищецът е поискал от Районен съд Троян да
му бъде издадена заповед по реда на чл.410 и сл. от ГПК. По ч.гр.дело № 776/2017г. е издадена Заповед
№ 397/02.08.2017г., по силата на която на ответника е разпоредено да заплати на
ищеца главницата, законната лихва върху нея и разноски по делото в размер на
435.27 лева. На 28.08.2017г. ищецът е бил уведомен от съда, че ответникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане
№1823/11.08.2017г. му е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск и прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде
признато по отношение на ответника А.А.Б., ЕГН **********, съществуването на
вземането на ищеца, а именно: 10 000 щатски долара с левова равностойност 16
302.71 лева, произтичащо от договор за паричен заем от 01.08.2012г. и лихва
върху главницата, както следва: за периода 01.07.2014г. до 31.12.2014г. -512.64
долара; за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за периода
01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 512.13 долара; за периода 01.01.2016г. до
30.06.2016г. - 506.06 долара; за периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. - 511.11
долара; за периода 01.01.2017г. до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в общ
размер 3136.89 долара, с левова равностойност 5113.98 лева, законната лихва
върху главницата, считано от образуване на производството до окончателното й
изплащане. Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответникът не е представил
в срок отговор на ИМ, а такъв е депозиран седем дни по-късно след изтичане на
месечния срок. Отв.Б. не е направил искане за възстановяване на срока и не е обосновал
наличие на особени непредвидени обстоятелства за неспазване на срока. С оглед
на което съдът не следва да взима предвид постъпилият извън срока отговор и
направените с него искания и възражения, като преклудирани.
Във възражението, подадено по ч.гр.д.№
776/2017г. ответникът А.А.Б. е посочил само, че не дължи сумата по издадената
заповед за изпълнение.
В съдебно заседание искът се поддържа от
пълномощника на ищеца адвокат Х.В. ***, който прави искане същият да бъде
уважен и да се присъдят направените разноски. В хода на устните състезания
процесуалният представител доразвива правните си доводи за основателност и
доказаност на исковата претенция.
Ответникът А.А.Б. се явява лично в с.з. и с
адвокат П.Ц. ***, която заявява, че доверителят му оспорва изцяло иска. Процесуалният
представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото. В хода
по същество адв.Ц. е изложил правните си аргументи за неоснователност и недоказаност
на иска.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
За доказване на твърденията, изложени в исковата
молба, ищецът е ангажирал писмени доказателства, а именно-договор
за паричен заем и запис на
заповед. Видно от представения договор, същият е сключен между страните на
01.08.2012г. в гр.Троян, обл.Ловешка. С него те са уговорили ищецът М.Д.М., в
качеството му на заемодател, да предостави на А.А.Б.-заемател, сума в размер на
10 000 / десет хиляди/ щатски долара. В договора не е уговорен начина на
връщане на заетата сума, както и срока за връщане, не е отразено в какъв срок
заетата сума ще се предостави от заемодателя на заемателя. В договора има положени подписи
на заемодател и заемател. Този документ не е оспорен от ответната страна.
В чл.4, ал.1
от договора е уговорена между страните възнаградителна лихва върху заемната сума в размер на законната лихва.
С исковата молба ищецът е представил и запис на
заповед с посочена дата на издаване 01.08.2012г. за сумата от 10 000
щатски долара с издател А.А.Б., който се задължил да плати на 30.12.2015г.
посочената сума на поемателя М.Д.М. ***.
По искане на ответника, съдът задължи ищеца да
представи оригинала на представената запис на заповед, при което констатира, че
е налице зачеркване на наличен текст с бяло вещество, след името на А.А.Б..
Всички останали реквизити на записа на заповед, изискуеми във връзка с чл.535
от Търговския закон и обуславяща действителността на едностранната, формална и абстрактна сделка,
са налични.
Съдът на основание чл.133 ГПК не уважи искането на
процесуалния представител на ответника и не откри производство по реда на
чл.193 от ГПК по оспорване истинността на записа на заповед, представен с
исковата молба, предвид, че същото е направено извън срока за отговор на ИМ по
чл.131 ГПК и като такова е преклудирано.
От приложеното ч.гр.д. № 776/2017г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че на 31.07.2017г. ищецът е подал заявление вх.№ 5022
до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
като по образуваното ч.гр.д № 776/2017г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 397 от 02.08.2017г.,
с която е разпоредено А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
да заплати на М.Д.М. ***, сумата
10 000.00 /десет хиляди/ долара -
главница, представляваща стойността по договор за паричен заем, ведно със
законната лихва, считано от 31.07.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата
930.48 /деветстотин и тридесет долара и четиридесет и осем цента/ долара – лихва за периода от 01.08.2014 г. до
30.06.2015г., сумата 1018.19 /хиляда и осемнадесет долара и деветнадесет цента/
долара – лихва за периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2016 г., сумата
1102.78 /хиляда сто и два долара и седемдесет и осем цента/ долара – лихва за периода от 01.07.2016 г. до
01.08.2017 г. и сумата 435.27/ четиристотин
тридесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ лева - разноски за
държавна такса.
Ответникът А.А.Б. е подал възражение вх.№ 5219 от 11.08.2017г., с което е
оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип,
за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са:
1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването
на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка
за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не
се признава.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е
да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правният
интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото
документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 766/2017г.
по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът
е предявен в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните,
подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от
фактическия състав на договора за заем
по чл.240 ЗЗД: съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на
него парична сума, както и поето насрещно задължение
на ответника да върне предоставената сума в уговорения срок.
Договорът за заем, съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, е
реален, неформален договор, по силата на който заемодателят предава за ползване на заемателя определена
вещ или парична сума със задължение за връщането й след изтичане на уговорения
в договора срок, респ. след покана, ако срок не е уговорен. За да се приеме, че
е сключен договор за заем между определени лица, е необходимо да се установи по
несъмнен начин постигането на съгласие между договарящите относно вещта или
сумата, обект на заемното правоотношение, и задължението на заемателя за
връщане на заетата сума или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на
договора за заем - и предаването на сумата или вещта от заемодателя на
заемателя.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно
заемно отношение по сключен договор за заем, породил за двете страни
корелативни права и задължения.
Ответникът оспорва изцяло иска,
като чрез процесуалния си представител навежда твърдения, че не е доказано
предаването на процесната сума. Съдът намира, че предвид представения договор
за заем от 01.08.2012г., неоспорен от ответника, се доказва съществуването на
облигационно правоотношение между страните, а с оглед представения запис на
заповед, чието оспорване е направено несвоевременно и е преклудирано, счита, че
е доказано задължението
на заемателя за връщане на заетата сума на 30.12.2015г. в гр.Троян, която е
била предадена от заемодателя на заемателя.
Стойността на предмета на договора е в размер над
5000 лв. и попада под ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо
свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000.00 лв., поради което не са ангажирани гласни доказателства в хода на производството.
Съдът не споделя доводите на адв.Ц., че записът на
заповед не удостоверява получаването на сумата и срокът за изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, тъй като договорът и менителничният
ефект са две различни основания. Представеният и приет като доказателство по
делото запис на заповед, макар и с налично заличаване, предвид, че същото не
касае задължителните реквизити на документа, е действителен, тъй като
обезпечава каузално отношение, че между издателя и поемателя има установена
договорна връзка, поради което съществува и менителничното отношение. Съдът
преценява записа на заповед съгласно чл.178, ал.2 ГПК с оглед на всички
обстоятелства по делото. Предвид бездействието на ответника, който оспори
съдържанието на записа на заповед извън преклузивния срок за отговор и с оглед последиците, визирани в чл.133 ГПК,
съдът не откри производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК. Исковата молба съдържа конкретни факти
отнасящи до причината за издаването на записа на заповед, а иммено- въз основа
на договора за паричен заем е издаден записа на заповед. Съдът приема отразеното
в представения запис на заповед съдържание, макар и да констатира, че върху
използвания бланкет на датата с посочена година 2000 е изписано с химикал
2012г. , тъй като данните на двата документа съответстват като дата на
издаване, страни и предмет. От него се
установява, че отв.Б. е следвало да изпълни задължението си на 30.12.2015г.
Съдът не
споделя и доводите на адв.Ц., че предвид непредставянето на записа на заповед в
заповедното производство, то същият остава извън предмета на доказване в настоящото
производство. В производството по реда на чл.410 от ГПК, по което се е развило
ч.гр.д. № 766/2017г., заявителят не е длъжен да представя доказателства в
подкрепа на твърденията си и дори да е представил такива, заповедният съд не е
длъжен да извлича основанието на вземането от приложените към заявлението
документи, а единствено от твърденията, изложени в заявлението, към което
законодателят е поставил изискване за редовност, каквито са изискванията за
редовност на искова молба. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е.
необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава
вземането.
Съдът не споделя и доводите на процесуалния
представител на ответника, че предвид разпоредбите на Закона за ограничаване на
плащанията в брой / обн. ДВ бр.16 ог 22.02.2011г. / , предаването на сумата, предмет на договора за паричен заем, е
следвало да се извърши по банков път. В случая се касае за заемно
правоотношение между физически лица по договор за заем, който не е плащане в
брой по смисъла на посочения закон. Но дори и да се приеме, че предаването на
сумата е такова плащане, то неизпълнението води до ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.5 от посочения закон.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установено и
доказано, че на 01.08.2012г. ищецът е
предоставил на основание договор за заем
сумата от 10 000 щатски долара на
ответника, който се е задължил да върне заетата сума в срок до 30.12.2012г.
Ответникът не е ангажирал докзателства,от които да установи и докаже, че е
върнал заетата сума или част от нея.
Основателността на претенцията за главница по договора за паричен заем
води до основателност и на акцесорната претенция за възнаградителна лихва. В чл.4, ал.1
от договора за паричен заем, сключен между страните, е уговорена възнаградителна лихва върху заемната сума в размер на законната
лихва. Предназначението на тази лихва е
да възмезди заемодателя за ползването на паричната сума от заемателя за времето
на действие на договора. Ищецът претендира възнаградителна лихва върху
главницата, както следва: за периода 01.07.2014г. до 31.12.2014г. -512.64
долара; за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за периода
01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 512.13 долара; за периода 01.01.2016г. до
30.06.2016г. - 506.06 долара; за периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. - 511.11
долара; за периода 01.01.2017г. до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в общ
размер 3136.89 долара, изчислени от ищеца с лихвен калкулатор /л.8/. Предвид,
че по ч.гр.д. № 766/2017г. на ТРС е била поискана със заявлението и уважена по издадената заповед за изпълнение № 397 от 02.08.2017г.
възнаградителна лихва за период, считано от 01.08.2014г., а в настоящето
производство се претендира, считано от 01.07.2014г., съдът служебно преизчисли
размерът на лихвата с лихвен калкулатор, считано от 01.08.2014г., с оглед на
което претенцията следва да се уважи до общ размер от 3 053.53 щатски долара,
като се отхвърли за разликата до претендирания размер от 3 136.89 долара и за периода от 01.07.2014г. до
01.08.2014г.
Предвид
изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането
на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 776/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува,
следва да се уважи за главницата изцяло, като основателен и доказан, а за
възнаградителната лихва- до размер на 3 053.53 щатски долара, с равностойност в
лева - 4 978.48лв., като за разликата до 3 136.89 долара се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1
и ал.3 от ГПК, ответникът А.А.Б. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 435.27 лв.- разноски за държавна такса, както и следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските, направени в исковото производство в общ размер на 1609.00лв.,
съгласно списък по чл.80 ГПК, от които 429.00лв. за държавна такса и 1180.00лв.
за платено адвокатско възнаграждение,
като същите са дължими в размер на 1591.40 лева по съразмерност, съобразно уважената част на
иска и по компенсация.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
че дължи на М.Д.М.
***, ЕГН **********, сумата 10 000.00 /десет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 16 302.71 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 01.08.2012г. и възнаградителна
лихва върху главницата, както следва: за периода 01.08.2014г. до 31.12.2014г. -
426.28 долара; за периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. - 503.28 долара; за
периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. - 512.13 долара; за периода 01.01.2016г.
до 30.06.2016г. - 506.06 долара; за периода 01.07.2017г. до 31.12.2016г. -
511.11 долара; за периода 01.01.2017г. до 01.08.2017г. - 591.68 долара, или в
общ размер 3 053.53 / три хиляди
петдесет и три долара и 53 цента/ долара, с левова равностойност 4 978.48 / четири
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и 48 ст./ лева, като за разликата до 3 136.89 долара, за периода от
01.07.2014г. до 01.08.2014г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 397 от 02.08.2017г. по чл. 410 от ГПК по
частно гражданско дело № 776/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА А.А.Б.,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. ***, ЕГН **********, сумата от 435.27 /четиристотин тридесет и пет лева и
27 ст./ лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 776/2017г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
ОСЪЖДА
А.А.Б., с постоянен и настоящ адрес ***,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М.
***, ЕГН **********, сумата от 1591.40 /хиляда петстотин деветдесет и един лева и 40
ст./ лева, представляващи разноски в настоящето исково производство по съразмерност, съобразно уважената част на иска и по компенсация.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: